Iliyan Betovski's Art Blog

Героите са изморени

1 Януари - чудесен ден за работа!

Целия ден ми мина в офиса. Една част от деня беше заделена за дрямка, която беше прекъсната от нетърпеливците, които искаха да честитят Новата година, или пък да разберът как съм я посрещнал. Друга, малка част от деня, беше за почистване на "кочината" Останалата, трета част от деня, беше за вършене на работата, която трябва да се върши, и за удоволствието от гледане на филм.

Нищо ново под слънцето

Напълно нормален ден.

Отново бях на работа и нищо интерсно не се случи и днес. Цял ден се угоявам с луканка, кисели краставички и фъстъчки. Луканката и краставичките - добре, но с фъстъците ще видим как ще се справим. Доста голямо количестжо поех и има опасност от запичане.

Излизане сред хора. Жалко, че беше по неприятна причина

В началото, днешния ден ми се стори един доста обикновен неработен ден, докато не звънна телефона към 2 на обяд. Обади се бъртовчедка ми и съобщи една доста неприятна новина. Каза, че бъртовчед ми е пострадал на Нова година. Наложи се да ходя до Пирогов. Разполагах само с 1 час, за да стигна на време. Трябваше да бързам. За мое нещастие, имал съм доста погрешна представа за това, къде се намира Пирогов. Вместо да отида, където трябва, аз съм отишъл на Военно Медицинска Академия, мислейки си, че зад него се намира Пирогов. Време беше да разбера, че през цялото време съм грешал в преценката си.

Наложи се доста да се повърви пеша, дори да се потичва, за да се стигне на време. Е, с питане тук, питане там, най-накрая намерих къде е Пирогов и стигнах почти на време.

Торба нерви

Доста спокоен ден беше днес, с изключение на вечерта. Не знам коя беше конкретната причина, но тази вечер доста много се изнервих. Приятелите ми, с които си кореспондирах по IRC-то, се видяха в чудо. Започнаха да ме успокояват и да ме съветват да си почина малко, че било много ми се насъбрало. Други започнаха да се чудят, защо се отнасям грубо с тях и какво са ми направили, че се държа така.

Ми нищо не сте ми направили, бе хора. Просото ми беше нещо доста криво. Може би от факта, че скоро ще правим една "Очна ставка" и аз поех инициативата да информирам някои хора и да разбера дали ще присъстват на ставката. Понеже ще правим резервация в една пицария, трябваха ми само хора, които 100%-во са сигури, че ще присъстват.

Това е доста изнервящо, особено като има хора, които твърдят, че като никой не ги е поканил, значи са нежелани. И това при условие, че някой ги кани. Е как да не му се накараш?!

Допълнително се изнервих от това, че с един приятел се радбрахме да правим една страничка. Аз отговарям за дизайна, а той за съдържанието. Ще попитате какво толкова ме е изнервило? Ще Ви кажа!

Изнерви ме факта, че направих дизайна с един цвят, но на него не му харесвало. Въпреки, че зветовете бяха доста добни. Трябваше да ги преправям. После, направих трети дизайн с други цветове. Най-накрая му хареса. В края на крайщата, открихме каква е била причината да не му харесвата цветовете. Ми човека е бил на бутилчица вино, бе. Та той се е делтонизирал от толкова вино. Вече не правя дизайни с хора, които критикуват цветове, докато са но бутилка вино.

Страхотен ден - "Аз избрах сега"

Днес в 1 на обяд ме събуди един приятел, с който се познавахме само от IRC (до днес!). Разбрахме се къде да се видим и в колко. В уречения час, аз бях на уреченото място. Това беше началото на един страхотен ден.

Не усетих колко бързо мина времето. Изкарах направо страхотно. Много се радвам, че се видяхме и се запознахме. Жалко, че времето наистина мина много бързо и трябваше да се разделим. Много весело ми беше иначе. Настроението от деня си остана и за вечерта. Цяла вечер бях в едно доста добро за мен настроение.

