Iliyan Betovski's Art Blog

Кораба потъва, спасявайте само това, което ви е от първа необходимост!

Знаете, че скоро няма да имате никакъв достъп до компютър, на който дълго време сте държали какво ли не. Какво ще спасите от купчината неподредени файлове на хард диска му, при условие, че знаете, че 80% от тях са ненужни боклуци? Отделяте време и започвате да разглеждате всяка една директория и всеки един файл, който имате. Отнема около час - час и нещо (ако не броим снимките, които предпочетох да не гледам, а направо да спасявам).

Аз реших да взема със себе си в спасителната лодка само проектите, по които съм работил някога, както и някои нахвърляни през времето записки. Качих ги по ssh-а на спасителната лодчица, която за съжаление вече заприлича на бардак - с голям зор ще намериш нещо, което ти трябва. Някой ден в много близкото бъдеще ще трябва да отделя някой друг час, за да подредя малката, надуваема спасителна лодчица, защото може да потъне от многото безполезен боклук на нея. Кога ще е това? Не знам!

Когато преди време си добавих в "трябва да гледам" втората част на Pirates of the Caribbean, реших да добавя и първата, та когато реша да го гледам, да си припомня първо първата част и чак тогава да гледам втората, понеже доста моменти ми бягат от меморито в главата.

За да ги изгледате и двете части наведнъж, трябва да отделите от личното си време 5 часа, ако се има предвид, че в антракта между двете части, ще седнете да се угоявате.

Втората част не може да се мери с първата, но ако пък съм знаел, че ще има и трета, и че втората ще свърши така гадно с отворен край, щях да потърпя още малко, докато се появи и последната, за да не си развалям кефа с чакане.

Дали в чест на 8 март, или просто от транспорта са чули безмълвните ми молитви, няма никакво значение. Важното е, че днес видях, че автобуса 21/22 не е малък като кутиика (пример давам със 72), а са го заместили с дълъг (с 2 деления) автобус. Че даже и с BusMedia вътре, за да може бабите, пътувайки за селата да не скучаят, а да гледат хубави и засукани младежи, показващи се от трейлърите на най-новите филми, прожектиращи се по кината.

Надявам се тази промяна да не е само за днес или утре, а да остане за постоянно, понеже ми писна, когато сляза от автобуса, да се чудя как по дяволите са се побрали толкова много хора вътре!

И, да, честит празник на дамите.

Не мога да разбера, защо разрешават на досадните пушачи да пушат в заведенията за хранене? Седнал съм аз да обядвам в една кръчмичка и някакъв тип на съседната маса като запали един фас, ми отрови обяда. То направо ми се отяде, нищо, че супата беше доста вкусна, обаче гадния фас димеше и за жалост димът идваше право към дихателните ми органи. Лапайки залъка, в устата ми заедно с него влизаше доста голямо количество отровен дим и така ми се вгорчи храната. Погледнах към досадния източник на дискомфорт в обяда ми, размахах високо с ръка, за да прогоня дима, но източника и пет пари не даде, че на някой ЯВНО му пречи това нещо.

Понякога и табелите "Пушачи" и "Непушачи" не оправят работата, особено, ако помещението не е много голямо. Както едно кафене до работата, което е в едно гаражче три на два метра. Двама човека като влезнат вътре, третия чака отвън, защото няма място. Та в това кафене, вътре има две маси с по две столчета, на които има табели съответно "Пушачи" и "Непушачи". В това гаражче предимно се пуши. Всеки, който отиде там, пуши, непушачи не съм срещал, но все пак, собственика на кафенето е според закона, предлага маси и за двата вида хора. Даже е сложил едно вентилаторче на непушачите да им продухва дима.

Най-добре ще е най-накрая да влезе в сила този закон, за който слушах често да се говори - че ще се забрани пушенето на обществено място. Е, крайно време е да се забрани!

Eragon не е кой знае какво. Даже е много кратък за подобен род филми. Мнението ми за този филм е "Много шум за нищо".

Let's Go To Prison го гледах само заради постера му - изтървано сапунче в банята. Нищо не знаех за него, не бях чел резюметата му, но ми хареса, и то много. Участва некадърния фокусник от Arrested Development ("Развитие в застой"). Историята е повече от идиотска и на мен лично ми се хареса. Жалко, че се досетих какъв ще е края, но това не попречи на кефа ми от случките в затвора. Впрочем, затвора ми наподобяваше този от Prison Break - същия интериор.

Или аз съм тъп, или American Psyho е прекалено сложен за мен. Нищо не разбрах от него. Ако някой го е схванал, и няма нищо против, нека ми обясни за какво идва реч във филма, че аз не успях да хвана точно тази нишка.

