Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Архив за Февруари, 2006
Сряда, 1 Февруари 2006
До тук бяхме с всички псевдо-тренировки за клетвата. От днес се залавяме сериозно за тази работа и започваме да тренираме с командира на батальона. Досега въртяхме автоматите с ефрейторите, които проявяваха търпение, чакайки всички да станат готови, да изправят кусорите, които има да се оправят и чак тогава подават следващата команда. А днес дойде мустакатият чичко с едно ромбче и 2 лентички на пагона, качи се на трибуната, взе микрофона и започна да подава командите една след друга без да се интересува, дали сме готови с изпълнението им. Темпото му беше убийствено.
След като цял ден въртяхме автоматите като пумпали около нас само с 3 петминутни почивки, майора каза, че е доволен от нас и ще ни пусне 10 минути по-рано. А иначе ни беше казал, че има 2 начина да се научим да изпълняваме бързо и правилно командите. Единият, да го направим 20 пъти, а другият - да го направим 200 пъти. Е, смятам, че няма да преувелича, ако кажа, че днес сме направили всичко поне по 50 пъти - поставяне на ножа на автомата, снемане на ножа от автомата и автомати на гърди. От толкова заемане "за почест" чувството в краката е меко казано неприятно, а прасците, тях вече не ги чувствах. Имах чувството, че са се увеличили поне 2 пъти повече от нормалното. По-трудно е от карането на колело :)
Днешните тренировки протекоха при температура на въздуха около 7 градуса и се чувствах повече потен и от говедо. А си представям, ако ги правехме през лятото. Като напече слънцето плаца, като се извиси една мараня, нажежи се желязото на автоматите, а отстрани на строя на ротите линейка чака някой да падне като отсечено дърво.
[ Добави коментар ]Четвъртък, 2 Февруари 2006
Внасяме малко разнообразие в така скучното казармено ежедневие, изпъстрено с хамалска работа и тренировки за клетвата. Днес се разнообразихме с първото ми излизане отвъд високата ограда на поделението. Излизането ми беше на основание на написаното в медицинската ми книжка "Приет в казармата без флуорограф". Поредното доказателство, че в казармата взимат куцо-сакато и всичко, което има четири крайника и глава на раменете си. Но явно не само аз съм в това положение, понеже ни събраха около 30 човека и ни качиха в гордоста на българското автомобило строене - синьо-бял Чавдар, на който са му нужни поне 5 - 10 минути да загрее докато му се подава газ, или просто няма кой да каже на шофьора, че трябва да отпусне съединитела, за да тръгне мощното рейсче.
Ама и то едно езлизане на бял свят, че няма накъде. От поделението по най-краткия път до ВМА и обратно. А и в това ВМА все едно съм си в поделението - бъкано е с военни. Дори видяхме и най-мразения ефрейтор от нашия взвод, който седи там понеже го болял кръста. Ще седи 10 дни във ВМА-то, после ще седи 20 дни в тях си. Дали го боли гръста, а? :)
Върнахме се от ВМА-то, наобядвахме се на тъгадък и се заловихме с тренировките за клетвата. И така въоръжени с по един нож, автомат и пълнител, започнахме прословутото набиване на крак, обикаляйки целия плац по няколко пъти, докато не му хареса на майора. Добре че преди тренировките се сетих да махна двете фланели под ризата и шубата, но за съжаление и това не помогна кой знае колко много. Слънцето явно беше в закачливо настроение, опитвайки се да ни покаже какво би ни било, ако това го правехме лятото на високите температури при пълна липса на сянка.
Тренировката по набиване на крак в ритъм и всички като един протече под патронажа на майора и куп други офицери, люпещи слънчогледени семки, които се опитваха да изгладят всички косури, които имаме при маршируването. За да ни видят всеки един по отделно, не ни пускаха да маршируваме целите роти, а по редици с по 8 чавека. Тъпана бие тържествения марш, а ние се стараем с левия крак да стъпваме, когато тъпана се обажда. Минаваме до другия край на половин километровия плац и се връщаме обратно, след което правим още няколко кръгчета. И така, зажадняли и прималяли от тропане с крака, със сетни усилия изтърпяхме блъсканицата пред оръжейната, предизвикана от тарикатите, искащи да се разснаражат първи, разснаражихме се и по най-бързия начин се отървахме от всички дрехи, за да можем по-лесно да отпочинем от изморителните тренировки. Което пък отдъхване не беше за повече от 20 - 30 минути, понеже старшината ни даде кирки и лопати и ни накара да заринем канала, който миналата седмица копахме, но вече е с прокарани кабели за осветлението. Жалко, че не е с оптика. То пък и откъде биха намерили военните пари за оптика. Те не могат да се разделят със старите си Чавдари, камо ли да се разделят със старите си модеми.
[ Добави коментар ]Петък, 3 Февруари 2006
Сутринта за около 20 минути ни обясниха как се окопават противопепотни и противотанкови мини. По-добре, че нищо не разбрах, защото не искам да имам нищо общо с нещо, което цъка, после гърми. Недай си Боже да цъкнем нещо, я предпазител, я нещо друго и да вземе да стане някой сакатлък.
Следващите занятия за деня може би се досещате и сами какви бяха - строева подготовка. Не правихме нищо по-различно от вчера, освен това, че този път марширувахме за тържествения марш по изнасянето на ротите, отдавайки чест на пича на трибуната, вземайки автоматите на гърди. Естествено, справихме се повече от трагично. Затова от 9:20 сутринта до 12:30 на обяд направихме 4 обиколки на плаца, следобяда направихме още 6 - 8 (вече им изгубих бройката). След тренировката, взводния ни командир беше повече от разгневен, понеже майора с похвали освободи трета рота, а нас ни остави да маршируваме. Взводния ни заплашваше, че това, което беше днес, не е нищо, и че от Понеделник ще ни ебат мамата с още повече кръгчета на плаца. Дали е истина, или просто плашат Иванчо с ножката, ще разберем в Понеделник, не по-рано.
Вечерта пропуснахме киното, понеже всички ефрейтори са ни ядосани за днешния провал на тренировките. Побъркват ни от маршируване към столовата, обратно, също така ни побъркват и от "Кръ..ГОМ!", докато не ни се завие свят. Само не знам как искат да маршируваме като краката вече не ни държат да ходим, камо ли да ги вдигнем високо и да ги ударим с пълна сила в земята. Жалко, че пропуснахме киното, а така ми се гледаше днешния филм - Resident Evil. Е, поне имахме време за лавка, та опънах едно чайче, за да стопля гърлото, пресипнало от студения въздух, с който се надишах.
[ Добави коментар ]Събота, 4 Февруари 2006
Юбилей - 1 месец в Българската Армия
Днешният празник беше отпразнуван подобаващо с един санитарен полуден. Не, излъгах ви, беше санитарен ДЕН. Или иначе казано, направихме си яко Черно парти, за да разберем, че правим 1 месец в този затвор. Black party on the groove charts :) Ефрейторите донесоха 2 кутии пълни с вакса за обувки и материала за партито вече е налице, липсваше ни само стимулацията за започването на купона - лейтенанта. Ама и той се появи, та цял ден празнувахме с парцалите на крака и мощно и енергично разтъркване на бедрата.
