Iliyan Betovski's Art Blog

Нощтна смяна и ден преди нея. Объркващо заглавие!

Потърквайки малко по малко кървясалите си очи от неспане и постоянно взиране в двадесет и един инчовия монитор пред мен, ще се опитам да възстановя малко от паметта и това, което се случи днес, т.е. вчера. Абе, не знам! Сега е 7:25 в Неделя сутринта.

Отново намерих сили, за да се преборя с мързела и да намеря време, за да драсна някой друг ред в не много добре импровизирания си дневник. Днес се излюпих някъде към 2 след обяд, след като съм си бил легнал сутринта в 6, поради проявя на силна заинтересованост към скриптовия език, наречен tcl. Имам една налудничава идея, която се изразява в следното: Реших да пусна бот в канала си, но да не е с tcl скриптове, които са гепени от някъде. Реших да си ги напиша сам. И точно тук идва уловката. Нямам си абсолютно никакво понятие от това, как се пишат tcl скриптовете. Преди време бях заинтересован да го науча, но поради липса на силна воля, не успях. Като за начало опитвах да напиша супер прост скрипт, за да видя, дали мога и най-простот да напиша.

Опитах се да накарам бота да ми отговаря на опеделени думи. Пурвия опит беше, когато кажа "yo" на бота, той да ми отговори с "fak uuuuuuu!". Както се досеща всеки, който чете тези редове в момента, опита беше неуспешен. Поне в продължение на 2 часа се бухтих жърху това нещо и не искаше да проработи. Накрая, блестяща идея порази съзнанието ми и ми вдъхна сили и надежда, че ще го накарам този бот да ме напсува. Реших да погледна един файл от документащията на всеки един бот. Там си пишеше точно и ясно. Е, след дълга и упорите борба, аз успях да го накрам да проработи. Пурвият ми успешен скрипт беше да го накрам да се идентифицира в NickServ и да си поиска op от ChanServ. След което, с усилено четене, успях да го накарам и да се пази от банове.

След още по-упорит труд и повече вложени усилия в нещо напълно безсмислено, аз успях да накарам бота да си взима всичко, което му е нужно. След дълго мислене и сущо толкова четене, направих скрипт, който да изписва на partyline-а на бота, всяко движение в канала, всяка казана дума. Това ще влезе в употреба по-късно. Други скриптове не можах да измисля.

В Събота през деня, майка ми ме погна да тупам одеала. Е, свърших работата на фона на музиката на новите си колони за компютъра. Ахх.. че адски колонки си набавих. Доста са готини и на вид и на възможности. След като изтупах завивки, килими и одеала, реших да убивам време в IRC и четене на разни страници и форуми. Четох, четох, четох, ама стана 7 вечерта. Ех, че бързо лети това време. Реших да взема да се оправам за излизане и да взема да ходя в офиса, понеже не ме свърташе вкъщи. Направих си садвичи тип "Направи си сам" и потеглих към спирката. Докато вървях по тъмните и хлъзгави пътечки покрай блоковете на Надежда, изневиделица от някъде някой започна да ми свети с лазърче в краката. Ехх... деца! Искат да се отрепам и да ме осакатят. Е, не успяха, нека им е сечено! Като отидох на спирката, лицето ми се смрази. На това му се вика "Клинч" с главно "Ч". За щастие трамвая се домъкна на време и аз се метнах на него. 2 спирки по-надолу ми звънна телефона. Обади се колегата, който е дневна и аз трябва да сменя по-късно. Каза, че му е прилошало и ако съм имал възможност, да съм се замъкнал по-рано там. Е, за щастие реших да тръгна по-рано.

След като слязох от трамвая, вървях ухилен по Витошка. Тъко-виж ме видяла някоя девойка и ме харесала и ми излязъл късмета. И както си се усмихвам .. изведнъж!!! .. Познахте ли какво се случи?! Не, не ме хареса девойка. За една бройка да се цопна пред вратата на :"HUSH PUPPIES". Ама нали съм си мъж, овладях положението и поех контрол над нещата. Стъпих здраво на двата си крака и вече с премерена крачка и влачещи се крака (за да не цопна на земята), успях да се добера до офиса.

И там нищо интересно. Цяла вечер се чудя с какво да убивам време и слушам Радио. Нали един приятел е пуснал online радио, на което слушателите си избират музиката от страничката на радиото. Ех, че готино го е наравил. Имам чувството, че това съм го казвал вече. Както и да е. Продължавам с разказите и мемоарите си. По някое време като му ударихме един здрав чат с познати. Иако веселба падна. Един приятел като пое контрол над радиото, т.е. само той поръча музиката, която слушахме, и ни организира Rock'N'Roll радио до към 4 сутринта. Яко жицааааааа.... Да! Направо ни разби. После страстите се окротиха, героите се измориха и започнахме да го даваме малко по-спокойно.

По-късно в часовете, реших да отделя време за преглеждане на форуми с надеждата някой да е казал нещо някъде. Да, ама не. Никой нищо не ебава да пише. Реших да погледна един писания, които един приятел ми ги даде да погледна. В IRC, разбира се. Натъкнах се на голяма доза простотия у хумор на едно. Доста се позабавлявах. Нямаше после какво да правя и реших да пиша в дневника си.

