Iliyan Betovski's Art Blog

Що за дата и ден сме днес?!?!

Вече изгубих представа за времето. Добре, че е компютъра, иначе няма да знам какво сме днес. Днес е Четвъртък - 2 септември. Но ще писа за вчера. Вчера си легнах още в 9 и забравих да пиша в дневника си. По-точно нямаше време. Вчера сутринта си легнах в 6, станах в 9, събуден от шибаното БТК, да ми напомни, че не ми е платен телефона. Това е ебаси гадната информационна система. Звъни, докато не го вдигнеш. Е, аз го вдигнах, ама кръвното. После станах с мисълта, че ще ям принцеси за закуска. Дори предложих на една приятелка да хапнем заедно, но като отворих хладилника, разбрах, че няма да има и за мен дори. Нашето домочадие им се яло пронцеси и не са оставили много кайма и за мен. Имаше кайма, колкото една мая от 2- стотинки. Като се наядох, реших да се заема с превода на един сайт, с който се захванах още миналата вечер.

Доста работа свърших по отношение на превода. Вечерта не бях много гладен, странно защо ли. После реших да седна да поуча малко по счетоводство. Не научих много. Това е поради простата причина, че не можах да гледам, а за четене дума да не става. Попрочетох малко, стана 8 и половина и реших да се катурвам да спя. Тъкмо легнах и звънна един приятел. Караше ме да ходим на танци. Ако бях отишъл, и днес нямаше да знам какмо сме. Говори ми доста време, аз се правех, че разбирам за какво идва рен, но не разбирах. Легнах си после и ето ме сега след 12 часа сън. Отново деня е ден, а нощта е нощ. Хм, ще видим тази работа довечер (каза Илиян, подхилвайки се злобно).

Излизане сред "чистия" въздух на София

Четвъртък е, наспал съм се като тупалка. 12 часа и кусор сън. Станах с приятното чувство, че ще излизам (не се случва често при мен). Наядох се с прилични сандвичи от кримвирши и маргарин, тип "направи си сам". После ходих да се поизбръсна и да се понаправя на хубав. Все пак имах среща с истински момичета. Излезнах из непознатите за моя милост улици на Красно Село. Забих се в едно кафе, където не се дишаше, на всичкото отгоре, там можех да си умра и никой нямаше да забележи. После се заврях в едно друго кафе, където дадох 90 стотинки, но не пих СПРАЙТ (ирония). Кога е било това, аз да си платя за безалкохолна напитка и да не е СПРАЙТ? Никога!

Стана 4 след обяд, отново ходих на кафе, отново не пих СПРАЙТ. Започна здраво да ми се пикае, но не исках да дам 20 стотинки за тоалетна, при условие, че мога да се изпикая в най-близкия храст (започвам да забелязвам някакви странни Гарбовски наклонности в мен). Никога не съм бил толкова стиснат. После отидох в друго кафе, където отказах да консумирам течности, защото природата ме викаше от доста време, аз просто не и обръщах нужното внимание. После се прибрах в нас и първото нещо, което направих, беше да отделя пет ценни минути от живота си за тоалетната. Облекчих се, след което се наядох доста прилично с кремвирши и картофено пюре, направено на кюфте. Какво беше това, не знам. Доспа ми се. Погледнах часа, беше 8, реших да поуча, за да не изоставам с графика за 10-ти септември. Седнах да уча, доспа ми се и се отказах. После чоплих семки, гледайки тъпо, след което гледах Бънди (хубавото нещо в нощния ми живот). Ето ме сега тук. До утре, мое скъпо дневниче.

