Iliyan Betovski's Art Blog

Един път и аз да случа на добър таксиметров шофьор. При такъв човек досега не се бях возил, и явно не съм имал късмета да попадна на такъв като него.

Трябваше да ни откара до Технополис. Предложи ни да минем по път, по който няма да има задръстване (бяхме тръгнали в пиков час, когато всички се прибират от работа) и се оказа прав. През целия път не млъкна дори за момент и ни радваше с весели истории. И изведнъж, както кара, вика "Ей тук ви оставям, вие ще се оправите, за да не заобикалям, ще минете отзад". Гледам аз, не виждам нищо познато. Оказа се, че човека е разбрал глешно до кой ТЕХНО магазан искаме да отидем (то сега нали са 300 ТЕХНО магазина. То не е технополис, техно маркет, техно лукс, тухно миск, техно на баба му хвърчилото). Тръгнахме по някакви преки улички и ни хванаха светофарите, а бакшиша каза "айде, ще спра апарата на 4 лв. да не ви набутвам повече". И в най-смелите си мечти не съм предполагал, че ще чуя тези думи от устата на бакшиш.

Закара ни точно пред входа на технополис и каза "Ще ви оставя като белите хора, а не да ви захвърля някъде на улицата и вие да се оправяте". Понеже бяхме повече от доволни от шофьора, решихме да го помолим да ни изчака и да се върнем с него. Попитахме го колко взима на престой, а той отговори "Нищо. Само да не се бавите много". Дадохме му 5 лева и влезнахме в технополиса.

Оказа се, че ще се забавим много повече от това, което очаквахме и реших да кажа на човека да не ни чака. Отидох, казах му, той ми благодари и тръгна да ми връща рестото от сметката. Предложих му да го задържи, пожелах му всичко хубаво и му се извиних, че сме щели да го вържем да ни чака. Човека с усмивка на лице ми пожела всичко хубаво и на мен и каза, че се радва, че сме му били клиенти.

Де да бяха всички бакшиши като този човечец! Желая му всичко най-хубаво на него и на семейството му, и на хорака, които са като него.

През целия си живот смених 3 жилища. Сега се местя за последно в четвъртото.

Докато бях в казармата, нашите движиха нещата, за да можем да се задомим със собствено жилище и най-накрая нещата се получиха и това ни е последното местене. Вярно, че квартала не е от най-хубавите, но няма как да не оценя това, че за гледка от балкона си, имам гробището, което се намира отсреща.

Сега остава да се подреди, за да не си търся бельото по чувалите, а всичко да ми е на една ръка разтояние.

Мъка, мъка, много мъка и много работа.

Винаги съм мразил да се занимавам с кварталните LAN-ки. Цяла седмица чакам да дойдат да ми пуснат нет, но ни зов, ни стон от въпросния доставчик. Накрая дойде пича, пусна всичко, направи настройките на windows-а ми и си тръгна. Като естествено, не ми каза юзъра, паролата за pppoe, нито нищо. Отделен е въпроса, че изобщо не съм очаквал да се сблъскам с въпросното pppoe. Сега съм принуден да ползвам windows, защото въпросния "пич", който пипа, си е изключил телефона (вече втори ден) и няма как да си разбера user-а и паролата, за да се "родя".

Пази Боже да стане проблем да нямам нет и да ми се наложи да търся някой да ми каже какво става. Както не си включват телефоните и са неоткриваеми, ще си умра без нет.

Никак не ми харесва офертата да чакам 30 минути за автобус, с който ще пътувам само 4 спирки. По-добре да повървя пеша, било по-здравословно. Нямам търпение да (започне и) мине зимата, за да мога да ходя с колелото на работа. По-добре ще ми е и много по-евтино. Защото сега давам пари, за да висна 30 минути (по часовник - от * без 10 до * и 20) на спирката и да ме брули вятъра, за да пътувам само 4 спирки.

