Iliyan Betovski's Art Blog

Голема грешка!

Евала! Браво на мен!

В стремежа си да update-на версията на дневника си, така го update-нах, че му ебах мамата. Затрих писанията от последния месец и половина, барабар с коментарите към тях. Ще ме прощават тези от вас, които са писали коментари, ама просто така се случи. Надявам се да ме разберете. Явно не ми е ден. Дори през главата ми мина мисълта "Бе за какво ми е тоя дневник?!?!?!" (?!?!)

Дневника временно ще бъде с този дизайн (ако пазя предишния вкъщи), или остава перманентно, докато не измайсторя нов (по-готин).

Малко си поиграх с грозния дизайн, ама утре ще го оправям, сега няма време. Обещавам утре да не е така грозен :)

Винаги съм мразил да инсталирам нещо, на което или са му счупени библиотеките, или иска допълнителни. Същата история и с amaroK. Трябваше да мина през 50 клизми, за да тръгне това пусто нещо. То не беше псуване, то не беше скърцане със зъби, но след като най-накрая тръгна, всичко си дойде на мястото.

За първи път се докосвам до amaroK и трябва да кажа, че не очаквах това, което всъщност е. Просто си ровех kide-look.org да видя какво ново има и да си облажа десктопа, и изведнъж гледам, че има скинове за amaroK (Какво ли пък е това?). Видях най-готините и ми привлякоха вниманието, затова реших да видя какво ще излезе от този player. С него направо си вкарах главата в торбата. Иска еди кои си библиотеки, като еди коя си библиотека иска трета-пета библиотека и си ибало фаро направо. По едно време се изгубих измежду библиотеките. След като се сетих да прочета тук-там преди да продължа с дърпането и търсенето на библиотеки, стана ясно, че трябвало да се изтегли един пакет с всички нужни библиотеки и всичко си тръгна като по мед и масло.

Направо се счепих от кеф. Плеърчето си има отляво една колонка, в която дава нещо като браузърче. А още по-интересното е, че в това браузърче отваря онформацията, която е извлекло от базата данни на musicbrainz.org. Примерно, пускам си аз Deep Purple - Soldier Of Fortune и то директно ми отваря информация за групата, както и текста на песента. Просто перфектно.

Гледа кои песни съм пускал най-често и най-много и ми прави собствен топ10 от най-харесвани от мен песни :) А като му се ръчнат и скиновете, става още по-красиво. Скиновете му се ръчкат супер лесно, не ми харесва само как не може да разпознае енкодинга. Давам му аз cp1251, а то пак ми дава маймуница. И не ще и не ще. Нищо, важното е, че има яките гъзарийки.

И вчера имаше кофти време и валеше. Мразя когато вали, особено защото това ме спира да карам колело. Трябва да излизам, обаче вали, което ме поставя пред дилемата, с колелото ли да тръгна или да се дундуркам в трамвая. Не ми трябваше много време за обмисляне, и реших да съм с трамвая. Стегнах си багажа и всичко, което ми беше нужно и с бодра стъпка се запътих към трамвайната сприка. На тази спирка не бях стъпвал, откакто се сдобих с колело. Е, за всяко нещо си има време, и явно времето да се кача отново на трамвай беше дошло.

След 15 минутното чакане да дойде някой трамвай, вече бях започнал да усещам разликата между колелото и градския транспорт. Тя беше голяма. За тези 15 минути чакане, вече щах да съм изминал 3/4 от пътя, който трябва да измина, но аз реших да чакам трамвая, мамка му! Най-накрая трамвая дойде и всички циганета се накачихме вътре. Започвам да се чувствам унижен, че трябва да чакам гадния потен задушен трамвай, вместо смело да въртя педалите. Е, голям праз! Един път съм се качил и се оплаквам. Но все пак си има разлика! И тази разлика е, че на колелото съм сам, абсолютно сам. Няма никой до мен, нито при мен, нито зад мен (на колелото), просто съм си сам. А не като в трамвая, да се накачурка сума народ и всеки да ти диша във врата, както и случката в трамвая:

Качва се една групичка хора (възрастни), единия от които е гологлав и мускулест, ама доста, като мечка беше направо. И оня пич явно и той като мен не беше доволен от факта, че се вози във возилото на релси и започна да мърмори. От мърморенето му стана ясно, че не беше доволен и от потните мангали, които бяха наблизо. Изведнъж задника му със задник реши, че трябва да застане на прозореца (но аз вече бах там) и онова говедо най-учтиво ме бутна и с плътен глас ми каза "Я се мръдни малко!". Ама толкова учтиво досега не ме бяха блъскали. През главама ми мина мисълта да му кажа нещо, но в същия момент пак в моята глава се стартира мозъчния ми Mplayer, който ми stream-на как би се развила ситуацията, ако си отворя устата и му кажа нещо. Вярвайте ми, не ми хареса видяното от мен, точно затова реших да си държа езика зад зъбите. Накрая си стигнах аз крайната дестинация, слезнах си на спирката, и реших да погледна за колко време съм стигнал. Еми не бях доволен от времето, което показваше часовника ми. Стигнал съм два пъти по-бавно, отколкото ако бях с колело.

