Iliyan Betovski's Art Blog

...Продължение от Вторник, 23 януари.

В 8:30 бях на Славейков с мерака да си взема "Анатомията на Бамес", за да избегна разхождането до там в обедната си почивка. На хората явно не им се щеше да ме изтърват като клиент, затова въпреки, че все още не бяха извадили книгите си от кашоните, започнаха да ровят, за да я намерят. Обиколиха кашоните на поне 5 "сергии". Стана ми леко неудобно да ги карам така да ровят и затова им предложих да намина по-късно, но хората бяха твърде ентусиазирани, за да приемат моето предложение и затова продължиха с търсенето и ровенето. След 20 минутното търсене, ми казаха да намина по-късно, понеже се озориха, а те ще са ми я приготвили, когато намина после.

Е, колкото и да исках да отделя обедната си почивка само за хапване, се наложи да се разхождам до Славейков. С още малко зор са успели да я намерят, понеже била в ограничено количество, били се изчерпали бройките.

Прочетох малко от нея и мога да потвърдя, че е интресна, или че ще бъде такава. Ще разберем по-нататък. Пожелайте ми постоянство и липса на мързел!

Айде, Слави си даде Ферарито и вече няма причина да го гледам. Язък, че си бях увеличил телевизора, за да чуя как ще изреве двигателя на този червен звяр, но тъпата таратайка не можа да запали.

Събрах сили и намерих време да седна да попълня някой друг ден от дневника ми от казармата.

Не трябва друг път да го замразявам за толкова дълго време, понеже после не мога да си намеря чеерррррното тефтерче и пада голямо търсене, докато си покаже дебелите, черни корици през очите ми.

Признавам си, доста ми е приятно като препрочитам отново тези истории, които съм писал в моменти на сдух, щастие или мъка. Дори и да е било неприятно, все пак това са си спомени, които си остават за цял живот. А не както ми казват жените - "Вие, мъжете, като ходите в казармата, после цял живот разправяте за това все едно сте ходили до луната". Да, ама скъпи жени, вие това никога няма да го разберете какво е.

Чудя се лудите хора, които си говорят сами, защо ли са изперкали така. От какво са стигнали до това дередже?

Днес се сблъсках с една жена (абе баба си беше), която постоянно говореше и се караше на въображаемия си приятел. Интересното беше, че тази жена, макар и да не беше с всичкия си, не беше никак глупава. Явно на времето доста е залягала над книгите. Карайки се на по-горе споменатия й приятел, стигна до цитирането на алинеи и членове от семейния кодекс. Явно не случайно е изперкала. То така става като преучиш - или ставаш гении, или си бита карта.

The Illusionist - филмче за Абра-кадабра и фокус-мокус-барба-фокус. Повече ми хареса The Prestige. Там поне разкриваха как мисли един фокусник по отношение на забавляването на публиката и как се измислят великите илюзии.

Pan's Labyrinth - Хубава приказка, хареса ми. Браво на испанците за хубавия филм!

Semen, una historia de amor - На това филмче ме е срам да му напиша името на български, иначе е много хубаво. Много напомня за "Невероятната съдба на Амили Полен". Носи същата атмосфера и заряд в себе си. Много свежо филмче.

Това са бакшишите - претрепали един и всички блокират улиците на София. След което започват да предявяват някакви искания, които ако не им се изпълнят, почват да повтарят "Оставка". Интересно ми е, като я подадът тази оставка, от какво ще се хранят? Седнали да ми пишат искания все едно са взели заложници и някой е длъжен да им играе по свирката. Ама поне да знаеха какво искат, но и това не знаеха. Някакъв се оплакваше, че не можел да работи, знаейки, че всеки потенциален клиент може да е също толкова потенциален убиец. Е, дайте и аз да се оплаквам, че като ми звънне някой на вратата, може да е потенциален убиец. Дайте да не ходим до магазина, за да си купим хляб, че зад ъгъла може да има потенциален убиец. Ми като те е страх, седи си дома, бе пич! Седнал да се оплаква и да заплашва, че ще си подаде оставката. Ми подай си я, после ще ми ядеш шошоните.

Не, че ги беше еня за претрепания им колега, просто това си беше идеалната възможност да не работят цял ден, а вместо това да киснат на едно място, докато не дойде време да се прибират при семействата си, за да им се оплакват как са се били прекършили от работа през днешния ден.