The Da Vinci Code е готин, но ако сте гледали National Treasure, ще сте на друго мнение. Обичам да сравнявам филмите, когато има база за сравнение, а тук такава има в изобилие. На базата на нещо писано от учените от едно време, се търси нещо, скрито преди много - много години. И в двата филма е замесена полицията, а също така има и лоша страна, и съответно надпревара между добрите и лошите - който първи стигне, печели. И в двата филма накрая се използва измама, за да се заблудят лошите и да се отърват от тях. Но аз съм на мнение, че National Treasure е по-добрият филм. В него имаше повече напрежение и повече загатки за решаване. А и в шифъра малко е прекалил писателя с размяната на ролите, опитвайки се да създате усещането за неочакваните обрати - добрият се оказва от лошите и такива ми ти работи, което общо-взето, започва да дразни. Като цяло, филма е готин, но не чак толкова. За книгата не знам, не съм я чел.

Във филма ще срещнете актьорите, дали живот на герои като Гандалф - белия, Емили Полен, Леон, и войника, който жертва живота си за спасението на прословутия Редник Раян.

Все се чудих как от Music Idol ще накарат хората да гласуват чрез СМС-и, и днес получих отговора моето "как". Много лесно, всеки ден ще дават по един iPod shuffle. До преди 2 седмици изобщо не бях чувал за този iPod, но след като имах досег с него, мога да кажа, че ако не сте претециозен човек, а просто искате да слушате музика, която да върви последователно, или разбъркано, не сте от мераклиите да имате дисплей, то това си е доста задоволително плеърче за музика. Признавам си, че е доста изкушително да грабнеш телефона и да пратиш някой друг СМС за музикалния си идол, знаейки, че дават такава хубава джаджа, особено като знаеш на какви цени се продава в България и на какви цени се продава в чужбина. Но като се сетиш и какъв ти е шанса да те изтеглят, въздишаш и продължаваш да гледаш телевизия седнал на дивана, утешавайки се, че е по-добре да си го купиш.

Искам да похваля Маковският клиент за ICQ - Adium. Реших да се отърва от досадното, пълно с банери и реклами класическо icq и потърсих друга алтернатива. Засега съм страшно доволен от Adium като ми дава пълен контрол над всичко, което реша да променя. По този начин имам възможността да си го направя възможно най-семпло, за да не дразни очите и да не ми затруднява четенето на текста.

Само едно нещо ми образува страшно много нерви - КАК по дяволите да накарам иконката с патицата в дока да гледа, а не да спи? Обиколих всички настройки по отделно, но не намерих нищо, което да я кара да спи. Ако някой знае някакъв начин тази патка да се събуди, умолявам го да сподели с мен, защото не искам да гледам спящи патици сред иконките си.

Случайно проведен експеримент с 2 телефона и едно хендс-фрий. Телефоните са Sony Ericsson W810i и Sony Ericsson M600, а хендс-фрий-то е това на W810i.

Експеримента се състоеше в това да се пусне една и съща песен на двата телефона и да се чуе с едно и също хендс-фрий, първо на единия телефон, а след това и на другия. Резултатите от експеримента сочиха, че има разлика между това, което се чува на M600 и това, което се чува на W810i. При втория качеството е чувствително по-добро.

Извода от експеримента: Ако ще си купувате телефон, за да слушате музика на него (както правят повечето хора), не си купувайте разни тъпи SmartPhone телефони с тъч пади, а се ориетирайте, или към Walkman серията, или си купете телефон за не повече от 100 лева като останалите приготвени пари ги дайте за iPod.

А ако искате да ви звънне някой, докато ви клати претъпкания с народ трамвай, и вие да извадите телефон с показалка и да се мъчите да нацелите желаното от вас бутонче, докато слизащия пътник ви диша във врата и със смърдящ на алкохол дъх ви пита "Ще слизате ли", си купете M600 и живейте в приключение като се кефите на големия си дисплей.

Хасане, Пиратството ограбва!

Любезните господа от борбата с организираната престъпност винаги гледат да са ни от полза и да ни защитят от това, което може да ни накара да прегазим лука. Ето защо те решиха да ни предпазят от нещото или услугата, наречена Торенти. Решили, че по торентите можело да се обменя порно с малолетни, нелицензиран софтуер, нелицензирана муцика и какво ли още не, което е незаконно. А разни изпълнители, за които никога не бихме направили усилието да си свалим техните песни, дори и да можехме да ги сваляме само с "драг анд дроп", даже не бихме си го преместили от единия крачол в другия заради тях, стоят голи и ни се пулят от телевизионните екрани, повтаряйки предварително заучената фразичка "ПИРАТСТВОТО ОГРАБВА!"