Часът и мястото на партито бяха известни, но продължителността му никой не я знаеше, освен лейтенанта, който искаше да му мирише на теменужки. Ами по-добре да ядем теменужки вместо боба в столовата (да го ... старшината) и да си скъсаме задниците от ... сещата се ... Така хем ще мерише на теменужки, хем ще има някаква полза от вредните ни газове.
Та в крайна сметка, след като приключи партито, вече ни беше ясна и продължителността му - от 8:30 сутринта до 5:30 вечерта, като имаше леко прекъсване за обяд от 11:50 до 12:30. И след като напълнихме стомасите и се заредихме с нов заряд, можехме да продължим със жестокият купон на етажа. След прекъсването след вечеря за оправяне на стаите, партито продължи от 9 вечерта до 10:15, тъкмо до вечерната проверка.
Имаше и тарикати, които не искаха да празнуват с верните другари. Те измисляха всякакви стратегии за спасяването на душите си от лапите на вечният купонджия лейтенанта, който обича черното парти. Едни се измъкваха със свиждания като казваха на близките си да извикат и още някой друг авер, а други пък се разнасяха напред-назад с празно кошче с по една хартишка вътре.
[ Добави коментар ]Неделя, 5 Февруари 2006
Възможно ли е с нетърпение да очакваме Събота и Неделя, за да си починем от маршируването, и за наблюдаващ да ни се падне този болен мозък, който постоянно повтаря, че войника непрекъснато трябва да има работа?
Направо ми стана лошо като след закуска каза "Да ловят парцалите и да почват по етажите". Дори и на ефрейторите им писна. Всеки се е разтреперал, че може да го накарат да работи, затова всеки разпитва кой ще има свиждане, за да го измъкнат и него. Е, аз няма да имам нито свиждане, нито пък някой ще ме измъква, затова ще си празнувам с парцал на краче. Ще си направим After Party :)
По едно време взе много-много да не ми пука, че лейтенанта може да ме види, че седя в стаята и взех и се скътах вътре, ослушвайки се за медения му глас. И неусетно мина времето и стана 4 следобяд. А какво става тогава? Лейтенанта сдава дежурството и си заминава :))) Страхотен повод да се отпразнува с марципан от известната марка "Крава", скътан в джобчето на шубата от днешния обяд.
Жалко, че избързах с отпразнуването края на работата. За съжаление, снега навън стабилно си вали и също толкова стабилно си и натрупва. А нали се досещате кои са снегоринчетата в казармата? Ние! Ние сме снегоринчетата, които трябва да изринат целия плац.
Въоръжени с по едно гребло или дъска от мишена, а някои и с цяла пейка, изринахме половината плац, но за съжаление това е повече от труд за изгубена кауза, понеже докато си ринем така осърдно, снежеца също толкова осърдно си натрупва зад гърба ни и ни прави на яд. Само където ни се намокриха краката и изтинах още повече. Трябваше да се сетя и да се скатая като отида на кино да гледам "8 мм", ама не знаех, че прожекцията не е от 6:30, а от 4, и я пропуснах.
[ Добави коментар ]Понеделник, 6 Февруари 2006
Даваме старт на седмицата с крепящата ни мисъл, че остават още 4 дни до клетвата и посещението на родния дом, но за нещастие с двупосочен билет.
Днес за първи път посетих лекаря в стационара, понеже не се чувствах никак добре, не можех да говоря поради пресипване, а и трябваше да застъпя наряд следобяда. Естествено, в такова състояние не бих могъл да дам наряд, затова по-добре да посетя лекаря. Изписаха ми една камара хапове, които имам чувството, че с нищо не помагат, и ме освободиха от днешните занятия и тренировки за клетвата, а също така и от наряда. Жалко, че по този начин преебах един от нашето спално, като го назначиха за наряд на моето място.
Концерта на Южен Вятър
След като цял ден лежах завит с 2 одеала и шуба между тях, дойде време за толкова дълго чаканият концерт на Южен Вятър, известни с парчето "Батальона се строява". При нас се строява всяка сутрин, обед и вечер, ама никаква полза от това строяване. Според мое лично мнение този концерт не си заслужаваше трите лева, които ни искаха за вход, ама нали поне това ни е развлечението. Нека послушаме малко по-различна музика от химна при вдигането на знамето, и тъпана при маршируването, който бие в ритъма на "леви, леви...раз, два, три".
Общо взето, концерта беше просто "Шоуто на ефрейторите". Все пак само те са стари войници там и се уволняват след 20 - 30 дни. И само те имат право да викат прословутите срички "УВО-Л-НЕ-НИЕ!". За първи път видях командирите си на отделение през други очи. Тази вечер не видях просто строгите ни ефрейтори, овикващи ни и обиждащи ни за всяко нещо, а видях просто едни момчета, които толкова силно желаят да се махнат от това място и знаят, че им остават още 20 дни да гният тук. И с такова желание си биеха книжките и шапките в земята, с каквото си късаха пагоните заедно с ризите.
Вечерта се подписахме, че се заклехме да служим вярно на родината си и да пазим честа на бойното знаме. А това, които ще бъде в Петък, ще бъде просто парад, за да могат мама и татко да видят момчето колко им е пораснало и че може да носи шмайзер на рамо.
[ Добави коментар ]Вторник, 7 Февруари 2006
Каръжки ден, прекаран в артелната и столовата
Понеже вчера се освободих от наряд поради болестно състояние, са решили да си взема наряда днес, когато би трябвало да се чувствам по-добре. Днешният наряд беше работна група в столовата и артелната. Може би най-гадният възможен наряд. Веднъж вече минах през него и ми се искаше да не повтарям.
Понеже вече съм минал по този път с излишната хамалска работа в артелната, днеш бях решил да направя всичко възможно, за да се скатая като прееба другите да работят, докато аз си почивам или в лавката, или в стаята. Но нещо сметките ми се оказаха леко кривички. Обаче и другите имаха същото намерение и явно трябваше да се надлъгваме с прееби другарче. Но нито едните успяхме да преебем другите, нито другите успяха да преебът нас, и в крайна сметка всички се оказахме просто преебани.
На отиване към артелната със старшината, който беше дежурен по кухня, се сетих да отида да си изпия хапчетата, които са ми предписали, и го помолих за разрешение. Той ми разреши като преди това ме попита за фамилията ми и ми нареди докато те отидат до артелната, аз вече да ги чакам там. Тук станаха едни малки разминавания. Има един друг начин да се измъкнем от работата като се сменим с някой освободен от маршируването и той отиде на моето място в артелната, а аз отида да марширувам с другите. И един ефрейтор ми каза да го изчакам във фоаето на етажа и да видим, дали може да стане тази рокада. Изчаках го, а той ми каза да отида и да се снаражавам с автомата и ножа и да ходя с другите да марширувам, той шял да оправи останалата работа. Тъкмо се затичах радостен в строя и гледам как към нас приближават взводния командир, наблюдаващия ни старшина и старшината от столовата. Опааа, работата ми намирисва на изгнила. А взводния командир крещеше като побеснял "Къде го тоя Бетовски бе? Кой е тоя Бетовски бе?!?!". Нямах избор, трябваше да отида при него и да се представя, че това съм аз. След което последва едно яко конско за това, че трябва да слушам старшината, понеже съм назначен за наряд при него, а не да слушам ефрейтора, който не е никакъв. След което последваха заплахи, че ще ми дадът една права лопата, с която ще се окопая легнал, клекнал и прав. А накрая ме накараха на бегом да се разснаража и да отивам обратно в артелната. Така и направих. Разснаражих се и под охраната на старшината от столовата, отидох до артелната. Подяволите, отново не успях да се скатая!