Това да правиш ремонт в къщата си, не си е работа. Айде, да правиш ремонт, добре, но да нямаше кой да вика по тебе. Все ще се намери някой, който да ми повтаря поне някое от следните неща: "Това не така", "Нищо не правиш", "Вземи и свърши нещо вместо само да стоиш и да гледаш", "Помогни с нещо". Не знам, аз ли не помагам както трябва, хората ли са неблагодарни и не оценяват това, че човек помага с каквото може? Не знам.

Най-накрая псевдо-доставчикът ми благоволи да си включи телефона и да ми каже юзъра и паролата за акаунта ми в pppoe-то. 10 минути по-късно, вече всичко е настроено и с кеф си ползвам linux-a.

Не мога да не ви подаря днешния залез.

Ето и оригиналната несмалявана снимка - 2592x1944

Досега, всички уеб страници ги правих с фиксирана ширина в пиксели. Обаче, след като попаднах на The HTML hell page, реших да се пробвам с проценти, за да мога да улесня непознатият посетител на страниците ми. По точно, да не го ограничавам да гледа страниците ми с опраделена разделителна способност. Но да си призная честно, тази вечер се озорих с простирането на 3 дива един до друг, при условие, че не са с фиксирана ширина в пиксели.

Хвърлете едно око на help.gnetbg.net и си представете как тези 3 колони, които са на началната страница, са зададени със ширина в проценти. А самата страница се простира от край до край на браузъра (ширина 100%). Резултата или ще бъде с колони, застанали една под друга, или ще се пръснат на където им видят очите.

След дълго борене, реших да задам колони 1 и 2 да са широки 45%. А колона 3 (менюто) да е широко 150 пиксела. А колона 1 и 2 да ги сложа в един общ див (колона), който ще наречем колона 4. За да може колона 4 да не минава под менюто (колона 3), му задаваме ширина 80%. И всичко заспива както ние го искаме. До тук добре. Обаче, когато се смали прозореца на браузъра, нали се сещате, че процентите са от неговата ширина, и страницата започва да се променя по начин, който ние не желаем.

Затова, драги посетителю на мойте страници, ще ги гледаш с фиксирана ширина в пиксели и няма да се опкалкваш. Смятам вече да започна да ги правя подходящи за минимална резолюция от 1024x768. Вече почти не се мяркат хора с разделителна способност от 800х600 точки.

За първи път решавам да обърна внимание на предупрежденията на CSS валидатора, и съжалявам, че изобщо го направих. Кара ми се за неща, които всъщност са си много правилни. Ето пример:

Първо, иска да си махна background цвета от html и body (ДУХАЙ!). Няма пък да го махна! Все пак се намират хора, които оказват свои класове на браузъра си и не искам страницата ми да изглежда прекалено лайняна, защото някой е решил да си направи html background-а черен, примерно.

Второ, реве ми да си сложа background на h1 и p таговете, които са ми в head div-а. За това също ще му кажа да го духа. За фон на #head съм си сложил картинка, която се повтаря по x и y. Не искам h1 и p да имат собствени фонове, понеже ще изглежда накипрено като сергия на женския пазар.

Трето и всички останали номерации, кара ми се, че трябвало да сложа на всичко останало background. Ми няма да сложа, защото не ми е нужен.

Замислям се, дали този CSS валидатор работи както си му е реда. Много ме съмнява с тези малоумни предупреждения.

Чувствам се като пенсия. Петък вечер е, хората ме карат да излизаме, а аз предпочитам да си легна да спя. Напоследък спането хич не ми се отдава, затова наистина е по-добре да легна и да си наваксам малко, понеже за последните 3 дни съм спал само 2 - 3 часа. Ето защо, главата ми тези дни е заприличала на шамандура и ме тормози адско главоболие.

Излизай, народе, да купонясваш, аз ще легна да поспя.

Ядох някаква скапана пица и цяла нощ препусках, яхнал порцелановия кон. Интересното е, че и хапчета не ми помогнаха. Повече спирам да ходя и по пицарии. Не обичам да давам пари за нещо, което не ям, понеже "ядох" е силно казано.