Трябва ли да се чувствам гадно?!?!?!

Да, според моето скромно мнение, аз трябва да се чувствам МНОГО гадно. Някой ще попита защо. Сега ще кажа защо. Няма проблем.

Тази вечер възникнаха доста на брой основателни причини, за да се чувствам гадно. Първата от тях е, че преди излизане за работа, имах доста неприятни преживелици в домашната тоалетна. Какви ли?! Знаете ли на какво се вика "констипация"? Ако не знаете, аз ще ви кажа. Човек получава констипация, когато е ял много и не може да изпразни дебелото си черво, поради основателни причини, а именно запичане. Поради така наречената по-горе констипация, аз закъснях за навременното излизане от нас за работа.

Още какво ме накара да се почувствам гадно тази вечер?

Веданага ще дам нужното обяснение. Отидох на спирката на прословутия трамвай 7/1 (според зависи, кое първо ще дойде). На отиване към спирката, видях седмицата как си затваря вратите и потегля. Това ме накара да се почувствам гадно, защото часа беше 9, а в Неделя по това време трамваите минават на "високосна година". За миг се зарадвах, когато видях силуета на приближаващия отгоре трамвай. Но както вече казах, тази радост беше само за МИГ, защото прочетох на табелата на трамвая текст, който го мразя и в чирвата си, а именно "ЗА ДЕПО БАНИШОРА". Запазих самообладание. След като минаха 5 - 10 минути, в далечината се видя втори силует на приближаващ трамвай. Аз разтърках вече замръзналите ми на камък ръце и си пожелах 2 неща:

1. Трамвая да не е за прословутото депо.

2. Трамвая да не е номер 6, защото минава по "Христо Ботев", а на мен там не ми върши работа.

Да, ама нали трябва да ми е гадно?

В този момент видях споменатата по-горе омразна табела по трамваите.

Препсувах тихичко с надеждата, че в най-скоро време ще се появи друг трамвай.

В далечината се очерта нов силует на трамвай. Викам си "С моя късмет, както е потръгнало, ще бъде или за депо, или шестица". Е, познах (Трябва да пусна тото). Трамвая беше номер 6. Викам си "Ще го ловя, че туко-виж не минал повече друг трамвай". Качих се във вече описания трамвай и отидох да си купя билетче. Купих си, перфорирах го и какво се сетих, след като го перфорирах? Сетих се, че в джобченцето на якенцето имах талони. Ядосах се, но запазих самообладание. Минахме подлеза, след спирка "Триъгълника" и какво да видя. Отгоре се задава трамвай 14, който ми жърщи перфектна работа. Понеже имам карта на пътуване за трамвай 7. А 6-цата на половина е по линията, втората половина е за 14ката. Сетих се и, се се ПРЕЕБАХ супер яко като си купих билет, понеже съм можел да мина и без него. Реших да си продължа напред и да не слизам. Все пак съм дупчил билетче. Нали не искам да ми става още по-гадно от факта, че съм дупчил билетче за 2 спирки?

Слезнах на спирка "Площад Македоня". От там директно към Витошка пеша.

Сега си седя на компютъра и ме поболва девствената ми дупка, която явно вече не е девствена. Чувствам се като изнасилен.

Ако беше накой друг, дали нямаше да се чувства гадно?!?!

Като да не съм капо

Тази вечер ми намекнаха, че не съм бил много редовен в дневника си. Даже хич не съм. То не ми го намекнаха, а направо си ми го казаха. Затова, като да не съм капо, ще се преборя за малко с мързела. Пък и да не седи месец февруяри така празен, нека драснем някой друг ред.

Днес леко ме погърчиха. Трябваше да пренасям мебели на сам, на там. След което трябваше и чистене. Общо взето гърч. След големия гърч, реших да си отдъхна и да си взема един душ, след който се посъвзех. После, дойде време за любимото ми занимание, а именно гледане в тавана. Много обичам да го практикувам този спорт. С всеки изминал ден, ставам все по-добър. Смятам тази вечер да седна да прочета някоя друга тема по икономика и да започвам вече сериозно да се подготвям за кандидатстване, защото времето си минава и никой не чака. На няколко пъти сядам да чета една и съща тема и на няколко пъти я зарязвам. Не е добре така, защото в противен случай може да разбера как ми стоят камофлажни дрешки. Не ми се ходи в казармата все още. Трябва да се работи по въпроса, учене му е майката.

Уф! Поредната военна комисия

Днес се наложи по спешност да си пътувам към Червен бряг. Сутринта рано-рано трябваше да хвана влака в 7 без нещо, за да стигна на време за военната комисия. След като си купих билет за влака, реших да си купя и един вестник, за да не скучая във влака, а да ми мине по-бързо времето. В купето на влака се паднах с една приказлива възрастна жена. Като се разговорихме с нея, та чак до Червен бряг не се сетих да си чета вестника.

