Iliyan Betovski's Art Blog

Тази сутрин, както си ям мазната баничка, подкрепена с малка боза бомбичка, върху вестника, забелязвам, че ям върху следното заглавие - "Скорпионите атакуват Каварна".

Тъкмо се бях примирил, че ще пропусна грандиозния концерт, но сега пък и това. Нещо се опитва да ми напомни, че май няма да имам друг такъв шанс да присъствам на концерта на една от любимите ми групи. Ех, сега започва силно да ме гложди отвътре, че няма да мога да отида. Освен ако не последвам идеята на Николай и не направя картички с надпис "Събирам пари за концерта на Скорпионс в Каварна. Като се има в предвид бирата, която ще трябва да изпия тогава и кебабчетата, които ще трябва да изям, преживяването ще ми струва доста скъпо, затова МОЛЯ бъдете щедри и не се стискайте. Колкото повече, толкова повече!" и не блокирам цяла Витошка с мои "агенти". Ще ги пръсна в главните точки по Витошка, а именно Двама на пред билетния център на НДК, двама при входа на парка пред НДК (до странния паметник), двама пред Саламандъра на Парчевич и Витошка и двама при Света Неделя. Сигурен съм, че ще събера кинти и за още някой луд фен като мен. Но уви, това е само повърхностна идея, която няма възможност да излезе наяве. Ще трябва пък да давам кинти, за да печатат картичките.

Сигурен съм, че друга такава възможност няма да имаме. Скорпионс повече няма да дойдат в България, а ако дойдат, аз няма да отида да ги гледам, понеже няма да ми се иска да ходя на концерта на някакви старчета, които кофеят на сцената и на всеки 10 минути отпиват глътка вода, за да си разквасят чинетата. Шегувам се. Просто, ако дойдат отново, това ще бъде прекалено късно, може би чак след 10 години. А не се знае дотогава какво ще стане.

Затова, скъпи читатели на тази сбирщина мисли, МОЛЯ който от вас ходи, поне да направи готини снимки и по възможност да ги сподели с мен.

Установих, че за да се стигне от Бъгстоун до центъра с колело, много по-безопасно е да се мине по локалното на Тотлебен, отколкото по булевард България. Много по-спокойно е и няма да претръпвам котато някоя кола мине покрай мен с адски бясна скорост или започне да ми надува клаксона, че иска да тръгне на светофара още преди да е светнало зелено.

Отправям апел към всички велосипедисти! МОЛЯ, използвайте ... кондоми :) Шегувам се! Минавайте по по-безопасните пътища, защото на шоферите много много не им пука, че някаква си пишка на колело е решила да минава откъдето те минават и не спазват законите и знаците за скороста.

Много съм доволен от програмките jhead и xv (мерси, gf).

С jhead няма никакъв проблем да rotate-вам снимки, а с xv без проблем им променям размерите. Просто страхотно. Поиграх си със снимките, които снимах тези дни и вече са готови да излязат на бял свят. Ето ги и снимките от първите ми опити като бъдещ фотограф.

- Къща в центъра на София
- Опит за снимане на изгрев
- Изкуствено цвете
- Препарирана катеричка
- Гълъб 1
- Гълъб 2
- Гълъб 3
- Цвете (помогнете ми за името му)
- Тераси и пране
- Пингвин (Тъкс)

От една година не съм ходил на Витоша и смятам, че времето за откриване на сезона дойде. Чудих се кой да викам, кой да викам, естествено, всички са мързеливи и все не им се ходи, или пък имат друга работа. Та, тръгнахме ние с колегата Никойлай и Боян (бивш съученик). Решихме да ходим на боянкия водопад. От година не съм виждал красотата му.

Първоначално се отбихме до Боянската църква, понеже Боян събира печати от 10-те места в България или нещо подобно. Взе си печата и си тръгнахме по пътя. Според мен малко се обезмисля историята с печата, тъй като той не е влезнал да разгледа нищо, просто си взима печата и айде. Все едно ми е дал на мен да отида да му го взема. Негова си работа. Пътят на горе е труден и тежък, особено в началото, докато се минава покрай Боянските къщи, изплезваме езици, тъй като там баира е много стръмен. Но като навлезнахме в гората, забравихме за умората и потеглихме с бодра крачка напред.

След като повървяхме не малко време, видяхме първият изглед към мръсна София. Нека им е зле на софиянците долу, аз съм горе на ЧИСТ въздух! По-късно решихме да направим промяна в плана и да не ходим до Боянския водопад, а до Боянското езеро. Тръгнахме ние след оказанията на табелите по дърветата и изведнъж гледаме нещо пред нас блести през клоните. Еха! Ще видим боянското езеро! Приближихме се ние, излезнахме на изходна позиция и какво да видим?!?! Вместо да открием боянското езеро, ние попаднахме на боянското блато. Ах, грозно беше, не си заслужаваше да се седи много при него. Решихме отново да се върнем към стария план и хайде обратно към водопада. По пътя често виждахме разни гъбки и аз реших да ги снимам, понеже ми се виждат интересни, но едва ли са безвредни за хапване. Не ми се иска и да се опитам да ги докосна дори, току-виж ми станало нещо. Просто снимам и бягам.

Излезнахме на една отвестна и стръмна скала, от която перфектно се вижда изгледа към София и към Копитото. Направих няколко снимки и потеглихме към водопада. Времето ни притискаше, а ние искахме да се върнем що годе по-рано.