Дори имаше неочаквани за мен изненади. Приятни идненади, разбира се. Направиха ми едни доста добри предложения. Днес пуснахме selo.zonebg.info в действие. Скоро ще му наблъскаме и файлове. Планираме на този сайт да има 2 паралелни дневника. Моя и на един приятел. Ще видим какво ще направим. Засега там няма нищо, само един index.html, колкото да замаже положението. Скоро трябва и на него да мисля някакъв дизайн. Да се надяваме да се получи нещо.

Ден за web design

Към 2 на обяд се излюпих. След като хапнах, веднага се захванах с web design-a за един сайт. Цял ден се занимавах с него.

Вечерта, преди работа, реших да се видя с един приятел, понеже и той трябваше да бъде нощна смяна.

Голямата среща на g f o r u m

Станах към 17:30 и започнах да се угоявам, за да заситя глада.

Е, стана време и за излизане за срещата. Влезнах в Халите (уреченото място) с леко разтреперана стъпка. Още повече се разтреперах, когато Боян (@bobbyfm) ми дойде изодзадзе и ме сресна изненадващо. След Боян се появи и @marinner и гледаше леко притеснително. Не я виня, аз гледах повече притеснително и от нея.

Боян предложи да хванем да се преместим от входа, за да не пречим на минаващите хора. В момента, в който тръгнахме да се местим, нечии непознат глас викаще "Стой! Стой! Стой, бе!". Обърнах се и 'що да видя? 4 - 5 Човека от наш'те. Поздравихме ги и започнахме да чамкаме останалата паплач. От някъде се появи @mause. Една от мацките с него спомена моето име и попита "Кой е Илиян?". Брех!!! Зачудих се откъде ме познава пък мен. След няколко секунди, прекарани в чудене, тя отбеляза, че е @lisi4ka. Бяха довели и @black_ice, която се опъваше като магаре на мост и не искаше да се съгласи да се появи на подобна среща.

"Събрахме се!!!"

Дойде реч за похода на София и търсене на свободна пицария. Първото мяско, в което ни резнаха и казаха, че няма места, беше "PIZZA TROLL". Ориентирахме се към "по-надолешната" (няма такава дума) "PIZZA PALAS". Там имаше местенца само в найлонения им парник отвън. Аз лично, предпочитах да си седна на някоя пейка в някои парк и да ям, каквото имам под ръка. Уточнявам - не в най-близката кофа, а каквотото има с мен.

Решихме единодушно, че няма да има никъде места в Петък вечер, освен ако не е някое безизвестно на хората местенце. Отидохме в "PIZZA MULTIPLEX" в подлеза на НДК. Попитахме дали можем да сместим масите, за да се хванем всички, но ни отказаха най-учтиво и казаха, че не можем да съберем маса за непушачи и маса за пушачи заедно. Проверихме в кафето при салоните отдолу. И там бяхме на същото дередже. Решихме да се върнем отново в "PIZZA MULTIPLEX". Но една част от добре свормираната групичка, решиха да се направят на отцепници и си заминаха. Останахме малка бройка, но все пак весела.

Поръчах си някаква "Овчарска салата", която не знам защо, но никак не ми хареса. Правихме забавни снимки, които се надявам скоро да видя. Към 9 часа, 2 персони от наш'та агитка си тръгнаха, понеже трябваше едната персона да гони влак. Оправдани са!

По-късно, към 10 - 10 и нещо май беше, решихме да вдигаме гълъбите. Питам се само, кой ме би по главата да се заиграя с една коледна дрънкулка от вратата, че я бутнах и падна. Добре, че никой не видя.

После, след пицата си направихме една нощна разходчица по Витошка. Която разходка, беше предложена от човек, който живее наблизо. И по Витошка ни беше весело. Дойде време за голямата раздяла. Взехме си довиждане, пожелахме си да се видим скоро и това беше.

