Iliyan Betovski's Art Blog

Джулай Морнинга ни завари по долни гащи в леглата към 8 сутринта. Денят започна със закуска и кратка разходка около хотела. Успяхме да видим конете, които гледаха наоколо и да ги снимаме.

След като официално закрихме Тийм Бюлдинга на фирмата, трябваше да вдигаме гълъбите и да си ходим. Аз обаче предпочетох да не си тръгвам, а да разгледам забележителностите неоколо. Иначе, все едно съм отишъл до Рим без да видя папата.

Отделихме се от останалите, взехме си довиждане и тръгнахме към Царска Бистрица. Царя не е тъп! Знае къде да ходи - при хубавата природа. Пък и доста добре се поддържа. Вътре има поточета, водопадчета, добре поддържана тревичка, гора, мириз на зелено борче и шишарки :) Поогледахме, поснимахме и си тръгнахме. След като природата сама ни повика да я потърсим като задейсва естествените ни природни нужди, завлядани от нейното обяние, докато утолявахме естествените нужди под някое дърво, решихме да се поразходим по-нагоре и да поразгледаме. То не толкова да гледаме, колкото да се поразходим на въздух. Отдавна не съм ходил на Витоша, що пък да не се поразходя малко? Тръгнахме по козите пътечки нагоре през гората, докато не ни свърши пътеката, която ни изведе под лифта. Хората минаваха отгоре с кабинките, гледаха ни, а ние най-учтиво им махахме. Повървяхме още малко нагоре и когато стигнахме наистина задънена улица, т.е. пълна липса на пътечки, решихме да не се правим на Индиана Джоунс в клечорляците и се върнахме при колата, готови да си ходим към вкъщи.

Тръгнахме си и минавайки през едно селце край Самоков, един от екипажа ни сподели, че ако кривнем вляво през селото, има път, който води към парка на планината. Що пък да не отидем да видим? И така, потеглихме към парка, където ни посрещна надписа "Добре Дошли в Парка", стоящ срущу едно хубаво дървено мостче. Преминахме по него и тръгнахме нагоре по рекичката. Бях впечатлен като видях колко хора има, които бяха опънали одеалата за питник, седяха на сгъваемите столчета и нагъваха салата. Беше пълно с хора. Поразходихме се като преминавахме през всяко мостче, изпречило се на пътя ни, докато не се почувствахме изморени и не изпитахме желание и ние да си натопим краката в реката. Преминахме с маратонките по камъните по реката, всеки си избра по един голям камък, където да си остави обувките и нещата, и си натопихме краката като бели хора... Бррр.....!!! Водата е за моржове! Ледена!!! А по-надолу хората се къпеха в нея. (?!?! Как издържат?)

Седяхме, снимахме, топихме си крайниците, мокрихме се и накрая решихме да си тръгваме. Бях изморен, затова вътрешно в себе си крещях "Ура-а-а! Тръгваме си!". Тъкмо влезнахме в Самоков и същия, който предложи да ходим в парка, реши да ни покаже едно кафе високо над града. Ми що да не отидем? Айде на кафе! Отидохме горе, а гледката беше невероятна. Почувствах се много по-добре, отколкото когато се качих за първи път на Витоша и видях София отгоре. Чувството е много по-приятно от това. Може би защото нямаше гъстия дим, който покрива София. Разхладихме се с един спрайт, обсъждайки важни за света теми като "Защо Мечо Пух, когато преяде с мед, забравя какъкв приятел е с Прасчо и го нарича СВИНЯ?". Най-накрая си тръгнахме и всеки откъдето е.

Беше ни весело! До следващия път!

Снимков Материал

Все още в Боровец:
- Кончета вихругончета
- Лифт

Царска Бистрица:
- Царска Бистрица - Вход
- Двореца
- Птици във водата (изкуствени)
- Дървени прегради
- Водопадчета
- Църквата
- ВЕЦ

В парка:
- На реката
- Летни моржове
- На високо
- Горско жабче

В Самоков:
- Мото Крос
- Мото Крос - скок
- Гледката от кафенето
- Къщи и къщички

Открих сезона на софийските басейни за тази година, че даже тествах и нов басейн, понеже любимата ми Мария Луиза, на която бях свикнал да ходя, е затворена поради непонятни за мен причини. Със сигурност не е ремонт.

Та, новия басейн, който тествахме, е на Кобратово - село извън София. На външен вид е много гот, приятно, като на курорт са го направили, обаче има някои неща, които дразнят - няма много място за свободно плажуващите с хавлии на земята, и са наблъскали басейна с хлор, та като се потопиш, имаш чувството, че се топиш в санитарния възел в казармата, т.е. в кенефа след като дневалния го е измил с една кофа изозан.

А, да, и да не забравя неприятните мутри, които имат тяло като на баба ми стария висок шкаф, които по възможно най-страшния и намръщен начин ни казаха да се разкараме от там, откъдето се канехме да влизаме в басейна, понеже там било ВИП зона. Добре, няма да ви пипам ВИП-а!

Поиграхме си малко с плажна топка във водата, поскачахме, подивяхме и си тръгнахме. И така, сезона е официално открит!

И още нещо, което може би не е чак такъв минус за някои хора - в басейна няма дълбоко и плитко. Навсякъде е 1,60 м. Т.е. това е чудестно място за удавниците, които обичат като мен да ходят по дъното.

След 5 часово въртене в омагьосан кръг и набързо четене (сканиране с поглед) на страниците, успях да си накарам куция скенер да работи на едва кретащия ми линукс.