Вече приближаваме водопада! Личи си по разни течове по камъните, покрай които минахме. Стигнахме до обозначение < Момина скала и Б. Водопад >. На дясно сме! Минахме покрай едно гътнато дърво, на което Пешо, Гошо, стирнка и леля са се отбелязали с имената си, че са били те и са минали от там.

О, да, чува се как булботи водата и съм сигурен, че го наближаваме. Ето и първият изглед към него, все още от далечината в гората. Решихме да не слизаме долу под водопада, а направо да се качване на него. Пък и долу имаше човек, който беше решил да се подмива на водопада, отказахме се. Направих няколко снимки и потеглихме нагоре. По пътя нагоре забелязах на едно място стадо гъби. Снимах и без да се отплесвам много-много, хайде нагоре.

След като съвсем случайно, по моя вина, подминахме водопада, трябваше да се връщаме обратно, след като вече сме се катерили. Ето ни и нас! Вече сме отгоре на водопада и е време за почивка и хапване. Извадихме кой каквото носеше и айде да ядем. Захласнах се да снимам прашна София, но после позабърсах повечето снимки, понеже не са ми нужни. Успях да хвана the dark side на София. Получи се все едно софянците виждат какво дишат. Направих и няколко снимки на водопада, получиха се красиви.

Забелязах, че на скалата до водопада има скоби за катерачи, явно от там са се катерили. Като погледна надолу колко е стръмно, направо тръпки ме побиват. Камо ли да тръгна да се катеря точно от там. Е, то ако не се катери човек на високото, май няма кой знае каква файда от катеренето. Адреналин трябва да има, адреналин.

След не дългото киснене на водопада, решихме да вдигаме дисагите и да потегляме за София. Обаче решихме да минем не надолу към Бояна, т.е. обратно, а да минем през "златните мостове". Айде пак катерене нагоне по склоновете. На тръгване от водопада, видяхме, че някои хора са били тук през 1936 година. Годината беше издълбана в скалата, затова предполагаме, че това е искала да ни каже.

По пътя нагоре, видяхме едно паднало изгнило дърво. Интересното при това дърво беше, че точно там, където е скършено, беше обрасло цялото в рошави гъбки.

По-нататък по пътя, трябваше да минем по някакво набързо скалъпено мостче, което не ми се стори никак надеждно. Какво пък? И да паднем, няма да боли, най-моного да се намокрим в локвата, която минавеше под него. Еми не паднах.

По едно време, както си вървяхме, изведнъж излезнахме на някаква пътечка, която цялата беше подгизнала. Кал, локви, не може да се върви. Джвакахме, джвакахме, и накрая излезнахме. Цялата тази гадост идвала от чешмичката, която решила да пръска като луда, и да наводни наоколо. А преди тази чешмичка била текла едвам едвам (по думите на Боян). Успях да я хвана в хубав момент, точно когато се опитва да изплюе водата.

Ходихме, ходихме, и излезнахме на някакво поле. Ах, че красиво. Вижда се отсреща ... не знам какво се вижда, но е красиво. Добра гледка.

Изведнъж се озовахме при някакъв лагер, където беше пълно с хора. Забелязахме, че има и морени отиващи някъде си нагоре. Решихме да се паркираме на някоя пейка и да похапнем. На мен ми хрумна щурата идея да тръгнем да се катерим по морените. Идеята ми беше удобрена е бегом напред да катерим.

Хората бяха се проснали на каманите да се пекът. Ние пък ще катерим. Стигнахме нещо като 1/4 от това, което трябва да качим и гледам аз на едина морена колело. Как подяволите е стигнало това колело до там, не занм! По пътя нагоре, завързахме запознанство с една доста красива девойка и тя като да не повярва човек, взе че тръгна по нашия акъл и тръгна с нас. Качихме се най-отгоре! Ние и още едно доста едро гологлаво момче, бяхме най-големите ентусиасти, и се качихме най-отгоре. Направих снимки, поседяхме, поговорихме, и айде обратно. Обаче! Не ни се искаше да слизаме отново по морените, пътят не е никак лесен. Ще търсим алтернативни решения, ще търсим пътечки покрай морените. Забихме се в някаква гъста растителност в гората, където нямаше и помен от пътечки, затова се наложи ние да си ги правим. Не знам как не излезе нящо да ни изяде. Е, като изключим големия кафяв паяк, който се появи на блузата ми, нямаше никакви гадини, които да ни навредят. Само ние можехме да си навредим.

Лутахме се в чубраците и изведнъж ... ГРЕДА! Излезнахме отново на морени! Тези обаче бяха закътани в сърцето на гората и май не знаеха много хора за тях. Ми добре, пак ще вървим по морени. Писна ни от морените, набутахме се отново в гората, но и там не беше никак приятно. Решаваме да излизаме отново на морените, по които се качихме до тук и да се опитаме да слезем по тях. Пак скачахме като пинг понг по камънаците и накрая ... ЕВРИКА! Открихме пътечка :) Е, най-накрая слезнахме от тез пусти морени. След такива преживелици на тези каманаци, повече не искам и да чувам за тях в близката една седмица.

Отново потегляме по пътя, по който бяхме планирали да минем преди да се качим по морените. Обаче, вече сме повече хора. Към групичката ни се присъедини и Цвети (така се казва момичето, с които се запознахме). Следваше доста ходене по пътечки и потропване с изморени крака. Боян предложи да излезем към Владая (май така се казваше селото, което вече било квартал на София). Еби го у квартала, аз там се чувствах баш на село. София с такива "квартали" не може да се гордее.

