Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Архив за Януари, 2006
Сряда, 4 Януари 2006
От днес поставям ново начало на един кратък период от живота си. Може да се каже, че излизам в майчинство за 9 месеца :) Засега не се притеснявам особено много, понеже не знам за какво ще идва реч като влезна в родната армия, но за всичко си има време.
Смятам да ви занимавам с излишни глупости и да пиша всичко от деня, за да може тези, които не са ходили казарма, да знаят как протича един нормален ден в казармата, а не да пиша само най-интересното и да го коментирам. Та, ето как протече всичко днес по реда на събитията...
В 9 сутринта започнаха да ни приемат и минахме първо да си вземем здравните книжки и да си оставим личните карти на съхранение при нашите командири и началници. Как ли ще ги опазят, само те си знаят. Не след дълго чакане, дойде ред и на посещението на военният лекър. Не, не си мислете, че съм се дупил и съм давал бузи и както там го наричат. Просто питат, дали се оплакваме от нещо, ако не се оплакваш, много ти здраве, ако се оплакваш - в казармата ги боли нещо си там долу, че на теб ти има нещо. И последна спирка от обиколката ни при влизането - Батальона за Подготовка на Наборни Военнослужещи (БПНВ), т.е. там където ще спя. Там ни дадоха и хубавите дрешки, които едно време толкова много исках да нося, но имам чувството, че след доста кратък период от време, няма да искам повече да ги виждам, но уви, съдбата е решила да ги гледам цели 9 месеца.
Взех си аз зелените дрешки на ръце като старателно гледах в краката си да не падне някой чорап, ръкавица или още по-лошо, някои килоти, които са ми дали. За тоалетна хартия и дума не може да става, никъде в багажа си не видях да има топчето тоалетна хартия, което би трябвало да ми се полага на месец. Нищо, ще си купуваме като ни привика майката природа и ни позове.
Качвам се аз, влизам през някаква врата, на която ми пишеше името и какво да видя? Стая, която никак не ми харесва! Ама то какво има да ми харесва - олющени стени и 3 легла на по 2 етажа с бонус кенеф и баня на едно. Решавам да не губя много време и да взема да скачам в зелените дрешки, ама то туй как се облича, кое как е, нямам си и на идея. Отнякъде по едно време ми се излюпи още едно софиянче в стаята, което взе мен да пита, кое как се обличало. Откъде да знам, бе чаве, нали и аз сега с теб влезам, казарма по два пъти не се кара. Облакохме се и ни извикаха да ходим да си носим цивилните дрешки на родителите и да ги изпращаме по живо по здраво и да им кажем да не плачат за нас, оти скоро ще се върнем, дрън дрън... пълни глупости, тук ще изгнием.
Като за добре дошли, ни накараха да си хигиенизираме стаите и най-вече тоалетните, които ако се доверя на бележката залепена на вратата, ги наричат "санитарни възли".
И всичко стана на тъгадък, не усетихме кога мина времето и ни викнаха да се строяваме, за да ни водят на вечеря, която пък напълно управда очакванията ми за храната в казармата. Вечерята беше ужастна - ориз, който имаше доста добре наподобяващ вид на повръщано и в него се пулеше някакво месе с кокал. По време на вечеря, нали знаете, че не трябва да се говори, оти ке ти падне зелката, или че ядеш прав. Всичко се извършва по команда, дори сядането на стола, за да се вечеря, и ставането от него. След вечеря, задължително си отсервираме като всичко се изсипва в разни големи и дълбоки тигани и после се носи за прасетата, които не ги знам къде изобщо се намират. То тук би ли могло до оживее прасе?!?!
След вечеря се прибрахме обратно по стаите, за да си довършим работата с хигиенизирането и шиенето (трябвало да си зашием единия чершаф за едното одеало и да се подгъне на една педия разтояние). Ако не го зашия какво? Ще ми открадната чершафа ли? Ааа... по-добре като крадът чершафа, да ги олесним, като вземат и одеалото...
Някъде към 9:30 дойде време да ни викат за вечерна проверка. Изкараха ни, строихме се, постояхме малко на студа та вятъра да ни обрули изплашените главици, и решиха да ни приберат обратно да ходим да си лягаме. По общо съгласие решихме да си лягаме с дрехите - хем да не ни е студено, хем да се оправяме бързо сутринта.
[ Добави коментар ]Четвъртък, 5 Януари 2006
Бах, одървих се от студ! И с камофлажа да се спи, никаква файда...
Сутринта се става най-рано в 5:45, като в 6:10 вече трябва да сме строени на плаца за проверка и би трябвало физ-зарядка, ама ние сме съвременни хора, ще се занимаваме с почистване. След почистването, обратно по стаите, за да чакаме да ни викнат за строй за закъска, която за разлика от вечерята, беше хубава. Състоеше се от: 1 яйце, 1 топено сиренце, 1 сиренце (може би от овцата доли, която е вързана зад батальона), 1 халва (колкото една супена лъжичка), 1 кашкавалче и хляб. Закуска за шампиони! Имаше и прясно мляко и макарони, но аз пропуснах, не ми изглеждаха много така вдъхващи доверие, пък и останалото ми беше достатъчно.
След закуската отново ни строиха и ни научиха на най-важните неща - как се отговаря ("тай вярно!" или "съвсем не!"). Казаха ни и да отдаваме чест като видим някой с нашивки на пагоните, ама засега не го правим, само си ги подминаваме като пътни знаци, а те ни изглеждат с поглед от рода на "ти ще ми паднеш в ръчичките някой ден!".
По едно време, от някъде измислиха някакво название "джобна готовност". Това било включвало всичко, което би било от първа нужда на един войник, което той да може да извади веднага при първа необходимост - ножле, носна кърпа, игли и конци (бял и черен), гребенче, ноктерезачка и огледалце. Аз всичко си имам, затова не ме караха да си ги купувам, за разлика от останалите. Само не ми е ясно това гребенче за какво ми е като имам един милиметър коса. Веждите ли да си реша?! Е джобните готовнисти отървахме парата да не я даваме, ама ни накараха да си купим и Кисол, с която да хигиенизираме така нареченият санитарен възел, по неше му - кенеф.
По едно време пак решиха да ни строят, като никой не знаеше защо... Хвахана ни и ни заведоха в съседния батальон, за да изнасяме някакви шкафове и бюра от разни канцеларии. А преди това ни взеха мен и оше един от нашата стая да носим чершафи и калъвки за пране. Три пъти се препотих докато ги занесем, а и пералното явно нарочно са го сложили в другия край на поделението.
Не знам защо, ама започва да ми писва да чувам разни викове в коридора, гласящи "всички пред стаите!", понеже се иска да излизаме винаги по форма - закопчана шуба с колан, със шапка, с всичко. Просто не можем спокойно да си съблечем дебелите шуби и да стоим само по риза, понеже всеки момемнт могат да ни извикат и .. ХА! Хванат ни по бели гаши и ризи.
Засега, започва да ми става ясно, че май ни използват само, за да им вършим черната работа, т.е. когато трябва нещо да се носи, викат нас. Сега разбирам защо НЛО пееха "Ние сме млада бригада..."
Реших да пробвам да се оредя за някоя скътавка, оти не мисля всеки ден да мъкна разни чершафи и бюра напред-назад, затова отидох при старшината и попитах, дали може да съм писар. Той ме накара да си напиша имената на един вестник, за да ми види подчерка и ми каза, че ставам. Ще ставам ми та, да не искаш да лягам, я.