Eто списъка с присъстващите:

1. uaH
2. Marinner
3. Cookie_f
4. Nejno_dokosvane (Mary_87)
5. mause
6. Ma3oXuCT4e
7. aa_lisi4ka
8. Black_ice
9. Rees
10. bobbyfm
11. Vicho
12. troi4o

Мъгла

Нямах време и начин, за да седна да драсна 2 - 3 реда в ежедневието си. Доста време мина и няма да се залъгваме. Не си спомням много от тези дни. Ще разкажа мотано това, което си спомням от поредицата дни.

Доколкото си спомням, тази Събота нашите бяха на село. Вкъщи си седяхме аз и брат ми. Към 2 - 3 през нощта (Събота срещу Неделя) започнахме да ровим сайтове с игри и да преглеждаме кое какво е. Беше дошло време да се открие сезона "Games 2005" вкъщи. Не бях играл на игри поне от половин година.

Реших да си сваля една игра от поредицата HARD TRUCK 18 Wheels of steal, понеже през деня един колега ми я похвали. Свалих си The King of the Road. Стана ми доста интересно, а също така и на брат ми. Заиграхме се на джитката, а после, решихме и да свалим най-новото от поредицата, а именно Pedal of the Metal. И на двете игри се разкарват ремаркета напред-назад, забавничко. Спокойна игрица и не се потиш много да даваш гас.

В Неделя станах към 12:30 понеже си бях настроил часовника да ме сабуди, защото исках да гледам повторението на новогодишната програма по bTV. Не за друго, ама не мовах да я гледам в Новогодишната нощ. Нашите си дойдеха от село и започнахме да стоварваме бафаж от колата. Това са спомените от Неделята.

В понеделника отдих до даскало да се видим с класа. Като по чудо се бяха събрали всички, само аз липсвах. То и затова грече слънце и времето беше топло. Никога не се бяхме събирали всичките 12 човека. По-късно ми звънна един приятел от бившия клас и отидохме с него на пица. Видяхме се, поговорихме и се разделихме.

Вечерта срещу Вторник, реших отново да попрегледам игричките и да си сваля нещичко, че от тези ремаркета ми се зави свят. Обикаляш като луд с едно ремарке. Свалих си Shrek2. Доста интересна и забавна игра. Предполагам, че ще се хареса на всички, които харесват двете части на филма. Подходяща е и за малки и за големи.

Заиграх се на въпростаната игричка и осъмнах на сутринта.

Гейм Дей

Легнах си в 6 сутринта, поради простата причина, че се заиграх на Shrek2. Станах към 4 следобяд и пак се заиграх на вупросната игричка. Абе, доста е забавна.

И като се заиграх, та до към 8 вечерта. Поглдах после малко телевизиа, а именно "Господари на ефира" (към края - само БайБрадър и неговите 10 БайБрадърови заповеди), BigBrother (Доста добре си попсъвах на него, най-вече тъпата Зара, която вади поглед "Е аз сега да го лапам ли, или да го гледам?") и се оттеглих в спалнята, където мъ теглих едно излежаване до към 12 вечерта. В 12 се добрах за мъничко до компютъра, погледнах си графика и легнах.

Трамвайте в София

Сутринта, на път към офиса, в трамвая имаше един човек, който го чух да казва нещо от рода на "А така, съблечи се гола". Обърнах се, гледам го седи си сам. По едно време го чувам пак "И сега си гола и започваш да духаш". Предположих, че е с handsFree и погледнах към ушите му. Виждаше се само дясното ухо, но на него нямаше слушалка. След минута го чух да казва "Фффффссс... да, продължавай". Вече бях сигурен, че пича имаше handsFree и правеше трамвайна телефонна любов. Странни хора!

Вечерта, след 12, изритах брат ми от компютъра и се залових със Шрек 2. Еми какво да кажа?! Врътнах я. Доста интересна игра. Много й се радвам. Тази вечер може да седна да търся нещо ново да си сваля да играя.

На даскало

Реших да си замъкна задните части на дасклао днес. Отидох, ми то няма живо пиле. Добре, че отидох, защото дойде един приятел от бившия клас и се видяхме.