По пътя към артелната конското на старшината продължи. Попита ме откъде съм, а аз гордо казах "Червен бряг", мислейки си, че той ще каже, че съм нашенско момче и ще го омилостивя, а той просто ми зададе въпроса "Искаш ли този Червен бряг днес да ти се стори ЧЕРЕН!?!?!".
За съжаление, точно такъв ми се стори. Пратиха ме в столовата на кадровите, където трябваше да товаря и разтоварвам камьони с продукти, а накрая да изчистя и измия 120 кг. скомрия. Омирисах се на риба, та не се понасях самият себе си. След като се навечерях, почистих масите и изметох столовата и побързах да си тръгна, пожелавайки приятна вечер с думите "Айде чао и лека вечер на всички!", за пореден път проведохме разговор със старшината. Който протече по следния начин:
(Старшината): Чакай, бе! Какво е това "айде чао и лека вечер?" и просто ей така си тръгваш? Ти разрешение не искаш ли?
(Аз): Г-н Старшина, разрешете да напусна!
(Старшината): Кой редник си ти бе?
(Аз): Р-к Бетовски. От днес се знаем - лека усмивка от моя страна.
(Старшината): Аз знам, че от днес се знаем - усмихна се старшината леко шеговито - но какво е това "айде чао, лека вечер"?
(Аз): Поне ви пожелавам лека вечер, другите и това не правят.
(Старшината): А искаш ли да ти дам една клечка за зъби и вечерта да не ти се стори чак толкова лека?!?!
...
Общо-взето, старшината се правеше на леко кофти пич, ама аз го разбрах, че не е такъв, когато се опита да ми намери още работа, гледайки умно към шкафовете наоколо, чудейки се какво може да измисли и накрая просто каза "Айде махайте се, че не мога да ви гледам!". Хе! След 2 седмици и аз повече няма да те гледам :)
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
Сряда, 8 Февруари 2006
Вече 2 дни не съм ходил на тренировките за клетвата и може да се каже, че доста са напреднали в мое отсъствие. Вече не маршируваме като алтави и да правим кръгчета на плаца, нито не въртим автоматите, докато ни се изпотят гъзовете. Вече тренираме с пълната програма за клетвата, от изнасянето на знамената, целуването на знамето, до изнасянето с тържествен марш. Имаме си знаменосци, а също така и знамена, дори си имаме и майора на трибуната, който от време на време повтаря, че като маршируваме, не трябва да гледаме в земята, понеже няма какво да намерим там. 12 набора преди нас нищо не са намерили, та ние ли ще намерим.
Първоначално майора каза, че е доволен само от нашата рота - "Първа Елитна" :) и ни остави да почиваме 15 минути, докато другите тренират. После беше доволен и от втора рота, а накрая и от трета. Все пак хубавите неща стават бавно :)
[ Добави коментар ]Четвъртък, 9 Февруари 2006
Генерална репетиция за клетвата
Ден преди клетвата бях послещнат от един страхотен изгрев, за който съжалявам, че нямах грамотен фотоапарат, а се наложи да запечатам тази красота с камерата на телефона си.
Понеже днес е последния ден преди клетвата, какво трябва да има днес? Не майорна, а генерална репетиция. Т.е. днес трябва да мине всичко като по мед и масло, без грешки. Дори ни обещаха, че ако всичко мине както трябва, ще ни освободят по-рано и ще ни дадът време да си почистим стаите и да си стегнем багажа (все пак утре си отиваме за цели 2 дни), но ако не се представим добре, генералната репетиция ще продължи много повече, отколокото трябва. Всичко от нас си зависи!
И понеже всичко си зависи само и единствено от нас, успяхме да се усерем както си му е реда и да въртим доста кръгчета на плаца. Дори ни заплашиха с допълнителни извънредни тренировки, а също така и копаене, понеже старшината беше бесен не само от факта, че се осрахме, а и че някакъв тъпак му беше свил баретката. А причината за днешното ни осиране беше повече от проста. На тренировката дойдеха и скатавките от стационара, които не са идвали досега на тренировките и вместо да сме рота от 60 човека за клетвата, които си тренирахме, изведнъж станахме 80 - 90. Нормално е да се усерем, все пак на тези момчета това им е първата тренировка.
[ Добави коментар ]Петък, 10 Февруари 2006
ЗАКЛАХ СЕ! (...и този зад мен...)
Най-дълго чаканият ден дойне, но все още е рано за декламирането пред всички, че искаме вярно да служим на страната си. Преди това трябва да се свърши куп друга работа. Като например - да изринем снега от пътеката за гости, а също така и на трибуната, което чистене мина доста бързо брагодарение на организияцията и инициативата ни.
Два часа преди представлението вече бяхме готови. Бяхме се облекли със сивите камофлажи и със старателно лъснати кобинки. Час по-късно се снаражихме с ножовете и шмайзерите и се строихме зад батальона, чакащи да мине клетвата и да излезем отпуска :)
Последни наставления от взводния и вече потегляме към строевия плац, където трябва да се извърши церемонията по заклеването, и където щатните се бяха погрижили да има какво да лови окото на посетителите като изкарат няколко неидентифицирани нелетящи тенекии (ННТ). А взводния ни отделя повече от необходимото внимание, за да се представим добре, дори стоише до нас отдясно на строя и повтаряше в ритъма на тъпана "леви, леви... раз, два, три", за да не се объркаме и да може всички да сме в крачка при маршируването. Посъветва ни и да не се обръщаме и да махаме на влизките си в публиката, защото ще има и наказания, ако се издъним (Плаши Иванчо с ножката). Добре де, стига толкова объркващи новобранските ни главици напътствия! Време е за екшън!!!
Строени пред столовата, вече чухме командата "Ходом, МАРШ!" и с тържествен тропот на кобинки и музика се понесохме към трибуната, където ни чакаха началниците на поделението, а отстрани и нашите близки, чакащи да видят маминото синче как държи шмайзер на рамо и крещи, че се е заклел. Отначало всичко тръгна както трябва. Марширувахме, взводния отстрани си викаше "леви, леви, раз, два, три", докато не стигнахме публиката и тя започна да вика по нас, а ние стараейки се да гледаме само напред с високо вирната глава, нямаше начин да не погледнем в страни, тогава се чу един тропот като на побеснели коне, а взводния стоящ вдясно от нас започна да си скубе косите и да повтаря "Какво правите бееее? Леви! Леви! Раз! Два! Три!". Абе, я се гръмни, бе! След краткото едноминутно тропане, положението вече беше овладяно, а ние стоехме пред трибуната с лице към нея и най-вече към публиката.