Свалих си последните версии на sane и xsane, след което и последните версии на sane-backends и sane-forntends. Накрая се сетих да си набавя и firmware-а, нужен за запалването на двигателя на скенера. За съжаление, засега ще сканира само черно-бяло, понеже на цветно драйвъра се дъни. Но пък на мен това ми е достатъчно - все пак сканирам моливи, не нещо друго. Така поне няма да ми се налага да се преборвам с мързела си, за да минавам от Линукс на Уиндоус, за да си сканирам една нищо и никаква картинка, като естествено, се налага да се чака 10 минути да запали омазания уиндоус, който от снощи вече не ще и да пали. В Събота или Неделя ще му отделя нужното време, за да пропали отново.

И да не забравя да отбележа, че скенера се държи 300 пъти по-добре на линукса, отколкото на уиндълса, където работя с него все едно хирург пипа вътрешности на човек - да не би да забие нещо. Че забие ли веднъж, после се чака отново да се рестартира, за да запали. А на линукса включвам и сканирам - за около 20 секунди. Айде, със здраве ще си го ползвам и ще си сканирам.

Изпитвам смесени чувства към Arthur And The Invisibles (или "Артур и Минимоите"). На места ми харесва, но като цяло не чак толкова. Персонажите много ми допаднаха, идейно е, даже доста. Особено ми хареса как са направили преминаването от човешки образ в образа на минимоите. А най-много ми допадна идеята как накрая всички герои минават и се покланят до името си и естествено, в обараза на минимоите се появи и Люк Бесон. Имам чувството, че съм се сдобил с някакво орязано ДВД на филма, защото ми се стори, че на места имаше отрязани сцени и героите се озоваваха от едно място на друго без да се разяснява как става това нещо. Може би заради това да имам лоши чувства към филма?

В казармата успях да стигна до извода, че военните могат да се определят най-кратко с принципа на триглата ламя - нито една от главите не знае какво прави другата.

Получих повиквателна да се явя днес при военните в общината в Надежда за някаква справка. След като отидох на уреченото място в уреченото време, разбрах, че ме викат, за да ми връчат "постоянна повиквателна". Т.е. да стоя на щрек по всяко едно време да ме извикат в случай на война, или както каза военния от общината - "Когато дойде човек, изпратен от мен и ти каже 'Г-н Бетвоски, положението е сериозно!', взимаш най-необходимото със себе си, храна за едно денонощие и отиваш на сборния пункт". Няма да ви казвам къде е сборния пункт, за да не разбере врага и да го превземе, че после ще трябва да се борим за неговото освобождаване.

В последствие, след като споменах, че вече не живея в Надежда, а съм се преместил и по документи съм си с новия адрес, ме препратиха в Сердика да си сменя адреса. Човека ми каза "Ти отиди сега, аз ще им се обадя и ще им кажа, за да знаят", след което ми би печат в книжката, за да ме отчисли от тяхното окръжие.

Отидох в Сердика, където ме посрещна един човек, който след като му казах, че искам да ми променят адреса, ми каза "То тия работи не стават ей така!!! Трябва да се изпратят документи и тогава! Отивай си!". В този момент влезна друг човек и той му се оплака, че ме пращат от там. Човека погледна и каза "Ами правилно правят. Точно така трябва"... И за няма и 5 минути, след попълването на едно картонче с големината на пощенски плик, ми казаха, че всичко е готово... Можело е значи!!!

Е, не ми дадоха постоянната повиквателна, но се надявам скоро да не я получавам, за да мога спокойно да си спя без дрехи, а не като в казармата, да спя с дрехите, понеже знам, че ще ни вдигнат по тревога...

Нещо авторско :)

Миналата година на 06.06.06 (трите шестици) се плашеха, че дявола ще срути небето над главите ни. Ами какво ли може да се случи на 07.07.07? Абсолютно нищо! Освен това, че отмених посещаването на басейна, за да отида да работя на жегата, товарейки един камьон с дъски за огрев през зимата. Нека да я лято и печката на 6!!!

Ето и нещо розовко:

След днешния басейн реших да порисувам малко. Ето какво се получи. В общи линии, малко й попрецаках гърдите, но го забелязах много късно.

Пълен размер на картинката

Сетих се да запиша процеса на работата, та може да се види как е протекла цялата работа. Всичко ми отне около 4 часа и половина.

Много хора се питат...

Държавата ли ни е скапана или хората, които живеят в нея?

В един хубав и слънчев ден, в който всичко си върви по старо му - ходиш си с колелото на работа, минаваш между колите на магия, работиш, обядваш, пак работиш и така, докато някой не решава, че колелото, което седи отвън му харесва и то просто си сменя притежателя. То се знаеше, че все някога би могло да се случи, но не вярвах това да е в центъра, на улица, на която постоянно минават хора напред-назад. Иначе ми беше ясно, че някой ще мине един ден, ще го види, че седи отвън, ще мине втори ден и пак ще го види, и на третия ден ще дойде с клещи (или ножици - не разбирам от тези инструменти) за арматура. Е, какво да правя, за да не ми го гепят? Мистър Бийн си заключва колата с катинар и си взима волана с него си. Аз какво да взема със себе си? Една от гумите ли? И останалото да си го оставя на улицата. Те пак ще го вземат, то се знае. С това крадливо племе какво може да очаква човек? Тъкмо ми се искаше да си купувам ново, ама пусти финанси, все отиват на някоя друга страна и не остават за задоволяване на желанията.

Съжалявам единствено, че не му огънах педалите достатъчно при скоковете от тротоарите и стълбите, и не успях да му накривя хубаво каплите.

В един филм казаха, че когато напишеш желанието си на лист, има много по-голяма вероятност то да се сбъдне. Ето защо ще запиша желанието си тук:

Айде! На новия собственик му пожелавам само трънливи пътища, повече падания с тежки наранявания, най-вече на крайниците (повече на горните) и на главата. Мистериозно и незнайно как, да му се вдигне седалката или изобщо да липсва, а той да седне, ама не с кеф, щото тогава ще му е гот. Да седне хубавичко така и да не му е, ама грам кеф. Пожелавам му близки срещи от трети, пети или шести вид с всякакви превозни средства, по възможност по-големи и по-тежки, за да може да види устройството им отдолу. Ама не само да го види, ами и да го усети.

