Една приятелка ме помоли да й нарисувам водно конче.
Грешките мисля, че си ги знам, но все пак, ако тази рисунка буди у вас някаква критика, моля, споделете я с мен :)
Послепис: понеже си прецаках настройките на монитора, се надявам да виждате цветовете, които аз виждам.
]]>И понеже наистина не си струва да пропилея цял ден от дневника си за един нищо и никакъв журналист, който не спря да си показва подутата устна по телевизията, защото е подута не от кой да е безисвестен, а от самият Стоичков, ще взема да замажа положението като ви разкажа какви филми гледах през почивните дни.
Тоя филм исках ужасно много да го гледам поради две причини:
1. Анимацията е от създателите на Ice Age
2. Единия от гласовете е на Джим Кери.
Е, голяма грешка беше да имам чак такива очаквания от филма. Най-малкото което е, че изобщо не очаквах той да е предназначен за по-малката на възраст аудитория. Филмчето е възпитателно за малчуганите, понеже атакуват психически с това колко добри трябва да бъдат и да почитат и тези, които ги мразят. Естествено, когато обещаят нещо, трябва да го изпълнят.
Това добре. Но тъпото кенгуро ми скъса нервите. Мразя, когато във филмите сложат някаква дърта шаврантия, която да обедини народа срещу някой, говорейки нещо, което и тя не знае какво. В крайна сметка си задавате въпроса "Наистина ли всички щяха да се вдигнат на бой само заради някаква прашинка на едно цвете?".
Ако нямате дете, с което да гледате този филм, не си правете труда, ще ви се скъсат нервите.
За този филм имам големи подозрения, че е вдъхновен от Мел Гибсъновия APOCALYPTO. Освен хубавата актриса със сините очи, нищо в него не си заслужава гледането. Това е достатъчно като мнение за подобен род филми. Аха, само да кажа и, че дори и да е вдъхновен от Апокалипто, не може да му сипе вода и на малкото пръстче.
Пък и след като гледах Старстите Христови в Неделя, си спомних какво внимание отделя Мел Гибсън на всеки детайл и колко добре играе с погледите на хората, които казват толкова много.
Японска анимация, която определено си заслужава вниманието на всеки, който обича да гледа анимации, особено такива с оръжия, роботи и много динамичен екшън. Страхотен филм! Сценария също ми допадна много, а нарисуваното още повече! Много добре се пресъздава масата, тежеста и обема на всяка джаджа във филма. Напомни ми за усещането, което имах, когато гледах Final Fantasy - ADVENT CHILDREN.
One Missed Call не заслужава изобщо да го споменавам. Но за сметка на това, останах с много добри впечатления от Awake с Джесика Алба и Хайден Кристенсен (ще ме извинява, ако не съм му написал правилно името).
Ако съм ви повлиял по някакъв начин и след като прочетете това тук, решите да гледате някой от филмите, желая ви приятно гледане.
]]> 
Дойдеха дните на козунаците и яйцата. Слагайте противогазите и отваряйте всички прозорци! :)
Весело изкарване на празника.
]]>Седнах аз в трамвая и дочувам разговора, който той провежда. Естествено, имах възможността да слушам въпросния интересен разговор само от едната страна. Пък и момчето определено не се притесни да сподели мислите си както с този, с който говори, така и с нас - поне половината трамвай. Началото ми убягна, защото не слушах какво говори, но в последствие грабна интереса ми и аз прихванах следното:
...
...
- Ей.. знаеш ли? Ние за Великден получихме подаръци! Една кутия.. Вътре има един шоколадов заек, две шоколадови яйца, козунак и трюфел.
...
- Не, на мен не ми е за подаръците, ами за жеста... Много съм изненадан! Просто (името на фирмата) ме изненадаха много. Супер, че работя при тях.
...
- Аз сега ш`съ прибера, ще си взема бира, ш`се изкъпя и шъ легна да гледам мача.
...
- Е, радвам се, че се чухме.. поздрави и чао.
След като този разговор продължи не по-малко от 10 минути, не мина и 1 минута след като затвори телефона и се чу началото на още един разговор:
- Ало... Какво правиш? А-а-а... добре... ок.. чао..
