Iliyan Betovski's Art Blog

Не мога да се нарадвам на залезите, които се виждат от вкъщи, затова щрякам всеки залез, който ми хване окото. Ето още два - вчерашния и днешния.

Accepted - интересна комедия, но твърде нереална. Точно в стил Холивуд - някой се размечтал, че може да направи филм за лентяй, който си прави собствен колеж и го направил. А останалите му се вързали. Добре, че поне го е направил читаво.

Garfield 2 - Не съм много доволен от продължението. Продължавам да съм на мнение, че единственото читаво и готино нещо във филма е триизмерния образ на мързеливия Гарфилд. Едно голямо браво за 3Д мастърите, които са го направили толкова сладък, пухкав и с такива хубави очи. Филма като цяло не ме радва.

Fight Club - този филм много пъти съм се канил да го гледам, но все поради незнайни в момемнта за мен причини, не съм успявал. Филма е голяма психария и винаги са ме радвали филми от този тип. Главния герой си мисли едно, а то се оказва нещо съвсем друго.

Christmas with the Kranks - Коледа чука на вратата и е време за коледно настроение, приповдигнато от някое приятно коледно филмче. Не че това е едно от най-приятните, но пак става за гледане. Само не ми хареса как съседите държат сметка на някой, който е решил да не празнува Коледа. Ако имах такива съседи, щях да им направя на яд и да не празнувам, а да замина за някъде да си пека гъза, докато те зъзнат из покритите с преспи улици.

Още филми следващия път...

Вече сме подготвени за посрещането на празниците, поне от светлинна гледна точка. Напазарувахме всякакви светлинки и украси. Искаше ми се да си очертая прозорците със жълти маркучета отвън като американските къщички както ги украсяват, но някак си не можах да си се представя да вися на джама от четвъртия етаж, за да ми светят джамовете отвън. Затова ги облепихме отвътре с мигащите лампи и ги доокрасихме с други екстенжъни като разни снежинки и звънчета. Щеше ми се да си взема червени чорапчета за камината, но ми се виждат леко скъпички за "наш'та фирма", ето защо ще минем и без тях, въпреки че бяха доста готини.

Най-много ми харесват едни цветни лампички, които са направени за навън. Светят страшно силно все едно са неонови. Като загася лампата в стаята и пусна лампичките да мигат, все едно ме хипнотизират и ставам разноглед. Харесват ми и лампичките, които са в маркучета.

Не съм доволен от лампичките тип мрежа. Прекалено е малка мрежата, за да ми покрие прозореца, но пък за сметка на това се излъгах и си купих две такива.

Трябва да намеря някакъв начин да направя така, че да провися някъде лампичките, които са направени на светещо кълбо и най-вече да светят. И да си мисля, че съм на дискотека. Може да го целя и с прашката това кълбо :)

Не съм спал над 30 часа, за да поправя пропуска си от негледането на Prison Break.

И аз съм на мнение, че втория сезон е по-слаб от първия. Някак си я няма тръпката, която е в първия. Вече не трепера, докато гледам. Малко са го досадили с това хващане и пускане в преследването, ама пак ми е интересно. Нямам търпение да разбера какво ще стане по-нататък, но сега, ще взема да се наспя.

През изминалото време, изгледах доста филми, но за съжаление, май не ги помня всички.

Enemy Of The State с Уил Смит. Много ми хареса. Интересно е какво прави правителството, за да си скрие кирливите ризи.

Hard Luck не се преебавайте да го гледате! Не знам как Уесли Снайпс е приел тази роля изобщо. Може би не е прочел до край сценария. Но държа да отбележа, че филма се търпи, щом все пак го изтраях до края. Но въпреки това, е пълна простотия. Идеята за него е добра, но реализацията някак си прекалено много куца. Идеята е да ни покажат, че дори и най-скапания ден, наситен със странни случайности, които ни вредят, може да се окаже и най-щастливия ден в живота ни. Естенственно, странните случайности, които вредят, са прекамелнно странни. Как можаха да направят толкова смешни сериени убийци, не знам. По-тъпи създания не бях срещал на малкия си екран. В крайна сметка, единственото, което си заслужава да се види в този филм, е стриптизьорката с готиния задник.

American Pie: The Naked Mile - не очаквах да видя точно такова заглавие по сайтовете. Изобщо не съм очаквал, че след като се издъниха с 4-тата част, ще се потрудят да направят и пета. Не е сред най-интересните, но все пак е по-добра от четвъртата част. Иначе, можете да се нагледате на страшно голямо количество гола женска плът.