...
Всичко по церемонията мина повече от добре. А и как няма да мине като това сме го правили вече повече от 4 пъти и дори аз самият вече не знам кога съм се заклел. Цялата церемония можете да изгледате тук, но предупреждавам, че този, който е правил записа е решил да се изживее като велик монтажник на филмчета и е орязал най-готиното като дори е снимал не това, което трябва. Просто сме прецакани от всякъде.
...
Нямахме търпение да си вземем багажа, да се видим с роднините си и да се запътим към родните си места, но щатните нямаха намерение така лесно да се разделят с нас. Първо пренесохме оръжията от една оръжейна в друга и си изчистихме стаите, и чак след час да ни раздадът военните книжки, без които не можем да излезем от тук.
Със сетни усилия, влачейки 2 чанти в едната ръка, а в другата - камофлажа на закачалка, стигнах КПП-то, където видях усмихнатите лица на близките си и приятелите, дошли да видят всичко това. Накачуркахме се по колите, и хайде към София с усмивка на лицето :)
[ Добави коментар ]Събота, 11 Февруари 2006
Имам чувството, че досега съм живял в един странен сън и сега съм се събудил от него и никога повече няма да го сънувам, но нещата не стоят точно така. Утре трябва да се върна обратно на онова място, където щатните ни чакат с отворени обятия, понеже няма кой да чисти поделението като ни няма нас и то ще заприлича на кофа за смет.
Но сега да не мислим за това, а да пием ЗА СВОБОДАТА!
[ Добави коментар ]Неделя, 12 Февруари 2006
Welcome back to the suck
Ето ни на ЖП гарата в Плевен, опитвайки се да намерим къде би трябвало да бъде автобусната спирка, откъдето да хванем автобуса за Долна Митрополия. Но в последсвие бяхме привлечени от измамните оферти на един бакшиш, който направи и невъзможното да набута багажа на четирима човека в своята жигула комби. Тук се сещам да ви посъветвам, където и да ходите и ви се наложи да се возите при луд бакшиш, каращ гордоста но руското автомобилостроене, в никакъв случай не сядайте на предната седалка до шофьора. Преживяването ви се струва като на скоростно влакче, които всеки момент ще се забие в автобуса отпред.
Добре е да имаш вътрешни хора при командването, от които да изтича информация. Благодарение на тях знам за капана, в който мога да попадна, ако влезна в поделение с първите пристигнали. Първите, които пристигнат, ги ловят от вратата за краката и директно ги слагат за дневални. Ето защо изобщо не бързах да се върна в поделението, а се радвах на последните си минути живот сред цивилизацията, скрити в едно кафене близо до поделението. След като влезнахме и ни джобиха багажа за алкохол и дрога, видяхме и първите пристигнали, които стояха мирно на малките дъсчици в началото на коридора. Погледнах го и го попитах просто "Ако искаш аз?!?!"...
[ Добави коментар ]Понеделник, 13 Февруари 2006
А сега вече ето и истинската причина, поради която се върнахме обратно в долна митрополия - полагането на изпитите, за които ни лъжат, че биха могли да окажат въздействие върху нашето разпределение в бойните поделения. Едва ли!
Теста по Огнева Подготовка
Въпросният тест не беше нищо особено. Просто въпроси с възможни отговори. А въпросите се касаеха повечето при това какво се прави, когато се стреля като се обръща специално внимание на мерките за безопасност.
Изпита по Физическа Подготовка
За наша изненада изпита по ФП се проведе в трудни условия - тичане в 5 пръста кал - ти тичаш, то потъва. Трябваше да си сложим по един калник на задниците, защото като погледнах лицето на този, който тичаше зад мен, все едно беше стреляно с браникето на бай Пешо - ветеран от войната. Бях го направил като мозайка. Че кой го кара да тича зад мен?! :)
Изпита по ФП се състоеше от 3 упражнения:
1. Тичане на 100м. (в кал)
2. Набиране на лост
3. Тичане на 1000м.
На тичането на 100м. успях да хвана задоволителната оценка 3 като избягах разтоянието за 15,3 сек. Ако бях избързал с 3 стотни, да съм хванал и четворка. Голям праз! За набиранията на лоста норматива беше 7 набирания за тройка. Аз лично направих 1 набиране и с поклащане на главата казах, че не мога повече. Не че искам да се оправдавам, ама не ни дадоха да си сваляме шубите, а под моята съм с още 3 фланели. Дали мога да ги направя 7?!
На 1000-те метра не ми стана ясно как точно ни оценяват, ама стана ебати ташака. Тичането е 500м. по един баир, където чака една линейка, която трябва да се заобиколи и после обратно. Аз тичах докато се отдалвечих от комисията, след което сред 100 човека едва ли ще ме видят като съм посредата между тях, че не тичам, а ходя. Жалко, че останалите взеха постъпката ми за пример и ме последваха в хитрините. И както си ходя, изведнъж гледам, че по насрещното движение вече има тичащи в обратната посока. Колоко му беше да направя един "Кръ..ГОМ!" и да продължа с разхождането, а когато ситгнах комисията, се позатичах, за да отбележа някаква дейност :)
[ Добави коментар ]Вторник, 14 Февруари 2006
Фалшива тревога и изпит по Огнева Подготовка на Николаево
Поради военните глупости и простотии, не се чувствам много във форма за да ходя на Николаево. Така става като ни пълнят главите с разни глупости, а още по-зле е, когато ние ги слушаме и им вярваме. Ей го е, казаха ни, че предишната вечер можело да има учебна бойна тревога и за да можем да реагираме адекватно на тревогата, нямало да е лошо да си легнем с дрехите. Е, аз взех, че си легнах и с кобинките, за да съм още по-подготвен. Обаче нямаше нито тревога, нито спане, понеже да се спи с кобинки не е от най-удобните начини за спане. По едно време дойде дневалния да буди един от нашето спално да го смени, понеже и той беше дневален, и ни каза "Хайде, че след малко ще викаме тревога". Ние само тава и чакахме. Скочихме от леглата и трепетно зачакахме момента, когато тишината в коридорите ще бъде нарушена от мощните викове "ТРЕВОГА-А-А-А-А...". Чакахме, минаха 20 минути и отебахме цялата тази работа като си легнахме обратно по леглата.
На сутринта, едвам гледащи се качихме в автобусите, които този път за разлика от миналия, бяха три и имаше места за всички. И за пореден път се убедих, че Николаево се намира на съвсем различен полюс. Както си се подрусвахме в МАН-а, изведнъж застуда, ушите ни се смръзнаха, краката ни се вкучаниха, а навън заваля сняг на парцали. За съжаление, този път нямах и шапка, която да сложа под каската си, понеже съм твърдоглав и не послушах съветите на любящата ми и загрижена майка, която ми повтаряше да си взема, ама аз нали все съм оптимист и си мисля, че времето се оправя. Грънци! Измръзнах!
