Iliyan Betovski's Art Blog

Скъпи ми и позлатен читателю. Мислех да те лъжа нещо, да те мятам, я на черешата, я на счупения клон на джанката, ама като се замисля, грам не ми е до лъжи и шеги. Не, че нещо се е случило, просто изобщо никой не се сети да ме излъже днес, затова реших да не си правя труда и аз да мисля лъжи.

Едно време, когато бях малък (сега вече съм мъж за женене), все лъгах, че са дошли извънземните. Дали би ми повярвал, ако те мина с номера от детството ми?

Добре, ще споделя една история от преди много-много години.

Преди време, когато в Червен бряг държахме най-известния в селото магазин за рибарски принадлежности, нашите бяха обучили брат ми да ходи на София (...ех, тогава я имах за нещо недостижимо... - Бай Ганьо в Авропата), за да снабдява магазина със стока от рода на най-новите пръчки, с които можете да хванете голямата риба в малката река - "Искъра".

Та, един първи април, както си спахме сутринта на село, звънна телефона (тоя със шайбата). Обадиха се братовчедите и казаха "Обади се чичо, понеже не може да се свърже с вас (често се случваше на село да не могат да се свържат с някой), и каза брат ти по най-бързия начин да тръгва за София за стока!". Аз понеже съм си паника и винаги бързам да свърша правилно работата, затворих телефона без да поискам повече обяснения и отидох да стресирам брат ми. Казах му, а той като хукна да се облича и да си оправя багажа... Изтърчахме отвън да кажем на баба и дядо (Бог да го прости :( ), че са ни се обадили братовчедите и са ни казали еди какво си и еди що си. А дядо, както си цепеше дърва, седнал на малкото столче в двора зад къщата, ни се усмихна и каза "Къде сте тръгнали и двамата, бе? Кой ден е днес?". И чак тогава поне на мен ми просветна, за брат ми не знам. Тогава играта придоби обратен ефект или ефектен обрат. Както обичам да казвам "С техните камъни по тяхната глава!".

Нали знаете, че лъжата не е лъжа, ако не видиш ефекта от нея? Ето защо братовчедите се домъкнаха вкъщи след около половин час. Питаха къде е брата, ама аз от малък си бях изпечен лъжец, особено, когато мама ме питаше, дали аз съм направил дадена беля, та от тогава се бях научил да лъжа и да не ми личи, че го правя. И за да вкарам лъжата в действие, казах "Ами той току-що замина към гарата. Нали казахте по най-бързия начин?". И те като се вкараха в някаква смесица от смях и паника... Хем се радваха, че са излъгали, хем се паникьосаха, че той се е вързал и е тръгнал да се бори с вятърните мелници на Дон Кихот. А той всъщност се беше скрил в банята, където едва ли щяха да се сетят да го потърсят. И така, интересното беше, че колкото и да ги лъжех, те не си признаха за лъжата. Накрая, след като половината ден се крихме и си играхме на котка и мишка, лъжите изплуваха на повърхността и се видя на кой колко са му кирливи ризите и кой лъже добре.

Това е най-хубавия ми спомен за първоаприлска шега и се надявам да ти е харесала историята, читателю на дневници, понеже предпочетох да я споделя в днешния ден, отколкото да те лъжа - все пак не си малко дете.

Не знам кога ще спра да се очудвам на родната ни изобретателност и способността ни да мислим. Нека си отговорим на един въпрос - Защо да даваме пари за нещо, което можем да получим и безплатно? Хубаво е да се разсъждава по този начин :) Така си спестяваме доста разходи и разноски по различни мероприятия.