Отделен е въпроса, че тая работа със самопризнанията някак си хич не ми се вярва. Ела, вълчо, яж ме! В главата ми все се въртят мисли как така, хем го претрепва, хем после отива сам и вика "Предавам се!". Съвест? Едва ли! Дали наистина това е човека? Хм, едва ли! Така или иначе, ние, непросветените зрители, никога няма да разберем.

А съвсем друг е въпроса, дали бакшишите не заслужават да се хвърлят сите на кучетата. Днес имаха перфектната възможност да се покажат като светци с ореолче над главата и се възползваха напълно. Все едно не ви е идвало да претрепате и вие някой таксиджия, когато му давате едри пари, а оня понеже няма да върне, почва да мрънка, че това са много пари, а като му предложите да се качите до вас и да вземете пари, той нагло пита кой ще му плати престоя. Като му кажеш да отидете до най-близкото място да си развалите кинтите, той още по-нагло пита кой ще му плати бензина (един колега сподели ходенето по мъкети с тези далавераджии). Наглостта им няма граници, а са седнали да ридаят като девойки.

Поредния шум за нищо. Всеки ден умират хора, дайте всеки ден да затваряме улиците на София.

Нека се съсредоточим над оплюването на новоизлюпените предавания в националния ни ефир.

Комиците

Браво на актьорите, много добре се справят и ни радват, но обстановката, в която работят, хич не ми харесва. Някакво тузарско частно парти, на което актьорите все едно са принудени насила да седят отпред и да забавляват големите клечки, внимавайки да не ги обидят с нещо.

Докато кръшните моми на бара до входа правят добро впечатление, не може да се каже същото и за изсмукания от пръстите водещ, който две думи не може да каже без да ги прочете от картончетата си. А, че се държи като идиот, мислейки си, че ни е интересно, смятам да го оставим без коментар. Да му мислят тези, които са го назначили.

Караоке в Събота вечер

Добре, че е Нова Телевизия, за да ражда българските звезди от предаванията, които излъчва. Даде подслон, храна и вода на Дим Дуков, що да не даде и на Константинчо? Нищо, че като водеш е пълен инвалид, с времето ще се научи. Жалко, че обучението му ще е на наш гръб. Докато се научи, ще го гледаме в ролята на вече загасналия Къъъъъъцииии Вапцароооооввв! - казваш нещо и се смееш сам - превантивна мярка срещу бавно загряващите зрители, които не могат да стоплят тъпата шега.

Или са бързали да пуснат предаването в ефир и не са го доизмислили както трябва (което често се забелязва в предаванията по НОВА), или само са си мислили, че са си свършили работата като са я претупали и в останалото време са си клатили крака, докато са пили със спестените пари от изработката на шапките на предаването. Затова сега изглеждат като шапки, извадени от предаване, излъчвано през 90-те.

Спрях гледането на новините и четенето им в инетернет. Така може да се каже, че не съм хич актуален, но поне не си тормозя главата с излишни глупости. Доверявам се на чутото оттук-оттам за това какво става според медиите. Доколкото разбрах, всички са на принципа "една овца тръгне ли, всички след нея". Ето защо София започна да заприличва да перфетното населено място, което можеш да блокираш, щото си станал от леглото и оназ ти работа не е била в единия, а в другия крачол.

Някакви пияни кратуни седнали да блокират улиците, че не им изнасяло там някакъв закон за ракията. Утре пък щели да блокират пенсионери и лекари. То бабите и дядовците все се оплакват, че не могат да вървят, ама са тръгнали колите от движение да спират.

Няколко филма, които нямат нищо общо помежду си:

S1M0NE е страхотен филм, който много ми приповдигна настроението. Ал Пачино е луд и доста добре си играе ролята като такъв. След филма, погълнат като всички останали фенове от въпросната Симон, и аз исках да я гледам колкото се може повече. Разрових се в imdb-то, за да видя коя мацка играе ролята й и се оказа, че е модел. Що ли не се учудвам? То такива хубави актриси трудно се откриват. Пък и работата й не е чак толкова актьорска, колкото да седи и да се усмихва. Любима сцена от филма - песента й на стадьона. След като свърши филма, не един път се връщах на същата сцена, за да гледам.

Training Day го гледахме една вечер в казармата по Канал 1, но вечерната проверка винаги беше на най-интересното, а след нея трябваше да си лягаме и не можахме да си догледаме филма. Най-накрая си го изгледах целия. Ми, ще ми се да ви кажа, че първите 70 минути можете да ги пропуснете, защото са много скучни и няма да разберете нищо от тях, но ако ги пропуснете, няма да хванете развръзката. А и това е първия филм, в който гледам Дензъл Уошингтън да играе гадната роля.