Поговорихме, поклюкарствахме и си тръгна. После се домъкнаха и останалите няколко души от класа. Имахме дребен бизнес. Даскалката много печена, ама ние я правим на луда. Не е добре така. Вече трети път си лови нещата и излиза. Но пък за сметка на това, винаги се връща усмихната. Заплаши ни, че трябва да ни изпитва и ни каза, че изпитването ще бъде върху 11 листа с уроци. Абе, никак не са малко, особено за мързели като нас. Един от класа се базикна с нея, че не можела да напише двойка, понеже била много добра. За да му докаже, че може и че не е мекушава, доста хубава двойка му завуртя. Като я написа, усетихме, че и стана гузно и може би затова каза "Утре ще си я поправиш". Сигурен съм, че утре няма никой да влезе в часа й.

Вечерта, като се прибрах, се захванах с мисленето на нов дизайн за едно сайтче. Бая мислене падна. Ама мислене, мислене. Пробване, триене, какво ли не. Ама горе-долу придоби доста по-добър вид от преди. Ще видим какво ще каже критиката.

Към 5 сутринта вдигнах платната и се оттеглих към легълцето си.

"Звездна кино вечер"

Днес си устроих една звездна кино вечер и ми бече доста весело. Започнах с гледането на класически филм, а именно Сам вкъщи първа част. Този филм не го бях гледал скоро, но добре си се посмях. Припомних си доста забавни моменти. Каквито и нови серии да се правят на този филм, първата си остава най-хубава.

Кино вечерта продължи с анимация. Гледах "Принца на Египет". Доста добра анимация. Когато се реших да го гледам, не знаех, че ще видя това, което видях. Много интересно ми беше. Филмчето го препоръчвам на всички, които харесват анимацията. Кофтито беше, че го гледах дублирано на български език и звука беше много лош. Почти не се разбираше какво пеят.

Завършихме вечерта с едно много интересно Манга филмче. Казва се "Принцеса Мононоке". В него става дума живота и смърта, за войната между хора, богове, демони и животни. Филмчето е леко бруталничко, най-вече в битките. Ама това си му е чара. И то много ми хареса. Също се препоръчва от мен.

След филмите се забеляза, че осъмнахме. Вече е 9:09 сутринта. Ще ходя да спя.

Няма заглавие, понеже умната глава не може да измисли такова

До 11 седях в офиса след нощтната смяна, понеже не можеше да се реши кой да бъде дневна смяна. След дълго упорито звунене по телефоните, най-накрая се реши проблема и аз бях свободен да си отида да си подремна едно хубаво. Това и направих. Прибрах се и се метнах да спя. Към 6 вечерта се сабудих. Поразгледах 2 - 3 интересни списания, които брат ми беше домъкнал незнайно откъде. Хапнах и вече беше 8. Реших да видя кой филм ще дават по bTV. Филма беше "Бебето беглец". Супер стар филм. Когато чух името му, нищо не ми говореше, но в последствие се сетих за какво идваше реч. Припомних си старите времена, когато го гледах този филм. Страхотна комедия е.

За филма се бях запасил с добро количество семки за чоплене. По някое време, към 9 и нещо ми звунна телефона. Обади се един колега и ми каза "Илияне идваш ли?". Очудих се, къде ли да идвам. Оказа се, че аз съм бил ноштна смяна в Събота вечерта. Набързо се облакох и излезнах със скоростта на бит педераст.