Когато няма интернет, няма и настроение (поне за останалите)

Днес си легнах в 7 сутринта. Към девет бях събуден от настойчивата ми баба по телефона. После си легнах, понеже умирах за сън, но за зла участ, към 10 бях събуден от един приятел, който пък беше така устремен да си научи за испита. Закусих с принцеси. Седнах пред компютъра, адвам гледащ. Реших да се захвана с превода на сайта, който започнах да превеждам. Така или иначе един или два часа минаха в разсънване с чат. Доста нещо преведох, остават ми още 2 статий и с мият раздел приключвам. Остава и останалите да пратят предовите си и да им правя уеб дизайна. Вечерта към 7 станах от компютъра, както е по график и погледах малко телевизия. В един момент, брат ми ми каза, че е спрял интернета. Замислихме се и се сетихме, че не плащан. Търсихме човека с парите за интернета, но го нямаше. След като брат ми излезна, същият този човек ме намери, за да ме пита дали имам интернет. Установихме, че има някакъв проблем и ще търсим администратора, в който е сървъра (като се има в предвид, че утре сме събота, после неделя, а понеделника е почивен ден, интернет ще има може би чак във вторник или сряда. Оретава се приятна обстановка за учене по счетоводство). Аз се прибрах да си доиграя започнатия superTux (super Maria, но с пингвинчето Тъкс на Linux). Доста приятна игричка и релаксираща. Проблема е, че много нерви обазува на човек. Няма какво повече да ти кажа, скъпо дневниче, ще лягам. Приятни сънища.

Баси телето съм! Забравих мача.

Днес деня мина като един миг. Станах към 11, добре наспал се. Отидох да си понапазарувам някоя друга парцалка и после остана мъничко време за компютъра. Ходих с брат до един негов колега, да му оправям компютъра, понеже го беше омазал като конски лайна по задънените улици на София. За съжаление там ми мина целият ден, и поради тази причина не се сетих да гледам и мача. Прибрах се в нас към 7 и бях страхотно изморен и заспах. Към 9 станах и научих още една тема по счетоводство. Наядох се и пак заспах. Доста скучен ден.

Айларипи, планинарче съм аз!

Днес ходих на Витоша. Изкарах си супер готино. За първи път видях Боянския водопад. Бяхме се организирали групичка хора от 7 човека и си направихме супер весело. Качих се на една скала, където се катерих на 4 крака при почти отвесен наклон. Имаше доста опасности да се падне в ледената вода на водопада. Съжалявам само, че като се качих на скалата, където катерих с риск за живота си, снимаха ни и после по погрешка изтриха снимката. А снимката беше просто страхотна. След като слезнах, разбрах, че съм магьосник. Превърнах бялото в черно. Това го установих, след като събух маратонките си и погледнах предишните си бели чорапи и сегашни черни. После, решихме да си ходим и потеглихме надолу по скалите. Имаше и много други планинари. Правихме си снимки и долу под водопада, но едни хора от нашата групичка си направих снимки буквално под водопада. Нямам търпение да видя всички снимки. Като се прибрах в нас, започнах да юркам брат ми да освободи компютъра. После, към 7, аз го освободих и се запътих да гледам телевизия. Гледах Scooby Doo по CARTOON NETWORK. После, като се навечерях прилично с пиле и картофена салата, гледах филма по bTV - "Бебета гении". Много хубаво филмче. След това, реших да се изкъпя, защото не знам на какво миришех. Преди това баща ми пече на скара и се бях умирисал и на скара, просто си плачех за един душ. Изкъпах се, доспа ми се. Реших да лягам да спя, но преди това взех, че прочетох една тема по счетоводство и после заспах.

Скучен ден. "Мисуиш луи?"

Първото, което забелязах като станах е, че нямах интернет. Реших да годя да закуся, пък в последствие, може да дойде интернета. Така и стана, закусих и после имаше интернет. После, поработих малко върху пидредбата на тази страница и разграничих месеците. След това, реших да довърша превода си на сайта. И това направих. По едно време се сетих, че съм гладен и ходих да похапна нещо, но за съжаление, не помня какво. После, какво правих?!?!?!

После, пренасях едни касетки с домати, та се оклепах целия в домати. Поплямпах си с приятни хора в чата, казах си тежката дума за една среща на форум, като уточних датата на срещата. Стана 7, стана и време за освобождаване на компютъра. Гледах CEDRiC по Diema 2 (анимация). Навечерях се с мосака и домати. Ех, че вкусно! Майка ми се разрови в гардероба, да го подреди и откри дрехи, които бях забравил, че имам (тъжно). Утре ще понося някои от тях, преди да им е минал сезона. Към 11 и нещо, брат ми ме помоли да седна и да "поокрася" компютъра. Направих го, и сега, 2:28 си свалям филм да гледам.