Излях си яда и ми мина!

Обикаляйки из онлайн комиксите, които следя ежедневно (по-долу има списък), съвсем случайно попаднах на златна мина - vipercomics.com. Вече си имам любим комикс и обмислям варианта да си купувам комикси, които ме интересуват. Любимият ми е DEAD@17. Тук е много важно да отбележа, че не знам абсолютно нищо за историята, която се развива в комикса, а просто се кефя на стила на художника. След кратко щракане тук-там, попаднах и на неговия блог. Има какво да се види.

Списък с онлайн комиксите, които следя. В реда, в който ги преглеждам (по важност):
- PVP online
- sin fest
- Mega Tokyo

Много се радвам и на идеите, произлезли от ръцете на художниците от B L A U G H

Барбекю на Петък 13-ти

Излизаме отпуск (Урааа! Урааа!). Събитието се отпразнува с барбекю на балкона при хубавия изглед към Витоша, с хапване на мръвки и салати на фона на хубава музика, весели истории и подаръци. Аз се сдобих с миниатюрният iPod shuffle, който мога да си го закачам навсякъде, за да не го губя. Както му казват някои хора - "пича въшка" :)

Продължавам да се опитвам да правя авторски неща.

^ Гърдите са без коментар!

Свалки край басейна

Чудите се как да намерите момичето на мечтите си, докато се печете край басейна? Край на вашите мъки и терзания! Ето го решението.

СТЪПКА 1:

Всичко става с подръчни материали. Нужни са ви само лист и химикал. Е, трябва да жертвате няколко стотинки, за да си купите и една малка минерална вода. След като я купите, изпивате я, или я изливате на тревата, оставяте бутилката на слънцето да изсъхне, доколкото е възможно, и през това време давате всичко от себе си, за да украсите листа, който имате, с нещо хубаво, което да грабне веднага вниманието. След като сте го обрисували хубаво, трябва да се постараете още мъничко като измислите хубав текст, който да е приятен за четене и естествено, да прави комплимент на човека, който го чете (това е момичето).

СТЪПКА 2:

Сага предстои трудната част от вашият опит за свалка - дързостта, наглостта и бързината. Навивате листа на цилиндър, пъхате го в бутилката, пробвате, дали може да се извади, а не да остане завинаги там и свалката ви да се провали. След като листа е вътре и може да се извади без проблем, слагате капачката отгоре и завивате хубаво бутилката. Взимате я и стараейки се да не ви види никой, че я носите, влизате по най-бързия начин във водата. Пъхате бутилката между краката си и стискате здраво, за да не го изтървете. Започвате с бавни движения да обикаляте из басейна и да оглеждате къде може би е момичето на вашите мечти. Отивате около него и тук е момента да покажете колко сте бързи. Гмуркате се под вода, разтваряте си краката (бутилката изплува моментално) и ДИМ ДА ВИ НЯМА! Плувате отдолу, като се стараете да се отдалечите максимално, за да не ви заподозрят. Оттук-нататък, всичко е в Божиите ръце и любопитството на въпросното момиче.

Ето какво сътворихме ние:

... като естествено, написахме телефона си.

Но за съжаление, нашето писмо в бутилка си плуваше безцелно в басейна около момичетата, които го поглеждаха и го подминаваха като извънземен екземпляр, с който не искат да имат нищо общо. И така, докато писмото ни не попадна в ръцете на някакъв изрусен ръб, който реши да види кой ще отговори на този телефон. Пича искаше само да клипне, но ние сме бързи и вдигнахме. Той се стресна и затвори. И така приключи нашият неуспешен опит за свалка.

Ако решите да го пробвате, правете го на ваша собствена отговорност, защото това може да има и последици. Например, да си оставите телефона и да ви потърси някой едър мъжага с формата на гардероб, който да иска да ви накаже за това, че замърсявате басейна с отпадъците си.

Успех!

Ех, хубаво нещо е отпуската. Не ти пука в колко лягаш, в колко ставаш... Живот му се вика на това. Отдавна не си бях позволявал да нощувам пред светещия пред очите ми монитор, но не ми беше зле. Като се зарисувах от 12 вечерта, изобщо не усетих кога мина времето и изгря слънцето. Понеже не съм рисувал нищо съществено, няма да ви показвам нищо. Просто тренирах разни пози, опитвах се най-накрая да се науча да рисувам крака и ръце, но още тренировки ми трябват. И четене се иска.

Откакто свършиха любимите ми сериали - Prison Break и Heroes, спрях да следя какви нови филми се подвизават в българското интернет пространство и пропуснах гледането на доста филми. Обаче, сега съм решил да си наваксам. Съжалявам, че започнах с гледането на бози - Spiderman 3 и Fantastic Four: Rise of the Silver Surfer. И двата филма се припокриват един друг. Единия са го съкратили доста - докато мигнеш, е свършил, а другият са го разтеглили повече отколкото е нужно. Направо да ти доскучае да го гледаш. И в двата филма ти разтягат локуми, че винаги имало и друг начин. И двата са претъпкани с ефекти, но мен нещо не можаха да ме грабнат. Прекалено раздвижени филми, побоища във въздуха, станах разноглед. От толкова ефекти трудно виждам какво става и ме болят очите от взиране и опитване мисловно да се проследят движенията, за да не изглежда всичко като калбо прежда. В нито един от двата филма не ти дават ясна причина защо лошите искат да са лоши и правят злини. Така и не разбрах във "Фантастичната Четворка" за какво му беше на Дуум да взима сърфа? Повози се малко в облаците и го свалиха за нула време.

Единственото, което ми хареса в Spiderman, беше това как са пресъздали Venom.