Тази Неделя Батман стана по-шарен :)

След като миналата седмица загряхме, гледайки Джим Кери със зелената маска на главата си, днес го гледаме в превъплащението си на откачен психопат. За пореден път се убеждавам, че за такъв тип роли е най-подходящ. Партнирайки му Мъжа в черно, Томи Лий Джонс, също не му отстъпи и изигра психопатската роля на Две лица.

Ех, времена... Едно време много обичах да следя анимационното сериалче на Батман, което даваха по телевизията. И страшно много се кефих как са нарисувани героите, а сега се кефя как са ги пресъздали в игралния филм. Но с времето започвам да си мисля, че с тези пелерини са ми много смешни въпросните герои. Много ми хареса как ги наредиха в The Incredibles с тези смешни пелерини. И се оказа, че не само са смешни, ами и вредни за здравето и най-вече за живота на великия герой.

И тъй като започнах отзад напред, ще продължа в същата посока като спомена екшъна, който даваха преди Батман - Chill Factor. Много приятно екшънче в стила на екшъните от едно време - борим се за слава, а накрая ни го начукват и получаваме усмивка по радиото. А и участието на негрото Куба Гуудинг винаги ме е радвало. Някак си, много им отива на негрите като започнат да мрънкат и да се оплакват.

Преди тези два филма, гледах други два. Хехе, от доста време не бях отделял толкова за гледане на филми.

Веднъж, докато бях в казармата, по телевизията даваха "Малки Войници" (Small Soldiers). Тогава, по незнайни причини му изтървах началото и затова се отказах да го гледам. Но ето, че днес поправих пропуска си и съм доволен. Много интересни персонажи са направили с куклите и са им вкарали доста интересни и откачени самоличности.

Следващото заглавие, което ме занимава в следващия час и 20 минути, беше Rest Stop - този филм така и не го разбрах за какво се бори. Че са вкарали някаква еротика, вкарали са; че са вкарали брутализъм, вкарали са; че на места е смешен, смешен е; че на места те кара да го псуваш, също е вярно е. Изгледах го, филма свърши, а аз се запитах "Какъв му беше смисъла?!". Някакъв смотан психопат преследва хората по пътищата и като се отбият в някоя забравена "кенеф спирка", отива и ги прави луди и щастливи. Оказва се, че това продлъжава от далечната 71-ва година до днес. Тъкмо си викаш, че филма става интересен и ще има някаква развръзка, хората решават да ти преебът кефа като ти дават финалните надписи без никакъв край, а в тях се крие великото име "John Shiban". Хареса ми и как започва филма - "John Shiban Film" :))) Вярно е шибан филм. Не става за гледане, не си губете времето, освен ако не искате да видите как се отхапва пръст, пръска се мозък и се дупчи тяло с бор машина.

След като прочетох тази тема, случайно попаднах на филма Ted Bundy. Биографичен филм за убиецът, заради който за първи път е въведен терминът "сериен убиец". Филма не е за хора със слаби сърца, които не биха понесли моментите, в които гадният некрофил убива момичетата, а после, в продължение на седмица спи с тях.

Убил е над 150 млади момичета, след което е осъден на смърт и изпържен на електрическия стол.

Ей, как се радвам, че отново гледам филм, който преди много не го следях. По нова започнаха да дават трети сезон на "Забравени досиета" и се старая да съм пред телевизора в уреченото телевизионно време, за да го гледам. Не го следях преди толкова много, но го харесвам! Много добър сериал.

Изгледах първите 5 епизода на Heroes и вече се считам за поредният зарибен от сериала. От един месец насам, си свалям малко по малко сериите, чакайки да се съберат достатъчно, за да ги запиша да диск и тогава да ги гледам. Накрая, не издържах и реших да видя за какво става на въпрос. Сериала наистина си заслужава и след края на всяка една серия искам да видя какво продължение ще има в следващата.

