Iliyan Betovski's Art Blog

Честита Нова Година, европеецо!

Айде, нека се радваме, че ни го набиват един голям и четвъртит с италианска брадавица.

Съжалявам, че снощи за късметче ми се падна "Бирено коремче". Точно на мен? Който пия 5 пъти в годината максимум? Това е недопустимо. Явно ми предстои пропиване тази година.

По принцип, когато човек подписва нещо, винаги трябва първо да чете какво подписва. В нашия случай е обратното. Влезнахме в Европа(та) и новинарките започнаха да ни известяват за отделните клаузи по договора. В следващата една година може би това ще им е работата - да ни кават как си го набутахме, когато се радвахме, че влизаме някъде. Ето, вече сложиха акциз на ракията. Не, че на мен ми пука де, ама на доста други хора им дреме на шапката. Но хората няма да се предадът така лесно. Винаги има начин да се заобиколи закона, или както казаха по новините, "Където е текло, пак ще тече (хлъц! Наздраве!)".

Европата се опитва да ебе бай Джибри Джибрев, професор по алкохолните изпарявания около празниците, но той ще им покаже кой кого ще такова. Сега ще видят те какво може българина, когато реши да пиратства, пък било то и ракия.

За БОРАТ май нямам кой знае какво мнение. Наситен е с простотия, която се харесва, но някак си, май не ми хареса самият филм. Иначе, признавам си, бая смях има зад него.

DOA: Dead or Alive си личи, че никак не е нискобюджетен филм и това си личи още от началото на филма, когато дават множеството фирми, стоящи зад него. Но колкото и пари да вложат в един филм, парите не са гаранция, че филма ще е добър. На мен специално, не ми хареса много. Единственото, което ми хареса, беше това, че им ръчкат някакви рецептори в кръвта, чрез които им следят здравето и като се бият, го дават като на видео игрите. В това отношение заминаха Street Fighter. Хареса ми това, че боя става по всяко едно време, а не като на турнирите. Но като цяло филма не струва. Хората постоянно са в безтегловност, което ЩОМ НЯМА ПРИЧИНА, адски много дразни.

"Дюс Бигало - Европейското жиголо". Тук ще кажа само, че има филми и "филми". Този беше от типа "филм без съдържание". Явно хората са се надявали добрите актьори да им спасят отчайващо слабия и тъп сценарий, но явно не може само на добри актьори да се разчита.

Senseless - за този филм мога само добри работи да кажа. Преди време го даваха по телевизията, но му изтървах началото, затова реших да го пропусна, за да не си развалям кефа. А и все пак участва Марлон Уеянс, който наистина го бива в идиотските роли. С тази определено се е справил добре.

Напоследък съм забелязал, че почти няма филм, който да ме накара да го гледам отново, както едно време правех с филмите. Гледах някой филм, и щом ми хареса, решавам да го гледам отново. Вече май няма такива филми. Но този определено ме накара и затова го гледах повторно. Вече е и в колекцията ми с любими филми.

И ако трябва да се изразя като новинарките по теливизията, ще кажа, че това бяха _ПЪРВИТЕ ФИЛМИ ЗА ТАЗИ ГОДИНА_, които гледах.

Миналата година на този ден станах в 5 сутринта, по най-бързия начин се оправих и тръгнахме в студ, вятър, дъжд и сняг към Долна Митрополия, за да ме приемат военните в казармата.

Тази година, на днешния ден, хич не ми пука за казармата, станах към 12, събуждайки се на топло, закусих и пак легнах да гледам телевизия.

Живот...

След като "Изкуплението Шоушенк" повече от една седмица стоя на харда ми и все отлагах гледането му, реших да го изгледам, за да не съжалявам, когато го изтрия, понеже ми е трябвало място на харда.

Винаги са ме радвали филми с разказвач в тях. Разказвач, който на пръв поглед, а и не само, говори мъдро. Е, Морган Фрийман не говореше кой знае какви мъдрости, но ми хареса как разказва.

Обаче, след като го изгледах, започнах да си мисля, че Prison Break са крали от Изкуплението. Доста работи ми се видяха сходни. Само където в Prison Break залагат на откритата игра на карти - всички карти са на масата и _драгия_ зрител вижда всичко, което става, докато в Изкуплението всичко се представя само от една гледна точка, докато не дойде момента на развръзката. Точно поради тази причина някои хора може да не го изтърпят и да не разберът защо този филм е велик. Техен проблем. Не се ли следи внимателно, накрая нищо няма да се разбере.

Седя до късно през нощите и се пуля на Каскадните стилове.

В крайна сметка, достигнах до извода, до който почти винаги стигам, когато работя през нощта - в късните часове, оборудвани с тишината, осигурена от спящите лица в къщата + слушалки на глава, на които звучи приятна музика, с подкрепата и любезното съдействие на нощната ламта на бюрото, се работи най-добре и най-продуктивно.

Наслаждавам се на прелестите и възможностите на inkscape.