Тази вечер по телевизията ни показаха един здраво мислещ и разсъждаващ българин - Здравко от Баааай Браааадър ... изгубих им номерата. Защо човека да плаща за сватба като може да се ожени без да дава и пукнат лев? Само трябва да прояви малко изобретателност и наглост - да настоява да влезне в къщата под този предлог и ще се ожени като за без пари. Ето сега разбирам значението на "Ехеее, аз ако имах 5 лева, щях да се оженя!". Човека се ожени и без петте лева. Да, ама всяко нещо си има своята цена! Той трябваше да плати цената на красотата... говоря глупости :) Трябваше да плати цената да лиши близките и роднините си да присъстват на този ключов за живота му момент. Но пък присъстваха кръшните кълки на Аааазис! Някои им се радват (нямам зелена емотиконка, която повръща)...

Абе, важното е, че сме умен народ!

Претърпяхме поредното местене на офис, затова правя равносметката - къде ми е по-добре и по-удобно за пътуване? Като отбележим факта, че преди минавах по най-задръстените с коли улици и трамвая често заставаше на средата на пресечката понеже винаги имаше коли, които да препречат пътя му, май на новото стратегическо място ми е по-добре. Хем спирката е точно до гъза ми, хем сменям превозните средства за не повече от 4 спирки. Което си е живо постижение. Да ти е кеф да тръгнеш да пътуваш с градския транспорт за работа. Не се задържаш повече от 4 спирки в автобуса и не се налага да търпиш дълго миризмата на потните лелки и напарфюмираните селски гъзари, изсипали кофата с гел на главата си.

След като сменихме офиса, сменихме и мястото за обяд. Налага се да излезем и да обикаляме, за да опознаем околията и да намерим най-хубавото и най-евтиното ядене в околността. За съжаление такова не намерихме и се наложи да се залъжем с китайска храна. Тя уж минава за евтина. Е, все пак е по-добре от вчерашния ми обяд - пица с диаметъра на най-малката чиния в кухнята ми.

Направо да се очуди човек колко лесно може да бъде едно пускане на апаче сървър на Mac. Толкова се рових из директориите в конзолата, надявайки се да открия нещо (освен конфигурационния файл), но така и не намерих нищо. След като проблах командата apachetcl start и нищо не стана, реших да попитам чичко google, който досега винаги е имал отговор на моите "Защо?" и "Как?".

Попаднах на ето това:

Това са настройките за Tiger. В бъгавата версия на леопарда, който ползвам, във въпросните настройки дава списък с Тик бутончена за начините на споделяне на файлове. Единия от изброените начини е "Web Sharing". Цъкаш отметката и ти излиза надпис "Честито! Тоят компютър е http://192.169.0.1, а сайта ти се намира на http://102.168.0.1/~iliyan/"

Е, то вярно, че е направено за мързеливци, ама чак пък толкова ... :)

Нещо, което си заслужава да се прочете от всеки, който се занимава с HTML - Мощта на таблиците - представяне на статията и линк към нея - Текст: Илия Горанов.

Любим цитат:

Започвам да намразвам празниците! Как пък може по всички празници да се прави ремонт в наш'та къща? Майсторите тогава били свободни :(

Даже комшииката дойде в 9:30 сутринта по нощница, за да ми опява, че сме бръмчали с машина и сме правили постоянно ремонти, от което тя не могла да спи, както и детето й. Използва момента да ми опява, че до късно съм бил седял на компютъра и го чувала как работи. Вярно, че перката бучи, ама чак пък толкова? Ти да не слухтиш, бе како? Вече съм сигурен, че отдолу ЦРУ-то не спи! В Русия съм! В Русия съм!

Като искаш тишина, ходи живей в гората и се окови там като говедо, за да се изолираш от всички шумове. Затова хората са направили СПА центрове, където се цапаш с кал и си мислиш, че си добре, потънала в тишина...

Нищо, след като разхвърляхме всичката покъщина, за да може да се осере всичко, намерих време НАЙ-НАКРАЯ да изкарам колелото от покоите му и да го яхна. Е, преди това трябваше да го избърша от покрилия го прах (все пак не е карано 2 години), да попсувам малко, ядосвайки се за хваналата го ръжда и да карам със спадната до капла задна гума до най-близката бензиностанция, където без пари си напомпах гумите. Естествено, за компресора на бензиностанцията се сетих едва след като получих нежелателно раздвиждане на ставите на горните си крайници от упоритите напъни с некачествена и стара помпа, която не вкарва ама никакъв въздух.