Хванахме автобуса и айде към княжево, където вече бяхме сигурни, че сме в София.

(виж всички снимки)

След вчерашната разходка не си чувствах крака, болеше ме всяко мускулче по тялото, но нямаше място за оплаквания, трябваше да ставам рано, за да тръгваме за Рилския манастир. По пътя към манастира не се случи нищо интересно, затова няма да разказвам за отиването на там, а ще споделя какво видях в манастира и около него.

За втори път идвам на това място и се чувствам страхотно. Манастира отвътре е обсипан с всякакви стенописи и икони. Един такъв стенопис ме посрещна още на входа. Когато влезнах вътре просто се почувствах погълнат от това, което виждам. Гледката е просто неописуема. Като видях обрисуваните стени на манастира, а зад него планината заедно с мъглата, която докосва върховете й, направо настръхнах. Много красива гледка просто.

Вътре, в двора на манастира, е една сбирщина на фотографи. Почувствах се все едно съм в Япония и огромен брой "дръпнати" хора снимат насам-натам като невиждали. Не че и аз не снимах така.

Влезнахме в църквата, която се намира в манастира и запалихме по една свещичка за здраве. На входа на църквата, точно под единия й купол, се виждат страшно красиви стенописи. Бях изумен, много ми харесаха. Художниците са се справили просто отлично. Много добре са си свършили работата. Съжалявам само, че повечето стаи бяха заключени и не можах да разгледам навсякъде.

След като разгледахме манастира, решихме да "ловим гората" и да ходим на разходка като търсим някаква си пещера, където имало чешма, в която се пускат стотинки и се пожелава нещо. На една табелка прочетохме "Бачковска чешма - 1 км." ... 1 километър не е много, ще вървим да търсим. Тръгнахме ние да бродим по пътя, за да търсим чешмата на желанията и някаква си пещера. Видяхме едно интересно мостче, под което минава рекичка. Водата отдолу беше кристално чиста. Погледахме, порадвахме се малко и тръгнахме обратно да преследваме целите си, а именно да намерим чешмата и пещерата. По едно време стигнахме табела, на която пишеше "РЕСТОРАНТ Бачковската чешма". Евала! Размахвамхе краци 1 километър, само за да намерим някакво ресторантче. Хайде обратно към манастира.

Искаше ми се да хапна от прочутите рилски мекици, които били месени от монаси, ама нещо не можа да ми се усмихне щастието, понеже беше бъкано с хора, които искат и те да ядът. Обиколихме магазините за сувенири и после остеднахме да похапнем в "Ресторант Рила". Каквото и да правите, когато ходите на Рилския манастир, никога не яжте в този ресторант. Не стига, че бяха надули цените като за световно понеже са до гъза на манастира, ами и храната не си я биваше. Какво е това нещо 1 кола - 2 лв. Че тоя има над 100% печалба бе. Трябваше ние да отседнем в "Бачковската чешма", ама айде, веднъж сме се прее*али, да се надяваме, че друг път няма да се повтори.

Поне намерихме източник на информация, който ни опъти към чешмата на желанията и пещерата. Като прибягна до думите "Трабва да влезе вътре да видите, или губите". Добре де, успя да ни убеди пак да се затътрим в посока неизвестното и да търсим. Тръгнахме ние, ама този път с колата, че пеша май не си е много оферта. Стигнахме мястото, според указанията на информатора ни и видяхме, че има други коли там. Тука ще да е. В последствие се оказа, че отиваме на гроба на Св. Иван Рилски. Няма начин и тук трябва да се ходи по планината нагоре. Тръгнахме ние по пътечката, по пътечката и хоп, някаква къщурка пред нас. До нея имаше гроб, ама не беше на Иван Рилски. Сигурно неговия гроб е в къщурката, не знам. Аз надникнах през едно прозорче на въпросната къщичка и ме погълна една доста неприятна миризма на изгорял парафин "и още нещо..." :) Мислех да снимам като светна през отвора със светкавица, ама се отказах. Току-виж ме настигнало някакво проклятие, понеже съм убезпокоил духа на Иван Рилски.

Доколкото разбрах, той е бил отшелник и се е отцепил да живее сам в планината в тази къщурка, за да може да изкупи греховете си. Аз лично смятам, че си е отишъл млад, понеже пътеката нагоре никак не е лесна за изкачване, особено за стар човек.

Зад къщичката се крие пещера, на входа на която има икона на Иван Рилски, поставена на камъните, между които пък имаше листчета. Листчетата бяха с пожелания на разни хора. Пожеланията се пишат на лисчетата и се пъхат между камъните. Интересно. Другите писаха какво ли не, аз нищо не написах. Отдавна мина времето, когато си пожелавах еди какво си и то естествено все не се сбъдваше. Каквото съм си пожелал все не се е сбъднало. Може би съм прекалено песиместичен, не знам, но не пожелах да си напиша и аз нещичко. Влезнахме в пещерата, в която за да се влезе трябва да се наведе човек все едно бере гъби. А вътре беше пълен мрак и почти нищо не се виждаше. Единствената светлина вътре, идваше от свещичките, които бяха запалени около иконата на Иван Рилски. Оказа се, че от тази пещера се излизало само от една дупка. Не можело от там, откъдето си влезнал. Обаче дупката е заешка. Някой с повече килца едва ли би минал от там. А бабичките споделят легендата, че който не можело да мине от там, значи е грешник. Еми аз минах без проблем, трябваше само да си махна раницата от гърба. Може би не съм грешник?!?! Бабини девитини!