В очакване на голамото събитие - срещата на g F o r u m

Такааа, какво правих днес? Спомням си, че станах към 12:30 на обяд и закусвах, гледайки Слави. После денят ми мина като на кино лента (не, няма да умирам, рано ми е). Нямах търпение да дойде вечерта, защото предстоеше една чат среща, пък и исках да се видя с някои хора. Е, както си чатех, изведнъж се сетих да хапна нещо, защото взе да престъргва коремчето вече. Но имаше едно препятствие. Трябваше да сваля едни стари боклуци в мъзето, преди да ям. Майка ми ме раздразни допълнително като ми каза, че ще ми изпържи яйца (любимите ми). Е, нямах търпение да отнеса "боклуците" в мъзето и да се наям обилно. и това направих. След като се наядох, погледнах към часовника и видях, че започна да става време за излизане. Доста побързах, защото не исках да ме чакат на срещата. Е, от толкова бързане, отидох 10 - 15 минути преди всички (това е защото часовника ми е с 15 минути напред, за да не дакъснявам никога). Много хора казаха, че ще дойдат на тази среща, но както винаги, това бяха само приказки. Както и да е, важното е, че видях тези хора, които желаех да видя. Направих ме си доста весело, но по едно време доста захладня и реших да си тръгвам. Возих се на рамката на едно колело. Е, поне разбрах, че не е много хубаво да си на рамка на велосипед, докато минаваш по улица с павета. Чувствах се като на "Вибро-масажора на майора" (Не съм педал!). Вечерта, като се прибрах, бях доста изморен и имах главоболие. Спеше ми се, но от главоболието, не можех да заспя. Наложи се да карам майка ми да ми направи едно масажче на "тиквата". След масажчето, заспах като пън.

На гости на баба

Днес нямахме време да се излежаваме до късно (за мен говоря, нищо, че е в множествено число). Като станах, първото нещо беше, да видя какво става с любимото ми компютърче. Докато адох едни много вкусни принцеси, дойде ми една много хубава идея. Тя се коренеше в това, да превеждам информация за най-новите вируси. Така и направих, получи се доста хубаво нещо. После, стана време за гости на баба. Отидох, аз до баба, но там за зла участ, се опознах от близко с една бабина коприва, расла в саксия. Кой да знае, че баба ще държи коприва в саксия?!?!?!

Слез като имах "среща от третия вид" с бабината коприва, по ръката ми имаше мехури. Приличах на гущер, излезнал от бъдещия филм за спайдърмен. После, към 2, се прибрах и реших да си початя малко. Поплямпах си мало с приятели, после се позанимавах малко със сайтове и времето мина. Дойде си рожденника. Чудите се кой?!?!

Странно, не споменах по-рано. Ами, брат ми е рожденник днес. На днешния ден се е излюпил. Да ми е жив и здрав и все така да ме обича. После дойде ред за гледане на телевизия, някъде около 7. Вечерта се навечерях, както подобава, с едно доста "кръшно" и вкусно пиле. После, реших да поуча малко, защото все пак, този Петък ми е изпита. Ще го взема и ще го отнеса като стара баба, пенсията си! Толкова учих и накрая да се издъня. Така, не може! Прочетох 3 теми и видях, че вече не вдявам нищо в "пипето" си и оставих да имам и за утре. Сега вече съм на компютъра и ме лазят разни буболечки по краката.

Ден преди изпита - нищо интересно

Уф, един ден до изпита по счетоводство. Нищо интересно не стана днес. Единственото, което стана, бях аз. Станах към 3 следобяд и до вечерта седях на компютъра. После, реших да поуча малко или по-точно, да попрегледам наученото. Тъкмо реших да уча и една приятелка ми звънна на телефона и тя стана една, 30 минути на телефона. После, отново поучих и реших да спя. Тъп ден!