От всичко това, аз си направих един извод! -- Докато не завали сняг, С КОЛЕЛО! Не искам нито да има потни цигани около мен, нито някой да иска да ми заеме мястото, нито да стигам бавно до там, за където съм тръгнал. Вали, вее, хич на *** да ми не е! Ако вали, има дъждобрани за тази цел, но с трамвай повече НЕ!

Знаех си, че не е добра идея да се возя с градския транспорт!

Качвам се аз на трамвая и по навик изобщо не дубча билетче, просто си седя като гръмнат на прозореца. 5 секунди по-късно се сещам, че трябва да перфорирам малкото синио листче, което се намира в джоба ми, но май късно се сетих. Тъкмо се качи контролата точно на същата спирка, а аз се запътвам към перфоратора.

Ако се пресегна да дупча билета, докато той ме гледа, ще реши, че съм нередовен и лъжа, затова се запътвам хем към перфоратора, хем към контролата. Вадя билетчето и му го подавам и му казвам "Имам билет, но току-що се качвам и сега ще го перфорирам". Да, но нещата не стояха точно така както аз мислех, че трябва да са. Пича ми вика "Като не си дупчил, има си глоби за тази работа". Точно в този момент кръвта ми кипна. Точно на мен ли ще ми казва този катун, че съм нередовен?! Почнах да му обяснявам спокойно, сдържайки гнева си, но пича упорстваше и настояваше да плащам. Бах, бяха трима, а аз един! Какво можех да направя?

Оня настояваше все още да му дам 5 кинта, или да слизам на спирката с тях. Ето и какъв диалог се разви помежду ни:

(Контрола) Хайде сега, платете си глобата, или ще трябва да ви пишем акт.
(АЗ) Бе ти луд ли си? Какъв акт искаш да пишеш? Аз съм редовен! (тук вече бях изнервен и започнах да обиждам)
(Контрола) Момче, ти си нередовен повече от всекиго, трябва да си платиш глобата!
(АЗ) Не бих платил каквото и да е било! Ето ти талоните ми, влачи.
(Контрола) Не ти искам талоните...
(АЗ) Не ми искаш талоните, ама ми искаш парите! Ми няма да ти дам пари! Не си познал!
(Контрола) Ти в момента пътуваш нелегално и си в нарушение. А нарушенията се заплащат!
(АЗ) Абе, ти май си малоумен! Не разбра ли, че просто забравих да си дупча билета, понеже по навик съм с карта и не ми се налага да дупча каквото и да е било!
(Контрола) Ами тогава защо не си купиш карта?
(АЗ) Каква карта бе, човек? Ти не разбра ли, че почти не използвам трамвай, само сега съм се качил и съм забравил да си дупча билетчето?!?!
(Контрола) А как не си забрави раницата някъде?
(АЗ) На тебе не ти ли се е случвало да забравяш?! Не! Ти си безгрешен!
(Контрола) Добре, а как така се сети да дупчиш точно, когато ме видя?
(АЗ) Ми едно предизвиква другото. Ти да не би да помниш всичко, което трябва да напазураваш, когато си в магазина? Забравяш да купиш нещо, виждаш, че някой друг го купува и се сещаш, че си забравил да го купиш. Точно така и аз сега се сетих, че трябва да перфорирам.
(Контрола) Момче, ти си нередовен!
(АЗ) Ти не разбра ли, че съм си редовен и не бих ти платил нищо?! Ако искаш и трамвая задържай, прави каквото щеш, аз няма да ти дам пари на тебе!
(Контрола) Момче, да не искаш да извикаме да дойдат с колата и да те накараме да си платиш глобата като отидем в районното!
(АЗ) Викай, който щеш, обаждай се на който искаш, аз няма да се помръдна от тук. Не го ли разбра? Редовен съм!

В разговора ни се намесва другия контрольор:

(Контрола2) Добре, сега защо викате?
(АЗ) Защото съм изнервен! Затова викам!
(Контрола2) Успокой се сега и кажи къде живееш.
(АЗ) Живея в еди кой си квартал (казвам си квартала). Да не мислиш, че имам намерение да пътувам чак до там нередовен?
(Контрола2) ..... (мълчи и се чуди какво да каже)
(АЗ) Ако исках да ви лъжа, щях ли да си купя талони?! НЕ!

Оня толуп пак се намесва:

(Контрола) Хайде слизай сега с нас на спирката, че ни изгуби времето вече
(АЗ) Няма да слизам никъде. Разбериго бе, човек!