Няколко метра по-нагоре се видя, че наистина има чешмичка. До нея имаше стена с хиляди листчета между камъните, а от другата страна плоча, която цитира цитат от библията - "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ше ви се отвори". Да, добър цитат :) Затова хората си искаха какво ли не. Писаха по листчетата и навираха между камъните. Успяха да ме убедят да си пожелая и аз нещо на листче, пък току-виж то се сбъднало. Понеже споделиха, че не е добре да си пожелавам материялни работи, не можах да си пожелая Ferarri F550 Spider. Нищо! Ако не Иван Рилски, пък Дядо Коледа ще ми го докара. Ако не го блъсне някъде по пътя насам. Ами ако се напие със Снежанка и започнат да правят лудории в колата... еби го у ферарито значи. Броим го за вторични суровини вече. Добре де, няма да си пожелавам материални неща! Няма да споделям какво съм си пожелал, че може да чуят зли уши и Иван Рилски да се откаже да ми го изпълни. В чешмичката пък беше пълно с монети. Хората са пускали в знак на добра воля, или може би защото си мислят, че като дадът ще получат. Аз пуснах и аз, нека не бъдем ГАБРОВЦИ! Винаги съм се чудил, къде подяволите отиват тези стотинки. Нали уж ще бъде грях да вземеш такива пари, а къде изчезват? Все някой ги пипа, иначе досега биха се натрупали пари поне за едно F550 Spider. Може би някоя лелка минава вечер и отива да си купи кисело мляко, за да има за закуска.

Още няколко метра по-нагоре, се вижда една скала със желязна икона в скалата. Това е "Молитвената скала". И при нея беше пълно с листчета със желания. Зад скалата обаче, просто нямаше начин да не забележим открояващата се гледка на издигащата се в своето величие Рила. И естествено, върховете й са погалвани от облаците или просто мъглата. Красота!

Нагледахме се на всичко, което се разкри днес пред нас и се натоварихме да си ходим. По пътя за София решихме да се отбием през Благоев град за по кафе или просто за пиш пауза. За първи път стъпвам в този град и много ми хареса. Поне центъра де. Толкова чист, че центъра на София пасти да яде. Поседнахме в едно кафене, близо до фунтана в центъра и отпочинахме преди да поемем обратно към София. В кафето имаше огромен аквариум с риби. Много красиво направено, пък и рибите бяха хубави и големи.

Вечерта, след като се стъмни, вече бяхме в София и готови за огромната почивка през нощта.

(Виж всички снимки)

Честит ден на съединението на всички българи. И честит ден на съединението на семейство Генови. Преди 2 години са се съединили в едно семейство. Да са живи и здрави и да са заедно и да се обичат още дълги години.

Бях забравил, че снощи е концерта на scorpions и изобщо не се сещах, че той тече, докато аз поклащам крака на стола пред компютъра. Обаче, винаги ще има нещо, което да ме подразни и да ме поразръчка по слабите места, както малко дете разравя кравешки шит. На влизане във входа на блока, чувам силна музика идваща от отсрещния блок. Естествено песента, която вървеше, беше на Scorpions. Ехааааа... може би го дават директно по телевизията! Кеф! На бегом се прибирам нагоре по стълбите и се зареждам пред телевизора. Щракам първа - чалгъ някаква, щракам втора - нещо друго.... Аххх, продължавам с надежда по другите канали, ама нъцки! Няма scorpions, няма нищо.

За пореден път бях силно раздразнен, че го пропуснах!

Тези дни ще пропусна писането си в дневника, понеже претърпях леееееека злполука и сега (временно) съм с една ръка, понеже на другата има спукана кост и вътрешен кръвоизлив.

Повече информация ще дам когато се фиксирам и не ми е трудно кликането с мишката (като сега)

Не бързайте да се радвате, все още съм жив :)

Искате или не, аз ще ви разкажа какво точно се случи, какво стана след случката и как завърши всичко. Има ли някой, който да не знае за какво говоря?! Ако няма, нека да започваме.

Тези дни, откакто не съм писал в дневника, много работи се случиха... Почупих се като гъз, потроших си ръцете, станах почитател на китайската кухня.... абе, нека да си разкажа каквото имам за споделяне.

Вечерта на 7 септъмври се прибирах с колело. Изведнъж, някъде по Мария Луиза ме настигна дъжда и аз реших да ускоря малко придвижването си от едната точка до другата. Всичко вървеше като по кал и локви, докато не стигнах мястото на развръзката, т.е. точката в която тяло А (моя милост) се отдели от тяло Б (велосипеда) и се видя отблизо с тяло В (земята).