Следобеда беше доста по-спокоен от сутринта. Стояхме си двама човека в стаята и чакахме да ни изненадат с поредното "всички пред стаите!". Останалите от стаята ги нямаше, понеже двама са дневални, един е бакар, а последният е на военна болница в Плевен, оти не би трябвало да е тук, щото бил блъснат от кола преди време и не бил изобщо годен по новите закони, ама те го набутали да види що е то армия.
Предната вечер и аз бях записан за дневален, но за щастие, един от ефрейторите на втора рота, се оказа, че е мой приятел, с който съм учил в Червен бряг. Та той каза на ефрейторите на нашата рота ("първа елитна", както те казват) да ме сменят с някой друг, понеже съм бил негов човек и не е било добре да ме пишат наряд още от втория ден.
Вечерта, вечерята, за разлика от снощи, беше малко по-хубавичка. Ядохме зелева гостба с месо. Абе, то малко е пресилено да се каже месо, понеже ни дават само кокали, леко покрити с месце. Явно преди да ги дадът на нас, първо са минали през зъбите на кучето, което спи под стъпалата на батальона.
След вечеря, за пореден път ни извикаха пред стаите и за наше очудване наредиха всички да си изнесем багажа и одеалата пред стаите. Казаха ни, че повече няма да спим там и че ще си сменяме спалните помещения. Брех, изритаха ни като мръсни котета, а тъкмо вчера се нанесохме. На това му се вика гостоприемство. Е, за щастие, отново сме всички заедно в едно помещение и дори олучихме кьоравото с по-хубава стая от предишната. В последствие се оказа, че това е най-хубавата стая в батальона.
След цялата тази рокада, ни извикаха мен и още един от нашето спално за писари. Отидохме в канцеларията и започнахме да попълваме листчета с имена за всичките легла на новобранците, а старшината попълваше листчетата за вратите на спалните помещения. След като всичко беше попълнено и готово, след вечерната проверка, трима от писарите започнахме да минаме по стаите и да лепим новите етикетчета за леглата и вратите. Понеже стана късно и вече беше време за лягане, а старшината ни каза, че няма да си легнем, докато не ги налепим всички, започнахме да будим неориентираните войничета и ги карахме сами да си ги лепях като им оставяхме етикетчетата с малко тиксо за лепене. В 11 вечерта вече бяхме готови, за да се приведем в хоризонтално положение и да се опитаме да починем да 8-те часа сън, които ни се полагат за едно денонощие.
[ Добави коментар ]Петък, 6 Януари 2006
Сутринта имаше паднала снежна покривка и за разсънване ринахме сняг. Стана ми пределно ясно, че с лопата по камениста повърхност не се рине много лесно. След като ни дадоха време за оправяне на стаите и леглата, отидохме и на закуска, която също както вчера беше хубава, дори бяха прибавили и хубаво топло чайче.
Старшината мина по стаите, за да види, дали всичко е изрядно и при нас беше точно така. Десет минути по-късно ни изкаха за строй зад батальона и с тържествена церемония по случай празника (не по случай хубавото време) - Богоявление, повишиха старите войници в ефрейтори, а на нас ни начислиха по един шмайзер, който от утре сме щяли да започваме да го използваме, или поне така казаха.
Вечерта ни хвана лейтенанта (ротният командир), за да ни поговори. По принцип, всички се плашат от него, понеже изглежда доста зъл и накара хората от едно спално да правят лицеви опори понеже закъсняха с 2 минути при прословутата команда "всички пред стаите", но след като ни поговори малко, на всички ни стана ясно, че има право и че не е лукова глава.
Направихме си едно военно събрание, в което избрахме говорител и заместник говорител на ротата. Те трябва да са връзката на войниците с ротния, за да не ходим всички по едининично при него и да му се изтъпанваме с разни тъпи въпроси. Т.е. всичко ще се пресява през говорителите и чак тогава ще стига до ушите на лейтенанта. Говорителя на нашата рота е едно момче от нашето спално :) Айде, оредихме се с вътрешен човек при ротрия :)
Вечерта, преди вечерната проверка, ни заведоха на лавка за половин час, но за съжаление, аз не се вазползвах от тази възможност за закупуване на всичко нужно на стомаха ми, понеже имаше адска навалица, а и много-много нямах желание за нищо. Единственото, което исках, беше да полегна и да почина. Поне успях да звънна скришно един телефон на нашите, за да ги уведомя, че всичко е наред, и че съм добре. Да, бе, добре съм, трънки и глогинки. Стомаха ми е на топка и все още се питам какво по дяволите правя тук.
Вечерта, като си легнахме, възникна паника, понеже момчето, което е в кухнята (бакара), ни издаде обществената тайна, че в сутрешното топло чайче, са ни били сипали бром. На мен ми е все тая, дали има бром в чая, или няма. Все пак нямам кой знае какъв мерак да ми .. такова ... абе сещате се, и то в казармата. Ама други не мислят така. Те се притеснявам да не би да хванат нещо да ги повредят. Това да не ти е карбуратор на кола, че да се повреди бе. Я си пий чайчето и не се разправяй с глупости.
[ Добави коментар ]Събота, 7 Януари 2006
Както всички знаем, за всяко нещо си има първи път. Днес беше дошло време за първата ми сапунка, която пък беше в някакъв нов съвременен варианд на класическата сапунка. Обраха ни всички препарати за почистване, които ни бяха накарали да си закупим и хайде, в коридора с по едно парцалче на дневното aqua party. Добре, че мина моят човек от ефрейторите и ме измъкна от това мощно търкане с парцала, като ме заведе на лавка. Каза ми, че ако пак ме види да търкам с парцала, ще ме одуши с него.
По-късно през деня ни събраха в телевизионната зала, за да попълним разни анкети с това, кой от какво разбира, кой какво е завършил, кой е съден и кой не, такива ми ти работи. Казаха ни и имената на командирите ни на отделения, на взвод, на рота, на батальон и на поделение, та като ни питат, да не се излагаме. Общо-взето, засега денят ни е много по-спокоен от предишните.
Вечерта решиха отново да ни водят на лавка, та се оказа, че целият ми ден мина на това място за разтоварване от ежедневния стрес. Обаче, хората са казали, че трябва да дадеш, за да получи, в нашия случай ние получихме това, което искахме, но дойде време да дадем и нещо от нас. Трябваше да се прави вакса. За тези, които не знаят какво е това животно и дали има то почва у нас и най-вече в казармата, ще се опитам да обясня какво точно се прави при ваксата. Представете си един голям коридор със спални помещения, на който коридор пода е от мозайка, която пък вече е замърсена от постоянното разхождане с мръсни кобинки по нея. Затова, трябва да се приведе в по-добър за окото вид, и се намазва с доста щедро количество вакса за обувки, след което на всеки се връчва по едно парцалче, слага си го на крачето и започва усилено да прави възвратно постъпателни движения с крачетата. Ама май е излишно да споменавам, че и от ваксата се измъкнах, отново благодарение на по-горе споменатият ефрейтор. А ето как стана и самота скътаване от ваксата - отивам аз при нашия ефрейтор и го заговарям с "Извинете, г-н Ефрейтор"... Добре, с обръщението към него, уцелих кьоравото, но с това "извинете" си намъкнах на главата излишният гняв на въпросното зелено човече със жълти нашивки на раменете. И в крайна сметка той ми каза "Добре де, айде казвай какво има..." и аз измърморих "Искам да знаете, че ефрейтор еди кой си ми забрани да правя вакса и сапунка", а той ме погледна умно и ме попита "Ти от Червен бряг ли си?", след което аз потвърдих и той ме опъти да ходя в стаята и да не излизам от там, докато останалите не приключат с търкането.