Към 10 вече бях в офиса. Но ми беше кофти, че не си догледах филма. Айде, някой път ще си го сваля да го догледам. Ама бая смях си падна на него. Доста забавно беше с горилата. Уха, че фън беше с тази маймуна. Към 3 през нощта реших да гледам някой филм. От доста време ми се искаше да гледам "ГОЛЕМИ топки". Наумих се да го сваля и най-накрая да го гледам. Уж много го хвалят и ми беше интересно кое толкова хвалят. Е, добро филмче си е наистина. Хареса ми. Готина комедия. После, реших да зяпам "Как Гринч открадна Коледа". От много време насам ми се искаше да го гледам това нещо, ама все не можех. Не заради друго, а защото Джим Кери е в главната роля. Един от любимите ми актьори. Още в началото на филма бях разочарован от това, което видях. Пълна скука, пълна излагация. Но все пак го догледах до края. Сега се кумя да гледам "Love Actually", понеже и тоя филм много ми го хвалиха и ми е интересно какво мъ хвалят и на него. Е, сега ще разбера. Надявам се да не бъда разочарован по същия начин, както стана с Гринч-а.

Как се мисли реклама?

Сутринта, в 6 и кусор часа казах, че ще гледам "Love Actually". Така и направих. Гледах го!

Мога да кажа, че това е един страхотен филм. Не мога да открия точните думи, за да го опиша, но наистина си струва да се гледа. Наистина чудесен филм. Вече знам какво толкова му хвалят. Филма разказва за любовта между всички хора, независимо дали са хомо-сексуални или хетеро, дали са женени или изневеряват. Идеята за филма е страхотна, а също така и неговата реализация. Отначало ми беше малко трудничко да проследя какво се случва като ми дуват много персонажи наведнъж, но после схванах смисъла. След като гледах филма, стана време да си ходя. Кофти ми беше, че картата ми беше изтекла предния ден и аз трябваше да дупча билетчета. Справих се и с това. Другото нещо, с което трябваше да се справя, беше това да не заспя в трамвая и да си пропусна спирката. Все още не ми се е случвало нещо подобно, но както казват хората, "За всяко нещо си има първи път". Когато стигнах моята спирка, на която трябва да слезна, видях брат ми да чака на спирката. Помислих си, че чака мен, но после се сетих, че чака негов приятел, който щял да идва в нас, за да се мъчат да правят реклама, понеже скоро щели да имат изпит на това нещо. Когато се прибрахме в нас, брат ми най-учтиво ми каза "Не си мисли, че ще ми спиш тука, изчезвай отатъка!". Аз му обясних, че няма да спя, а ще правим реклама. Мисленето по реклама започна и аз вложих всичко от себе си. Доста предложения бяха дадени, а също така и доста предложения бяха отхвърлени. Чудехме се първо какво да се рекламира, кой продъкт, коя фирма. Мислехме какви ефекти ще можем да му наблъскаме. Разбира се, взехме в предвид и всичко, което сме видяли по телевизията и сме чули по радиото. Дори се сетихме за най-тъпите реклами, които сме гледали по телевизията и най-забавните реклами, които сме чули по радиото.

Първата ми номинация за най-тъпа реклама, беше тази на Тампум верде (или както се казва там). Рекламата е ниско-бюджетна. Това си й личи от това, как си отварят устата участиниците в рекламата и как по-късно се появява звука. Та въпросната тъпа реклама има следния сценарии:

Един мъж пита една жена "И теб ли те боли гърлото?", тя му предлага нещото, наречено Тампум Верде, или каквото и ще да е там. А той казва "Тампум Вердееее?" ... с възклицание все едно Колумб е открил Америка ... "сега вече сме на едно мнение!". Ама тъпо, та се е заплеснало! След което, края на рекламата е следния:

Мъжът си щъка нещо по ПиСиТо (компютъра), а жената му казва "Това не е така", след което той я пита "Абе, теб не те ли болеше гърлото?"... А тя му отговаря "По-добре ми е!" и следва усмивка тип "Вижте колко зъби имам!". Мнооого тъпа реклама!

За второто място предложихме рекламата "Яготке сладка, ще те ям! -Силиконени ли са? -Не! Желирани!". То бива, бива, ама такава тъпотия? Та това ще го ядат деца, бе! Като разбрах, че клиента, който е дал поръчката за 3D изработката на рекламата, е искал да има и разхвърляни сутиени по земята, стана ми ясно що за хора правят рекламите.