Другия филм, който исках да гледам още откакто видях трейлъра му, беше Number 23, с Джим Кери. Филм за вманиачаването и параноята, която започва да ни гони, когато пълним главите си с глупости. Препоръчвам го за гледане, само внимавайте да не започнете да си броите дрехите, които винаги ще се оказват, че са 23 на брой :) Края нещо ми стана скучен, но филма определено си го бива. На който не му хареса, здраве да е. На мен определено ми хареса, а и всеки си има вкус. Любим цитат от книгата: "Всички герои са измислени. Ако някой ги пропознае в живи или мъртви хора, не бива да чете нататък".

Хареса ми и стила, в който е направен филма. Създава усещането за комикс атмосфера. Като видите, ще разберете за какво говоря.

Утре ще споделя мнението си за новите попълнения, които ще видя.

Отново посрещам утрото с молив и гума в ръка. Този път имам резултат, който да споделя. Цяла нощ се мъчих да я оцветя, но понеже не съм доволен от резултата, ще покажа само скицата. Надявам се да се хареса.

По-голям размер

След като не успях да я оцветя в GIMP-а, реших да се пробвам какво ще се получи в inkscape. Аз съм доволен от резултата.

Пропуснах ли да отбележа, че я разголих?

В летните горещи нощи, в които едно тяло се поти само от седенето на стола в пълен покой ( физика :) ), единственото спасение се намира на балкона с подкрепата на една купа ледено студен шоколадов сладолед. Трябва да измисля начин да си изкарам компютъра, скенера, телевизора, двд-то и нощната лампа на терасата, за да преживея нормално горещите нощи.

Честит ми имен ден :)

приемам подаръци само под тази форма: http://www.wacom.com/intuos/

Не харесвам филмите, които са сбирщина от разни случки, в които си личи как актьорите се напъват да изглеждат смешно. И така, докато в един момент сценаристите не решът да спрът със случките и да направят някакъв обрат, понеже филма трябва да свърши по някакъв начин. Ето защо гледах на три пъти Are We Done Yet - два пъти заспивах и на третия го изгледх. Тъп филм! В първата част лапетиите поне потрошиха до основи хубавия и лъскав Ескалейт.

Captivity попада в същата категория - едно действие се развива до едно време, в което решаваме, че на зрителя ще му стане скучно и затова внасяме някакъв обрат. В първите 15 минути ми се стори, че филма ще е интересен - отвличане, измъчване ... а в крайна сметка се оказа много глупава идея. Не съм доволен!

Третия филм, по който ще се изкажа, включва момиче, което е смятано от всички за смотано, което харесва учителя си, но той не й обръща внимание и затова тя прилага любовна магия, за която трябва да се пожертва самата нея - Tamara. Звучи тъпо, но като изключим глупавия край, филма ми хареса. Приятен за гледане трилър, включващ магии, проклятия и брутални сцени.

И след такива филми, които за мен са стряскащи, е хубаво да се разпусне с някоя комедия - Pretty Cool Too. Не съм гледал първата част, но определено съм доволен от тази. Ако сте от хората, които се кефят на отчаяните опити на главния герой да бъде с момиче, докато около него е пренаселено от едрогърди девойки, които пъшкат и охкат, този филм е за вас! Аз му се насладих с огромен кеф. Сигурен съм, че и съседите са ме чули как му се наслаждавам. :)

Чудих се с какво да ви занимая днес. Да ви препоръчам филмите, които гледах вчера или да оплюя PlayMate-а на PlayBoy, който излъчиха по НОВА. Ми, за плеймейта няма какво да се каже. Хумора на водещите беше изсмукан от пръстите на сценаристите, момичетата все едно си бяха написали на челото "Какво като съм тъпа? Щом имаш кинти, чукай ме!", затова се изнесох от стаята и реших да не го гледам. Ето защо няма да плюем нищо днес, а само ще хвалим и ще препоръчваме.

Ако искате за 96 минути да изгледате един филм два пъти но по различни начини, гледайте NEXT. Но ако не искате да гледате филм с прецакан и незадоволяващ ви край, не го гледайте. Иначе, филма като идея е интересен. Допада ми и това, че не ме занимават с това как човек получава способността да вижда в бъдещето, а просто казват, че така си е роден и не ни занимават с излишни глупости. Подразни ме това, че за да представят подобна хубава идея, трябва да измислят нещо, което да я поддържа и затова са набутали теруристи и атомни бомби. Скука! Мога да кажа лоша дума и за визуалните ефекти, които наподобяват ефектите на 3D игра. В крайна сметка, готиното в този филм май остава Никълас Кейдж и мадамата му. Айде, ще споменем и, че Кейдж е преследван от същата жена, която преследваше доктор Лектър в Hannibal :)

Hot Fuzz е доста добър филм. Ще се учудите, когато видите кой може да е престъпник в едно градче от английската провинция и какви мутиви може да има човек, за да извърши убииство. Естествено, това ни е подсладено с действията на педантичния, стриктен и изпълнителен полицай, който е изпратен в тихото гръдче, където никой не му вярва, че инцидентите според него са убийства. С дву деми - ГЛЕДАЙТЕ ГО!

За Disturbia мога да кажа само добри неща. Много добър тлиръл, който успя да ме държи в напрежение. Какво може да стане, когато едно момче е под домашен арест с устройство на крака, което не му позволява да напуска дома си, и същото това момче се съмнява в съседа си, че е сериен убиец? Гледайте и ще разберете. Аз не останах разочарован.

Дръжте се, че продължавам да наваксвам с филмите!