...Бях забравил как едно време на село си увивахме винтилите с парцали, за да не бяга въздуха и след като ни се е завил свят от помпането с некадърните помпи, как плюнчихме винтиле, за да проверим да не издиша съдържанието отвътре :)

След като врътнах сам самичък няколко безмислени кръгчета в квартала, за да видя, дали ще ми спадне гумата (опасявах се, че може да е спукана), докъде на шега, докъде със сериозни намерения, стигнах до офиса, в който работя, за да прогоня маршрута и да видя, дали бих се справил във вторника, когато сутринта в студа яхна байка и тръгна да поря ветровете към работа. Използвам възможността да вметна, че след като вчера цял ден мислих къде ще държа колелото на работа, като минахме през варианти от рода на "Ще го теглим през балкона с въже до петия етаж", "Ще го оставиш навън, никой няма да ти го пипа! Аз как си оставям колата навън?", "Ще повдигна колата, ще го бутнеш отдолу, ще я спусна и после никой няма да иска да ти го открадне, дори и ти самият"... и след всички тези умувания, нищо не успях да измисля. Ето защо, реших да го мисля на място като отида там и се поставя сам пред свършен факт. Тогава пипето уж кълве повече :)

Вечерта, след като задните ми части ме заболяха от седалката на колелото, реших да се раздвижа и да започна сам да си оправям стаята след ремонта. Все пак ми писна, когато вляза в личната си стая, да я гледам цялата покрита с найлони, вестници, кашони "...и още нещо". Отне ми много повече време да я подредя, отколкото да я разхвърлям, но все пак, вече всичко е вързано и работи (като изключим кабелната телевизия понеже промених подредбата на мебелите и кабела се оказа прекалено къс :(). А след малко - ще се чукаме с яйца.

Нека яйцата бъдат с Вас!

Христос Воскресе!

Ето и някои интересни отговори, които получих на този поздрав: "щом казваш!", "аха!", "верно ли?" и черешката на тортата (поне според мен) - "Воистина го снесе!".

Тук е мястото да отбележа, че само двама души го написаха "Во истина", което след като го видях, се замислих, че наистина може би така се пише правилно. Вие как мислите?

Неподредени размисли в стил "салата от думи" и множество досадни повторения.

В застой

Не е хубаво да стоиш на брега на потока от информация и да гледаш как течението носи всички останали с иключение на теб, защото се страхуваш да се спуснеш заедно с тях.

В продължение на няколко месеца се оказа, че съм правил точно това - стоял съм отстрани, гледал съм останалите и единственото, което съм се престрашавал да направя, е да си натопя краката в информацията, за да си мисля, че и мен ме носи течението. Да, но това е само чувство, че съм в течение на нещата. Ако става въпрос за актуалност, може да се каже, че съм в застой и не съм в крак с актуалните неща. Естесвено, за да сте актуални, се иска да се чете. Но как да съм актуален като в полследно време гледам не повече от 5 уеб сайта? Някакви пощи, дневници и форуми, които отварям по навик и рутина.

Пробуждането

Рано или късно се появява нещо зад вас, което на шега или напълно сериозно ви бута в потока от информация и вие щете, не щете, се научавате да плувате в нея. Точно едно такова нещо ме бутна и мен днес, когато се оказа, че правя сайтове по някаква рутина и изобщо не обръщам внимание как ги правят останалите около мен. Пиша си ли пиша и пет пари не давам, че не е правилно, и че може и да не работи. От време на време, за да сте доволни от себе си и от това, че наистина умеете да плувате в актуалния свят, трябва да го докажете, но преди да го докажете, трябва да потренирате. А преди самото трениране - трябва да погледате как го правят останалите.