Като най-интересни и забавни реклами по радиата, определихме тези за "Горубланското ханче" и едни реклами, които слушах преди по FM+ (реклами с баджанаци и доста интересни сценарии). А именно от там "краднахме" идея е за нашата реклама. Решихме да реклемираме мястото, където работи брат ми - Автостъкла "Кобра". Измислехме, според мен, интересно сценарииче. Чупи се стъкло и се редят следните реплики:

Счупено стъкло?! Автостъкла "Кобра" - по-добрите стъкла! (тук идва идеята с баджанаците и единия казва) - Лъжеш, баджанак! Лъжеш да ме дразниш! Кога съм те лъгал, бе баджанак? (Казва се адреса на фирмата)

Сценария наистина не е от най-добрите, но това е само като идея. Просто пробно. Пък и колкото критика да цепим за рекламите, които гледаме, не можем да измислим по-добри.

Реализирахме идеята си за реклама и я записахме, като й прибавихме и музика за фон. Получи се доста добре. Но тук има един мноооооого гаден проблем. Когато пробвахме да я запазим, тъпата програма забива - windows-ка работа.

Колегата на брат ми си замина към 4 след обяд, а аз реших вече да се мятам в леглото и да заспивам преди да съм припаднал от толкова неспане.

Не Дядо Йоцо! BigBrother гледа! История за падението на една патка.

Ау... счупих се от спане! Много спане, много нещо. Станах към 12:30 на обяд и още ми се спеше. Предполагах, че ще стана доста по-рано, понеже трябваше да ходя да си вадя карта за градския транспорт и после да ходя на училище. Е, стигна ми време за всичко.

В даскало си беше поредия скучен ден. По ЗИП мениджмънт лапах мухите и предремвах, понеже много ми се спеше, въпреки че се бях наспал достатъчно. По английски седяхме и гледахме тъпо, все едно чакаме да дойдат германците. По физическо, седяхме и разказвахме забавни истории. Доста интересни вицове се казаха тогава. Вечерта се прибрах и нямах търпение да почне BigBrother. Бях се запасил с доста добър набор от псувни, ако тъпата пача Зара гепи парите. По едно време, точно накрая на предаването ме заболя страшно много корема. Все едно от него ще излезе ръка с три пръста (както става във "Войната на световете"). Както всички се досещат, точно накрая ми се наложи да се затворя в тоалетната за не малък период.

Е, успях де привърша със занимавката си точно на време, за да видя падението на Зара. Мното се зарадвах, че Здравко взе парите. Абе, какво толкова се радвам и аз? Все едно аз съм ги взел, ебаси. Това нито ми пълни, нито ми празни джоба. Ама все пак е интересно. Кофти ми стана за докторчето Виктор. Майка му с всички сили се опита да агетира публиката, въпреки претеснението си от това, че е наживо. Но все пак не можа да направи много.

Христина пък от своя страна, отново ми хареса как се държа. Жена на място! Знае какво да каже и кога да го каже. Те такива жени ме радват много. Докато пък майката на Зара се опита не да извади положителните качества на щерка си, а се опитда да извади на показ отрицателните на останалите. Личеше си злобата в очите й. Също така беше и много уверена в печалбата на щерка й, ама нъц! Не е познала лелката! Тя си мисли, че като има Найден за PR на дъщеря си и ще направи нещо. Еми, много сори. Да не губят кораж, да опитат следващия тираж! Какъвто няма НИКОГА да имат. Защото в тази къща можеш за влезнеш веднъж в живота си или никога. Да се радват, че поне този шанс имаха.

Майчето на Зара си беше назубрила рапликите и си ги говореше. Та на мен ми писна да слушам, че Зара била съвременната европейска жена. Бла бла... "фук фук, пълни гащи с лук" викахме на времето в детската градина. Когато Ники я попита защо Зара трябва да гушне мангизите, тя започна да повтаря надубреното. Поне се опита да го прикрие с думите "с риск да се повтора, ще кажа..", ама и те не помогнахе. Ние, зрителите да не сме расли в храстите, бе, алооо?