Този беше кратък. Е, нищо де. Следва друг:
- Ало.. Здрасти... Какво правиш?
...
- Аз пътувам в трамвая и се чудя с кой да говоря, за да ми минава времето по-бързо...
...
...
След някакви глупави обяснения, за тези, които пропуснаха какво е получил за Великден от фирмата, в която работи, имаше повторение.
- Ние пък за Великден получихме подаръци... В кутията имаше... (отново изброява какво имаше, при което аз се оглеждам и виждам как половината хора от трамвая са вперили поглед в него и прикриват усмивките си)
(отново обяснява какво смята да направи) - Ами аз сега ш`съ прибера, ш`съ изкъпя и ще гледам мача. Ама ако не е интересен, мога да намина да те видя и теб.
Разговора приключи след 10 минути. Следва още един:
- Ало.. Стигна ли?
...
- Там, където вече можеш да говориш.
... (пак някакви безмислени разговори)
- Добре.. Айде.. повече днес няма да ти се обаждам. Пък и може и да ти се обадя, ще видим.
На този слушател май му беше писнало да го слуша? :)
Та... интересно ми е що за хора са тези, които постоянно са си залепили телефона на ухото и си умират да водят безсмислени разговори, обяснявайки на някой през коя врата минават и колко пъти на ден пикаят? Абонати на тарифата "приятел в нужда се познава" или може би има и "ако ти е скучно в трамвая"? Това за мен остава загадка.
За да не изтезавам ушите си с подобни случки, просто си слагам слушалките от телефона, пускам си някое от любимите радиа, които си сменям напоследък и слушам хубава и приятна за ушите ми музика.
От последните радиа, които съм слушал, май най-много ми харесват "Мелъди" и "Атлантик", които са следвани в класацията от "FM+" и "Z-Rock". Като че ли музиката по първите две най-много ми допада.
Приемам препоръки и за други хубави радиа.
]]>... не успя да ме грабне. За втори път ходя на триизмерно кино. Първия път беше по казармено време и гледах динозавърчетата. Имам чувството, че в Титаник някак си май нямаше толкова много 3D, както при първия филм. Отделен е въпроса, че почти нищо интересно не видях. Очаквах Джеймс Камерън да пресъздаде великия момент, в който кораба потъва като всичко се развива в триизмерен вариант пред очите ни. Очаквах да почувствам мощта на големият айсберг, както и тази на великия кораб, който лежи на дъното на океана. Но това не се случи. Вместо това, гледах някакви роботчета подводнички как плуват из потъналия кораб, оглеждайки стаите му, докато хората, които ги управляват отдалечено, не спряха да възкликват "О, Боже... Това е невероятно! Този прозорец се е запазил толкова време! ... Лелеейй, виж леглото!".
Признавам си! Никога няма да разбера усещането, което имат археолозите, когато намират някаква стара вещ. Със своите възклицания и оргазмени викове по нещо намерено, в очите ми изглеждат по начина, по който аз изглеждам в техните, когато се възхищавам на добре нарисувана илюстрация, на добре направен сайт с изчистен и подреден код.. и т.н. и т.н.
Все пак.. ако ви се гледа история за Титаник, отидете и го вижте. Аз определено мисля повече в 3D кино да не ходя, по лични причини - очите ми вече не са това, което бяха и трудно се справят с това, което им се представя в този вид. Особено пък когато не ме оставят сам да преценя къде в цялостната картина да фокусирам зрението си. Просто това си е прецакване на очите и смятам повече да не подлагам моите на подобно изпитание. Не ми се ще да ускорявам изтичането на срока им на годност.
И да не забравя... Не си мислете, че като седнете на по-предните места, изживяването ще е по-автентично и силно. Не! Ако все пак седнете отпред, след като минат първите 10 минути на филма, веднага станете, вземете си в ръка каквото имате със себе си и седнете на по-задните редове.