Карах си аз с мисълта да се прибера по-бързичко, за да не ме навали много дъжда и естествено, трябва да мина откъдето минавам винаги - подлеза на трамвая. На излизане от подлеза, когато минах през една от линийте на трамвая, се случи нещо. Леко ми поднесе задната гума на колелото и замалко да цопна на земята. Добре, че реагирах моментално и овладях положението. Не можах да падна. Продължих с всички сили нагоре и стигнах мястото, където линийте се сливат с пътя на колите. Да, ама аз карам от дясно, и ако не мина от ляво, може би ще имам проблеми после с колите. Виждам, че трамвая, който върви от ляво, се задава отгоре, но решавам да побързам и да мина пред него, за да нямам грижи после за колите. Устремен към целта си, завъртам педалите с всичка сила и излизам от линийте, които се намират отдясно. Тъкмо да навлеза в линийте отляво, и нещо се случи! Поднесе ми ПРЕДНАТА гума по линията. О, не, живота ми минава на кино лента пред очите... Не, бе, ебавам се :)

Не разбрах какво стана и как точно стана, та изведнъж се озовах на земята и се претъркулих два пъти. Незнайно как, изведнъж станах на крака, пресегнах се към колелото, вдигнах го и с дясната ръка помахах на ватмана да продължава с травая, т.е. "добре съм, не бери грижи, ще се оправя".

Добре съм, ама друг път! Усетих, че не мога да се кача на колелото, не знае какво точно ме боли, понеже от силното падане на земята, всичко по мен беше изтръпнало и не знаех боли ли ме, изтръпнало ли е. Продължих да бутам колелото опирайки се на лакти на кормилото и започвайки силно и яростно псуване на ум и почти на глас, придружено с поглед тип хибрид (хем гледаме лошо, хем сме тъжни).

След като мина претръпването по тялото ми, установих първите ми нанесени повреди. Усетих, че съм си ударил и двете длани и коляното. Ето го и първия бордюр, на който трябва да кача колелото. Опитвам да го хвана, ама не мога, дланите ме болят и не мога да хвана нищо с тях. Със сгъвките при лакътите хващам кормилото и го повдигам. Изпитах ужасна болка, която ми говореше, че и ръцете нещо не са ми наред. Викам си, работа голяма, натъртил съм ги. Ще мине! Тормозеше ме мисълта, че може би съм нанесъл повреди на багажа, който беше с мен и щях направо да се изям жив. Какво ли е станало, невредим ли е? Това не можех да разбера.

Прибирам се вкъщи вече, и звъня на звънеца пред входната врата. А дано някой се сети да ми отвори, че няма как да си извадя ключовете. Виждам, че дясната ми длан кърви като заклано пиле, но не знам какво й има.

Прибрах се, с малко помощ се съблякох и хайде под душа. Изкъпах се, измих кръвта и УЖАС! Веждам, че на дясната ръка няма просто драскотина, а откъснато месо, което стърчи нагоре. Ебати гадното. Но това не беше единствената повреда, която открих, докато се къпех. Разбрах, че не мога да си изпъна напълно лявата ръка, нито да я завъртя. Ами ако съм я счупил?!?! Ами ако няма да мога повече да се докосна до компютър? Какво ще правя?!?! Вдигам всички по тревога като започвам да псувам като шоп. Решаваме, че ще правим посещение на Пирогов. Ех, за втори път в живота си ще го видя това подтискащо местенце. Някои съседи твърдят, че то им е станало като втори дом, но аз не съм много мераклия да се задържам за дълго в него.

Минахме през чичко хирург, който ни командирова на ренгенови снимки на лакътя. Снимахме ние и отново минаваме през хирурга. Клати, гледа, разглежда, мисли, умова и накрая каза "Еми... не знам какво ти е! Не се вижда да имаш нещо счупено, но може би си пукнал свързващата кост на лакътя си, получил се е вътрешен кръвоизлив и затова не можеш да си движиш ръката, понеже се е насъбрало много кръв в лакътя". Чичко доктор ни посъветва няколко неща, които вечерта изпълних стриктно.

Прибрах се, и си сложих лед на лакътя. Цяла вечер спах с лед на ръката, та умрях от студ. Не е много приятно да се спи по такъв начин.

На сутринта ставам с мисълта, че ще има някакво подобрение с ръката, ама нъцки! Няма нищо, просто лакътя ми се е надул още повече от предната вечер. Идва време на компресите. Цял ден постоянно компреси със спирт. После, след като послушах съвета на един приятел, направих комрес и със смрадлика..... Аааа.. бабините билки! :) Баба винаги знае. Уф, ебати скуката е два дни да не излизам наникъде. Не че по принцип не се спирам вкъщи де, ама така, когато зная, че задължително трябва да си стоя вътре, нещо ми е търсене. А и съм с 2 леви ръце - с едната не мога да правя нищо, и съм я приковал към тялото си, за да не се движи, а другата цялата е в бинт. Не мога да правя почти нищо. Поне до чата се добрах, но не можах да говоря много много, все още не съм се осъвършенствал в писането с 1 ръка.

След като спах с компрес на ръката, на сутринта се събудих в много по-добро състояние. Ехеее.. движа си ръката. Пак не мога да я опъвам до края, но поне я движа! :)

През деня в петък ходих на близки срещи от трети вид с чичко личен лекър, за да смени превръзката, та на другия ден дойде време и за срещата с хирурга, да каже, ще я бъде ли тази ръка, или няма да я бъде.

С надежда отивам в Пирогов, заставам пред врата на хирургията и с радост почуквам на вратата. Обаче! Насреща ми се появява някаква мустаката лелка, която казва твърди, че трябва да мина първо през 3 кабинета, преди да стигна до тях. Да ама в единия кабинет няма никой! Чукам, чукам, еми няма никой да му го начукам!

Прескачам директно на втория кабинет, но и там твърдят, че трябва да мина първо през кабинета, в който няма никой. Казаха ми, че може би жената е отишла до тоалетната и ще се върне. Чаках, чаках, ама тази жена май я беше хванал запека. Никаква не са появи, затова не я дочаках и отидох отново пред хирургията.