Седнах и започнах точно както едно време, когато прохождах в HTML и таблиците, да гледам страници и най-вече това, което се крие зад тях - кода. Започнах да чета тук-там какво са писали хората - какви хакове трябва да се прилагат и в кои случаи. Като се замисля, доста съм изостанал от актуализацията и ще трябва по-честичко да се ъпдейтвам, ако не искам да си остана една нищо и никаква стара версия.

Кучето от гледане не може да стане касапин, но ако разглеждаме някои страници, може би ще се научим и ще станем поне малко по-добри от това, което сме сега.

Успех с плуването и попътен вятър!

След всеки епизод на Cold Case (Забравени Досиета) казвах "Джери Брукхаймър е ебаси болния мозък!". Изгледах Deja Vu с участието на Дензъл Уошингтън и ще кажа същото - Джери Брукхаймър е болен мозък!!! Филма е напълно в стила му - убита жертва, с която в последствие се запознавате и ви кара да съжалявате, че тя вече не е сред живите. И както не веднъж съм споделял - обичам да гледам филми, които ми се представят отзад-напред.

Като изключим това, че филма ме завладя, мога да кажа, че след като наш'то момче влезе в машината, нещо ми спадна итереса, който се беше насъбрал от преследването на несъществуваща плячка. Тръпката, която ме тресеше преди това, по някакъв начин просто изчезна. Може би е трябвало да се отдели повече време на този момент, все пак той трябваше да създаде някаква пикова точка на напрежение в зрителя, а всъщност го накара единствено да се повдигне от стола и да седне на другата буза от задните си части.

Ката изключим това, че малко са прекалили с Sci-fi глупостите, филма си заслужава да се гледа. Пък и е с Дензъл Уошингтън все пак :)

Smokin' Aces е повече от тъп. Направен е в стила на "Две димящи дула", но по никакъв начин не може да се сравнява с него.

Не мога да опиша какво е чувството, когато човек прави уеб страница, която след като цял ден се е трудил над малките детайли по нея, се оказва, че работи перфектно и изглежда напълно еднакво във всички най-използвани браузъри - FireFox, Opera, Internet Explorer, Safari, OmniWeb и WebKit. Признавам си, че не съм го тествал как работи под най-често използвания български браузър Бисквитка, който на времето си мислех, че има нещо общо с предаването "Бисквитка" по ММ.

Всичко е постигнато с възмоно минимален брой CSS хакове. Малко ми се дънеше старата версия на Safari (2.4.0), но след като два дни си блъсках главата над тези проблеми и търсих къде ли не из цялото необятно интернет пространство, накрая открих решението, което се криеше в един единствен пиксел в падинга.

Но както са казали хората - всичко е добре, когато свършва добре. Обаче, тестването на тази страница те-първа предстои, понеже все още съм в началото на това, което трябва да се направи - капка в морето бих казал.

И да не забравя! Слагам Safari в същата кошница, в която съм захвърлил и Internet Explorer.

Скапан ден!

На път за работа на няколко пъти за малко да се претрепам с колелото заради невнимаващи хора, надхвърлили средната възраст - бабички. По някакво чудо оживях, дори и след като си праснах/ударих слабините в кормилото, опитвайки се да балансирам на спирачки върху едни стълби заради приказващите си пред мен две бабички. Всичко се случи неусетно бързо - докато си мислех, че съм овладял, и положението, и колелото, задницата му се вдигна сякаш се опита да ме удари по главата, а аз се сурнах напред и се спрях в рамката, която държи кормилото. За съжаление, се спрях с най-скъпите си части от тялото.

На работа положението не стана по-цветущо от това навън. По някакви наистина смешни причини, които ме е срам да споделя, 50% от хората в офиса нямаха интернет, а аз естествено бях сред въпросните 50%. За капак на всичко, колегата, с който трябваше да работим по един проек, с който сме се захванали, имаше друга работа, а аз без него не мога да правя нищо и се наложи да гледам тъпо монитора като дете в лампа. Цял ден си писах разни CSS глупости, опитвайки се да убия време, а то пусто... не минава и не минава. Поне обедната почивка мина що-годе добре. Седях си в парка и ядях сочни пици на парче, от които естествено после ме заболя корема.

