Iliyan Betovski's Art Blog
<- Начало
Архив за Януари, 2006
Неделя, 1 Януари 2006
Нова Година - 2006 :)))
Честита нова 2006-та година.
Тук трябва да си пожелаем нещо, което да ни се сбъдне през новата година, но аз няма да го пожелавам на себе си, а на всички вас.
Желая на всички новата година да ги потопи в един океан от любов, в който да се удавят, да ги снабди с хубава кола, както и едно бездънно куфарче с чужда валута. Желая им от щастие и здраве да не могат да избягат, а късмета да ги сполетява точно, когато най-малко очакват.
И честит имен ден на всички именници!
Понеделник, 2 Януари 2006
По bTV не знам за кой пореден път даваха "Бебето беглец". Имам чувството, че този филм, колкото и пъти да го гледам, няма да ми омръзне. Само не ми се понрави дублажа на български език. Актьорите, които го правиха, или бяха бездарни, или просто бяха в началото на своето развитие като актьори и досега са били девствени в този бизнес.
Остана ми време да гледам и "Wedding Crashers". Филмчето е доста приятна комедия, но е с прекалено клиширана история - всичко започва като на шега, но се заражда великата любов, след което излиза нещо гнило на бял свят и нашите герои трябва да доказват любовта си, а накрая, всичко завършва с усмивки за всички. Въпреки тези клишета и бози, филма си заслужава да се гледа :) Дори в началото започва с кратка, неангажираща предистория.
Вторник, 3 Януари 2006
Днес свърших доста работа.
Първо, отскочих за час - час и половина до баба ми, за да си вземем довиждане. След което минах да си направя стандартната прическа за един солджър - гола глава. Фризьорките се сетиха за старите добри времена, когато цял ден са подстригвали само момчета, влизащи в казармата, след което ме изпратиха с думите "айде, чакаме те септември да те подстрижем за морето :)". То морето какво е приятно през септемвриии... Отиваш на море, връщаш се с бонус настинка и температура.
За накрая остана да мина да си взема довиждане с колегите и да си пожелаем всичко хубаво през новата година. Някои колеги побързаха да се пошегуват с това какво е в казармата, но аз гледам да не обръщам внимание. Ще видя какво е, когато отида там.
Днес получих и допълнителни инструкции с това, какво трябва да си взема още за казармата. Каха ми да си нося маратонки и анцунг, за да мога да правя сутрешната физ-зарядка. Интересно.... Аз си мислех, че тя се прави с камофлажа и кобинките, но явно съм бил в грешка. Накупувах си и още тоалетни принадлежности понеже съм бил забравил доста важни работи, които биха били от важно значение. Набавих си разни хапове, които може би ще помогнат при разни семпли болежки.
Всичко седи на леглото ми и чака да си стегна багажа и вече ще съм готов за "панаира".
Коментари...
http://www.punko.net/iliyan/
Ето един линк със снимки защото знам, че ти не можеш да го дадеш.
Маратонки и анцуг? Уау. А си мислех че за девет месеца от уволнението ми едва ли ще да са наложили големи промени. Ако това е истина ~ звучи приемливо, макар че свиквайки с кужинките даже започва да не ти се иска да ги сваляш... хаха, това май не беше на място, но какво друго да ти каже човек който е изкарвал по осемдесет и отгоре часа на няколко поредни цикъла без сваляне на гьонените подметки...
Знаеш ли какво със сигурност ще можеш да споделиш след цялото това време? Че са били няколко месеца, загубени, но със спомени. Дори сега ми се иска да си върна няколко наряда или пейзантски изпълонение само и само да се видя пак със старите селски пръчки от кашимерията....
ех, спомени, братче, спомени...
но повечето слухове са инсинуация.
най-малкото защото всяко поделение и всяка следваща смяна е различна. Номера да да не обръщаш особено внимание на това, което ти оказва влияние отвън - тоест такива неща като спомени, размисли и каквото се сетиш. Проблеми отвътре, самото поделение, рота и колеги не би трябвало да има. Защото всички са на един хал, освен връзкарчетата, но и това се превъзмогва с позитивизъм.
Сериозно, сега наистина ми се иска да си върна няколко седмици от службата.
...и защото забравих,
може би най-големият проблем идва от плячкосването. Можеш да си спестиш почти всичко в началото, защото така и така по-късно ще си наясно и ще можеш да си го набавиш. Но е задължително да имаш катанец от първия ден.
Ако държиш на багажа си.
Голямо кокошкарство си е,
и лошото е че никой не се съобразява. Няколко чифта чорапи и гащи не са фатализъм, но забрави каквото и да е било ценно, още повече че се краде именно това, което обикновено трябва за строеви преглед или... просто онези неща, от първа необходимост, заради които идват проблеми от командния състав.
Още снимки.
http://www.punko.net/iliyan/15.01.2006/
Анцунга ми беше от полза, ама не за физ-зарядки, оти такива имаше само три за един месец, а за спане. Много е удобно да се спи с анцунг и няколко фланели при условие, че се спи на температури, при които сутрин, когато стане човек, първото нещо, което се сеща да направи е да хване ножчето от джобните си готовнитости и да изчегърта някакъв надпис на леда по единичното стъкло в спалното.
А маратонките ... не съм ги вадил от сака, вече няма да ги нося!
Ехе хубаво нещо е отпуската :)
Новият хедър направо ме разби. Много надъхващ е!Написа Спас Генов на 11-Feb-2006 00:26
Iliyan Betovski'a Art Blog by Iliyan Betovski is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 United States License.
Based on a work at iliyan.gnetbg.net.
Много народ сме минали по този път. Само да ти кажа, че в казармата ще срещнеш много тъпанари и комплексари които ще ти иде да пречукаш. Спасението е просто да не ти пука. Не мисли за края защото времето минава по-бавно. Намери си някакво занимание за свободното време ако имаш такова. В началото най-вероятно няма да имаш. Аз лично след уставите прочетох "Швейк". Доста развеселява особенно в казарма. Знам, че най-вероятно няма да прочетеш веднага това което съм ти писал но когато го прочетеш.
Дневника ти вече е маскировачен :) хихи .... ще очакваме новини от казармата в него.
Написа Георги Генов (email) (www) на 04-Jan-2006 23:35