Много се зарадвах като видях в първия епизод, че мацката ползва KDE, а не както правят във повечето филми, показват чедото на Бил Гейтс, или Макинтош. Дойде времето, в което ще видя KDE в някой филм. Хареса ми и, когато японеца отговори на мацката как я е намерил - "WHOIS DATABASE!". А така! Стига всички сценаристи са се правили на хакери и са вкарвали нови термини, нека си говорим по същество.

Тези дни ще изгледам и останалите епизоди, които съм си набавил. Ще ги пазя на харда си, докато не се съберат достатъчно за едно DVD. Все пак филма е ценен и трябва да го добавим в колекцията си.

Уверих се, че когато човек си купува някаква сглобяема мебел за дома си, е добре да си викне майстори да го сглобят за 1 - 2 часа, а не да го сглобява сам с някакви HOWTO-та за 5 - 6 часа. Да се пита коя част къде е и за какво е, и накрая да не го сглоби, а да го доразглоби.

Не бях ходил на театър от може би 2 години. Бах забравил какво е да гледаш актьорите как играят за теб, а не за камерата. Да сочат нещо към балкона, казвайки, че там има нещо, а аз да се подлъжа и да погледна и аз натам, за да видя какво има. Еми, балкон има.

Тази вечер ходих на постановката Оркестър "Титаник". Оказа се весело и забавно. Дори си имам и любим герой от постановката - Любка. Тези, които са я гледали, ще ме разберат.

Снощи гледах още по-шарения Батман.

Абе, то вярно, че луд на шареното се радва, ама чак пък толкова шарено ми дойде в повече. Не само трудно рендвах даваната картина, ами станах и разноглед. А по-ужасен Батман от Джордж Клууни, май не бях гледал. Той не изглеждаше сериозен, а смешен. Май сериозността отиваше повече на Вал Килмър.

Иначе, Ума Търман както винаги си беше готина. Малко луда де, но все пак готина. Появи се и симпатичната сватовница Алисия Силвърстоун, ама някак си не й тичаше костюма на прилепа. Участието на Арнолд Шварцнегер няма да го коментирам.

А костюмите пък, с това сребристо по тях, все едно дизайнерите бяха окрали костюма на Spown. Като цяло, колкото по-комерс става Батман, толкова по-тъп изглежда. Шарения, светещи колички и мотори, ала-бала-ница.

Все си повтарям да не се възмущавам от градския транспорт, а да го приемам като даденост, която явно ми е необходима, но няма начин да не се възмутя от тазвечершната случка.

Пътувайки към вкъщи се налага да сменям 2 превозни средства от градския транспорт - трамвай, а после и автобус. Понякога се налага да се чака повече време автобуса, а понякога се налага да се тича от спирката на трамвая до тази на автобуса, понеже трамвая спира доста по-далеч от това, което е нужно. Тази вечер, пътувайки си в трамвая, видях, че автобуса явно е подранил и ще се наложи да приложа някой джедайски трик, за да го хвана.

Изчаках трамвая да отвори вратите си и с бързо темпо спринтирах към автобуса, минавайки между колите, минаващи на светофара, които свиркаха по мен, а хората от тях ме псуваха, че пресичам неправилно. Е, трябва да се дават и жертви в името на хващането на градския транспорт, стига те да не са физически.

Дадох всичко от себе си, за да се добера на време до автобуса, който се застоя доста на спирката. Явно шофьора е решил да изчака хората, слизащи от трамвая, за да може и те да хванат въпросния автобус. Може би същият този шофьор е наясно с това, че автобус се чака минимум 30 мин, а за вечерно време пък да не говорим. Тичах пред автобуса, махах на шофьора да ме изчака, и накрая стигнах заветната крайна точка, но видях, че вратите на градското возило са затворени. Махнах отново на шофьора и почуках на стъклото, за да ми отвори, но в отговор на моя ентосиазъм, нелюбезният шофьор натисна педала на газта и ме отеба като мръсно коте на спирката.