По-късно през деня чатнах, че днес е зловещия за всички Петък 13. Какво можех да направя? Знаех, че положението няма да стане по-розово или лилаво, затова просто се усмихнах, отпих поредната глътка от поредната чаша с ледено студена вода, облегнах се на терасата и се помолих деня да свърши колкото се може по-бързо.

По принцип на Петък 13 късмета ми се сеща, че съм жив и работи на пълен капацитет, но за нещастие, днес се беше обърнал срещу мен. По едно време стоях на терасата и се взирах от шестия етаж в плочките пред сградата. Е, щом не са дали по новините за човек, който се е отказал от живота точно на Петък 13 и се е опитал да се прави на Супер Любо от балкона, значи деня ми не е минал чак толкова зле...

На няколко пъти се опитвах да се самоубедя, че Dexter ми харесва и го държах на пълния си до горе хард диск, но определено не е сред любимите ми сериали.

След като изгледам някой психарски филм, действията не Декстър с увиването в найлони ми се струва смешно и смятам да не го гледам. Ето защо го трия от харда и освобождавам място за нови попълнения.

След като mause ме посъветва да гледам Runing Scared, го направих. Филма наистина си заслужава да се гледа, има какво да се види и да ви донесе удоволетворение, че сте го изгледали.

Flags Of Our Fathers е един от малкото филми, накарали ме да разучавам бързите клавиши на mplayer, след което да го пусна да го гледам на бързи обороти, слушайки как всички говорят като патоците на Доналд Дък. Толкова ми беше скучен, че се чудех какво да направя, за да не го спра - рядко го правя. Колкото и да ми е скучен и тъп един филм, аз го гледам. Но този определено ме отчая от живота. НЕ СИ ПРАВЕТЕ ТРУДА ДА ГО ГЛЕДАТЕ!

Като започнах със скучните филми, нека продължа с Casino Royale. Този филм определено е дезертирал от поредицата, наречена 007. Няма нищо общо с него, освен гадната бабичка, която дърпа конците и не спира да ме дразни с присъствието си.

По-нататък в класацията ни за тъпи филми гордо се нарежда Taxi 4. Толкова е зле горкото, че ми е чудно как го дочаках до края.

Тъжно ми е, че го казвам, но продължаваме със същата класация, следвани от Until Death със Жан Клод Ван Дам. Ми... толкова безмислен екшън скоро не бях гледал, особено пък с такава звезда от детството ми. Не разбирам защо този филм в imdb има толкова висок рейтинг! Аз не му давам оценка по-висока от 4.

Van Wilder - The Rise Of Taj не е чак толкова зле, но в сравнение с първата част, не струва.

Employee Of The Month е приятен за гледане филм с участието на кретана от Let's Go To Prison. Но щеше да е по-приятен, ако не бяха сложили такива маймунски уши на Джесика Симпсън.

Понеже изтървах Forest Gump, когато го даваха по телевизията, се наложи да си го сваля и да го гледам. След като погледнах живота през неговите очи (прочети какво пише на постера), той вече ми се струва поне малко по-розов и хубав. Който не го е гледал, НЕКА ГО ГЛЕДА! Има какво да изпусне, ако не го направи.

The Hitcher за мен е поредният странен филм. Нищо не се знае, кое, как става... защо става... смотана работа. Не се чудете нещата как се случват, те просто се случват. Надяваш се накрая да получиш някакво обяснение за всичко, но сценаристите са те лишили от такова и те оставят да се чудиш ЗАЩО един човек изби всичко живо наред, но пощади едно нищо и никакво досадно момиче, което не може да обясни на тъпата полиция, че има психар, който прави нещата просто ей така, а вместо това циври като насрано момиченце.