В последователност се оказа, че има още един от ефрейторите, който е от Червен бряг и е учил с брат ми. И той ми каза, ако имам проблеми да се обръшам към него. Явно тук е по-добре да се представям, че не съм от София, а от Червен бряг. А когато се колебая кое от двете да кажа, просто казвам, че съм от "София - Червен бряг" - звучи малко като маршрута на бързия влак, но все пак дава толкова подробна информация за мен :)
Вечерта, както обикновенно става по разни лагери, изледи и разни тем подобни, започнахме да си разказваме страховити историики, каращи кожата на човек да настръхне, а той самият да придобие готовност за бой или за бягане. Имаше доста впечатляващи истории, но имаше и такива, които не могат да те накарат да потръпнеш и за миг. В крайна сметка, нямах проблеми със спането през нощта след слушането на подобни разкази.
[ Добави коментар ]Неделя, 8 Януари 2006
И тази сутрин отървах кожаха от вакса и сапунка. Изкараха ни всички пред стаите, връчиха ни по едно парцалче и ни казаха да започваме с енергичните движения, внасящи чистота в коридора. Единият от ефрейторите дойде при мен и ми каза, ако никой не гледа, да се шмугвам по най-бързия начин в стаята и да не си подавам носа навън. Аз естествено изчаках съответният знак от него, че фронта е свободен, след което незабавно изпълних указанията му.
Както си седях кротко в стаята и убивах време, гледайки ту в тавана, ту в пода, изведнъж влезна един друг ефрейтор в стаята и с раздразнителена нотка в гласа си ме попита какво правя вътре. Аз му отговорих, че еди кой си ефрейтор ми е наредил да си седя в стаята, след което той ме опита откъде съм, отговорих му, а той ми се усмихна и каза "Аз пък съм от Телиш" (село между Плевен и Червен бряг), след което ми даде същите указания както и предният ефрейтор - "Стой си вътре и не излизай".
Тези мои скътавки обаче взеха нещо да не се нравят на съквартирантити ми и взеха да пискат, че искали да ги редя и тях. Съжалявам, момчета, ама не мога да тръгна да редя цялата рота, че тогава няма да има кой да гърчат старите войници. Пък и те момчетата все се хвалят, че са били с връзки, и че връзката им била еди кой си подполковник. Ами, надайте се на него бе, не на мен, аз съм просто един редник, нищо повече.
Не е минало кой знае колко време откакто се намирам тук, но забелязвам, че се намирам в стаята с обществения кенеф. Всички щатни влизат в нашето санитарно възелче и го обезсанитарват. По едно време влезна и лейтенанта, ама не за тоалетната, а да провери, дали всичко е наред в стаята и, дали всичко е изрядно. Ами то винаги си е така. Ние сме подредени момчета, иначе ке ни падне зелката.
Дойде време и за обяда, който на вид вдъхваше доверие, за щастие се оказа, че и на вкус е така. Напълнихме стомасите си с леща, мусака и шоколадче за десерт. То туй шоколадче не разбрах само като антибром лек ли го дават?!?!
Днес май е ден е гърч. Всички ефрейтори ни гърчат, както си знаят. Трябваше да правим вакса, сапунка, но не само на коридора, а и на стаята. На мен обаче ми кипна и хванах та се развиках на единия от ефрейторите, май не биваше да го правя. Заплашиха ме, че ще правя сам сапунка на целия коридор. Добре, че се оказа просто заплаха, а не действително наказание. Обаче се набих доста в очите на въпросният ефрейтор и вече като ме види, все ми вика "Пак ли ти, бе?!?!". Еми, пак аз... Накрая, реших да го питам за името му, та да говоря с моя човек, а оня се оплакал на останалите ефрейтори и ме викнаха в телевизионната, където се бяха събрали всички зелени човечета само с една жълта нашивка на пагона, за да забърша дъската в стаята. Влизам си аз, а онези ми викат ""Ти кой ще плашиш, бе?!, все едно пък съм бил плашил някой. Аз просто го попитах за името, нали искат да знаем имената на командирите ни на отделение. Е, как искат да ги знаем, като щом ги попитах как се казват, те си помислиха, че ги плаша. Реално, тук не мога да изплаша никой с нито, понеже тук всичко живо са все връзкари и съм 100% сигурен, че тук няма нито един случайно попаднал в това поделение. Е, може би има някои хора, но те да са някъде към 20 - 30% максимум.
Вечерта, за пореден път ни връчиха парцалите в ръчичка и казаха да търкаме пода, ама този пък само със сухи парцали, без вакса, без сапунка, без нищо друго. Започнахме ние да търкаме и един ефрейтор ни взе 4 човека и ни викна в стаята си. Искаше да му зашием табели с името на ризата, шубата и шапката. Нали и нас ни караха да ги шием тези работи, ама то донякъде е добре, така и да ми изчезне шубата (да не дава Господ), лесно би била намерена. Поседяхме, шихме, поговорихме си, мен вече ме запомниха горе-доли и реших, че е дошло времето да се изнасям от тази стая, все пак не трябва да ставаме нахални. Ама и ефрейторите са ебаси мързелите. Ама защо да работят като знаят, че новобранците биха свършили тяхната работа. Дори стаите им са в по-окаяно състояние от нашите, ама на нас са седнали да се карат.
Днес наблюдаващ ни е лейтенанта и спека е доста голям. Постоянно ни предупреждават да сме били изрядни, всичко да е наред, понеже утре е щяло да бъде откриването на учебната година и щели да ни правят проверки на стаите, на дрехите, обувките, абе на всичко каквото се сетите, че може да му се направи проверка :)
[ Добави коментар ]Понеделник, 9 Януари 2006
Днес е деня, в който се открива учебната година в казармата. Постоянно ни ръчкат и ни проверяват, дали сме бръснати, лъснати, спретнати, по форма ли сме, правилно ли отговаряме на въпросите, абе всичко под ножа, който в последствие се оказва дървен...
8:30
Дойде време и за дълго чаканото откриване на учебната година, придружено с тържествена церемония. До последно лейтенанта ни шушнеше в строя и ни даваше указания какво да правим. Спокойно, бе човек, насочи се повече към момчетата с турски произход, не към нас.
Музиката засвири, минаха със знамето, викнахме едно мощно "УРРРРАААА-А-А-А..." все едно се радваме, че сме в казармата и добре облечените и униформени военни решиха да ни запознаят с биографията на командващите ни докато стоим на студа и ни се схванат краката от студ и станат на висулки. Ебати нищо и никаква церемония, само където премръзнахме от студ. Е, поне разбрах и това, че командира на батальона е от Чомаковци (село до Червен бряг) и че има едно дете.
След церемонията ни раздадоха тетрадки и започнахме с така наречената учебна година. Първото нещо, на което ни научиха, беше мерките за безопасност при стрелба с оръжие и мерките за безопасност при мятане на граната. Явно първо искат да се научим да се пазим и чак тогава да тръгваме да се стреляме със шмайзерите. То туй е малко като хакерските атаки - научиш ли се да се пазиш, ще се научиш и да атакуваш, само където не ми е ясно как като се науча да се пазя от автомата, ще се науча да атакувам с него. Пределно ясно ми е, че не се използва по същото предназначение както бейзболната бухалка, но ако не ни научат как става, явно така ще трябва да го употребявам.
След обяда, дойдеха някакви и ни взеха около 16 човека, та ни замъкнаха в една изоставена сграда, която в последствие се оказа, че е корпус "В" и там, въоръжени с поедин гайчен ключ в замръзналите ни ръце, трябваше да разглабаме легла. Изцапах се като щастливо прасе в кочината си, само където аз не бях чак толкова шастлив, колкото пра сето. В стаите имаше много паяжина, много прах, а също така и много легла за разглобяване.