Когато не можех да се прибера с градския транспорт, разчитах на маршрутките, но вече не знам, дали мога да разчитам и на тях. Интересно е колко изобретателни са станали шофьорите им, когато се налага да избегнат задръстванията. Като хванат по глухите улици, които са около тази, на която вие чакате, не се надявайте дълго чаканата от вас маршрутка да мине и да ви вземе, защото тя просто е решила да мине от друго място, за да избегне задръстването. За щастие, аз си хванах маршрутката от крайната й спирка, та не се наложи да я чакам безкрайно. Поне успях да разбера, дали това превозно средство ще продължава да е също толкова надеждно за мен, колкото и преди. Съмнявам се.

Събрах си набързо багажа, който като по чудо успя да се побере в една раница, и тръгнахме към българското черноморие. Пътуването ни започна към 7 вечерта, надявайки се да избегнем трафика и жегата. Нито едно от двете не избегнахме.

Пътя след Стара Загора беше ад - тесен, беше пълно с тирове, а изпреварването им беше доста висок риск, който рядко смеехме да поемем. В плюс на всичкото това можем да добавим и факта, че не знаехме пътя и се ориентирахме по карта. След като два пъти се залутахме и вътрешните ни гласове ни говориха, че сме се объркали, най-накрая се ориентирахме и към 2:30 сутринта (Сряда сутринта) пристигнахме в Свети Влас. Бях изненадан като разбрах, че отново се върнах на мястото, на което се зарекох крака ми да не стъпи повече. Както и да е, не е хубаво човек да се зарича.

След като пристигнахме, решихме първото нещо, което да направим, е да се зарадваме на морето като отидем и си потопим задниците, за да го почувстваме като бели хора. Водата беше повече от добра, топла, приятна, солена, радост за тялото и дихателните органи. Къпането ни не продължи повече от 15 минути и се прибрахме да положим морни кости, за да се наспим след дългото пътуване. Поне да ни отпочинат ушите от бученето при пътуването.

Снимки от днешния ден/нощ:
- Залез нейде над магистрала "Тракия"
- Нощно къпане след пристигането

Денят ни започна рано с блаженето на хубави и топли пици, след което без да се губи много време, се ориентирахме към плажа. Попляскахме малко във водата и желанието ни тласна да наблюдаваме морските обитатели под краката ни, докато се плацикаме, та затова купихме очила и шнорхел. Покупката не беше хубава, но все пак погледахме какво се лута из краката ни и бяхме запленени. Някои се опитаха да ловят рибата с ръце, но се задоволиха с хващането на риба-игла. Наистина изглежда като игла. Раците бягаха прекалено бързо, иначе щяхме и тях да уловим.

Прекъснахме къпането и решихме да видим "кълве ли" като извадим въдиците и отидем някъде, където има повече камъни. Рибата се била криела под камъните. Намерихме някакъв плаж до един кей, където водата не беше много плитичка и аз специално можех да се удавя без никакви грижи и проблеми. След като го разбрах, реших да видя и аз, дали кълве рибката. Отидох, заметнах един път с въдицата, припомних си колко не харесвах риболова като малък и се отказах от своята рибарска кариера. В крайна сметка, мога да се похваля, че хванахме едно попче, след което го пуснахме да плува на свобода. Голямо плуване ще му удари след като сме му разтърсили психиката, улавяйки го на въдицата. Дали ще смее втори път да гризне червейче?

Приключението ни продължи с разходка по плажната алея в Слънчев Бряг - опознай го, за да го намразиш! Всичко е ново, лъскаво, претъпкано - много хора на едно място, което е предпоставка за огромни задръствания и голяма скъпотия.

Решихме да завършим деня с посещение на Несебър, където се разходихме по алеята около стария град. Около нея има едно островче от камъни, където отидохме и се натъкнахме на множество бързо бягащи раци. Снимахме ги, опитахме се да ги ловим с ръце, но без успех и продължихме разходката към "задната" част на алеята.

Ето и днешните снимки. Ще си позволя с чужда пита помен да правя, защото някои са с по-хубави фотоапарати и могат да уловят доста по-хубави неща. Автора е дал съгласието си, значи няма никакви проблеми. СНИМКИ:
- Рибка "попче"
- Раци по камъните в Несебър
- Залез над Несебър
- Островче от камъни до алеята
- Плаж от миди
- На гърба на стария град на Несебър
- Пътя към залеза (снимка: Тодор Горанов)
- Излитане (снимка: Тодор Горанов)
- Морски прелести (снимка: Тодор Горанов)

Ставаме рано с идеята да ходим да търсим място за ловене на риба, но преди това, да намерим магазин за рибарски принадлежности или накратко - такъми. В Свети Влас няма и помен от подобен магазин, затова решихме да пообиколим в съседните му курорти. Предния ден бяхме мернали един на плажната алея в Слънчев Бряг, но там за продавач бяха сложили жена, а пък ние искахме да питаме на какво кълве тук рибата и как е добре да се лови, което по принцип, жена не може да ни го каже.

Решихме да проверим първо към "Елените" (изток от Св. Влас), пък и без това не сме го виждали все още този курорт. На него няма нищо за гледане! Два - три хотела на кръст и Аква Парк, който все още се строи. Поне до там стигнахме ние и решихме да се запътим към Слънчев Бряг и да пообиколим, пък да видим какво ще намерим. Попаднахме на някаква сергиика на алеята до плажа, на която продава момче. Ура! Тоя би трябвало да се интересува от риболов и да знае отговорите на нашите въпроси. Да, ама ударихме на греда! Първо, момчето говореше и ръкомахаше със женски маниери (абе, педал си беше) и каза, че продава "такова и такова", сочейки пръчките и макарите. Както казаха някои хора, "Като продаваш такова и такова и не знаеш какво продаваш, кой ще ти го купи?". На връщане към Св. Влас успя да ни загасне колата на средата на пътя в Слънчев Бряг, където движението е ужасно и всеки бърза на някъде. За нещастие, возилото ни не искаше да запали, та се наложи да вложим малко човешки сили, съсредоточавайки се в избутването на колата от главната улица. Тъкмо я бутнахме на тротоара и я качихме и тя взе, че запали. Хм, само се изложихме :) Предполага се, че проблема идва от може би лошата газ, с която сме заредили тази сутрин, но все още не се знае.