Blood Diamond - За съжаление, на този филм предварително знаех какво ще стане, понеже ми преебаха кефа още преди да съм го гледал. Ако искаш да не ти прееба и на тебе кефа, прескочи коментарите ми относно този филм, и мини направо на следващия. Някой веднъж се изказа "Това е първия филм, в който копелето Леонардо Ди Капрьо умира". Това не е вярно! В Титаник си умря като куче, а в The Departed се избиха всички взаимно. Иначе, филма като цяло е готин и интересен. Война за диаманти.

BABEL - ефекта на пеперудата - малките и незначими действия преобръщат цялата каруца. В случая, съдбата на 4 групи хора беше преобърната. Ако изтърпите смяната на групите от хора, които поне са в някаква последователност, а не объркани, филма ще ви хареса. Ако не сте фенове на филми, които свършват без нищо интересно и никаква зашеметяваща развръзка, просто не си правете труда да го гледате. Освен ако не искате да гледате как 10 - 11 годишно (може би) хлапе мастурбира, мислейки за сестра си и как една глухо-няма японка прави отчаяни опити някой да й се нахвърли и да я яхне. На мен филма ми хареса. Просто е направен реален.

От FOX прилагат разни тактики за задържане на зрителския интерес като карат феновете да тръпнат в очакване. Пак плеснаха някаква почивка на Prison Break и ще трябва да се чака до 19 февруари. Поне не е много време, ще издържим и ще стискаме зъби. Нали сме мъже! Че и в казарма сме били...

За феновете:

Преди да тръгне някой да ме оплюва, нека да се оправдая предварително. Рисувано е в 5 сутринта със син химикал. Нямаше моливи, а много ми се рисуваше, затова се доверих на това, което имаше в наличност. Понеже съм го рисувал в сънено и купнеещо за сън състояние, съм осрал пропорциите и затова са така криви. Дори аз самият се учудих, че поне минимална прилика докарах. Оцветявано е на GIMP с мишка (нямам таблет. Време е някой да се сети да ми купи). Оцветяването беше с продължителност от 4 часа.

Не давам гаранция, че ако не ми се спеше, щеше да изглежда по-добре и Майкъл Скофилд нямаше да е като с извадено око.

Двучасово забавление с концерта на Мадона. Както се казва, "Ей-й-й, модерна работа!". Танцьорите й обраха точките. Не само са скарани с гравитация, а и умеят да движат всяко мускулче по тялото си. Мадона, макар и на години, умее да забавлява хората като прави щури концерти.

Хареса ми това, че почти не се личеше кое е сцената и къде е (поне в началото). А не като при нас, още в началото на концерта като светнат големите прожектори, за да се изфукат с голямата сцена.

А относно съдилищата и съдебните процеси за песента с кръста, ми... да го духат. Песента си беше супер, а и имаше послание.

Концерта беше страхотен не само като изпълнение. Похвала заслужава и режисурата на това, което се видя по телевизията.

Жалко, че поради умора, проспах края.

Продължение от Петък, 16 февруари

Когато нещо не стане от първия път, пробвате да го направите от втория. Но както виждате, и това не е гаранция, че ще се получи желания резултат. Явно ще трябва трети опит, само където протърках листа с гумичката.

Този път, рисувах в бодро състояние и с молив. Нямам оправдание за кривата и грозна глава на Линкън.

Не съм голям фен на мюзикълите, но когато по случайност хвана някой да го гледам и започне да ми харесва, решавам да го изгледам до край. Така стана и снощи с Moulin Rouge. Има хубави декори и е приятно за гледане.

Досега съм гледал само още един мюзикъл и този ми напомни за него - Carmen с Beyonce. Хип-хоп мюзикъл. Не, че имат нещо общо, просто и двете са мюзикъли.

Започнал съм да чета "How to draw comics - The Marvel way" от художниците на Марвел. Тази книга няма за цел да ни научи да рисуваме, макар, че съдържа доста полезни съвети и трикове. Идеята е да ни накарат да започнем да мислим като тях, да ни обяснят как се създава един комикс по техния начин, да тренират окото ни да започне да вижда простите форми в сложните и да започнем да разбираме и прилагаме перспективата.

Може да не станете илюстратор на комикси, но пък от книгата ще научите доста неща, които ще са ви от полза при рисуването.

See No Evil ми го хвалиха в казармата, затова се излъгах да го гледам. Нищо интересно няма да видите, освен някаква психясала бабичка, която дърпа конците на целия бизнес с осакатяването и убиването на хора.