В последствие научих, че докато ние сме били разглабали легълцата, останалите са ги били водили на обиколка да гледат хамбарите със самолетите, учебните площадки, на които ще тренираме и строевия плац, който казаха, че бил доста голям. Смятам, че не съм пропуснал кой знае колко много, понеже плаца ще има да му се радвам докато се научим правилно да набиваме крак. Между другото, още не можем да ходим в строй без да се настъпваме и бутаме, камо ли пък крак да набиваме. А още има хора, които ходят като Чарли Чаплин, все едно имат щеки в дупарите. Бе, отчайваща картинка, но до клетвата ще се научим, няма къде другаде да ходим...
Досега, все си мислех, че лейтенанта се ебава с нас и ни поздравява с думите "Здравейте, буци", а в последствие се оказа, че той ни бил казвал "здравейте, бойци". Ама иначе сме си тъпи като буци :))
[ Добави коментар ]Вторник, 10 Януари 2006
Първото ми дневалство
Снощи на вечерната проверка ме прочетоха и ме назначиха за наряд. Започвам да се съмнявам, че са ме писали, понеже се отварях на ефрейтора онзи ден, но все още не можем да бързаме да обвиняване невинните хора. Здраве да е! За всяко нещо си има първи път. Рано или късно, ще трябва да дам наряд все пак.
Новият наряд се събира след като наобядваме, минава се за да се снаражим, в слачуя с нож, и се отива на развод. Там се ходи зад една сграда и чакаме да дойде дежурния по база и да ни разпита, дали всичко ни е ясно, след което пита, дали има хора, които не могат да носят наряда и си заминава, а ние си отиваме по постовете. Бе как да не мога да го нося тоз наряд бе? Ще го носим и хоро ще играем даже.
Идва момента, в който се споменава великият израз "Само този, който не е бил в казармата, само той не знае какво е...", същото е и за наряда. Забелязвам, че на думи всичко изглежда лесно с този наряд, и че няма кой знае какъв проблем да се седи на едно място 2 часа и да не се мърда, след което да те сменят другите 2 смени и след 4 часа, да застанеш пак на стойка и така 24 часа. Изглежда не чак толкова сложно и все едно няма кой знае каква философия. И аз така си мислех, ама към 12 вечерта става лошо...
[ Добави коментар ]Сряда, 11 Януари 2006
Що е то да си дневален
Вече правим една седмица в този конц-лагер, а на мен наряда ми все още си тече...
Успях да посмя около три часа и половина - от 12 до 4 сутринта се пада почивка за спане на моята смяна. Впрочем, това е най-хубавата смяна, понеже времето за спане е цели 4 часа. На другите две смени пак е толкова, но е разпокъсано на по 2 часа спане, докато не ти се надуят очите за сън - от 10 до 12 се спи, от 12 до 4 двамата са на пост, след което се спи от 4 до 6. Този, който е трета смяна, трябваше да ме събуди в 4 сутринта, за да го сменя, а той да ходи да спи, затова го бях инструктирал да ме буди, докато не види с очите си, че ставам от леглото, понеже лесно мога да го отеба и да се обърна на другата страна, за да си довърша работата със съня. По едно време, както сладичко си спях, тих шепнещ глас ми нашепваше там нейде в съзнанието "Бетовски, ставай...". Викай, бе момче! Викай силно, или ще си седиш още на стойката и няма да има кой да те смени. В края на крайщата, след доста усилия, момчето успя да ме събуди и го смених.
Да, дневалния не трябва само да стои като треснат по главата, а трябва да върши и работа, която е свързана най-вече с чистотата. Мозайката в коридора трябва да светне като огледало, та да можеш да се избръснеш, оглеждайки се в нея. Имаше и снежна покривка, та се наложи да мета снега от стълбите пред батальона. То пък как се мете сняг, докато той прогресивно си натрупва зад гърба ти на метеното... Тъкмо почистиш, и пак трябва да се върнеш обратно. Т.е. времето е запълнено от всякъде. Но работата не свършва до тук...
Един радятор се беше спукал от студа, та постоянно ставаше наводнение във фойето (тази дума не я знам как се пише) и се налагаше постоянно да действаме с лопатката и парцалите, за да попиваме образувалите се локви. Водата пък от своя страна, за съжаление не личеше, че е от парното, понеже беше ледена.
Ето това му е гадното на дневалството, че каквато и работа да има за вършене, познайте кой ще викнат да я свърши... Поради тази причина, през деня носих патрони, които никак не бяха леки, изхвърлях боклуци, почиствах стаята на дежурния по батальон, носих сандъци с оръжия, а за капак на всичко това, дойде и някакъв си полковник на проверка, та падна ебати юркането. Заради дневалството пропуснах и посещаването на някакъв концерт, на който е имало жени по прашки - радост за войнишкото око :)
Най-накрая, дойде новата смяна и ни смени. Умирам за сън и смятам да почина, но ... това през деня не е позволено. Не трябва да има хора по леглата от 6 сутринта до 10 вечерта, а на всичкото отгоре, лейтенанта ни накара да търкаме пода на двата етажа, понеже все още има тъпаци, които не знаят кога и къде трябва да се пуши. Те бяха наказани пък с прекопаване на една доста голяма градинка.
Да споменавам ли как беше пак веребята? ОРИЗ! Много гаден ориз, от който дълго яздих порцелановото пони в "санитарния възел".
[ Добави коментар ]Четвъртък, 12 Януари 2006
Като по чудо, тази сутрин не почиствахме района с разни оборки и събиране на боклуците с ръце, а правихме физ-зарядка. Явно повече ми харесва да правим това, отколкото да обикаляме и да чистим. Все пак в тези студове е доста по-добре да се разсъним и разгреем с раздвижване на крайниците и помпане на лицеви опори...
Учебните ни занятия за днес включваха огнева подготовка - стреляне със шмайзера или по-точно, игра на войници като деца с детски пушки. Правим само сухи тренировки без куршуми и търчим като финикийци, изпълняваме команди, докладваме какво правим.. Абе, интересно е. Ето какво се прави при огневата подготовка:
- Застава се с автомат на ремък и следва команда "Смяна, към огневия рубеж, ходом-марш!" - тръгва се към отбелязаното място с флагче за огневи рубеж и там следва командата "Раздавач, раздай боеприпасите", при което минава раздавача зад нас и раздава пълнителите с патроните, в случая - празни пълнители. Следва командата"За Бой!" - ние повтаряме "За бой!", ловим автоматите в ръка и тичаме напред. Лягаме по точно определен начин, вадим пълнителя от сумката, слагаме го, презареждаме, поставяме го на предпазител и докладваме "Г-н Лейтенант, р-к еди кой си, Готов за Бой!"
- Следва команда "Огън!" - повтаряме "Огън!", махаме предпазителя и стреляме, в нашия случай, само щракаме все едно сме пръднали и се кефим. Следва доклад от наша страна - "Г-н Лейтенант, р-к еди кой си, стрелбата завърши". Той ни командва с "Изпразни оръжието" - маха се пълнителя, маха се предпазителя, презарежда се двъ пъти, за да няма останали патрони вътре, прави се контролен изтрел, поставя се предпазителя и се докладва "Г-н Лейтенант, р-к еди кой си, автомата е изпразнен и поставен на предпазител!".
- Следва команда "Оръжието за преглед", при което трябва да се хване автомата по точно определен начин и да се докладва "Г-н Лейтенант, р-к еди кой си, заповядайте автомат калашников, серия ... номер ..., боен празен, готов за преглед!". После има още един доклад, в който се докладва какви мишени са поразени, в моя случай - нищо, ама няма да ви го казвам. Достатъчно ви занимавах с разни команди и доклади, които при хвърлянето на граната са по-малко.