Чудно ми е защо не се вземат в ръце и да кажат "Забраняваме на потребителите да използват Windows!". Ха, сега де! Това се случва само в неосъществените ни мечти и мокри сънища. Кога ли ще дойде този ден наистина? Кога всъщност ще ни предпазят от нещо лошо. Даже по-добре да забранят и компютрите изобщо и да минем на пишещи машини. А не префърцунените, недоклатени госпожи, на които като им кажеш компютър, се сещат само за пасиансите, които си редят в обедната почивка, да представят ГДБОП по разни предавания и да не могат да аргументират спонтанните си действия. Ето на тези госпожи да им се връчи по една пишеща машина от работодателите им и да очакват плодовете на труда им, а не да се разсейват с разните му там пасианси и да използват средства, с които биха могли да се извършват незаконни действия.

Но аз и с пишеща машина пак мога да си пиратствам. Трябва само малко изобретателност и нестандартно мислене. Събирам всички ентусиасти от махалата, които искат да придобият известност, избирам си възможно най-скъпата книга на пазара и естествено най-интересната, и започваме да кълвем по машините, след което минаваме всичко по няколко копия на ксерокс и ги пускаме за безплатен обмен между хората. И тогава? Ще забранят и пишещите машини ли?

А защо постоянно се хвалят производителите на мобилни телефони, че еди кой си НОВ телефон е с bluetooth? Че то това е начин за обмен на файлове, дори и порно с малолетни. Да се забрани! Аз дори и да си купя лицензирана музика, с помоща на компютъра и bluetooth-а мога да разпространя тази музика колкото си искам. Което си е нарушение на закона. От сега нататък се забранява производството на телефони с възможност за обмен на файлове. Да минем на мобифоните, които гордо носеха бизнесмените по коланите си. С тях не може да се извършва организирана престъпност и обмен на незаконно съдържание.

Могат да се дават страшно много примери за глупоста на тези, които имат право да ни бият по канчетата. Но каква е файдата да си даваме такива примери, когато в същото време те ни го слагат отзад?

Много се радвам, когато по телевизията дават филм, който многобройно съм се канил да гледам, но поради някаква странна причина не съм го направил или не съм имал тази възможност.

Днес успяха да ме зарадват с два такива филма - The Sixth Sense и Unbreakable. Шестото чувство, за разлика от втория, ми хареса страшно много, особено с този неочакван край.

Втория филм не можа да оправдае очакванията ми от него, но пак не беше лош. Може да се каже, че беше ориентиран предимно към любителите на комикси, но погледнато от друга гледна точка. Точно тази нова гледна точка ми допадна. На нея залагат и в Heroes, който тръпна в очакване да видя как продължава. Няма хора с разните им там смешни трика и веещи се пелерини. Всичко е представено много хуманно и научно. И той си заслужава да се гледа, макар и да не поражда във вас това напрежение, което идва от Шестото Чувство.

Още повече ми хареса начина, по който рекламираха филмите и ни караха да ги очакваме - "Уикенд на режесьора Найт Шиямалан". Нито съм го знаел кой е той, нито нищо, но вече го знам, че даже и успешно произнасям името му.

Следва продължение ... :)

По принцип избягвам да гледам филми, на които са им правили пародия в "Страшен Филм", но тази вечер нямаше начин да пропусна Signs при условие, че знаех, че е на вече известният ми Найт Шиямалан.

Ми, не беше нищо особено. Даже може да се каже, че филма без проблем минава за ниско-бюджетна продукция. Не даваха нищо, което да те стресира, но Шиямалан е успял да те накара да седиш и да чакаш нещо да се случи, просто да тръпнеш. Не, че има на какво да се тръпне, но той определено е успял да направи от нищо нещо.

Дръжте се, че ще ви отвее!

От два дни по телевизията ме съветват да се пазя от ураганият вятър, който идва към нас. Инструктират ме все едно идва торнадо - спрете газта, не пътувайте с кола, спирайте водата и какво ли още не.

Така ме наплашиха, че при най-малкия полъх, който развя перчема ми, бързо се затичах към вкъщи да прибера гащите си от простора, че току-виж остана и без тях. Затворих всички прозорци, запечатах с тиксо там, където не можех да затворя, спуснах щорите, загасих компютъра и всичката техника, която имам в наличност, а с тях и лампите, седнах в ъгъла на стаята и зачаках най-лошото - УРАГАНИЯТ ВЯТЪР!!!