Зарекох се да не си преебавам кефа от The Butterfly Effect като гледам продължението му. Обаче, Спас ми каза "Абе не се доверявай на коментарите на хората, имай си собствено мнение. На мен пък ми хареса втората част" и затова не изпълних заръката си като реших днес да видя за какво идва реч в продължението. Ех, Спасе, Спасе, защо те послушах! Наистина си преебах кефа от първата част. Втория филм не е боза, а катастрофа! Нищо общо с първия и е осран повече от общ кенеф в центъра на София.

В началото почва с надписи все едно хората искат да ти кажат "Сега ще видиш супер готин и кървав филм. Гледай какво сме направили и се кефи!", обаче са го прецакали. И най-интересното е, в първата част никой не знаеше за това, което прави Аштън Кътчър, или пък баща му или дядо му. Никой не им е вярвал и изведнъж ... ХОП! Намират информация за баща му в гугъл. А пътуването във времето са го направили просто, защото правят филма за ефекта на пеперудата, а не защото има нужда от него. Докато в първата част всичо беше замислено от самото начало до самият край, тук всичко се прави като догма - просто, защото така трябва, без значение, че нищо не се получава.

В първата част всичко е въпрос на живот и смърт, а тук става въпрос за пари. Тъпа работа. НЕ СИ СТРУВА ДА СИ ИЗГУБИТЕ ВРЕМЕТО, ГЛЕДАЙКИ ВТОРАТА ЧАСТ НА "ЕФЕКТА НА ПЕПЕРУДАТА"

Отдавна не бях гледал весели романтични комедиики с хепи енд, затова се реших да гледам Failure To Launch, който седеше от близо година в списъка ми с филми, които някога трябва да гледам. Е, нищо не изгубих като се реших да го гледам. Забавен е и е интересен, а и е с главната акткриса от Sex and the City - филма, с който почти всяка вечер се приспивах.

Припомних си и половината от Silent Hill, понеже другата половина я проспах, докато не ме събудиха по телефона.

От нямане какво да се прави ...

Посетихме изложбата на Леонардо да Вичнчи. Има какво да се види, интересно е. Повечето хора бяха отишли заради "Шифъра на Леонардо", но аз бях там с друга цел - да обърна внимание на рисунките и скиците му за анатомията и пропорциите. Но пък се навих да изгледам и аз пустия филм да видим какво толкова му е интересно. В него било казано, че за да се разчете писаното от да Винчи, не само трябва да знаеш езика, ами да имаш и огледалце, защото е писал на обратно. Всички носиха огледалца и се заглеждаха по записките му, даже и ние. Интересно е. Имате време до 25-ти март да отидете и да убиете един час, гледайки изложбата. Ще ви струва само едно левче, ако не сте ученик.

Едночасово влюбване и двучасова гибел. С една дума - TITANIC. Този филм ми припомня първите и последни опити в моделирането. Когато бях малък и филма все още беше топъл като хляб, взех кадастрон, ножици и лепило, и пуснах фантазията си сама да извира от съзнанието ми, като си направих мини модел на Великия кораб. Към подръчните материали добавих и боички, след които модела вече заприлича на това, на което трябваше да прилича.

Закон - пусне ли една телевизия нещо интересно, конкурентната не спи, а пуска и тя нещо от себе си.

БТВ-то пуснаха "Мюзик Адолф", а НОВАТА телевизия с един ден закъснение пуснаха "Един срещу всички". За разлика от "Стани космат", да де - богат, тук няма какво да научи зрителя. Въпросите се задават и всичко, което ни интересува е това, дали е даден правилния отговор или не. Но на мен ми харесваше в Стани Богат как Никито Кънчев обяснява защо аджеба това е верния отговор. А тук, в Един срещу всички, никой не ебава да ти даде това обяснение. Т.е. нищо ново няма да научиш, с което да аргументираш новопридобитите знания. Много дразни понятието МАФИЯ, с което отъждествяват групата, срещу която се борят участниците. Поведението на тази група обаче дразни още повече, отколкото самото й име. Като почнат да викат и да тропат все едно са гладни цигани, намиращи се в общата столова в селското училище, направо ми идва да сменя канала.

Мюзик Айдул-а обаче кефи. Засега се забавлявам страхотно с видеото от кастингите. Какви ли не екземпляри могат да се видят. Водещите не лапат мухите, а се стараят да направят предаването забавно - БРАВО! С кеф ще продължавам да го гледам!