Понеже сме доста народ, които трябва да минем през всичко това, което ви обясних досега, а не трябва да има скучаещи и гледащи, останалите се занимаваха с останалите нормативи - разглобяване и сглобяване на шмайзера и сухи тренировки, или по-точно само обяснения как се мята граната.
Естествено, не мога да оставя на заден план и издънките в ротата - хората, които не знаят кога трябва да говорят, и кога не, т.е. тези, на които не им пука за нищо и вечно се дънят, а едновременно с това, дънят и нас, оти и ние го отнасяме заради тях. Та този път заради тях, старшината се ядоса и реши да ни покаже какво е то тактически полигон. Тези, които са били в казармата, би трябвало да им е пределно ясно какво е това, но аз те първа го разбрах. Това е място, където има много трева, в случая и кал и сняг, и трябва да се лази, за да се залага на тактиката за превземането на врага. Всичко това става за определени нормативи, ама ние този път само си лазихме, за да видим за какво идва реч.
Следобяда ни водиха на близка среща с ВКР-то, за да ни постреснат малко, какво ще стане, ако решим да си позволяваме волности и да прибягнем до бой. Ами ето какво ще стане - независимо кой първи е започнал боя, и двамата го отнасят, а от там става лошо - или военен затвор, или разпределение в гадно поделение. Та ни вкараха в една голяма зала, наричана "дом на културата", където беше доста топличко, с меки столчета, еххх... ама и каква зимна умора ме налегна, та като му откъртих едно спане, по едно време се събудих от почукваща главата ми ръка, която в последствие се оказа на ефрейтора, който каза "я го събудете тоя..."
Накараха ни да си почистваме и автоматите, все пак бяхме лазили в сняг, а шмайзера се е нагълтал с доста голяма доза от него и си ревеше за почистване.
Вечерта ни изненадаха като казаха, че имаме избор от ходене на лавка и ходене на кино. Или едното или другото, ама ние сме повече гъзари от другите и отидохме и на двете. Един ефрейтор ни събра в строй от 100 човека и се провикна силно "Бегом!", при което ние трябва да повторим "бегом" и на марш да се затичаме като бесни коне през поляна като трябва да не разваляме строя. Да, ама мене ме е страх да бягам в строй, понеже се чувствам като все едно бягам пред стадо бягащи мустанги, та както бях в предните редици на строя, изведнъж се оказах най-отзад. Имаше и премазани човечета, от разярените хора, желаещи да посетят лавката. Седяхме малко на лавка, похапнахме, пийнахме топли напитки и се затичахме към киното. Оказа се, че на ефрейтора май не му е дремело много-много, че ще хванем филма в последните 30 минути от него, затова е бил решил да ни води и на двете. Е, нищо, то и без това е едно кино... Тъмна картина, пък и май тея хора не са чували за понятието DVD-RIP, та не съм изпуснал кой знае колко много, а и филма съм го гледал вече - "50 първи срещи". Добра идея е да се пускат любовни истории на войниците. Нищо чудно както си гледаш филмчето, някое войниче до теб да се разчувства от любовните сцени и да вземе да ти пусне я краче, я ръчичка, я някой друг неприятен крайник.
На вечерната проверка преди лягане, пак ме назначиха за наряд и започвам да си мисля, че наистина ми имат зъб! Е, поне наряда ми се е паднал на хубаво място - всеки, който е бил там, е доволен - батальона на кадровите военнослужещи.
[ Добави коментар ]Петък, 13 Януари 2006
По план днес трябва да се хвърлят имитационни гранати. Доколкото разбрах, не са чак толкова силни, колкото бойните, но все пак имат възможноста да откъснат някое друго пръстче. Горе-долу, като новогодишната пиратка.
Естествено, както и при стрелбите, и тук си има определен ред за хвърляне на лимонката, портокалката или други цитросови плодове. Сетих се за добрите стари времена, когато по цял следобяд движех разни червейчета, оборудвани до зъби с бойни припаси. Та да се върнем на определения ред за хвърлянето на плодчетата... В дясната ръка се взима гранатата, а в лявата - запалката за гърмящото растение, като по никакъв начин не бивало да се доближават едното до другото. С ускорена крачка се придвижваме до окопа, където се чака командата на лейтенанта - "Подготви гранатата!", при което ние повтаряме командата и по точно определен начин завиваме запалката за топчето, което по-късно ке гръмне. След като всичко е снадено както трябва, граната се лови здраво с дясната ръка и се стиска силно, като не трябва да се отпуска. А пусна, а гръмна! Ни са ибавам :) Та след като вече здраво стискаме кълбовидното и в никакъв случай дори и за миг не си помисляме да го пуснем, се докладва "Г-н лейтенант, р-к ..., Готов за бой!". Оня ми крещи "ОГЪН!", при което и аз крещя същото незнайно защо и мятам граната като преди това естествено се дърпа халката. Ако не дръпнем тази халка, все едно сме хвърлили камък в полето, а всички знаем, че камъните не гърмят :) И понеже това трябва да гръмне, ние сме длъжни да клекнем, а не да стоим прави и да гледаме къде ще падне това, където ке гръмне. Да, ама аз нали съм твърда глава, та реших да се покажа отгоре и да гледам, та може би и затова имам тройка като оценка. Понеже съм любопитен и гледам къде ще падне, ми казаха, че в понеделник ще пропусна мятането на бойна граната. Голям праз! Притрябвало ми да мятам нещо, което би могло да ме екстрадира от белия свят...
След мятането на гранатите, застъпих наряд (не снаряд! На снаряди не смея да стъпвам, току-виж остана без подметка и още нещо...)
След като застъпих наряд, разбрах, защо всички викат, че да си дневален в батальона на кадроваците е голяма скътавка. 2 часа си на стойка, 4 почиваш (ходене по кафета и други приятни места, които тук са в намален състав), докато в нашия батальон съм длъжен да стоя постоянно на крак и да не мърдам от там, с изключение през нощта, когато ми се полагат 4 часа сън.
[ Добави коментар ]Събота, 14 Януари 2006
О! Изненада! Днес отстъпвам наряд и вечерта са решили пак да ме четът за утре. Ах, този "хакер" (нарича себе си така, понеже успя да си пусне принтера на машината, на която прилежно си работи чедото на чичко Луилям), който пише списъците с нарядите, заслужава да го хвърлят на лъвовете. Как не го е срам пак да ме пише наряд. Аз ще го оправя него, ама жалко, че днес е отпуск, та реших да отида при другия ми градски, който също е ефрейтор и да му се оплача. Момчето реши да ходим да говорим с дежурния по батальон, който уж бил негов човек. Влизаме ние, а вътре двама офицерски кандидата (за кратко ще ги наричам "фазани" - по препоръка на Георги Генов), от които едния ни водеше занятията по огнева подготовка. Моят градски подобаващо се обърна към двамата като каза, че се явява по личен въпрос и обясни какъв по-точно е личния въпрос. А аз от своя страна, не би беше проблема, че ще застъпвам наряд, а че утре би трябвало да имам свиждане и този наряд преебава цялата работа. А и все пак исках да разбера и защо за трети път съм наряд и то през ден, понеже се съмнявам, че може би са ме наказали за нещо и аз все още не знам за какво. Фазана ме отеба с молбата ми утрешния наряд да се измести за следващия ден, понеже според думите му София е на "едун кур път" и ще има предостатъчно време за свиждане. След което ме питаха от кой взвод съм и аз им казах, че съм от първи. Последва друг въпрос "Знаеш ли кой ти е взводен командир?!"... А сега де! Дали знам?! Набързо преглеждам в главата си логовете от фотогравската памет, която за нещастие този път нещо ми изневери като се прояви само частично. Сетих се за името на взводния, но не и какъв чин беше. При което типично по първа сигнална система, изтрелях само фамилията му, а единия фазан ме попита "Ти познаваш ли го тоя? Някой показвал ли ти го е той? Да не би да ти е братовчед нещо?!"... Сивото вещество в главата ми ми подсказваше, че фазана се заяжда за това, че не съм казал какъв чин е пича. Аз тактично казах "ми забравих го кой чин беше", на което той още по тактично и шеговито каза "втория чин в ляво". Ех, взеха ме на ебавка нещо, а и започнах да се притеснявам от факта, че и двамата фазана барабар с ефрейтора, който уж е мой човек, се смееха на поразия и ме гледаха. По едно време, в главата ми изплува изгубената част от логовете и започна да ми проблясва какъв пагон беше взводния - беше чист пагон с хоризонтална лента - фазан!!! О, боже, единия от фазаните реши да стане, сигурно му е писнало да седи и да ми се смее, та реши да стане прав, при което видях табелата с името на гърдите му, на която беше написана същата фамилия, която има и взводния ми.