Днешните изпити:
1. Стреляне с бойни патрони по мишените.
2. Лентоване и разлентоване на пълнител, което го отмениха, понеже първите, които са минали, са имали само двойки.
3. Разглобяване и разглобяване на автоматите.
На разглобяването и сглобяването на шмайзера имам отново тройка и вече виждам как мечтата ми да си взема всички изпити с добри оценки и да си увелича полагаемият отпуск с някоя друга награда, започва постепенно да се отдалечава. А на стрелбите нямам представа каква оценка имам, но май пак избих гаргите.
На връщане от стрелбите бяхме изненадани от военна полиция, които явно са разбрали, че ще ходим на стрелби и са решили да изкарат някой друг лев, за да почерпят жените си по случай празника или просто да одавят мъката.
След като благополучно се завърнахме от стрелбите, всички бяхме закупнели да скочим в леглата и да отпочинем малко от похода, но старшината беше решил да направим почистване на етажите, а на мен ми се наложи за пореден път да се правя да цапнат с мокар парцал и да си седя в стаята. Както си седях, по едно време реших да взема поне да измия пода в стаята, за да отбележа някаква дейност, а и без това имаше доста кал по него. А и нали знаете, щом е мокро, значи е чисто. По едно време, когато другите роти заминаха на вечеря, реших да извадя запасите с русенска варено и да взема да похапна, тогава налетя някакъв ефрейтор и ме разпитва защо не търкам с другите в коридора, а аз просто и ясно му отговорих, че вечерям, след което той без нищо за каже, реши да си замине. Поредният безмислен разговор, изгубил ми ценното време.
Говори се, че бойната тревога щяла да бъде пък тази вечер. А-а-а, да си таковат те онова, което им се намира отзад. Няма и тази вечер да спя с кофража. Ако дойде врага, нека ме лови по бели гащи!
[ Добави коментар ]Сряда, 15 Февруари 2006
Тест по УСТАВи
Днешният тест не беше нищо особено. Все пак устава може да се каже, че е всичко, което се намира около нас. Затова се справихме безпогрешно и поне получихме добри оценки, поне на този изпит.
[ Добави коментар ]Четвъртък, 16 Февруари 2006
По принцип, когато сгафим нещо, все ни плашат с тактическия полигон и с неговото преминаване. Е, дойде време да видим защо той е толкова страшен и всички се плашат от него.
Тактика и Строева
Преди изпита по тактика трябваше първо да преминем тактическия тест, който по някаква странна причина го правихме с пълно бойно снаражение. На масите до листовете ни за писане седяха каските, а между краката ни - автоматите. И след теста, най-накрая дойде време за "Лази, лази, буба лази..."
Докато всички се притесняваха, че не знаят какво точно да правят на полигона, аз си бях спокоен, понеже знаех, че с нас ще има ефрейтори, по чиито команди трябва да действаме. Т.е. те ще ни казват какво да правим. Е, както винаги, живял съм в заблуда. Нашият ефрейтор не само, че не ни казваше команди, ами и крещеше с някакви нечленоразделни звуци от рода на "Айде беее! На там, бе, на там! Какво правите беееее?!". А калта по полигона, по който трябваше да лазим, не беше никак дружелюбна, докато упорито се впиваше в дружите ни и ми правеше студено на коленцата и на задните части.
Понеже лазенето беше доста изморително, по едно време реших да взема да се изправя, защото вече не си чувствах ръцете и краката от лазенето и тъкмо станах и някакъв започна да стреля. Дейба! Пак трябва да залягам и да лазя! Лазих, лазих, минах под бодливата тел, където някой със сигурност беше изсипал шише с вода, за да има повече кал и където някои успяха да си порнат шубите, след което влезнах в бетонния и кален тунел, който го минах с доста зор. Бре, не вярвах, че това пълзене с автоматите и пълното бойно би било толкова изморително. След като излезнах от бетонният тунел, реших да се изправя, за да видя къде така внезапно изчезнаха другите. Тъкмо се изправих и оня пич пак почна да стреля и пак трябваше да залегна. И до тук беше с минаването на тактическия полигон, понеже изпитващите се смилиха над нас и решиха да не го минаваме целия, а да го оставим до половината. Ами аз ако знаех, че нещата не са чак толкова сериозни, да не съм минавал през калта, а да съм си търчал отстрани прав по тревата, както се отърваха другите. Нищо, радвам се, че поне разбрах какво е :)
След като се върнахме обратно, имахме само 10 минути да се преоблечем със сивите камофлажи, за да не седим с мръсните, да изчистим автоматите, че и те бяха в кал и да ходим да обядваме. Е, това е адски малко време за толкова много задачи. Затова решихме да бутнем автоматите направо в мивките под водата (така ни посъветваха и щатните).
След като се наобядвахме, взехме автоматите и ножовете и отидохме на изпита по Сторева. Спомнихме си за отминалата седмица, когато всеки ден ходихме да тренираме със същото знаражение за клетвата. Няма да разправям как мина този изпит, понеже тези, които не са били в казармата, няма да разберат нищо.
След изпитите дойде време да ходим да вършим някаква работа, все пак скоро не са ни викали за никаква хамалска или почистваща дейност. Дойде един подполковник да ни вземе и се оказа готин човек. За разлика от останалите щатни, той ни показа, че разбира, че това не е наше задължение но все някой трябва да го свърши и съжалява, че това трябва да сме точно ние.
Трябваше да ходим да почистим около един от контейнерите около поделението, понеже доста го бяха осрали отстрани, а утре са щяли да идват на праверки и не трябвало да го виждат в това състояние. Вече ми писна да ни карат да работим под предтекст, че ще идват на проверка. Вече като ми се каже за някаква проверка, все едно ми казват, че ще дойде дядо Мраз през лятото.
Вечерта имаше филм, но аз нямах абсолютно никакво желание да ходя да го гледам, въпреки, че той беше хубав - "Бандата на Оушън". Нямах намерение да си развалям кефа от хубавия филм благодарение на скапаната система за кино прожекции в това поделение. Добре, че тези, които не ходиха на кино, ги оставиха да си почиват, та имах време да оскоча до близаката лавка за някой друг сандвич и шоколадови вкусотии. Че то след такава вечеря с кисело зеле, което не се знаеше зеле ли е, супа ли е, повръщано ли е, си останахме гладни.
И с това вече приключваме всички изпити от новобранския ми период. Утре би трябвало да има домакински ден, което много-много не го знам какво точно трябва да означава, а ме е страх да правя предположения, понеже не знам какво може да се окаже. Нека не дърпаме дявола за опашката все пак.
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
Алелеее на това му казвам ден.
Ма най-голямо впечатлени ми направи това: "Айде беее! На там, бе, на там! Какво правите беееее?!"...
като го прочетох и в съзнанието ми изплува образа на професор Юлян Вучков в камофлаж и военна каска и се спуках от смях :)))))))
Айде успех *THUMBS UP*Написа СпасГ на 10-May-2006 17:20
Петък, 17 Февруари 2006
Петък, Ден на майстора!