След този разговор, и тримата контрольори си слезнаха на спирката без нищо повече да кажат, а аз най-учтиво им пожелах приятен ден. Да се ебът!

Днес определено не ми е ден! Дали са ми един хард диск с преебан Windows да видя какво му е и да инстална наново windows-a. Отначало уж всичко си върви добре и като по вода, докато в един момен онава просто нещо почва да ми реве "Instert Windows XP Profesional CD into the CD ROM device". Бе ти лудо ли си бе? Та то си е вътре! И не ще и не ще! Просто му дадох Cencel и продължих с инсталацията. Рестартираме, пускам windows-a и изненада! Windows-a е някакъв basic windows все едно. Няма приветливата зелена поляна, която сме свикнали да виждаме, тя просто беше заменена със син фон. Нямаше я и синята лента със задали, и любимият ни зелен бутон "Start". На тяхно място имаше една сива лента със задачи и обикновен "Start" бутон (все едно гледаме Windows 98). Решавам да инсталирам наново, да не би нещо да се е омотало. За първи път ми се случва подобна глупост и не знам от какво може да е породена. Инсталвам аз отново и онова пак ми реве. Я да видя аз какво точно не намира. Ха! Не може да инсталне IEXPLORER! Ебати кефа! Windows без IE! Та това ми е мечтата! След като упорито му цъках "ОК", а онова добиче не помръдваше, накрая реших отново да цвъкна Cenel и да се откажа като му дам да си продължи инсталацията.

Еми нямаше резултат! Пак basic Windows.

След 16 часово спане, ставам точно в 6 сутринта и вече съм свеж като кисела краставичка. Гледах някакво предаване по bTV "Най-страшните места" или нещо подобно, не си спомням как точно се казваше. Даваха за някакъв остров "Повелия", който се намирал на 8 километра от Венеция. Историята на острова беше много впечатляваша и интересна, но преебаха цялото предаване като закараха някакви тъпи екстрасенси на острова и те започнаха с простотийте си: "Усещам много негативна енергия тук", "Видях жена, която се молеже за избавлението на душата си", "Видях еди какво си, да се махаме от тук, не е за нас, духовете са неспокойно, довечера ще бродят".

Един пич пък се направи, че осъществява контакт с духовете като прочиства душата си и освобождава тялото си, за да може някой призрак да осъществи контакт с него и да движи тялото му , за да напише нещо на дъска с тебешир. На дъската написа "Ние бяхме като вас, но вие ще бъдете като нас". Екстрасенси! Същите като по телевизия 2001, където пък твърдят "Усещам болка от лявата страна на корема ви. -Не, болката е от дясната. -Е, да де, там някъде".

Историята на остров Повелия

В миналото, преди 700 години, в Италия, а и в други държави била плъзнала чумната епидемия. Тогава хората не могли да се избавят лесно и затова болните били качвани в лодки, като им слагали качулки на главите, за да не видят къде ги карат, и били откарвани на остров Повелия. Там те били хвърляни на брега, като някои били измрели още в лодките по пътя, затова хвърляли само телата им.

200 години по-късно, решават да се построи болница на острова. Обаче пренебрегват факта, че там е имало хиляди измрели и построяват болницата върху телата им. Твърди се, че понеже били погребвани в общи гробове, т.е. хвърляни в ями, които били наричани "Чумни ями", душите им не могли да намерят покой и затова оставали да бродят на острова.

Болницата била построена с благотворителна цел от благословени хора, които искали да правят добро, но забравяли, че под тях имало мъртви, които ношем не оставяли болните на спокойствие. Болните започнали да се оплакват от това, което виждали и другите започнали да ги смятат за луди, затова повечето болни били заключвани в изолатор против волята им.

В клиниката имало хирург, който решил да си прави странни експерименти с болните, които виждали духовете и призраците. Той имал собствена лаборатория, където затварял болните за експериментите си и разрязвал главите им от челото нагоре, за да следи мозъците им, когато твърдяли, че виждат свръх естествените сили. Искал да узнае откъде идвало злото, но той самият бил зло, заради експериментите, които извършвал със живите хора, макар и болни.

Една вечер, хирургът се озовал в камбанарията на острова, откъдето после скочил (или може би бил бутнат /от призрак/). Болните взели тялото му и го качили отново в камбанарията и я зазидали, за да не може да избяга душата му.

Разказва се, че рибарите не смеели да влизат навътре да ловят риба, понеже като хвърлят мрежите си, често вадили черепи и кости на хора от остров Повелия. Дори един рибар споделя, че вечер като минавал покрай острова с лодката си, чувал камбаната да бие, което било странно, понеже там нямало никой от 500 години насам.