Тук или става нещо гнило, или аз съм попаднал там, където не ми е мястото. О, да, нещо прещрака в главата ми и от унемяване от изненада, единственото нещо, което успях да скалъпя като изречение, беше "Амааа.. това сте вие! Много се извинявам!".. Явно не прие извиненията ми, щом ме изгони с думите "Да изчезваш, че ще отлепиш още 3 наряда!"...
Срам, срам...
[ Добави коментар ]Неделя, 15 Януари 2006
Цялата работа със свижданията ми се струва доста неприятна и неудобна. Съвестно ми е на душата да накарам нашите да бият толкова път от София до Плевен, за да се видим само за 1 час максимум и то да стоим навън на студа по пейките. Казах им повече да не идват, за да не се разкарват за глупости. Е, бяха ми направили и изненада като бяха взели един колега с тях, който се зарадвах да го видя.
Като за първо свиждане, мина добре, само където се почувствах някакси смачкан от всичко около мен и се сдухах доста. Реших по бързата процедура да изпращам нашите да си ходят, пък и все пак трябва да застъпвам наряд. Раздадох на ефрейторите еденето, което няма да ям и си оставих сладсишите за мен. Все пак и за мен трябва да има нещо. А и тук вкарваме в употреба поговорката "дай, за да получиш...". По този начин ние даваме храна, а получаваме добри отношения с ефрейторите. Донякъде е като тая работа, за която пееше Графа - за секса и парите, ама какво да се прави. В казарма сме все пак, всеки се спасява кой както може.
След като започна новия наряд, по едно време реших да се кача до стаята да звъна един - два телефона и какво да видя...?! Всички ефрейтори са се набутали в нашата стая и ядът, пият (безалкохолно) и пируват с разни месни продукти. Хм, май момчето на стойката ще почака малко повече, и аз ще взема да се облажа малко с храна, дакато другите дневални стоят на стойка. Пък и като хапвам и говоря с разни хора, по-бързо ми минава времето на стойката :))) Гадно звучи, но пак ще кажа, че сме в казармата и живеем в трудни условия.
Другите от стаята решиха да не се мазним само не ефрейторите, ами и на наблюдаващия ни. Занесоха разни меса на старши сержанта, който ни е наблюдаващ, като са му казали "В 204-то спално имаме излишна храна и не искаме да я изхвърляме". Отначало пича не е приемал храната, което е глупаво от негова страна, но в крайна сметка е умекнал и е послушал глада си :)
[ Добави коментар ]Понеделник, 16 Януари 2006
Дневалството ми приключи с адско главоболие, виене на свят и даване на кръв. Ама не даване на литри кръв за разни награди като например 5 дни отпуск, ами за да могат да ни направят плочки-медальончета с трите ни имена, ИГН-тата и кръвните групи. Или както обичам да наричам тези плочки - гордостта на войника. Все пак те ще ни останат за спомен, че някога сме служили вярно на страната си, или поне само така сме си мислили. Естествено, плочките ще ни останат за спомен, докато някой не го килнат с head shot и не дойде някой верен приятел при него, скъса медальона от врата му и силно и мощно не извика едно "Не-е-е-е-е-ееее..." - СТУДИО ФАНТАСТИКА :)
Необичайно за началото на седмицата ни остана доста свободно време, което аз лично консумирах подремвайки, заметнат с едно въшкарско одеалце и с несъбути кобинки, докато не бях събуден от пронизващи съня ми крясъци в коридора на някой, който беше решил да ни събира за строй, та трябваше да скоча като врабче в бойна готовност, да оправя набързо леглото и да се затичам към строя. Явно беше дошло време за вечеря, която пък от своя страна беше ужастна - ориз, който нашият космат приятел от Меомак за краткост би го нарекъл просто "повръщано". Добре, че го нямаше същият този косматко на моята маса, когато един реши да изсипе киселото си мляко в ориза, да го разбърка и да го изяде. Бих казал, че това нещо, наречищо себе си ориз, придоби още по-ужасен вид и от повръщаното. Блъгодарение на същото това момче, което изяде ориза си по този начин, няма да се сещам скоро за храна.
Естествено, зе всеки пушач е немислимо след вечеря да не запали по един фас. Поради тази причина ефрейторите решиха да позволят да се пуши, но да не се разваля строя. Все пак ще ги учат как се пуши по войнишки - на 1 дърпаш, на 2 издишаш :) Мога да ви уверя, че пътят от точка 1 до точка 2 беше доста труден. Доста от хората се закашляха, а ефрейторите, които бяха ухилени до козирките на шапките си, само чакаха да видят кой първи ще припадне. За щастие нямаше такива. Обаче, ефрейторите, както се забавляваха с откачените човечета, умиращи за една угарка от цигара, казаха, че 90 човека са нарушили правилото "Не пуши в строя" и заради това няма да ходим на лавка. Смятам, че е излишно да споменавам, че лавката за повече от 3/4 от ротата е като свещенната крава за индиеца.
Замалко да забравя да спомена, че колкото и да са сплутени хората в една стая, накрая винаги се заражда ябълката на раздора. Трябва само да сложим по една камера във всеки ъгъл на стаята и да започнем да предаваме on-line под великото мото "Джако вижда всичко!". Дали няма да смажем конкуренцията БайБрадър, а?!?! :)
[ Добави коментар ]Вторник, 17 Януари 2006
Вместо да отделя 15 минути за оправянето на леглото ми, този път отделих само 5 понеже предната вечер приложих малко чалъм, взаимстван от ефрейторите като си захвах чершафите и одеалата с безопасни игли. Така те са винаги изпънати :) Все пак има какво да се научи от тези зелени човечета със жълти нашивки...
След закуска минахме да ни ударят по една инжекция на рамото за имунизация. Само където така и не разбрах против какво съм имунизиран, ама то една имунизация повече, една по-малко, никога не е излишна. След като ни теглиха по една спринцовка, минахме и през фотографа, който ни снима за военните ни книжки. Като първите 10, които се снимахме, веднага ни гепиха за някаква работа. Откараха ни при някакъв си майор, на който му е скимнало да чисти една зала за лекции. Естествено, залата беше в безобразно състояние и под всякаква критина, а също толкова естествено беше, че работата чакаше само нас. Влезнахме в стаята, а вътре ни чакаха поне двайсетина маси накачени една върху друха, всяка маса покрита с по 2 пръста пепел и паяжина, колкото да пуснем кон да се обеси и да вържем свиня, да избяга.