Като за ден на майстора, цял ден си седя в спалното и си клатя краката, гледайки ту в тавана, ту в земята. И както си седяхме в стаите, изведнъж ни изкараха всички в коридора и си взеха по 20 човека за това, 16 за онова, и когато спряха да взимат, останахме точно 7 човека от цялата рота. По едно време реших да се захвана с нещо полезно, отколкото да седя и да гледам в точка. А и като се върши нещо, времето си минава по-бързо - доказан факт! Взех ножчето и започнах да търкам вече засъхналата от вчера кал по камофлажа.
Следобяда изкараха списъците с разпределенията и вече и ние си имаме стена на плача. Вече това е най-обсъжданата тема при нас. Вече хората като се срещат не се поздравяват със "Здрасти, как си?" А се разпитват кой за къде е разпределен. Много дразнещо е да гледаш как някой започва да се паникьосва, дали ще е добре в това поделение, за което е разпределен и започва да разпитва всеки "Абе, там добре ли е?". Разбирам да пита някой, който вече е бил там и знае, а той се паникьосва на основанието на някакви слухове. Като отидеш, ще видиш какво е.
[ Добави коментар ]Събота, 18 Февруари 2006
Денят стартира с хубаво и пролетно време и най-вече настроение. Въобще времето през февруари засега ми се вижда доста променливо - докато е -15 градуса, изведнъж скача на +15 :) Подлъже дръвчетата, че пролетта чука на вратата, те цъвнат и изведнъж падне снега и дойде коварният март. И в това хубаво и приятно време, наситено с хубави и пухкави облачета, побутвани от лек и приятен топъл ветрец, както си седяхме с хубавите облачно сиви униформи, изведнъж ни казаха, че имаме 10 минути да се облечем с гадните и мръсни с кал зелени камофлажи, понеже сме щели да ходим да работим и тези ще ги изцапаме. Е, поне се възползвахме от обстоятелството, че сме с кирливите и лайняни униформи, които онзи ден изцапахме с кал, та извадихме джобните си ножчета и започнахме да извършваме възвратно постъпателни движения, опитвайки се да изстържем полу-изсъхналата кал. Като си спомня как изглеждаха панталоните ми след лазенето, май ги направих да изглеждат като нови с ножчето, но въпреки всички, аз си знам, че панталоните са мръсни и някак си не ми прави конфорт да ги нося, но какво да се прави като сме принудени да го правим?!
Както си седяхме и си чистехме панталоните, по едно време дойде един автобус и взе 20 човека за някаква работа. Така и не разбрах какво точно са правили, но като се върнаха коментарите на работещите не бяха много положителни. Един друг взвод го взеха целия за робота, а като се върнаха, ефреторите казаха, че са ринали лайна (автора запазва автентичният израз).
Докато другите работиха насам-натам, ние седяхме 2 часа на слънчице и бездействахме. По едно време реших да слушам радио и да убивам време, подритвайки камъчетата наоколо, а останалите разгорещено обсъждаха темата за разпределенията като всеки пита в кое поделение е добре, и в кое не е. Никъде не е добре, докато не отидеш и не го видиш. Няма смисъл само да си чешете езиците за глупости!
След пладне отново дойде Чавдар и взе двайсетината човека, които работиха сутринта, за да ходят да си "добият кучето". А нас ни пратиха да си оправяме вътрешния ред и още по-приятното в случая е, че в нашата стая няма какво да се оправя, понеже всичко е в изправност и затова смятам да се отдам на една съботна дрямка, докато не дойде някой да ми държе реч и да ми чупи стойки, защо спя...
[ Добави коментар ]Неделя, 19 Февруари 2006
Тези два дни ни оставиха на произвола на съдбата. Никой за нищо не ни закача и ни дават пълна свобода на действие като естествено не трябва да напускаме пределите на поделението. Е, то пък все едно има къде да отидем, освен на лавка. Не вярвам някой да се затича към тактическия или огневия полигон. А когато има масово посещение на лавката, няма никакъв ред и блъсканицата е гарантирана, дори няма и къде да се седне, затова по собствена преценка решавам да си стоя в стаята, преглеждайки последните заглавия по вестниците.
[ Добави коментар ]Понеделник, 20 Февруари 2006
Разпределението
Всички се събуждаме енергични с мисълта, че завинаги се махаме от това поделение и отиваме на някое по-добро място. Обаче мен нещо друго ме тревожи! Все ми се ще да не стане така, че да отидем в другото поделение и да започнем да ревем за прочутата Долна Митрополия.
Сетринта най-старателно (абе набързо) изпразнихме, изчистихме и подредихме стаята, и изчакахме да мине старшината на ротата, за да я сдадем и да я запечатат. Обаче се оказа, че сме последна дупка на кавала и старшината ще мине през нашата стая най-накрая и докато чакахме имахме възможността да си вземем сбогом с всички, минаващи покрай нас като си пожелаваме един по-добър и наситен с приятни емоции живот, или просто "лека служба!". А ефрейторите, които стояха отстрани, ни подвикваха "Какво толкова се сбогувате бе? Нали след малко ще слезнете всички долу...". Хм, има известна доза истина в думите им, но все пак нека направим този момент исторически важен за нас като не обръщаме внимание на това какви издънки сме направили и как сме се мразили. Просто трябва да се запомним поне с едно добро :)
След като убихме поне един час в чакане, дойде един старшина, строи всички, които сме за Божурище, раздаде ни документите и ни натовари в автобуса, гордо носещ табелата над шофьорското място, гласяща "Направено в България - Ч А В Д А Р". Бре, дейба тези чудеса на българската техника. В по-бавно МПС едва ли се бях возил досега. Ама то само бавно да се движеше, с мед да го намажеш и да го пуснеш на пчелите, а двигателят му някак си все едно искаше да извади доказателство, че е гордостта на българското автомобилостроене като се сцепи от ручене и караше ешите ми на няколко пъти да заглъхват.
След 5 часовото пътуване, най-накрая стигнахме Божурище, където се запознахме с иначе толкова симпатичните и миси стари войници, които ни посрещнаха с думите "Момчета, много сапун има за вас!", след което ни раздадоха по една права лопата и ни накараха да прекопаем всички градинки наоколо, които пък градинки ставаха за всичко друго, но не и за копаене, понеже бяха доста кални.
След като имахме възможноста да си поговорим сас стърите войници, имам чувството, че тук всеки държи на поговорката "Нашето си е най-хубаво!" като твърдят, че от всички поделения в околията, тук наистина било най-хубаво. Обаче има някои недостатъци, като например излизанията, които тук ставали по УСТАВ - 1 път в месеца, и другият пример - телефоните тук са напълно забранени, и за разлика от Долна Митрополия, тази забрана тук се спазва стриктно. Е, това някак си ще го преживея, но не мога да се примиря с това, че в стаята ни няма нито баня, нито тоалетна. Тоалетната е някъде в подземието и без седло, т.е. тип "клек-шоп". Просто не знам как ще се справям с тази тоалетна като на такава не съм клечал от близо 10 години, когато на село решихме да ъпгрейднем кенефа на двора зад къщата, като му присадим бял трон.