Днес, Венеция се счита за най-романтичния град понеже е известен със своите канали, където двойка влюбени лесно могат да се отдадът на любовта, плавайки по каналите с гондола. Обаче експерти твърдят, че природата се опитва да потопи както града, така и острова, за да може да заличи миналото, причинено от чумната епидемия.

Имах чувството, че днес деня беше супер дълъг. Може би заради много работа, която свърших.

След многото работа, реших да поразпусна като отида на едно купонче. Според думите на организатора, трябваше да бъде великото купонче, обаче интересното дойде, когато отидох на така наречения купон и се оказа, че сме се били събирали, за да гледаме мач! Ако знаех, че ще се гледа мач, нямаше да се навия изобщо да ходя!

Мача си е мач, важното е, че и без яката музика и кофеене, пак си ни беше весело. Бяхме се събрали една големичка групичка хора и теглихме локуми, докато едни гледаха мача или други седяха просто и си говориха разни небивалици. След мача решихме да гледаме някой филм (винаги сум обичал да се съберем голяма групичка хора и да гледаме филми) и се спряхме на една комедийка, "Ни чул, ни видял". Филма е за двама души като единия е сляп, а другия е глух и може да чете по устните. Интересни ситуаций се заформят и с двамата герой. Филма е приятен и става за гледане. Веселяшки филм.

Събудих се точно там, където бях легнал предишната вечер. Т.е. на един диван, леко завит с едно одеало. Не ме оставиха много да спя до късно, защото трябваше да се става да се поподреди малко наоколо и после да правим каквото щем. Подреждането го отложихме първо за след ядене, после се отложи за след ръчкане на един киоромижав Windows като трябваше да му се инсталнат програми за първа необходимост. Е, след това, отново отложихме чистенето за по-късно, понеже решихме да гледаме филм.

Искаше ми се да гледаме цял ден "Властелина на пръстените" понеже не съм го гледал скоро пък и на DVD и многоинчов телевизор би било много по-интересно отколкото на PCто. Е, не гледахме властелина, поради общо несъгласие, понеже останалите или искаха да гледат 2ра част първо, или искаха да гледам първо трета част. Ебати хората! Как могат да гледат филм отзад напред?!?! Това да не би да им е STAR WARS?!!

В крайна сметка се оказа, че ще се гледа някой филм на компютъра. Спряхме се на "Van Wilder". Някаква комедия, която не беше кой знае какво, но съдържаше хубави и забавни моменти.

Продължихме с "Boat Trip". Гледах го за трети път. Много добър филм, но след третия път гледане, вече ми се струва безинтересен.

Най-накрая се захванахме с подреждането (аз не участвах). Подредихме всичко, както си беше и почнахме да се излежаваме. По-късно си стегнах дисагите и хайде на работа! Свърших малко работа за тази вечер, като да си помогна със започнатата работа от вчера, понеже не е никак малко. Сега се чувствам вече като парцал.

Направих си страничка, която да обединява всичките ми wallpaper-и на едно, за да не ги разхвърлям из целия дневник.

Моите тапети

Пак си играх с дизайна на Glog. Този път реших да пробвам нещо по-различно. Ето какво излезе :)

Който иска да гледа як екшън в стил Ямакаши, т.е. с разни луди хора, които скачат насам, натам като маймуни, нека гледа "Предградие 13". Започвам яко да се кефя на френското кино. Много добре се справят французите! Евала им правя. Направо ми стопли душата това филмче. Яд ме е само, че рипа, който набарах, беше преебан и трябваше да го прекъсвам на 2 пъти, понеже се преебаваше. Но филма е добре направен. Ако се поработи още малко върху сценария, ще стане още по-хубав, но и така става :)

Дълго време мислих да си взимам фото апарат и се кумих какъв точно да бъде той. Мислих, умувах, и накрая се спрях на SONY DSC-P200. Бях зарибен по този фотоапарат от снимките, които той прави.

Избранника (THE ONE) вече беше налице, но нямах в наличност нужните ресурси за него. Но!!! търпението е ключа към щастието (май така беше?!?!). Аз бях търпелив и най-търпеливо изчаках да настъпи Свети Паралей, т.е. награждаването за труда ми.

Купих си това, което исках :) Сега вече мога да снимам налява-надясно, каквото ми хареса.

Странно нещо са Виндълсите. Два дни съм принуден да използвам един виндълс, който поне не е омазан като маймунски гъз, а си бачка сравнително добре (засега).

Странното при този, който използвам аз, е че като го пусна, има мрежа за 2 - 3 минути и изведнъж изчезва. Рестартирам, има мрежа пак за 2 - 3 минути и пак изчезва. Брех, пак ще рестартирам, пък дано се оправи. Рестартирам аз, пак има мрежа, ама този път за постоянно.

Извода от всичко това е, че мотото на Microsoft за пореден път се доказва в съзнанието на всичси виндъл ползвачи - "Рестайртирай, `се опра`и"