Нямаше време да се ослушваме и да се оглеждаме, работата трябваше да се свърши, а колкото по-рано приключим с нея, толкова по-добре. Затова се захванахме като първо изнесохме масите и столовете, след което незабавно се захванахме и с паяжините. Все пак не искаме някой да се убеси. Нали са ни казали, че здрави сме влезнали, здрави и ще излезнем :) Работата типично по войнишки се разпредели пропорционално, като едни се захванаха с метенето на вече празната стая, други - с обирането на паяжините, а третите - с бърсането на масите с парцали. Аз бях от последните. И понеже организацията ни беше повече от перфектна, работата свърши за отрицателно време и се запътихме на обяд. След обяда същият този майор реши да ни тормози пък с друга работа - да ходим пак някъде да сваляме тапети. Аз обаче се писах out понеже от снощи дебна за удобен момент да яхна бялото порцеланово пони.
Вечерта ни зарадваха като ни казаха да чакаме от 5 до 6 без нещо да дойде топлата вода, но според мен да се чака топла вода в казармата е като новобранец на 2 седмици служба да чака да се уволни. Има да си чакаме за топлата вода...
[ Добави коментар ]Сряда, 18 Януари 2006
Като за юбилейната ни втора седмица на това място, денят се очертава като приятен и спокоен, наситен с разни изненади.
Първо, ходихме да стреляме с хаостни патрони по полето. Мен от начало ме беше леко страх от отката на пушкалото, но в последствие овладях дзверо и не му позволих много да рита. След стрелбите като по чудо ни остана свободно време и то през седмицата. Е, всяко допълнително време за войника е добре дошло, затова ще се възползвам да си закрепя и някое друго амортизирано копче по шубата.
После, решиха да ни правят инструктаж за това как се излиза в отпуска - трябва да сме бръснати, да сме лъснати, постригани, спретнати и какво ли оше не. Какво са седнали пък и тея да ни говорят само да ни дразнят, все едно скоро ще излезнем от тук.
След обяда се опитаха да ни изненадат с една учебна тревога като ефрейторите се направиха на 6 без 10 и ни казаха "Влизайте си по стаите, но не лягайте по леглата, за да не ги мачкате". Ей, тея май ни имат за вчерашни нещо...?!?! Та нали предварително знаехме в нашето спално, че ще има подобни тревоги бе. Всичката организация на военните им е такава, че много лесно изтича информация от вътрешните недра, а гадните малки снифърчета като нас, само чакат да я попият. Затова нас ни хванаха напълно подготвени и първи слезнахме долу, където като един виден стратег, лейтенанта ни подхвана и ни разпредели по слабите точки в нашия район. Самата тревога горе-долу е интересна, нещо като counter strike :) Тичащ напред-назад и не позволяваш на врага да не навлезе в "добре охраняваната" територия. Само където в нашия случай врага се оказа един напълно мирен гражданин, седящ си до столовата, гледайки странно към нас, докато сме насочили пушкалата си към него.
Следобяда, старшината беше решил да ни зарадва с нещо топло като ни раздаде по още едно одеало, за да не ни е студено в хладните зимни нощи. Но явно, проблема с одеалата ще го оправим и ще ни е топло като спим, докато проблема със студената стая си остава висящ, понеже нямаме допълнителен джам и ще си седим с леда по стъклата. Но топлите изненади не спират само до тук... Вечерта ни зарадваха с една още по-приятна и топла изненада - решиха да ни пуснат топла вода, за да се изкъпем. Единственото, което не ми изнасяше е, че трябваше да се къпя за 7 минути максимум според разпределението на времето, което сами си направихме. Нищо, важното е, че на всички ни на лицата грейнаха доволни усмивки, радостни, че отново сме чисти, и тъжни, че отново ще скочим в гадните си миризливи дрехи.
В крайна сметка, осъзнахме колко ценна може да бъде топлата вода за един човек :)
[ Добави коментар ]Четвъртък, 19 Януари 2006
Според назначаването на наряда за днес на снощтната вечерна проверка, днес трябва да съм работна група. Уж викаха, че и това е скатавка, ама май няма чак толкова скатаване. Работната група по принцип знам, че трябва да помагат на бакарите в стола - чистят, мият, сервират, отсервират и в свободното време - на лавка. Дотук звучи доста добре, нали :) Обаче ... Всъщност тук идва реч за великата максима, че един войник съществува само, когато се движи и има работа за вършене. Сигурно поради същата причина трябваше да разтоварваме около 300 хляба, подредени в касетки, които пък хлябове трябваше да ги подредим в едни шкафове. Уж да не ги нападат плъховете. Дотук нещата също звучат не чак толкова зле... Обаче, 1 час по-късно ни казаха да извадим хляба от шкафовете и да го сложим в други касетки и чували, а от там да го товарим ОБРАТНО на същия камьон, след което да търчим след същото превозно средство и да го разтоварим в другите 2 кухни. И сигурно ще се попитате защо изобщо е трябвало хляба да стои 1 час в мястото, наречено "АРТЕЛНА"?! И аз се запитах същия въпрос и единственият отговор, който ми дойде на акъла, беше това, че трябва постоянно да имаме работа. Донякъде има известна логика, която малко по малко се губи в далечината...
По едно време дойде пък някакъв пенсионер, който взе постоянно да ни дава работа като се присеща какво още трябва да се направи - "Измийте това, измийте онова...". А дупето не щеш ли да ти измием?!?!
Най-накрая, след всичкото неусетно изминало време, оплътнено с хамалска работа, в 3:30 след обяда бяхме свободни за прословутата лавка до 5 вечерта, когато трябваше да отидем, за да сервираме. Тъкмо се запътихме към лавката и се появи някаква си младши сержантка, която твърдеше, че ще трябва да стоим в кухнята, за да може да ни намери работа. Айде, мерси, ама аз отивам на лавка, за да си почина от тежката работа през деня. Добре, че и лелките в кухнята се застъпиха за нашето щастие като казаха "Айде, пусни ги момченцата на барче и без това тук само ще ни се мотоят в ръцете и ще пречат."
След лавката направихме това, което трябваше и край на "работната група" като се надявам повече да не попадам на мястото наречено "АРТЕЛНА"...
Вечерта се развеселихме с разни ефрейторски истории, разказани ни от ефрейторите, които ни викнаха в тяхната стая, за да се постоплим малко на печката с кодовото название "ДУХАЛКА".
[ Добави коментар ]Петък, 20 Януари 2006
Днешния ден е по-напрегнат от обикновенно, понеже очакваме да дойдат на проверка от началството. За разлика от останалите псевдо-проверки, този път наистина имаше такава. Началниците на поделението бяха решили да проверят, дали всички си знаем командирите и началниците и дали всички имаме зашити табели по дрехите, дали знаем какво да правим, когато някой ни побутне и такива работи. За съжаление, бяха решили да проверят баш тези от нас, които не могат да сметнат колко е 2 + 2 или поне тези, които на пръв поглед изглеждаха така. Момчетата ни изложиха като не можаха да запомнят 6 имена на кръст и твърдяха, че старшината на ротата е лейтенанта. Не знам защо, но имам усещането, че заради такива изцепки, ще има още доста да търкаме с парзалите по етажа. Естествено, днешната проява на некадърност, адски много вбеси командирите ни и ни се заканиха, че ще видим що е то гърч.
След обяда ходихме да пуцаме със шмайзерите, ама този път в намалена видимост. Мятаха ни димки и пуцахме в нищото някъде там напред. Обикновено, като пуцаме на автоматичен режим, трябва да стреляме на къси редове - да пускаме по 1 - 2 патрона максимум, обаче има сватбари, които пуцат все едно са на полето и с този откат на автомата, нищо чудно да свалят и някоя друга яребица. Е, все пак за да няма инциденти, стреляме с хаостни патрони.
На връщане от стрелбите, ефрейторите решиха да се позабавляват малко с нас като ни сложат газовете и ни накарат да маршируваме, пеейки Тих бял Дунав.