Понеже не обичам да щракам напред-назад по менютата като побъркан индивид, за да видя какво може да се прави с програмата, се доверих на Inkscape Guide. За PDF варианта на самоучителя е нужно да се плати, но за сметка на това пък HTML варианта е напълно безплатен и спокойно можете да се учите от него.

От това, през което минах, докато четох примерите (а то не е много), установих, че inkscape спокойно може да се обяви за доста силно векторно приложение, което може да се сравнява с децата на големите фирми, искащи майка си и баща си за софтуера си.

За inkscape мога да кажа само - хем добро, хем без пари.

Опасявах се, че ще преебат третата част на SAW, но опасенията ми за щастие са оказаха науправдани. Вярно, че малко са прекалили с неочакваната развръзка, на която се кефехме в първата част, но пак добре се е получило. Хубавото е, че дават доста работи от другите 2 части как са запланувани. И другото, което ми хареса е, че са се престарали с брутализмите. Тази част се оказа повече брутално от останалите. Щом на места си сложих ръцете на очите за около секунда - две... :)

След като лятото в казармата се насъбрахме отбор ентусиасти, готови да бъдат сплашени, и изгледахме The Texas Chainsaw Massacre (Тексаско Клане), днес се престраших да изгледам продължението му. И се оказа по-брутален от предната част. Толкова брутализми за днес май ми стигат!

А за това, как човек със слаба психика обикаля нощем с автомата след като е гледал подобен филм, ще научите, когато най-накрая се реша и намеря време и нерви да седна и да си попълня дневника от казармата.

Едно време все си търсих изчистени тапети за десктопа, на които да има само един елемент, а останалото да е цвета за фон. Трудно се намираха такива. Ето затова сега си направих собствен по мой вкус. Така ще изглеждат зрителните ви органи, ако твърде много се правите на "големия брат" и воайорствате :)

Made in inkscape and The GIMP.

Дразня се на сериалите по телевизията. От въпросната телевизия винаги намират начин да ти развалят кефа от някой сериал. Или ще преебат реда на даваните серии, или ще ти дават постоянно "Днес в _еди_кой_си_сериал_ ще видите". Ми не искам пък да гледам какво ще дават днес, искам да е изненада и да ми е интересно, а не предварително да ми дадът какво ще дават като уж най-интересното и после като гледам, да знам кой човек ще оживее или ще умре. Тъпа работа.

Точно по този начин, когато видя по bTV "Днес в МОНК ще видите", набързо превключвам канала, за да не гледам какво ще видя днес.

Много е гадно, когато цяла седмица се занимаваш с правенето на дизайн за някой сложен сайт и всичко да изглежда красиво и подредено, докато не дойде момента, в който се престрашаваме и отваряме страницата с Internet Explorer. Няма да го обиждам и псувам, достатъчно съм го правил и преди. Но заради нещастният браузър ми отидоха 3 часа от следобеда в дебъгване на CSS, за да може всичко да се вижда добре.

И да ви посъветвам нещичко. Когато напишеш над 600 реда CSS файл, замислете се за използването на @import. Много по-лесно и подредено става, а и когато дойде време да се сменя дизайна, ще си спестите повече скъсани нерви.

Продължавам с четенето на inkscape guide-а, понеже съм стигнал до под кривата круша с него. Интересното е, че с всеки урок се научава по някоя интересна тънкост, която винаги се оказва полезна.

Реших в днешния хубав и слънчев ден да седя и да гния вкъщи пред компютъра или телевизора, гледайки филми.

- Harry Potter and the Goblet of Fire - Интересно е, но не чак толкова, колкото първите части.
- Terry Pratchet's Hogfather - интересна приказка. Хареса ми. Любим цитат: "Обикновено не се интересувам, дали хората са били послушни или не" - Смърта, облечена като Дядо Прас.
- Underworld: Evolution - По-тъп е от първата част. Най-готиното във филма си остава готината въмпирка.
- Everyone's Hero ми хареса много. Има доста добри и забавни моменти. Топката песимист ми е любим персонаж. Много кефи.
- Over the hedge - велика и готина анимация. Катерицата кърти мивки, когато изпие нещо с кофеин.

На днешно време да се направи готина анмация не е лесна работа. А и летвата вече е вдигната доста високо. За да се направи нещо, което наистина би се харесало, не е нужно просто да се нарисуват някакви персонажи и да се анимират. Иска се и тези герои да бъдат поставени в доста забавни и комични ситуации, които биха те накарали да се заливаш от смях.

Денят завърши с Braveheart по bTV. Колкото и странно да звучи, не го бях гледал досега, затова реших да запълня вечерното си време с гледането на историята за Уилям Уолас. Много псувах гадните предатели и грозния пъпчив старец, който преебаваше всичко.

Послепис: Еййй, за малко да забравя да изкоментирам и Ultraviolet. Бах ти и тъпия филм! На няколко пъти се канех да цъкна ескейпа и да го прекъсна. Точно там, където се опитват да направят драматичен момент, ти убиват желанието да видиш какво става по-нататък, ама аз съм здраво копеле и геройски го изтърпях до края.