Бързай бавно

Паднат 2 капки дъжд и София се задръсти като при протестен митинг на алкохолизирани пияници, протестиращи против акциза над ракаята, спирайки движението в града.

Много мразя да закъснявам за някъде, особенно пък когато става въпрос за работа. Закъснея ли, някакво неприятно чувство започва да ме човърка отвътре и да не ми дава мира, да ми вдига адреналина и да ме кара да бързам колкото се може повече и повече. Но как да бързам, когато съм в трамвая, който стои на средата на пресечката, дрънкайки със звънчето на запречилите се коли пред него?

Решението на проблема съм го разбрал отдавна - КОЛЕЛОТО!, но чакам да се постопли още малко, че все още като изляза сутрин навън, леко наболата ми брада се заскрежава. И без това не съм карал колело от над година и половина, заради скапаната казарма. Само трябва един хубав и слънчев ден да се сетя да му напомпам гумите, да го избърша от покрилия го прах, да врътна 2 - 3 припомнящи си тръпката обиколки из квартала и ще съм готов за спокойно предвижване по улиците на София. Колко ще е спокойно, зависи повече от откачените шофьори по улиците.

Разнообразих скучния ден с гледането на най-интересното от музикалния идул на България. Ако трябва да бъда честен, кастингите ми бяха най-интересни. Вече пеенето не ме забавлява чак толкова.

Ще видим от Понеделник какво ще ни предложат да гледаме.

И да не пропусна: УРААААААА, че отрязаха гадния селски бек, който Глория явно беше навита да го мине поне един път:

(Глория): Ама той, Ники, е много хубав...
(Слави Т.): Да, ама не може да пее!
(Глория): Но пък е много хубав...
(Слави Т.): Да, но той не може да пее!!!
(Глория): Фенките ще бъдат много разочаровани...

Единствената разочарована за тоя селски бек, беше Глория.

Когато пишете някакъв html и css, винаги идва момента, в който палите по една свещичка и отваряте страницата с великият Internet Explorer, който странно защо, започнаха да ми го хвалят (?!)...

Ми, след като си отворих страницата, се ентусиазирах още повече да го псувам и плюя пред всеки, който каже добра дума за него. Просто се очудвам на себе си какви хакове трябва да прилагам, за да ми изглежда страницата еднакво във всички браузъри.

Решихме да отидем да викаме против режима, който се опитват да ни наложат като ми забраняват достъпа до най-новите и безплатни филми. Та аз с това живея, бе хора - гледам филми. Много филми гледам! Вие искате да ми отнемете единственото развлечение, което имам ли? Естествено, че ще отида да викам и да протестирам!

Неприятното беше, че ни забиха на полянката, на която трябва да се придвижваме с много внимателен оглед на площта за стъпване, понеже цялата такава площ беше минирана от кучетата, които се разхождат там. И не само се разхождат, ами оставят по нещичко и от себе си. Айде, не беше чак толкова минирано, но миризмата беше направо ужастна. За да не се усеща гадната миризма, трябваше да се придвиждаме постоянно от една точка до друга. В крайна сметка установихме, че единственото място, на което не се усещаше това ухание, беше до сцената.

Не само, че ни забиха на майната си на смръдливата и минирана поляна, ами саботираха и мероприятието като му спряха тока. То е така у наш'та държава - не можеш ли да преебеш някой по един или друг начин, намираш трети такъв. И така ни държаха без електричество докато не дойде време да си ходим. То повечето хора се разотидоха де, ама ние нали сме здрави копелета и държим на студ, останахме до края.

Понеже вчера хубавичко се намръзнахме, днес ме тормози главобол, гърлобол, кракобол и всичкобол. Дойде времето да започна да се лекувам отново с топъл чай в големи дози.

Докато термометъра ми става най-добър приятел и същевременно най-голям враг, се разсейвам от досадното виене на свят и главоболие от температурата, като гледам филми. За два дни изгледах трилогията за доктор Ханибал Лектър - The Silence Of The Lambs, Hannibal и The Red Dragon.

Стига ми толкова за днес, утре ще отделя време да видя и най-новия филм за доктора канибал.

Както в Епизод III добрият Анакин се превръща в чудовището на галактиката - Лорд Вейдър, така и в Hannibal Rising проследяваме превръщането на малкият Ханибал в чудовището канибал - Доктор Ханибал Лектър.

Филма си заслужава да се гледа, но само и единствено след като сте изгледали предните 3 филма, иначе едва ли ще ви е интересно.

Най-много ми хареса, че както във втората част, така и тук се фокусираме главно върху главният герой, а не като в първата и третата част, да ни отвличат вниманието с някакви смотани серийни убийци.