Изведнеж отнякъде се появи една тумба цигани и естествено, без да питат кой е наред и кой е последен, застанаха право пред вратата и почнаха да почукват постоянно, докато някой не им отвори. Врата се отвори и какво да видя!!!! Това е хирурга от онази вечер. Явно нещата ще минат и по-бързо, токлокото трябва, стига само пича да се сети кой съм. След 15 минутно чакане, той излиза и пита "има ли още някой за прегледи". Аз отивам при него, а той ми казва ядосан "Ти чакай така. Сега имаме много работа и приемаме само катастрофирали. Ако бързаш, по-добре си тръгвай". Е, нали уж кой още е за преглед бе?!?! Ми аз да не чакам за киселото мляко ебаси! И аз съм за преглед!

След 5 минути се отвори вратата и ме извика. Пак гледа, пак клати, пак разгъва... Каза "Браво, значи вече я движиш! След 2 седмици скачай на колелото и си чупи главата!"...

Супер. Вече съм готов, остава само да чакам да ми мине напълно.

Вечерта ходих на картинг, но не карах, понеже все още не мога да използвам пълноценно ръцете си. Само правих разни снимки и гледах другите как карах. Поне успях да хвана готин залез :)

В неделя реших да направя един оглед на колелото, да видя какво му има и какво му няма :) Гледам на пръв поглед, няма му нищо. Паднала верига, тук ожулено, там ожулено... да, но изведнъж забелязах нещо по-така... Пидала на колелото се е врязъл в рамката. Представям си с каква скорост съм паднал, щом педала се е изкривил по този начин......

Ръката вече ми е напълно спаднала, но все още не мога да я ползвам. Има само разни синки и червенки по нея, боите и цветовете се мешат. Май ще мога вече да започвам работа?!?!?! Ми нека пробваме.

Язък, че се мобилизирахме целия офис с фотоапаратите като някакви японски туристи и тръгнахме да снимаме Gumball 3000. Оказа се, че това са някакви откачалки, натоварили се в колите си и тръгнали да обикалят Европа. А аз предната вечер се чудех какви са тези хора пред Шератон и какво толкова снимат. Мислех си, че е някакво изложение. Днес минавам по светло и гледам само спортни коли, барабар с някаква лимозина и хамър. Доклокто видях с просто око от прозорчето на трамвая, имаше и Астон Мартин барабар с няколко поршета.

Що не ме послушаах главата и не се хвърлих последния момент от трамвая и да отида да нащракам няколко снимки и да се нагледам на яките коли.

Та, малко по-късно се мобилицирахме целия офис и тръгнахме да снимаме. Жалко, че отидохме 30 минути след като са си тръгнали и хубавити коли ги видяхме на през крив макарон. Е, ще се кефим на Софийските бръкми. По думите на пазача на паркинга: "Поршетата бяха най-невзрачните. Имаше астон мартин, ламборджинита, Хамър с двойно нитро ... ама ги изтървахте". Уф, трябваше аз да сляза от скапания трамвай и да нащракам няколко снимки, ама аде де... аз си мисля, че някакво изложение са направили и, че ще снимам по-късно през деня. Кофти работа.

След работа дойде време и за филм. Захванахме се да гледаме доста тежък филм - "Списъкът на Шиндлер". Няколко пъти съм се канил да го гледам и все не съм, пък и естествено, не знаех за какво изва реч. Все си мислех, че ще е някакъв филм със сериен убиец, който убива по списък. В последствие се оказа, че ще е нещо много по-добро. Е, то направо си е трагедия де, но все пак филма е добре направен. Евала на Спилбърг.

Във филма идва реч за деянията, които са извършвали нацистите спрямо евреите и как са ги тормозили. Филма е брутален и не за хора със слаби сърца. На някои места успя страшно много да ме натъжи, но се сдържах да не ревна като на мексиканска сапунка :)

Който иска да гледа ДОБЪР филм, а не сегашвните бози, които излизат по кината, нека гледа този филм. Сигурен съм, че няма да е разочарован.

Пропуснах да отбележа, че филма нарочно е направен черно-бял за автентичност. Като на места има червено палто, което естествено се откроява от всичко черно-бяло. Ефекта на сценариста :)

Дъжд вали, аз си седя в нас и убивам време бездействайки.

Гледане на филми, чат и четене на поща. Скука!

На път съм да загърбя photoshop-а, като го заместя с безплатната алтернатива GIMP. Явно това животинче е имало скрити възможности. Преди, докато го ползвах само за resize на снимки и wallpaper-и, не подозирах какви заложби се крият в него. Днес го поразцъках по-обстойно и останах много доволен от работата с него. Сякаш няма нещо, което photoshop да го може, а GIMP не. Докато не срещтна такова нещо, смятам да продължавам все напред с GIMP.

Програмата е също толкова гъвкава, колкото и photoshop, просто трябва да се разтледа по-задълбочено.

Айде, и на мен да ми е честит Slackware 10.2 :)

И вкъщи приключихме с ъпдейтите и вече сме с каруца "последен модел".