Мога да кажа само едно - да се въоръжим с голям набор от псувни и да чакаме да дойде време на втория сезон на BigBrother.

Преживелици в трамвая

Към обяд (14:30) се излюпих. Майка ми каза, че ще отиде да купи нещо и да прави за ядене. Зарадвах се, че ще ми прави закуска. След като излезна тя, чаках я половин час да се върне, ама я няма никаква. Е, не можех много да чакам и реших да ям, каквото има в наличност. Така и направих. Наядох се и излезнах, че трябваше да ходя до офиса. В трамвая на отиване се качи един просяк, който винаги е бил учтив с останалите. И казваше "Идвам от Рилския манастир специално за празника на Дева Мария ... бла бла..." и една мома като се развика по него. Вика му "Айде да хванете да млъкнете, защото притеснявате хората. Много добре ни е известен репертуара ви. Не идвате от никъде, всеки ден сте в трамвая по тази линия. И си перфорираите билетче! Нарушавате закона.". След като каза да си прерфорира билетче, той отговори "Аз съм с карта!". Тогава в трамвая избухна смях. Всички се захласнаха да се хилят. Жената му отговори "Нямате карта! Може да имате жълта книжка, но не и карта!". Стана доста голяма разправия. След което човека каза "Тая е луда! Брееейй... какви луди хора е имало ... ц ц ц".

След работа, реших да отида на училище. По пътя видях една бивша съученичка, с която не се бяхме виждали от няколко месеца насам.

Отивам в училище, влизам в стаята и какво да видя?!?! ... Само едно момиче от класа е отишло на училище. Ама и ние сме един клас, та дрънка. Седнах при нея и си подърдорихме. После, дойде време за мениджмънт-а. Да, ама ние бяхме само двамата. Даскалката се чуди какво да прави. Искаше й се да ни пусне да си ходим, ама много пъти е брала ядове, заради това. Седяхме там и си говорихме. Разбрахме се другата седмица да ме изпита, понеже трябвало да ме оформи. Разбрахме се и да не ми пише отсъствия. Общо-взето, положението си е розово.

Rush Hour 3 - Час Пик 3

Отначало, деня започна доста спокойно. Нямаше много проблеми, нямаше много грижи. Седях си и си четях из форумите какво е писано.

Но към 2 - 3 следобяд, телефоните луднаха. Започна се едно звънене. Станах луд. Всеки ми звъни, че нямал връзка. Проблема при всички бил един. Но докато се оправи, минаха 3 часа, а за тези 3 часа, главата ми бръмна. И в цялата тази дъндания, звъни ми някаква и ми вика "Добър ден, преди малко говорих с Вашата колежка, какво става?". Питам я какво трябва да става. Да ми обясни за какво става на въпрос, ако е възможно. А тя като ми се тръшна и вика "Офффф...! Сега и на Вас ли трябва да обяснявам. Писна ми да Ви обяснявам едно и също. Ама ще ме изгубите като клиентка!". Тук настръхнах. Помолих я най-учтиво да ми обясни за какво идва реч, а тя като започна ... "Ми... поръчала съм си еди какво си, еди що си от Крем Бонжур ...." май така се казваше фирмата. След което аз й обясних, че има грешка, а възпитаната клиентка, "която можем да изгубим" най-възпитано ми тръшна телефона без да обели нито дума.

Хубаво, че момчето, което е нощтна смяна, дойде по-рано и ми каза, че мога да си ходя, та си тръгнах по-рано. Като ре прибрах, реших малко да почета една тема по икономика за кандидатстване. Започнах да чета, ама ми се доспа... Рекох си, айде ще прибера темите, ще подремна малко и после пак ще чета. Да, ама не. Заспал съм си като първия пич с "кофража" (т.е. с дрехите) и така се и събудих на другата сутрин. Добре, че брат ми се е сетил да ме завие, иначе да съм се озъбил от студ.