"Изпитът - Вече сте в играта!" - Мемоари след държавен изпит.

Ето го и великият толкова чакан ден. Сутринта, станах към 5:30, мъчеикисе да открия къде е вратата за тоалетната. Закусих, докато гледах екскурзоводско предаване за Гърция, а после и за Португалия. После, се загледах в някакво тъпо детско филмче по bTV. Май беше "Power Rangers" или нещо подобно. Изведнъж се осетих, че трябва да излизам и придобих чувството, че ще закъснея. Побързах да се преоблека и да си натъпкам всичко нужно в раницата и излезнах от нас със скоростта на бит педераст.

От тази бързина, не си взех нищо като връхна дрешка. Разбрах, че сутринта в 6:30 никак не е подходящо да се ходи по къс ръкав и къси панталонки. Е, бях единствиения така облечен в махалата. Нищо, нали трябва да се отличавам от другите. Все пак се подчинявам на девиза "От студ умри, гъзар бъди!". Наистина умрях от студ, но и бях и гъзар, хе хе.

В 7:15 имах среща с един приятел при НДК-то, да ми даде един сметкоплан, защото нямах никакъв. А, нали знаете, че по счетоводство, без сметкоплан си за никъде. Е, подраних за срещата и отново чаках на студено. После, след като дойде моят приятел, веднага хванах случайно на време минаващият трамвай и хайде към НТБГ. Имах план! Той беше, да отида в училище и там да чакам на топличко. Но както във всяка история си има по едно "Но", така и в тази то ще намери приложение. А именно, това че училището беше все още заклучено. По дяволите! Всички с половери и блузки с дълги ръкави. Странно ме гледаха. Защо ли?!?!?! Така и не разбрах. Както и да е, по едно време започнаха да идват учителите и пет минути след тях, дойде и тъпият дядка, който е пазач на училище. Дойде с гордите думи "Аз ли съм най-ранобудният тук?". Аз си го препсувах на ум, потърквайки студените си длани една в друга, мъчейки се да се стопля. Е, влезнахме вътре, видяхме списъците и бегом по стаите. Един приятел носеше един плик с поткупи за квесторите. Поткопите се състояха в един вестник "24 часа", един наторален сок, както и една голяма бомбониера. Човек ще излезе от него!

Аз отворих една тетрадка, в която си бях водил записки по време на учене на темите, откъснах листовете със записките и ги набутах в широките си панталони, надявайки се да ми се отдаде шанс за преписване. Влезнаха квесторите, момчето с поткупите веднага се забърза към тях, да ги почерпи с предтекс, че черпи защото е влезнал в Софийския Университет. Веднага като ги почерпи, разбрахме, че ще ни се отдаде добра възможност за преписване, докато квесторите се правят, че нищо не забелязват.

Влезна комисията, която носеше темата, която се е паднала. Казаха, че е билет No 1, "Собствен Капитал". Много ме зарадва тази вест, тъй като това беше една от темите които знаех. Е, предполагах, че знаех. Това го разбрах, след като написах същност на темата и дойде врема за записванията.

Тогава реших да прибегна към листчетата, които се криеха между корема и панталоните ми. Ех, че зор видях докато ги извадя тези листчета. В стаята бяха 3 квестора, които бяха точно до мен. След 30 минутно чакане на удобен момент за вадене на "пищовите", най-накрая ги набутах в десния джоб на панталоните си, откъдето можех спокойно да извадя нужната тема. Рових, рових, и установих, че съм скъсал листчетата с всичко теми от тетрадката, но точно тази, която ми трябваше, съвсем случайно съм я пропуснал. Какво да правя?!?! Записките с темата са в тетрадката, а тетрадката в раницата. Хмм, добре, че квесторите се сетиха за бомбоните, сокчето и вестника, та бяха с гръб към нас. Само една даскалка от квесторите, беше буквално до мен и четеше "24-часа". Хм, това беше идиална възможност да се пробвам да открия записките на въпросната тема в тетрадката. Приближих бавно раницата към мен, разкомчах ципа, извадих тетрадката и започнах да ровя, да търся записките. Еврика, открих ги! Откъснах двете листчета, но за зла участ, изпуснах тетрадката на земята. Колко съм калпав! Бавно и тихочко я взех и я бутнах в раничката. Добре, че квесторите се направиха, че нищо не са забелязали (паднахме си на пъпа с тези квестори!). По едно време, квесторите се смениха, като останаха само 2. Дойде тази по компютърно счетоводство (22 годишна млада и привлекателна учителка) и още една учителка, която не я знам по какво е. Тази по компютърно е супер печена и застана на врата с думите "Преписвайте, аз ще пазя да не дойде някой!".