Вечерта, след като отложихме сапунката за утрешния ден, понеже кадровият ефрейтор като ни видя боси по джапанки, май му дожаля за нас, гледахме кабелна в телевизионната. Докато гледах телевизия бях приятно изненадан от нещо, което едва ли някога съм очаквал да се случи. Оказа се, че двамата близнаци, с които учих до седми клас в Червен бряг, също ги е награбила службата и са на същото място, на което и аз, само където аз им се явявам нещо като новобранец, понеже след 20 - 30 дни се уволняват. Доста е приятно да срещнеш истински приятели на такова и непознато и неприятно място...
[ Добави коментар ]Вторник, 21 Февруари 2006
Чувството, че съм на ново и непознато за мен място май не е от най-приятните. След като няколко пъти се попитах "Какво, по дяволите, правя тук?" и не получих отговор, реших да не обръщам много-много внимание на това. Но въпреки всичко, имам чувството, че тук хич не е за мен, а явно и русенското варено в корема ми, с което вчера ни тъпкаха цял ден, е на същото мнение, преобръщайки ми чербата на опаки и карайки ме да се чувствам дисконфортно като се сещам за "клек-шопа", намиращ се в подземието. Но като се замисля, тук не е кой знае колко лошо - хубава храна, парно, което се пали всяка чевер. Все неща, от които бяхме лишени в Долна Митрополия.
След закуска започнаха и учебните ни занятия. Явно и тук ще се учи, дано само да не е като в Долна Митрополия - седим в студени помещения, наблюдавани от лице, което трябва да не ни позволява да говорим, и въпреки всички нищо не ни даваха да учим. Започнахме с писането на задълженията на часовия. Все пак вече на леглото ми не пише "новобранец", а под името ми гордо стои надписа "охранител".
През деня имах някакво доста странно чувство. Седях си сам на пейката, отдалечен от другите и гледах в точка към плочките под пейката. Другите се чудиха какво ми има и се опитаха да ме разведрят като поговорят с мен, но аз се направих на недостъпен и реших да не се занимавам с никой, понеже имам по-важна работа в момента. Работата се състоеше в това, че разни странни мисли изпълваха и тормозеха новобранската ми главица. Все още се питах тук дали условия за живот за един Бетовски. По едно време откриха друг начин да ме накарат да не мисля за глупости и ми намериха работа. Накараха ме да отида в канцеларията на старшината на ротата и взводния командир, където да раздам на всички по един текстилен колан. Реших да се възползвам от възможността, че съм на саме със старшината и взводния и си предложих услугите за "хакер" като тук все пак за разлига от другите места, за да си "хакер", не е нужно да си носиш компютъра със себе си. Тук си има една доста здрава и стабилна стара щайга, на която на монитора й се показва надписа Windows 98.
Дойде време и за следобедния боен разчет. Досега не знаех какво е това, ама явно е на него се разпределя работата, която има за вършене. На мен ми се падна да правя оборка, след което се започна с обещаната ни сапунка. Може да се каже, че аз отървах кожата от нея като ми се падна да почистя стаята за обувки и фитнеса. Надяваха се на някой да му се падне да "полее розите", но след като ги посетих след сапунката, тоалетните си бяха все така противни и смръдливи както вчера...
[ Коментари: 2 / Добави коментар ]Коментари
Наклецаха ли те вече ?
Сряда, 22 Февруари 2006
Раздадоха ни противогази по наша мярка и наш вкус. Така, ако някой в стаята реши да пусне русенското варено, което е ял, по газовите си тръби, ще имаме някакъв protection. Ама и аз с вечния си карък може да загина някъде геройски обгазен. Понеже влезнах последен в стаята с газовете, се наложи сам да си сглобявам моя. Дълго търпах и теглих гумата на газа, но в крайна сметка наместих пустите филтри. И вече бях готов за неприятна газова изненада след похапването на опасни храни.
Невидимата заплаха от един скандал
Следобяда правихме оборка и аз естествено, вместо да гледам за боклуци, търсих орехи, но за нещастие нямаше такива. Само където се забавих като изостанах от другите и старият войник, който ни беше назначен за старши, реши, че се скатавам и по този начин му се набих в очите. Поради това псевдо-скатаване, когато поискаха двама новобранци за помощ в кухнята, пратиха мен и още един, който по принцип спи, докато върви. Трябваше да се преборя с една кофа лук за белене. То беше рев, то бяха сълзи. Разбрах какво му е на момченцето от рекламата, питащо, дали ми е мъчно за вкъщи. Реших да споделя мъката си със старшината готвач, а той ми каза, че щяло да ми стане и по-мъчно.
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
bedni4kiq ne ti zavijdam:)
Написа cvety на 26-Sep-2006 11:54
Четвъртък, 23 Февруари 2006
Вчера ротния командир ни обеща, че утре ще ни пусне всички да си отидем. Обаче тази сутрин ни излиза с ново 20 - щял да пусне всички с изключение на 3-ма, които трябва да поемат вътрешния наряд. Естествето, тези трима трябва да са от близките места, затова предпочете да сме тримата, които сме от София. Каза ни, че щял да извърти така нещата, че да ни пусне поне за една нощ да си отидем и после да се върнем, за да вземем веднага наряда. Настана голямо напрежение сред кръга от новобранци. Всичко идваше от недоволството, че някои също са от София, но са си замълчали като са чули, че няма да пуснат софиянците. И както си вървеше спора и караницата помежду ни, дойде ротния с една камара книжки в ръката си, от които само 3 са на новобранци. И ни каза "Мислих, умувах, смятах, и се оказа, че от вас няма да мога да пусна никой, освен трима". Аз бях сред тези трима, а останалите двама се принудиха да си вземат по 3 дни от домашния отпуск, понеже живеят чак в Гоце Делчев и няма друг начин да си отдат. И нещата се извъртяха така, че тези, които трябваше да излязат, няма да го направят, а тези, които не трябваше, ще излязат. Ротния ми каза, че щял да ме пусне утре от 5 до 9 на следващия ден. Странна работа. Но поне ще изляза :))) На останалите двама софиянци им предложи да ги пусне от 5 до 9 вечерта на същия ден. Естествето, отказаха да излязат. За това време, освен да отидат, да кажат ку-ку и да се върнат, друго не могат да направят. И аз на тяхно място щях да се откажа.
И така, надеждите на българските лъвове, с които деля една стая, да излязат навън и да се видят с гаджетата и родителите си, се изпари като дим през комина и затова ще трябва да се задоволят с малката стаичка за свиждания на КПП-то. А аз след вечерната проверка разбрах, че излизането ми в малък гарнизонен отпуск не е никак случайно, и че някой има определена изгода от това, но подробностите около тези причини ще си ги запазя за себе си.