Решихме да се откажем от търсенето на рибарските такъми и да отидем да видим как е морето, понеже имаше силен вятър и се надявахме на големи вълни, с които да се борим. Бррррр....!!! Водата беше студена! Разбирам защо нямаше много хора на плажа, нито пък в морето. А и вълните не са чак толкова големи, колкото изглеждаха на "Елените". Разочаровани от вълните на Свети Влас, решихме да пробваме, дали ще има някаква риба в това морско вълнение. Взехме въдиците и с бърза крачка, запотени от жегата, потеглихме през плажа към морското пристанище, където скършиха ентусиазма ни на две като ни казаха, че риболова там бил забранен. Ние се направихме, че нищо не сме чули и се покатерихме по камъните, където решихме да видим ще кълве ли. Ми, не кълве! То в тези вълни няма какво да кълве. Преместихме се малко по-настрани, към кея до плажа, където водата е уж по-спокойна. И най-накрая търпението ни се овенча с успех като хванахме рибка "платерина". Порадвахме й се и я пуснахме да си плува и тя на свобода.

Решихме да отидем на Слънчев бряг и да видим, дъли там ще успеем да се сборим с някоя вълна. По пътя си успяхме да открием това което търсихме - магазин за рибарски такъми. В магазина за продавач отново бяха сложили жена, но тя беше наясно с нещата и успя да отговори на всичките ни въпроси. На плажа положението не изглеждаше много обнадеждаващо. Във водата нямаше живо пиле и всички си стояха по плажа. Явно на спасителя не му се следеше морето за удавници и затова ги беше изкарал всички навън. Страх лозе пази! Да, ама ние сме си нагли пичове, та като се засилихме, право в морето. Поскачахме 5 минути срещу вълните, които бяха просто огромни, и спасителя наду свиката, махайки ни да излизаме. Ми, добре де! Ще излезем! След като напуснахме зоната за удавници, видяхме, че към стотина метра встрани имаше доста хора в морето. Явно там спасителя не мързелува, а бди и пуска хората. Там сме! Отидохме, наскачахме се, и си излезнахме сами от водата след като ни завлече някакво мъртво течение и по едно време спрях да пипам дъно под краката си. Косите ми настръхнаха и със възможно най-бързите си загребвания, успях да изляза навън.

След като се нарадвахме да ни мятат вълните като пионки, решихме да ходим на Поморие с идеята да търсим лятно кино. След дългото пътуване в страшното задръстване, успяхме да се доберем до центъра на Поморие, където си взехме царевица и отидохме на центъра. Натъкнахме се на едно шадраванче, където имаше духов оркестър, свирещ страхотни и мелодични песни, а хората седяха по пейките и столовете на кафетата и им ръкопляскаха след всяко изпълнение.

Продължихме пътя си към морската алея, където решихме да се качим на залез слънце на параходче и да направим една 30 минутна панорама на залива. Гледахме, снимахме и се радвахме. После, успяхме да открием лятното кино, където се прежалихме да гледаме Ghost Rider. За мен не беше важно какво ще гледам, а просто да видя какво е усещането да се гледа на лятно кино. Беше страхотно! Гледаш филма на фона на морските вълни, осветени от луната.

Снимки:
- Медуза
- Рибка "Платерина"
- Оркестър в центъра на Поморие
- Морската алея в Поморие
- Залез, уловен от корабчето
- "Черната Перла"
- Лятното кино в Поморие
- Лятното кино в Поморие по време на филм

Не сме доволни, че за два дни нищо не успяхме да хванем. Затова, станахме още по-рано и отидохме да търсим място за ловене на риба. Излезнахме на Свети Влас при едни строежи, където нямаше плаж, а скали, високи около може би 20 метра. Погледнахме надолу, разтрепераха ми се краката и се отдръпнах. Тук риба няма да хванем! Но ентусиазма ни не свършва до тук! Събрахме си чукалата и отидохме в Несебър в новия град, надявайки се там да се натъкнем на някоя хубава рибка. Ходихме по камъните и успяхме да хванем две рибки с цвят и вид на водорасло. Или не ставаме за рибари, или рибата се е стресирала и не иска да идва при нас? Едно от двете ще е. Разочаровахме се от неуспеха си и решихме да се отдадем на морските вълни на Слънчев Бряг, но преди това хубавичко се отпуснахме в едно заведение до плажа, където седнахме на столчетата на пясъка, заровихме си краката и с наслада отпивахме студена бира след всяко едно пържено картофче, което сложим в устата си.

След като се покъпахме, ми хрумна брилянтната идея да се заровя в пясъка. Както обичам да казвам, ако не се заровиш на плажа в пясъка, все едно не си ходил на море. Ето защо копахме, докато хората минаваха и ни гледаха как копаем като малки деца, които само където не бръмчаха и не си играеха с детски камиончета. Гледаха ни хората, докато си подравнявахме дупката и накрая дойде момента, в който я проверих, дали ми пасва. Беше перфектна! Заровиха ме и ми остана само главата отгоре. Минаваха разни чужденци около мен, гледаха ме, смееха се и единственото, което успяваха да кажат като ме видят, е "Ойййй!!!", а аз най-учтиво им махах с уши.