За всички, които се чудят защо Internet Explorer е наричан от повечето хора "малоумен", и всички, които се чудят защо страниците им, правени с CSS, изглеждат добре в един браузър, а в друг - не, ето отговора:
Internet Explorer & CSS issues

За да разберете на какво иска да ви научи тази статия, е необходимо да знаете английски език (колкото да четете и да търсите разни думички в речниците) и да имате понятие що е то CSS.

Супер много се дразня на мързела и непостоянството си. Започвам да си мисля, че съм като хората, които имат много голям ентусиазъм за всичко, но нищо не довършват до край. Каквото захвана, ако нещо не ме стимулира да го довърша, може и да не види бял свят. А не трябва така! Каквато книга захвана да чета, винаги стигам до 1/3 от нея, в най-добрия случай - 1/2 и до там. По същия начин стигнах до под кривата круша с "Анатомията на Бамес". Направо ме е срам, че толкова исках да си я купя, а в момента седи на най-забутания рафт в гардероба ми, хвърлена върху един кашон.

От повече от два месеца не съм ловил молива и не съм се взирал в белия лист, мислейки какво да нарисувам. Дори една крива драсканица не съм направил.

В дневника си се представям като несериозник, на който от време на време му зачовърква по някое червейче в главата и до там... Пиша на вълни (две седмици пиша, две - не).

Какво да направя като ме е налегна лятната умора? Вече ми се ще да се опъна на плажната си хавлия върху пясъка, а около мен да се чува шума от прииждащите вълни. Усещане, което миналата година пропуснах заради гадната казарма.

Лято е! Лято е! Умората и мързела празнуват триумфа си над труда и концентрацията.

От малък мразя някой да ми прави сметка на парите, а още повече се дразня, когато на врата ми цъфне някаква бързо говореща латерна да ми предлага нещо и започне да ме съветва, че е по-добре да си дам парите на тях, за спасението на нещо си или някого, отколкото да ги дам някъде другаде. Вие пък ще ми кажете, къде ще си давам пърите! Където да ги давам, не е ваша работа! Дали ще ги дам за алкохол, за кафе или за цигари, това не ви засяга и ще си купя нещо от вас само и единствено, когато ми грабнете вниманието с нещо. Ама това засега няма потенциал да се случи скоро. Може би след време, когато стана на преклонна възраст, че да ме мързи да отида до най-близкия магазин, ще се зарадвам на миновачите по къщите на село, които продават галоши. Тогава няма да си дам парите за кисело мляко, а ще ги дам, за да мога да нося последен модел гумени галоши. Но това време е твърде далеко, зотова не ми правете смекта на парите! Ще си ги давам, където ми е кеф!!!

От тази седмица отново дават единия от любимите ми сериали - Heores. Чак днес намерих време да вляза в крак с последния епизод и бих казал, че сериала е запазил тръпката си. Надявам се да предстоят още интересни серии.

Code Name: The Cleaner е глупав филм, който обижда хората, които го гледат. Стига, бе! Ние не растем в бъзето, че да се радваме на такива бедни филми!

Mr. Bean's Holiday е невероятен коктейл от кретенията, глупоста и изобретателността на Мистър Бийн, която сме свикнали да гледаме в сериала. Гледах го и не спирах да се очудвам до къде може да стигне този човек... Трябва да се гледа отново :)

Мързела е много гадно нещо. Снощи, късно вечерта, с приятели се уговорихме да ходим да катерим Витоша. Бяхме много ентусиазирани и надъхани, а на сутринта, като се събудих в 8, звъннах един телефон и едва промълвих "Айде да го отложим за друг път?". И това беше! Отсреща ми се отговори с разбиране, което беше последния довърсващ удар за скършването на ентусиазма ни.

Нищо! Явно не е писано днес да ходя да катеря баирите на Витоша.

По нашата родна телевизия започна втори сезон на любимия ми сериал Prison Break (Бягство от затвора). Въпреки, че се дразня от дублажа му на български, смятам да го гледам отново.