Замислих се какъв е смисъла всеки месец да отделям пари от заплатата си, за да пътувам легално, а шофьорите да си правят кефа като някой тича срещу тях, те пък от своя страна го заминават на спирката, кефейки се от това, че той ги е гонил, а те са го заебали. Съжалих, че времето е лошо, в противен случай утре с кеф бих си напомпал гумите и бих отишъл на работа с колелото, което не съм карал вече от една година. Теглих една псувня на висок глас, за да разберат всички в околията, че съм възмутен от градския транспорт. В псувнята си се спрях на майката на шофьора, понеже тя е виновна за това, че той е такъв ГЪЗ. Вярно, че и баща му има вина, ама на него не съм му навит.

Препсувах го още няколко пъти и реших да измина пътя пеша, отколкото да висна 30 минути на спирката и да чакам следващия автобус. И установих, че разтоянието, което изминавам за 10 минути с автобуса, пеша се изминава за 20, стига да се върви с доста ускорена крачка, както аз вървях. Явно няма да ми е зле да си бръмча с колелото и да си повтарям колко съм щастлив, че се чувствам свободен и независим от градския транспорт. Да! И това ще стане, но като дойде пролетта. За съжаление, засега ще трябва да се примиря с това и да продължа да приемам градския транспорт като необходимост.

Не съм казал, че ще спра да ги псувам!

Не забелязвах разликата между Супер Маркета и нормалния магазин, до днес. За съжаление, в квартала ни няма такова чудо на чудесата, наречено "супер маркет", и се налага да се пазарува в нормален магазин с продавачи, а не с каси. Каквото искаш, не си го взимаш, а казваш да ти го дадът. За пазаруване на малки работи е добре, но лошото става, когато трябва да минеш да си купиш хляб, а пред теб се набута някоя лелка или баба, която е решила да изкупи магазина. Тогава не само, че се чака, ами и на продавачите хич не им завиждам.

Същото нещо беше и в кварталния магазин зад блока ни в Надежда. Но решиха да му направят лек ремонт, купиха техника и го направиха като супер, с каси. Удобно та знае ли се. Няма да е зле да направят същото и с кварталния магазин, че нямам никакво намерение да висна по 30 минути за хляб, а пред мен някоя лелка да вика "... И една лютеничка Пършевица..., такова де Първомай. И една каймичка за принцески. И едно пушено за сандвичета..."

Брей, то много далавери можело да се правят с апаратите за отчитане на разходите за вода, парно и ток. За всяко нещо си имало хакове.

Тази вечер в предаването на Милен Цветков беше един "хакер", който ни врътна в далаверите как да ползваме на аванта и да не плащаме.

На водомерите било много лесно. Вътре в устройството нямало някаква възвратна клапа, и ако се духне силно по посоката, в която минава водата, отчита колко сме използвали. А ако се духне силно по посока обратна на тази на водата, намалява отчетеното. В това има и един недостатък, че като няма вода, хората плащат и въздуха, който минава пред водомера.

За топломерите също си има цака. Понеже топломера отчита топлината на парното, можем лесно да го излъжем и него. Набичваме си парното на максимална стойност, за да можем да ходим по къси ръкави и къси панталонки в студените зимни нощи вкъщи. И за да си ходим летно облечени и да не плащаме това удоволствие, трябва да сложим едно малко вентилаторче на топломера, което да му духа студено и да го пази да не се затопля, така няма да отчете нищо. Т.е. произхождаме от логиката, че като си сложим прането на вятъра, няма начин да не изсъхне. Същото е и с топломерите.

И за цифровите електромери има хакове, но там нещата са малко по-сложни и не става с подръчни материали. За тях ни трябва някаква джаджа, която да контролира претоварването на електромера. Та работата е следната. Претоварва се еднократно електромера, за да стигне възможно най-високата си стойност, и после каквото ползваме, е за сметка на държавата. Аз това нещо не можах да го проумея, но явно действало. Имало и някакво устройство, което като се включи, умирали всички електромери в околията. Интересно! Хората правят пари.

Браво на човека, който ни посвети в тайните на физическите хакове. Той да е жив и здрав, а ние да запретваме ръкави и да ги прилагаме, за да не плащаме. Лъжи, народе държавата, за да не те лъже тя.