[ Добави коментар ]Петък, 24 Февруари 2006
Осъзнах какво точно означава думата "адаптация". В медицинската ми книжка психоложката е написала, че лесно се адаптирам към новото и непознатото. А дали е така? То и аз така си мислех, но след като се опитах да наблюдавам себе си като трето лице през последната седмица, забелязах, че не ми е чак толкова лесно да се адаптирам. Като върнем времето с няколко дни назад, се сещам как в Понеделник сутринта бях изпълнен с радост, че се махам от Долна Митрополия, докато вечерта, гледайки в плочките под пейката, на която седях, се питах какво изобщо правя тук и как да се върна там откъдето дойдех. Но не можех да върна времето назад. Тези два въпроса си ги задавах още два дни, след което положението стана още по-тежко. Буца заседна на гърлото ми, а стомахът ми се сви на топка. Като прибавим към това и факта, че очите ми пареха и им трябваше и най-малкото, за да се насълзят.
Това беше времето преди адаптацията, докато днес започвам да се чувствам точно на мястото си и започвам да осъзнавам, че мястото, на което се намирам, не е никак лошо, просто трябва да се погледне и от другата страна.
[ Добави коментар ]Събота, 25 Февруари 2006
Това да си имаш работа с Windows и сие, не си е работа! Цял ден се мъча да накарам един ТВ тунер да работи с FLY2000, която програмка всъщност е доста добра. Снощи нарочно си я свалих на мойта щайга, за да тествам, дали ще тръгне, и си работеше перфектно, дори си записах 1 - 2 клипчета от телевизията. Но като я пробвах на друга машина с друга марка тунер, не щеше да работи. Програмата се стартира, но не открива нито един канал, все едно кабела не е вкаран в буксата, ама е там. Реших, че може би сигнала, който идва по кабела, е прекалено слаб, но не беше и това проблема.
Втората възможност, която ми изплува в главата, беше, че драйвърите не работят, но чадото на чичко Луилям не мислеше така. То си казваше "драйвърите са инсталирани и си работят перфектно". И от това не е. В крайна сметка отебах цялата работа и теглих една майна на всичко.
Разтоварих си мозъчето от пустите програми и се прибрах на време в поделението. Реших да занеса нещичко и на съквартирантити, понеже те не са излизали и сигурно им се яде някоя друга вкусотия (аз лично не бих отказал). Донесох им малко плодове, шоколадови вкусотии и кола. Не им се зарадваха кой знае колко много, понеже са имали свиждане и са ги снабдили с всичко нужно. Не ми се понрави това, че когато храната трябва да се прибере някъде, всички викат, че това не е тяхно и да си го прибирам, където искам. А когато им се преяде, изведнъж всичко става тяхна собственост. Еми, следващия път ще го хапнете! Неблагодарно племе!
[ Добави коментар ]Неделя, 26 Февруари 2006
Първият ми наряд в това поделение, май ще има още много такива. (Дневален по рота). Според правилата на играта, трябва да отговарям за чистотата и реда в сградата със спалните помещения (Ротата), и най-вече за тоалетните. Но за да си върша, както трябва задълженията, трябва да ги приема чисти, и да ги сдам чисти на другия ден. Затова, първо, като се приема, се минава навсякъде и всичко се оглежда внимателно и ако предния дневален не е почистил, както беше направил този преди мен, отива и си довършва работата.
Дежурния по рота, на който съм подчинен, първоначално ми се видя печен. Отначало само се ебаваше и пускаше майтапи, но в последствие ми показа, че не е много стриктен, и ме остави на самотек.
Иначе, тук, за разлика от Долна Митрополия, дневалствата са доста леки. Не се налага да стоя прав на дъската, понеже си имам столче с масичка, на която спокойно мога да седна да си пиша нещо или да чета, за да ми минава времето. А може пък и да положа мирно главица върху кръстосани ръце и да подремна. А не като в Долна, да спя по стъпалата при минусови температури и после да се събудя като братовчеда на Робокоб.
Вечерта, след като спах 2 часа (от 10 до 12), трябваше да измия коридора с парцал. Все пак казах, че отговарям за реда и чистотата. После, след 4 часа блуждаене в полу-заспало състояние, легнах за още 2 часа (от 4 до 6). Да, разбрах, че е неприятно да се спи само 4 часа, и то разпокъсано по два, но какво да се прави? Такива са правилата на играта и трябва да ги спазваме, ако искаме да я спечелим. На сутринта, ще трябва само да измия тоалетните с изозан. Това е, не е кой знае колко зле...
[ Добави коментар ]Понеделник, 27 Февруари 2006
След като си довърших дневалството, изпълнявайки си стриктно задълженията (отговаряне на вътрешния телефон, поддърждане на чистотата и хигиената в ротата и тоалетните), ни направиха инструктаж за утрешните стрелби. Ура, утре ще стреляме с какалаци! Обърнаха ни специално внимание на мерките за безопасност, за да не стане така, че да отидем 30 човека, а да се върнем 29 + един с линейката (Не дай си Боже!)
[ Добави коментар ]Вторник, 28 Февруари 2006
Началото на конфликта в поделението
Някои хора започват от рано да ми бъркат в здравето. Доста човечета от старите войници ме гледат с лошо око и полагат доста усилия, за да знам за това. Един мушмул, висок около 1,80 - 1,90 (не знам с точност), с мазната си усмивка нахълта в стаята, докато си оправях леглото, стараейки се да го изпъна под конец, и с тънкото си, дразнещо гласче попита "Къде го моя човек?!?". След което ми каза да взема лопата и метла и да му измета стаята, а после да мина и с парцал да я измия. Но аз, от своя страна, вместо да си мълча, реших да не му оставам длъжен и му дадох да разбере, че ми е през центъра на гащите, че той, тук е стара пръчка или пък стара тояга. Без да отклонявам вниманието и от леглото, което наистина се стараех да изпъна добре, му промърморих "Ако искаш да се разменим? Ти да оправиш моето легло, а аз твоята стая... Започвам да си мисля, че всички стари сте с две леви ръце, щом все карате някой друг да ви върши работата". Естествено, тези думи се породиха и от раздразнението, че преди да се развият текущите събития, оправих едно друго легло, което също беше на един от старите войници.
В края на крайщата, отидох и му почистих стаята като естествено нито за миг не си затворих устата, което пък допълнително раздразни иначе старият войник. Може би затова ми каза, че е трябвало да си мълча и да работя. Аз пък го контрирах като му казах, че ако иска да си мълча и да работя без да говоря, по-добре е да си вземе куче. То прави, каквото му се каже, без да говори.
Приключихме с глупавите и безмислени според мен шеги, снаражихме се, и заминахме за огневия полигон в Сливница, за да пуцаме със шмайзерите. Аз успях да сваля 2 мишени, но все пак получих похвалата на майора, контролиращ стрелбите. Ако бях свалил още една мишена, печелих награда. Бог дал, Бог взел, голям праз. Дръг път повече.
След вечеря сутрешната разпра се повтори, като високият мушмул пак реши да скача по нервите ми все едно са като батут. Да, ама не са! Почистих му мизерната стая като ми дойде на ум да правя мизерии, но все пак преди да се действа, е добре да се обмислят внимателно нещата.
[ Добави коментар ]
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.
дразниш лъва а?това не е никак хубаво:)добре че си се отървал без нищо:)
Написа цвети на 26-Sep-2006 13:00