Айде, в неделя всички Мтел-ци ще говорят цялден безплатно. Тогава за Мтел ще стане втора НОВА ГОДИНА и ще им зависне мрежата още в 1 сутринта :) Интересното ще бъде цял ден да не им бачка мрежата поради претоварване и никой да не хване авантата :)

За повече инво: натисни ме нежно

Най-накрая гледах "Страстите Христови". Този филм ми разказа играта направо. Страшно добър и много емоционален. Интересното при него е, че е като са се съсредоточили да разказват само едно нещо, не занимават гледача с останалите странични работи. Като са казали, че филма ще е за мъките на Христос преди неговото разпване, не ни занимават с разни историй преди това, а направи ни хвърлят в това, в което се цели сценариста (в случая Мел Гипсън, доколкото разбрах).

Филма започва от предателството на Юда, до възкръсването на Христос, нищо друго. Не ни пълнят главите с допълнителни историй и герои.

Само не разбрах какъв по дяволите беше онзи, дето му пусна змията в началото и все го даваха до края на филма. Дявола ли беше, къв беше, бем ли му мамата. Но повечето неща са точно както са в библията. Добре са направени. Дори филма е на някакъв език, който може би е изгубеният език, на който са говорили в Назарет по това време. От време на време се срещат прилики с италианския език и българския. Явно от там са произлезнали останалите езици може би. Филма си заслужава да се гледа.

Проблема при мен беше, че трябваше 4 - 5 пъти да си прекъсвам гледането "поради технически причини" и така 300 пъти се изгуби ефекта от гледаното преди това. Все едно започвах да го гледам наново и наново.

Авантите на Мтел

Досега се сцепих да говоря. Ебати кефа. Голяма аванта пада, стига да има кой да събудиш по това време и да му досадиш по такъв начин на човека, та направо да иска да ти отреже главата и да я хвърли на кокочките. Тази вечер съм се превърнал в нещо подобно и съм черен в очите на много хора. Повечето обаче са си изключили телефоните и не можеш да ги намериш по никакъв начин. На други има се включват гласовите пощи, дори на един телефон чух следното: "В момента абоната е в тоалетната и смята да стои там още 1 час. Моля, оставето му съобщение в гласовата пощенска кутия". Други пък не са си активирали били услугата "гласова поща".

Положението засега е следното, говоря на пълна пара, а кинтиТИ си стоят все едни и същи. Интересно :)

И да оптравя един апел към всички абонати на Мтел... МОЛЯ, ВКЛЮЧЕТЕ СИ ТЕФОНИТЕ, ИСКАМ ДА ВИ БЕЗПОКОЯ!

Днес Петър ми подари едно слонче талисман и едно слонче ключодържател - Индийски дарове.

- Слонче
- Слонче ключодържател

Още от сутринта си личи, че днес ще е скучен и скапан ден. Никаква работа, никакво настроение, само лошо време.

За да подтисна лошото настроение от лошото време, реших да гледам филмче. Гледах "Анатомия 1" и "Street Fighter 2" (анимацийка).

Не успях да подтисна кофти насторението и с гледане на филми, просто деня не предразполагаше към нищо добро. Прибрах се умиращ за сън и заспах.

Честит рожден ден, Жоро.

След като се напразнувахме и навеселихме, се прибрах вкъщи едвам гледащ, но странното в случая е, че не легнах да спя. Паркирах се на компютъра и почнах да се занимавам с разни историй. То като се почна от снимки, та завършихме на дизайни. Та така чак до 9 сутринта. Тогава вече предадох бого дух и реших да подремна. Все пак вечерта трябва да съм свеж като кисела краставичка. Така и направих. Наспах се и вече бях готов за дългът си през нощта.

Отвратително е, когато не си спал, да искаш да спиш, но да не можеш. Ах, какви мъчения бяха, докато заспя. Борих се с всички налични сили, но така и не успявах да заспя. Въртях се, мятах се насам-натам и накрая заспах. Но за нещастие, тогава винаги ще се сети някой за мен и се почна едно звънене по телефоните, "здрасти как си ... бла бла". Е как може да съм като не ме оставяте да спя бе?! Зле съм! Умирам за сън, но трудно заспивам. Ето как съм. Оставете човек да почива на спокойствие и не се сещайте за него баш, когато не трябва.

Ето защо предпочитам електронната форма на кореспонденций. Там поне и да ме търсят, не ми пречат, спя си и пет пари не давам.

Събота - скучен ден. За разлика от деня, вечерта беше весело. Събрахме се с познати и приятели и си направихме home party. Много музика, много забава, много нещо. Не ядохме, ама пихме и се веселихме. След като се разтури партито, дойде време за гледане на филмчета и разказване на всякакви историй.

Напоследък започнах да гледам само стари филми, понеже новите филми, които излизат, едва ли могат да се нарекът филми. Гледат да ги направят мазни и с ефекти, ама от към сценарий никакви ги няма. Пълна бозаджийница направо.

Днес реших да гледам "Leon" със Жан Рено и Натали Портман. Не го бях гледал досега този филм, но от доста време се канех да го направя. Това канене май започна точно, когято миналата година за първи път видях клипа на Стинг - "Shape of my heart". Песента много ми хареса, а клипа просто ме грабна. В него има избрани моменти от филма и ми харесаха.

Та, да се върнем на въпросния филм. Много ми хареса, добре е направен, Жан Рено се справя отлично, Натали също :)

Не ми се понрави само това, че Жан Рено все едно играеше 2 ролии - Ролята на железния Килър и ролята на неграмотния добър човек, който си умираше за 2 мили думи. Много ми хареса ролята му на килър, но никак не ми харесваше, че е неук и, че когато не разбира нещо, гледа страшно тъпо. Иначе евала му правя, много добре си изигра ролята :)

Филмчето е толкова добро, колкото и тъжно. Просто не е поредната американска кафява течност (Боза), която естествено ще завърши с Хепи Енд. Не и тук, края не е никак Хепи, но за сметка на това е много силен и разчувстващ. Накрая бях довършен, когато започна Shape of my heart на Стинг. Още повече ми хареса това, че субтитрите превеждаха и текста на песента :) (за неуките)

Извода е следния: Кефете се на старите филми, а новите бозаджийници ги пращайте не в /dev/null, а в трета глуха.