]]>Въпреки, че днес очакваното от всички слънце се беше скрило зад облаците, времето се оказа сравнително приятно за разходка в парка, където спокойно можеш да отидеш, да извадиш скицника и да си порисуваш на спокойствие. Е, спокойствието е малко пресилено казано, защото лекциите на mause за сянката и светлината бяха периодично прекъсвани от едно хлапе, чийто интерес привлякохме с това, което говорихме и най-вече това, което правихме.
Та след като възможно най-подробно ми беше обяснено как пада сянката и къде би трябвало да е тъмничко, когато се рисува човек, реших да приложа наученото от днес върху вчерашната си скица. Е, все още не цветна, но все пак има малко обем :)
Всичко свърши също толкова невинно, колкото и започна. На шега, на майтап, запазих само главата й. Щракайки на рисунката, ще я видите в размер 800x600.
Петиция: http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html
"Българският език да не е задължителен, предлага закон"
(http://www.parliament.bg/...)
Послепис: прецаках си цветовете на монитора, не знам какво виждате :)
]]> 
Сега вече разбирам дълбокия смисъл на клиширания израз "Луд на шареното се радва"!
]]> 
Снощи пък започнах да гледам War of The Worlds. Пак на Спилбърг, пак с Том Крус. За този филм бях изчел ужасно много критика, когато му беше премиерата преди време и всеки казваше, че е глупав. И понеже не се появи по торентите с хубаво за окото качество, не го гледах. Но ето, че БТВ ми предостави тази възможност. Имайки предвид преди колко време му беше премиерата и това, че го дават по телевизията, си правя извода, че не са дали много пари за него, което значи, че е боклук. Започнах да го гледам и първото, което ме издразни, е това, че Том Крус е някакъв прост и глупав кранист. Не е героят, който сме свикнали да гледаме. Изобщо си зададох въпроса, защо той играе в този филм? Толкова ли Спилбърг не можа да си намери някой друг. На него не му приляга ролята на изплашен идиот. За малката пикла няма да казвам нищо, скъса ми нервите. И филма не го издържах дълго, към 9 преклоних глава и заспах.
Та... изводите ми от "Война на Световете" са, че Спилбърг е решил да си прави експерименти, нарушавайки всякакви създадени досега правила за киното. Досега сме свикнали те първа да ни запознават с някаква история, в която обикновено се оказва "наш`то момче герой". Свикнали сме да се развива някакво действие и чак тогава да ни се показват извънземните джаджи и глупости, ама този път не стана така.
И като заговорих за нарушаване на правила, се сетих, че през уикенда хвърлих две очи и на Jumper. Като изключим началото и края, филма става за гледане (добре, че не го гледах на кино!). Проблема на този филм е, че не ни казват никаква история. Не ни казват как става всичко, защо става и защо някой решава да ги убива, в лицето на Самюел Джаксън. Направо ви хвърлят в ексшъна и ако се кефите, кефите се, ако не - майната ви! (Т.е. така мислят създателите на филма, не аз) :)
Послепис: Сетих се, че гледах и друг филм - The Forgotten. Тук също те мятат в историята и никакво обяснение. Даже едно извънземно не показаха...
]]> 
Бързам да отида на работа, бързам да не изтърва транспорта, бързам да седна в трамвая, бързам да свърши работния ден, бързам да се прибера.
В казармата бързах да свърша работата колкото се може по-бързо и се питах "Абе, аз за къде толкова много бързам като все тук си седя?". Сега отново си задавам този въпрос. За къде толкова много бързам като никъде няма да отида. В момента ежедневието ми е скучно - от работа - вкъщи и обратно. И така и не разбрах за къде бързам. Ако може да ме насочите към специалист или някой от вас, читателите, да ми помогне, ще съм благодарен :)
]]>В претрупаното си от задължения ежедневие, успях да намеря малко време да направя нов дизайн за страницата на mause със стихотворения и приказки. Виждам, че вече е направил почти всичко нужно, за да работи новата кожа на сайта, затова го обявявам и публично. Аз съм доволен от резултата, а вие?
Линк към страницата: http://poetry.host-bg.info/
Представете си при слънчево затъмнение как лунните жители стават рано по нощите, за да гледат как земята се скрива :)
]]>