World Trade Center - това го издържах точно до момента, в който самолетите отнесоха стърчащите сгради и отломките им затрупаха главните герои във филма. Тогава се започна едно викане, охкане, мъки, самоубийство за отърваване от мъките... Абе, определено не е за мен тоя филм. Който иска, да го гледа. Аз не искам.

FlyBoys - филм с много добри ефекти и без хепи енд. Филм, в който любовта не печели.

Tristan & Isolde - И в този филм любовта не победи. Дразня се на сценаристите, които решават вместо влюбените да се целунат в последните си минути от живота, да тръгнат да говорят разни философии за живота и да се правят на умни. Да теглят локуми. Хора, не говорете, а действайте! И чак, когато пича умря, пичката се сети да го целуне. Както казва баба ми, "кел файда!".

Тези дни се радвам на седемте серии на "Полицайска Академия". Снощи стигнах до третата, довечера продължавам с останалата част. Филмчето не го бях гледал може би от над 10 години, когато 50% от филма не съм го схващал.

Все едно на 10 - 11 години съм знаел какво прави жената под трибуната на коменданта, разкопчавайки му ципа на панталона :)

И все пак съм на мнение, че досега изгледаното (3та част), най-интересната е първата. Много по-наситена е със забавни моменти от останалите 2. Ще видим как ще са останалите, понеже вече не ги помня.

Отбелязвам 21 години от началото на своето съществуване.

Винаги е имало сняг на рождения ми ден :))))

Изгледах първи сезон на Batman Beyond. Подхващам и втория.

Така и така напоследък съм на вълна анимации, та реших днес да е ден за анимация.

Два филма - The Ant Bully и Flushed away. Първия ми хареса много, но втория още повече. Винаги се радвам на момента, в който двама се гледат един друг без да знаят за какво става на въпрос и първата им реакция е да изкрещат едно голямо "А-а-а-а-а-а-а!!!". Това го има в почти всички анимации, тук също.

Flushed away се пори по шевовете от ебавки и пародии. Пеещите пиявици от канала са ми любими. От The Ant Bully любими са ми бабата, която я тресе извънземната параноя и светулката непукис, на която й остават 2 седмици живот. И момента, в който мравките се договарят с насекомите, ми напомни за момента от Матрицата, в който Нео се договори с боса на машините.

Силно препоръчвам и двата филма!

Тъкмо казвах на един приятел, че не ми е чак толкова зор за dependences в системата за пакети на слака, след което реших да си инсталирам inkscape, понеже ми писна да се мъча със Sodipodi. Е, все едно ме урочаса тоя човек. Като се почна едно реване за разни библиотеки. Като почнаха едни мъки, отне ми над 4 часа компилиране и ровене. В крайна сметка, след като всичко приключи и всичко си тръгна, осъзнах, че е имало много по-лесен начин за нещата.

Добре, че един приятел ми прошепна на ушенце за slackware-current.net - където намерих всичко нужно. Жалко, че не ми го каза по-рано, та се мъчих като грешен дявол. Ако искате да не се мъчите, изпълнете следните команди и би трябвало всичко да тръгне без проблем.

Ето и първото, което успях да нарисувам с inkscape-а. Само където нещо се прееба надписа отдолу. Иначе, рисувано е на inkscape, а е обработвано с GIMP.

Сега спокойно можем да натрием носовете на всички, които твърдят, че Linux не става за графики. А аз спокойно мога да не съжалявам, че миналата година спрях да рисувам, понеже на Linux-а не мога да си емулирам macromedia flash, поради недостиг на ресурси. Вече не ми и трябва. Inkscapе-a върви доста добре без нищо да товари. Ето го и нарусаваното:

Ето я и равностметката от изминалата година: Доволен съм от нея. Вярно, че 2/3 от 2006-та прекарах в пустата армия, но съм доволен, че поне това ми се махна от главата, макар и скоро да я премахват напълно. Който не е бил там, само той не знае какво е да вършиш безмислена работа и някой да ти вика на главата, а ти да не можеш и копче да му кажеш.

През изминалата година направихме всичко възможно по силите си, за да имаме твърд покрив над главата си, за който да знаем, че след време ще си е наш, а не всеки месец да отваряш прозореца и през него да хвърляш парите, които даваш за квартирата - безвъзмездно.

Пожелавам си следващата година да е също толкова успешна, колкото и тази, че дори и повече.