Вечерта между блоковете се видя интересно залезче.

Повече пици на парче се отказвам да ям. За втори път вече ям такива пици от едно и също място и за втори път цяла вечер яздя порцелановия кон. А корема ме боли така все едно ще раждам. Отначало тези пици бяха хубави, да, но това беше може би само докато се отвърдят на пазара и да им се налепи яко клиентела. После, хем развалиха пиците, хем им вдигнаха цените.

В България всяко чудо е за 3 дни.

Днес времето все едно беше със собствено мнение, времевите условия бяха съпер странни.

Сутринта беше студено и имаше мъгла, на обяд имаше силно слънце и беше топло, след обяд заваля дъжд, който беше последван от ситна градушка, а вечерта беше много спокойна и приятна. Странна работа е времето. Не мож го разбере човек какво ще е, а после метеоролозите ни били виновни. Те какво са виновни, че времето се променя за отрицателно кратко време. Всички са познали какво ще бъде времето. Едни казаха слънчево, други дъждовно, всеки е познал по една втора от времето днес.

Ето ви малко снимки:

- По обяд беше пълно с огромни и пухкави облаци
- Няколко минулу след като валя градушка (Снимка 2)
- Лошите облаци с отрицателна енергия започват да вдигат гълабите
- Небето се прочиства
- Сини облаци и в далечината червено небе - спокойна нощ

Update-вах версийте на всички дневници, които се host-ват на gnetbg.net. Всички си ги знаете кои са ви дневниците. Ако видите нещо нередно по дневниците си, сигнализирайте на мен. Все пак не е лесно да се правят update-и в полу-заспало състояние.

Лелейййййй японците колко са напред с анимацията....!!!

Сега гледах "FINAL FANTASY - Advent Children" и съм адски възхитен от начина, по който са направили анимацията. Цялостен екшън, наситен с бърви движения, които за да ги види човек, трябва да гледа много внимателно. Взаимствани са идеи от много филми (според мен). Филмчето просто е някаква сбирщина от "Матрицата", "Spawn" и какви ли още не филми. Събирали са от всякъде идеи, от всеки нов филм, който е наситен с ефекти.

Отдавна ми се гледаше Аниматрицата - 3Д анимация, но такава има само в началото на филма. Докато във "Реалната Фантазия" постоянно има такива сцени. Битки с летящи и скачащи по стените хора, ефекти, радващи окото, впечатляващи битки, в които всичко наоколо се руши, както си му е реда.

Вкарали са и идеи от Мангата/анимето. Примерно, огромните мечове и ножове, които нормален човек не би могъл да повдигне. Често сме виждали такива скици из нет-а, особено по местата, където се събират всякакви нестандартно мислещи художници.

А Триизмерната графика във филма просто си е "Реална Фантазия". Гледам и не мога да разбера къде точно свършва истинското и се намесват техниката, художниците и моделиерите. Просто са се справили отлично, всичко толкова плавно се слива, и с такава мекота, че окото не знае лъжат ли го, или вижда истината. Евала им правя.

Много яко се зарибих от това, което видях преди малко, смятам да си търся и други части на "FINAL FANTASY".

Отново съм back in action. Днес се престраших и отново се качих на колело. Все пак трябваше да разбера, дали ще ми е вярно, ще ме слуша ли, или пак ще ме претрепе някъде.

Преди да го яхна отново, трябваше да го поосвежа малко, а именно да оправя нанесените щети от падането. Трябваше да изправя единия му педал, понеже се беше огънал и опираше в рамката, да му сложа обрато веригата, защото беше паднала, да му изправя кормилото, понеже беше криво (това го забелязах чак когато се качих на него). И вече беше готово да го обяздя и порим ветровете заедно, също като едно време.

Не знам, ама май изпитвах някакъв вид страх от начало, особено когато минавам през трамвайните релси. Някакси виждах как бих могъл да се претрепам наново, затова вече карам внимателно. Много повече предпазлив съм от преди.

Втората част на Ямакаши е пълна бозаджийница. Много повече ми харесваше първата част, отколкото тази помия.

Постарали са се да наблъскат разни ефекти и невижданите скокове на ямакашците, но сценария нещо не им куца, а направо е на инвалидна количка. Никакъв го няма. Каква беше причината да отидат в Банкок (BAN COCK!) никой не разбра. Бил отишъл да тренира. Ебати тренировките, в някакъв си склад, който може да си го има и във Франция. Или може би там нямат складове. Айде бе, заради един склад ще отиде да тренира в Банкок. И съвсем случайно ще се натъкне на томошните разбойници просто ей така.

Не разбрах и за какво им беше на Якудза да нападат ямакашците като нищо не са им направили. Явно трябваше да ги нападнат, понеже на сценариста му е трябвало да покаже бой и падане по гръб от 5 метра височина (?!?!) след което пича оживя и дори си подскачаше като заек по покривите.

Нямам оценка за този филм, пълна загуба на време е. Дори 3 пъти заспивах на него.