След като обясних на един германец, че в България кимането на глава за "да" и "не" се различава от тяхното, тръгнахме към нови пътешествия. За днес плана беше да отидем до нос Емине, за който толкова сме учили в часовете по география. Тъй като не познаваме пътя, отново се доверявахме на картата, която успя да ни отведе до плажа на Иракли. Красиво е! Няма хотели, няма чужденци, няма забързани коли напред-назад или датски вестници и скъпи заведения. Единственото, което има там, е едно барче и палатките на разни хипари, които са отседнали там да почиват. Чак сега разбирам защо хората така усърдно протестират за запазването на тази природна красота и чаровност. Готов съм да протестирам и аз! Искаше ми се да видя устието на река Вая, която се влива точно на плажа в морето. Както преди това ми казаха, "Ще видиш, че устието не е това, което си си представял. Реката изобщо не се влива в морето, тя дори не стига до него", и не сгрешиха. Реката наистина свършва точно на плажа като някакво си блато или просто локва и се просмуква отдолу през пясъка в морето. Може да не е това, което съм очаквал, но въпреки това е красиво.

След като почти се стъмни, решихме да се затътрим да видим прословутия нос Емине. Тръгнахме по отбивката за него по един черен и труден път. Към 7 километра път с бабунки, който се изкачва и слиза. На всичкото отгоре имахме проблем с горивото и колата се караше трудно, та този път ни се видя повече от черен. След 30 минутното подскачане нагоре-надолу по бабунките, стигнахме фара на носа, където имаше военна зона. Нормално, то по тоя път само военните ще се престрашът да минат. Имаше табела "ВОЕННА ЗОНА | MILITARY ZONE - NO PHOTO!". Ние извадихме апаратите, готови да минем с предтекста, че не знаем чужд език и не сме видяли никъде да пише, че снимането е забранено. Пощракахме, попсувахме, че не носим статив и си тръгнахме.

Все още ни беше рано да се прибираме, затова решихме да отидем да видим и Обзор. Пътя на там ни се видя като мед и масло в сравнение с пътя към Емине. С отиването се натъкнахме на блъскащи се колички. Ето това е мястото, където можеш най-спокойно да се радваш, че предизвикваш ПТП-та. Поблъскахме се и тръгнахме надолу да разглеждаме. Излезнахме на плажа, където намерихме едно приятно барче. Ударихме по едно коктейлче и почувствахме желание да влезем във водата за нощно къпане. Без много да му мислим, съблякохме се и се потопихме във водата. Поскачахме малко пък се прибрахме.

Снимки:
- Ентусиаст, който обикаляше около Несебър
- Мелницата на мостчето, свързващо стария град с новия в Несебър
- Огряна от слънцето
- Паметника до пристанището в Несебър
- Дарове
- Паркче в Несебър
- Фунтана в парка на Несебър
- От другата страна, Несебър
- Как трябва да се прекарва почивката!
- Заровен в пясъка
- Заровен в пясъка - отблизо
- iPod ментета
- Плажа на Иракли
- Залез над устието на река Вая
- Фара на нос Емине
- нос Емине (Снимка: Тодор Горанов)
- Кулата на центъра в Обзор (Снимка: Тодор Горанов)
- Нощно къпане в Обзор (Снимка: Тодор Горанов)
- Бар на плажа, Обзор (снимка: Тодор Горанов)
- Фунтан на центъра, Обзор (снимка: Тодор Горанов)

Със ставането звъннахме един телефон и се оказа, че на Равда има наши хора. Взехме надуваемия пояс, топката и въдицата и се отправихме на там, за да се съберем цялата компания. Отидохме на плажа и като най-големите пичове, набичили музиката до съдиране на тон-колоните, минахме с колата покрай едно заведение на плажа и си спряхме точно до пясъка. Нямаше нито една кола наоколо, но там ни беше удобно. Тъкмо разтоварихме багажа за плажа и дойде някакъв чичка да ни опява, че там не можело да оставим колата, понеже нямало никой друг и ще трябва да се преместим на паркинга. Набързо набутахме всичко обратно и намерихме място за паркиране, където са спрели всички. Сега доволен ли си?

Взехме си чукалата и тръгнахме да търсим останалите. Беше лесно да се намерим, тъй като аз носих с мен огромен жълт пояс, който трябва да си сляп, за да не го видиш.

След като някои пробвахме водата на Равда, а други - рибата, дали кълве, решихме да вземем водно колело и да влезем навътре във водата, за да видим там как ще е положението с рибката. Във водата на Равда има един стар кораб, който се е разбил в камъните и си седи там, а на нас мерака ни беше да отидем до него и зад него, където може би ще има риба. Наехме колелото и тоя, който ни го даде, започна да опява, че не трябвало да ходим отвъд кораба, не трябвало да ставаме прави на колелото, не трябвало да скачаме от него във водата, не трябвало това, не трябвало онова. Само където не каза, че не трябвало и да въртим педалите. Взе да ни обяснява за подводни течения отвъд кораба, които можели да ни завлекът навътре в морето и да не може да ни измъкнат от там. Плаши Иванчо с ножката! :)

Взехме водното колело, взехме и въдицата и тръгнахме навътре да търсим рибката. Като най-големите пичове си минахме зад кораба, пренебрегвайки заръките на пича, който ни го даде и пробвахме рибата. Ми, нищо не хванахме. По едно време сочихме носа на колелото наляво, за да ходим към плажа и да се връщаме, а то завиваше надясно. Ето за това течение ни е говорил значи! 10 минути се въртяхме в кръг, опитвайки се да излезем от този омагьосан кръг, даже тези, които не ги беше страх, скочиха във водата и с ръце направляваха колелото, но без успех. По едно време дойде един с моторна лодка, който тегли парашутистите. И като взе да ми вика "Бегай от тамЪ, бе!". Аз му се усмихнах, опитвайки се да му покажа, че бягането ми от там не зависи от мен, но той продължи да се дере и да маха с ръце "Бегай от тамЪ, бе глупак! Въжето ли искаш да те пререже? Глупак! Бегай, беее! Уееее! Чуваш ли, бе?". Естествено, че те чувам. Кънтиш на цялата плажна ивица, едва ли някой не те чува. Ама затънах и не мога да изкарам, а въжето на парашута наистина беше над главата ми и вятъра го вееше. Имаше опасност да остана без тиква, но все пак, по някаква незнайна за мен причина, успях да изкарам колелото от това място и се опътих към плажа, за да го върнем. Там ни чакаше лошият, мускулест и татуиран батко, с очила и катинарче на брадата, който ни се скара "Аз казах ли ви да не ходите зад кораба? Що не ме слушате? Извинявайте, ама от мен повече колело няма да видите!". А, не ни и трябва! След като ни се изправиха косите в това течение, повече не се качвам на такова в морето.