Пристигнах на уреченото място (местната поликлиника) в 9:15, въпреки че комисията беше от 8, аз пак бях на време там. След като отидох, разбра се, че пак ще се обикаля по кабинетите за прегледи (вече втори път). Първо трябваше да мина за кръв и урина. Брех, че чакане му се удари. В една малка стаичка метър на метър трябваше да се наблъскаме 6 човека. Имаше един, на който му прилошава като види кръв и постоянно мрънкаше, че му прилошало. На мен пък ми прилоша от неговото мрънкане. След като минах този кабинет, реших да посетя психиатъра, който беше по-надолу в списъка. Направих го. Останаха още 8 кабинета. Един келеш ме пререди пред неврологичния кабинет и аз му се развиках и му теглих една майна. Невроложката ме гледаше странно. Точно там ли трябваше да стане?!

Реших да се набутам по-рано при хирурга, за да минем, докато няма много народ. След дълго чакане, влезнах и при него. Човека погледна в книжката ми, че пише "адрес: София" и ме попита "Ти какво правиш тук, след като пише София?". Както и да е. Поприказвахме си с него и сестрата, която беше вътре, за живота в София, докато другите чакаха отвън (нека им е сечено). Както си говорихме, в един прекрасен момент, той каза "Хайде смъквай панталоните да видим как е положението"... А така добре си говорихме.. Изглежда сме си говорили, за да ме предразположи към екскибиционизъм. Мина страшното, но останаха кабинетите с много чакане. Най-много се чакаше на кардиолога и очния кабинет. Ама такова чакане падна. Тъкмо ми дойде рада при кардиоложката и тя каза "Ще се наложи да изчакате, защото имам малко служебна работа". А това да ни прегледа не е ли пак служебна работа. Както и да е, след 30 минутно чакане, тя се завърна и ме намаза със гадости, за да ми налепи смучки по тялото. Минахме и това и останаха вътрешните болести. Минах го и него и бях свободен като птичка. Да, ама вече беше 2 на обяд.

СПРАВКА: Отидох в поликлиниката в 9:30, излезнах в 2.

Дойде време да се видим с приятели и познати. Видяхме се и после се метнах на влака за София с още двама приятели, които също пътуваха насам. Като се качихме във влака, кондукторката веднага се постара да ни опъти като ни каза "Последните вагони са празни и много спокойни". Започна тичане към последните вагони, все едно има разпродажба. Набутахме се в едно купе с един възрастен човек, който за щастие си "вдигна гълъбите" още на Роман. През останалото време си седяхме сами в купето. Аз си събух обувките и си полегнах. Неусетно как мина времето и вече бяхме в София. Ех, с тези момчета никога не можем да се наговорим. Прибрах се капнал от умора, наудох се и заспах.

STAR WARS day

Днес се счупих от гледане. Изгледах 4ти, 5ти, 6ти и 1ви епизод на Междузвездни войни. Остана само 2ри епизод и ще съм подготвен за премиерата на 3ти. Допреди един ден се чудих какво толкова му харесват всички на този филм. След като изгледах по-горе изброените ипизоди, вече ми стана ясно.

STAR WARS - Сагата продължава

Тази вечер догледах и II епизод на "Междузвездни войни". Вече съм на мнението, че това е един страхотен филм. Дори си имам и любим герой. Не се чудете кой е той, веднага ще си кажа. Става въпрос за Йода. Преди, колкото и да ми се спомене това име, винаги съм го гледал с насмешка. Понеже това е един много малък на руст джадай. Но сега разбирам, че силата му е обратно пропорционална на ръста. Кокъвто е малък, така добре подскача и върти светлиния меч. Абе страхотен характер направо. Вече нямам търпение да си замъкна задните части на премиерата на Междузвездни Войни III Епизод. Тази вечер лекичко надникнах да видя снимки от филма. Снимките са просто страхотни. Бързо се отказах да ги гледам и да чета коментарите под тях, понеже нямам желанието да си развалям гледането на филма.

Ще си позволя да изкажа мнение и за нещата, които ми направиха впечатление след като изгледах всичките епизоди (разбира се, с иключение на трети, който предстои).

След като си имам любим персонаж от филма, нормално е да имам и любими сцени. Много ми харесва сцената със състезанието, в което участва малкиа Анакин (сцената е от епизод I - Невидима Заплаха). В него за каква скорост идва реч, просто не е истина. Задължително любима ми става и сцената, в която Йода се развуртява със светлиния меч (сцената е от епизод II - Клонингите Атакуват).

Друго нещо, което ми направи впечатление във епизодите е ефектите. Не знам, дали ще се изразя правилно, но се забелязва в IV, V и VI епизод, как роботите се клатят грубо, а в I и II - се движат плавно. Пак в сущата хронология - Йода беше просто кукла, докато във Втори епизод си личи, че доста е играл компютъра върху него. И естествено, цветовете в новите епизоди са много по-наситени от старите (въпрос на техника).

Харесва ми и самия замисъл на филма. Да се представи разгара на войната във IV и V епизод, а в VI - нейният край. И понеже нямало какво повече да се разкаже за историята, Джорт Лукас рещил да разкаже как е започнала войната. Стига съм разказвал. Гледайте Филма!