Снощи, докато си похапвах, гледах новините и съзирях някаква новина, която ме извести, че са наградили родителите на бебето, родено на Бабин ден. Те хубаво са ги наградили, ама малко кофти ми звучи "С пожелание непълнолетните родители да се изучат".

Циганите ще спасят раждаемостта в България и това си е. На тях трябва да се надяваме. Още не проходили, ще започнат да ги "цвъкат" едно след друго.

Възобнових посещението си на ГРАПХИЛЛА. Айде, ще им направя рекламка, заслужават си я. Бих казал, че форума е приютил може би най-големите ГИГАНТИ в България, занимаващи се с рисуване. Поразгледах доста стари теми, в които са давани доста добри съвети, но най-често давания полезен такъв, е да си набавите "Анатомията на Бамес", ако искате наистина да се занимавате с рисуване.

Тъй че, ако някой е измислил някакъв повод в близко време да ми прави някакви подаръци, нека отдели 100 кинта за тази книга и да ми я подари, че на мен ми е кофти да ми се откъснат толкова парички от сърцето и то за книга. Тук май пролича мързела ми за четене.

Може и да не обичам да чета, но обещавам на тази книга да й обърна внимание. Айде, измислете повод и ми я подарете. Пък за рождения ми ден бих се зарадвал на таблет, работещ под линукс. Но той е далечко, така че... имате време.

Ето го и днешния резултат от цъкането на inkscape. Това би трябвало да е полковника ми от казармата, който всички мразехме, понеже каквито и привилегии да ни отпуснат, той винаги беше против.

Вектора е върху скица, която съм рисувал докато бях в казармата, и заради която скица, искаха да ме откомандироват в гадно поделение, за да ме накажат, че рисувам офицери и старшини.

Ъпдейтнах се с най-новото от Heroes и Prison Break. Повече ми харесваше, когато бях изтървал сериала и гледах всички епизоди наведнъж, отколкото сега да чакам за всеки нов епизод и да тръпна в очакване.

Ето и днешната картинка, наименована "FireFox в коалиция с Евро Рома".

Не знам, и мен ли ме порази гадния грип, какво стана... не знам! От снощи съм с гадна хрема, придружена с виене на свят. От гласа ми се чува само баса, без пищялките. Абе, общо взето, хич не съм добре и положението никак не е розово. Лошото е, че мен няма кой да ме пусне грипна ваканция, въпреки, че цял ден се бъхтя с разни разгряващи напитки, разтворими прахчета и таблетки, бонбони за гърло и какво ли не.

И така, деня ми мина в боледуване и рисуване. Ето днешната картинка. Малко е в стил комикс, но съм пробвал нова техника за рисуване.

Гадното електроразпределение (извън)столично ми прееба гледането на "Списъка на Шиндлер". Щеше ми се да го гледам отново като този път си го гледам сам, без никой да ми коментира и да ми дудне на главата (както го гледах преди 2 години) и поради тази причина да изпусна половината "букви" и да не разбера много от филма. Дори на тъгадък се изкъпах и се наядох, за да не изтърва началото, че изтърва ли го, *би го у филма. И тъкмо започна, мина повече от половин час от него и изведнъж ХА! "Гаси тока, че си лягаме!", както се споменаваше в някаква смотана песен. И просто ей така ме оставиха на лунна светлина. Половин час по-късно тока се сети да дойде. Филма вече беше стигнал до средата, и ми беше все едно дали ще го гледам или не. Гледах, гледах, накрая усетих, че клепачите ми натежават и реших да склоня глава и да заспя.

А толкова исках да го гледам отново! Нищо, интернет е пред нас, ще го гледам все някога. Когато ще е това някога? Никой не знае.

Много ми харесват филми със сюжет "отзад-напред". Затова гледах Unknown и The Prestige. Дават нещо и после те връщат назад във времето, за да си сглобиш картинката. Интересна работа.

Оказа се, че е по-лесно да се раздели css на отделни файлове, отколкото да се съберът няколко такива в един общ. Понеже съм много прибързан, се налага да върша двойна работа. Когато реша сам, че ще ми е по-добре да си импортвам css-ите, този, който поръчва музиката, решава, че няма да е по-добре така и се налага да започна да си блъскам главата в обратна посока.

Тази вечер като да не повярва човек, времето беше ясно, и над София нямаше обичайната мъгла, над Витоша - също. Поради тази причина ясно и хубаво се виждаха всички светлинки на София, а на Витоша се виждаше едно голямо светещо петно, което няма как да не привлече вниманието на човек. Извадих бинокъла и като фокосирах, видях, че светещото тяло е ски пистата на Витоша. Съжалявам, че ме мързеше да извадя фотоапарата, за да щракна някоя друга светлинка.

Интересно е какво може да се постигне със Sliding Doors, когато се вкара повече старание и нестандартни идеи.