Това беше моят шанс да се изявя на идпита. Преместих се до един мой съученик, и започнахме да обсъждаме кое е правилно и кое не е. По едно време видях голям зор, реших да извадя ГОЛЕМИТЕ листа с темите от раницата. Така и направих, но май не и се хареса на тази по компютърно. Каза ми "Това вече не е нахално, а нагло". Аз и се усмихнах, знам че ме харесва.

Дойде време да предам работата си. Боянчо, момчето което трябваше да изчакам, защото после щяхме да ходим да пием по нещо с приятели, още не беше готов. Преписваше си черновата. Аз се поразтъпих на сам, на там, из тоалетната на училище. Върнах се отново и застанах на вратата, за да видя дали Боянчо е готов. Тази по компютърна ми каза нещо, което ми се чу от рода на "Илияне, ще те изгонят!". Аз се отдръпнах от вратата и отидох да седна на парапета. Изведнъж чух тази по компютърно да казва "Той да не помисли, че го гоня?". Като чух тези думи, аз се върнах и попитах "Извинявайте, какво ми казахте?". А тя ми каза, че ми е била предложила да пия сок, с думите "Илияне искаш ли сок?".

Отидох до секретарката, за да си подам молбата за 13-ти клас. Там ми се скараха много лошо, защото съм бил пропуснал срока за подаване на молби, който е бил до 30 август. Аз и обясних, че точно тя ми е казала, че молбите ще се предават през септември и след доста загубено време в спорове, ме пратиха до нас, да си взема оригиналната диплома. Е, върнах се до нас и си взех дипломата. Посля, я занесох в училище и я подадох с молбата си. После, отидохме да отпуснем от изпита с банички и боза, с приятели. За първи път ям баничка и боза и така се омазвам като прасе. После, поразходихме се към НДК и от там отидох до един приятел, за да снимаме задачи, за да уча за изпита в понеделник. После, прибрах се в нас, капнал от умора. Допълнително се изнервих и от факта, че няма интернет. Вечерта, дойде приятелката на брат ми, от Пловдив. После, какво стана, не помня. Знам само, че ми беше доста весело.

Два дни до втория изпит

Събудих се към 10 сутринта, от шепненето на двете персони до моето легло. Говоря за брат ми и приятелката му. Закусих с едно парче торта. Преядох. После, дойде ред за гледане на филма по bTV ("Алея за кучета"). Доста приятно филмче. По-късно, реших да обядвам. Пиленце, съчетано с руска салата и лутеничка, придружено с десерт - диня. Е, време е вече да се учи и за изпита в понеделник. Започвам да си мисля, че няма интернет, защото трябва да уча. Е, учих до 8 вечерта и мисля, че започвам да разбирам за какво идва реч. Ей, започнах да уча към 4. После, към 8 и нещо, гледах филма по bTV ("Смъртоносно влияние"). Комета, която се сблъсква със земята, ух, че интересен беше. После, новини, след което филма "11 септември 2002 година". Гледах го в началото, след което той ме гледа мен. Заспах на него. Към 12 се преместих в стаята си и там се заприказвах с Еми, приятелката на брат ми. Хм, странно, толкова и се спеше, а говорихме до 1 - 1 е нещо. Говорихме си за страшни филми, от което ми се покачи адреналина и започнах да се питам, дали няма нещо под леглото ми. Но за да покажа, че не се страхувам от нищо, спуснах ръката си до леглото и се отпуснах с думите "Смея се в лицето на опасността!". Е, стана време и за спане.