Поседяхме на плажа и решихме да посетим Аква Парка да го видим и ние какво е, що е. Отидохме и си платихме за половин ден. Нормален билет 25 лева, за половин ден - 20 лева. Голямото намаление, няма що! С влизането, вниманието ни беше привлечено моментално от стърмине пързалки. Там сме!!! Затичахме се, нямащи търпение да се спуснем. Обаче, докато се качвахме по стъпалата нагоре, ми омекнаха краката, като погледнах надолу, ми се завъртя главата и се замислих, дали да се спускам по пързалката. В крайна сметка, мечката я е страх, а мен - още повече, затова се спуснах по всички. Смея да твърдя, че жълтата пързалка е най-страшна. Почти вертикална е и е кабрьо. Само като се наклониш надолу и сърцето ти спира. Ето защо се спуснах поне три пъти по нея. Какво толкова? Изправям се срещу страха си :)

По едно време се замислих да не вземат да ми се скъсат гащите по тези пързалки, да ми лъснат бузките, че голям сеир ще стане. Но се отървахме без такива покушения.

Любимата ми пързалка е "черната дупка", в която се спускаш с надуваемия пояс (или дюшек) и не виждаш нищо, освен черно пред очите си. Докато чакахме на опашката да се спускаме, видяхме едни да се спускат с гърба напред, т.е. назад. Реших и ние така да пробваме. Усещането е повече от невероятно. Но само трябва да се държи човек, за да не се изхлузи назад, че е загинал просто. Големи скорости, голямо нещо. На няколко пъти ходих до тоалетната, за да не се случи най-страшното - да опикаме пързалките.

След като се изкефихме по няколко пъти на всички пързалки, се ориентирахме към "Мързеливата река". Взимаш си надуваемото дюшече, лягаш си в него и течението те носи бавно и обикаляш в парка. Стават страхотни задръствания, но е доста отпускащо. Ако ви щрака много пипето в главата, ще видите, че в тази река можете да се забавлявате по какви ли не начини. Някакви пияни младежи например, се биеха с дюшеците. Ама бая бой си беше, щом единия го бяха спукали. Здраве да е! Съжалявам само, че в края се сетих да вземем фотоапарата, за да си направим снимки. Тъкмо го взехме и се засилихме да се спуснем по пързалката и да се снимаме в екшъна, и едни като ни завикаха "No! No! No!". Е, може и на български да ни го кажете, ще ви разберем. Уж, Аква Парка работи до 7 вечерта, а в 6:30 спират водата навсякъде. Селска работа! Вода ли пестят? Режим ли има?

Снимки:
- Потъналия кораб, Равда
- Екипиран и готов за плаж!
- Аква Парка, слонче

Дотук бяхме с почивката. Време е да хващаме обратния път и да се връщаме, че работа ни чака. Но преди това, нека направим равносметката на нашето пътешествие.

Обиколихме: Свети Влас, Слънчев бряг, Несебър, Елените, Поморие, Обзор и Равда. За 4 дни!

Бих казал, че най-гадно е в Слънчев бряг и Свети Влас. Ми не ми харесват тези курорти на мен. Ново строителство, много хотели на едно място. Човек да се чуди успяват ли хората да ги запълнят, че строят и още, и още? Докато в Свети Влас няма нищо за гледане, в Слънчев бряг пък ти изваждат очите с атракции. Има всичко и то на доста дебели цени. Вижте, за Несебър, Поморие и Обзор, не бих казал толкова лоши думи. Те ми харесват много. Успели са да ги запазят като от едно време, не са чак толкова претъпкани, има си и възрастни хора, панелни блокове, отвсякъде струи комунизъм :) Да ти е приятно да се шляеш в тях, все едно си си на село.

Ок, вече можем да си тръгваме. За нула време си събрах багажа, натоварихме се в колата и тръгнахме към 8:30 сутринта. Пътуването премина доста добре и неусетно. Само да направя една забележка. Не прекалявайте с ментуса. Хубав е, освежава, но когато изядете три пакетчета ментус, има огромна опасност да прекъсвате пътуването си поради природни нужди.

Ето и галерията от цялата почивка:
http://iliyan.gnetbg.net/diary_pics/photos/chernomorie_trip07/index.html

Треската, наречена iPhone, успя да достигне и до нашата фирма. С огромно удоволствие подържах в ръцете си това чудо на техниката и щраках с пръсти по него. Макар и краткотрайно, удоволствието е огромно. Успях да му направя малка фотосесия:

Три филма, които не заслужават коментара ми, защото не привлякоха вниманието ми с нищо интересно. Чудя се как два от тях ги изгледах до края.

Freeway е някаква пародия на историята за червената шапчица. Толкова е абсурдна, че ми е чудно коя природна сила ме накара да го изтърпя целия.

Old School е някакъв болумач. Уж комедия, пък нищо интересно и в него. Единствената сцена, на която се скъсах от смях, беше тази, в която негъра пострада при изпита за доверието с въжето и тухлата. Който го е гледал, знае за какво говоря.

Изгледах новите свалени филми, затова преравям старите дискове, за да видя кое не съм гледал. Попаднах на Norbit. На тоя заспах на 30-тата и не смятам да го доглеждам. Има интересни сцени, но нещо в него ме дразни. Все още не знам какво, може и никога да не разбера.