[ Добави коментар ]Събота, 21 Януари 2006
Сутринта, рано-рано ни взеха само нашия взвод и ни заведоха да комаем някакви канали за кабели. Явно са решили да прокарват оптика в казармата, за да могат да гледат порно филми без да ги свалят :) Знам ги аз военните, какви съкровенни мечти имат.. Вече виждам добре изписаното лого, гордо носещо надписа на КПП-то "Army-Fiber". Копахме каквото копахме, или по-точно другите копаха, докато аз се правех, че копая като се мотам около останалите с кирка в ръка и времето уж мина бързо. Добри видях доказателство на великият израз "Кирка и манго прави канго". Просто манговците като хванат кирките и стават като бойни машини, циментът е безпомощен пред тяхната мощ и сила, просто чупят всичко наред, дори и кирките си.
Дневален по автопарк - гледане на телевизия и "спанак"
След обяда започна новият ми наряд, който за разлика от другите ми наряди, беше по собствено желание. Реших да отида да видя що е то да си дневален на автопарка, където всички викат, че е рай - кабелна телевизия с печка и легло. Пък и без това вече съм ветеран в нарядите и гордо се бия в гърдите с тези 4 наряда зад себе си. Защо пък да не ги направим 5?! И наистина наряда се оказа рай в сравнение с останалите. Отидох със старшината, който беше дежурен по парка (на него трябва да съм подчинен), и пича ми каза ако не съм се наспал, да отида в другата стая, да си пусна печката и да дремна. От начало не го послушах, но горещата печка, която толкова осърдно грееше на очите ми, си каза думата и към 7 вечерта отидох да подремна. Старшината ме събуди към 12 и ми каза "Аз лягам, а ти гледай, каквото си поискаш!". Кимнах с глава, показвайки, че разбирам какво има в предвид, а той отново повтори същото като наблегна на думите "ГЛЕДАЙ, КАКВОТО СИ ПОИСКАШ!!!". Да, бе пич, разбрах те и първия път, ама как да гледам каквото си поискам като ти стиш зад гърба ми, а и съм в остъкление, което отвън се вижда перфектно. Дори по една време забелязах обхода, че е седнал отвън на пейката и през остъклението гледа телевизия на аванта. Уж обикаля и следи за нередности :) Нека гледа бе, както са казали хората "щом е на аванта.. Шамар да е, аванта да е". Нека гледа, ама SPISE PLATINUM нема да види, оти мен ме е срам да гледам такива работи, когато някой осърдно хърка зад гърба ми.
[ Добави коментар ]Неделя, 22 Януари 2006
Дневалството на автопарка си вървеше сравнително добре, докато не дойде някакъв кадрови ефрейтор, който ме накара да му измия джипката като постоянно ме наричаше "братчед". И на него му показах защо хорака едно време са измислили фразата "Ако искаш добре свършена работа, по-добре свърши си я сам!". Та пича взе, че си изми сам джипчето като ме накара само да му изтъркам джантите, но постоянно ме юркаше и викаше "Ама по-бързо, бе братчед". Не бързай така, бе братчед. Хубавите неща стават бавно :)))
Другата работа, която трябваше да свърша за това дневалство, беше да измета дежурната стая и край на наряда. И спокойно мога да се съглася с мнението на останалите като кажа и аз, че това е най-добрият наряд, който предлага българската армия.
След като сдадох чекията, с която пазих джипките и уазките в автопарка, отидох в спалното, където имаше голямо изобилие от храна. Все пак днес има свиждания и родителите както винаги гледат детето да не остане гладно и дават храна. Само където не знаят, че тази храна в най-добрият случай отива за някой от ефрейторите или за някое другарче от спалното. Така и аз намазах някое друго бананче и мандаринка, които по-късно ефрейторите ми обраха и тях, нищо че бяха за мен.
[ Добави коментар ]Понеделник, 23 Януари 2006
Началото на ГОЛЕМИТЕ студове в Българската Армия
Ставам сутринта и вместо да погледна през прозореца и да видя веселите дръвчета, които ми махат с клоните си, поклащани от топлият ветрец, аз виждам четири напълно заскрежени стъкла, които и да се чегъртат с ножката, нищо не помага. Добре, че ни позволиха да си вдигаме и яките на шубите, в противен случай може би щяхме да си събираме ушите от земята. Ама то е така като цялата служба я изкарахме с летните шапки. Пуста армия, нямат пари за едни зимни шапки с уши. Добре, че за топлината на тялото си съм се погрижил като съм се облекал по следния начин:
по 1 тениска и потник, над които прилежно си седи кафявата фланела, дадена ми в първия ден от моята служба. Над тази фланела топличко си седи една доста дебеличка и пухкава фланела, която мама беше решила да ми я прати, за да ми е топличко в студените зимни дни. Над мамината фланела бях с една фланелка от анцунг, над която пък вече седеше шубата с дебелата си подплата.
Заради големия студ се отказаха от занятията по физическа подготовка и заменихме тичането и скачането на стадиона с правенето на коремни преси и лицеви опори в телевизионната зала, където опънахме 3 платнища, за да не лягаме по земята.
За утре се твърди, че ще бъде още по-студено, а за утре се планира да се ходи на Николаево, за да пуцаме с бойни патрони. Лейтенанта ни каза да се обличаме дебело и да си вземем шапки-капутки, които да си сложим под каските, по което разбирам, че ходенето няма да се отмени заради студовете... Да, ама аз "капутка" нямам. Затова реших да срежа едни от килотити, които са ни дали за спане и да си ги надена на главата, за да не ми замръзнат слуховите средства.
[ Коментари: 5 / Добави коментар ]Коментари
Малее... като гледам какви ги пишеш май ще си седна на задника да си взимвам изпитите... ;)
@Владислав Хаджийски: И аз така си мислех. Все пак май е по-добре да си новобранка в студа, отколкото в жегата. Въпреки, че някои хора твърдят, че най-хубаво е да влезнеш през март.
Хаджийски, газ! :))) И тука те намерих, старий. ;)
Бетовски, все едно чета собствените си преживявания. :) Върна ме в едно славно време. Само не знам що си писал Долна Митрополия като тва си е за Плевен. Ако е за заблуда на фуражките, нема да стане - личи си отдалеч. ;) Любопитно ми е в кой батальон си бил... Ама още не съм го дочел де, може пък да видя по-надолу.
Р-к Димитров! Кажи "АЗ!".
Писал съм Долна Митрополия, защото бях там, не в Плевен.
Вторник, 24 Януари 2006
Стрелбите на Николаево
Планът за днес е да ходим на огневия полигон в Николаево, за да стреляме с бойни боеприпаси, или иначе казано - патрони. И както винаги, и днес организацията е просто безупречна - един офицер каже едно, друг - друго, и се налага да се разнасяме напред-назад като финикийци. Студа и той е непоносим, но ротния снощи ни предупреди да си подготвим "капутки", които да носим под каските. За съжаление аз нямам такава, затова прибегнах до въображението си, което ме е спасявало в доста рискови ситуации като тази. Взех едни килоти, които ни ги дадоха на влизане в родната казарма и им срязах крачолите. И без това не ги използвах за нищо тези килоти, поне да вземат да влезнат в употреба. Та срязах крачолите, навих ги доста прилично и ги нахлупих на тиквата си. Донякъде, ако не гледаме стърчащото крачолче над главата ми, създавах илюзията, че съм с истиска капутка :) Важното е да е топло на мозъчната дейност, и така си и беше :)
И както става във всяка организация, и тук си имаше хора за всичко, което трябва да се носи. Аз бях от тези, които носиха сухата храна за преживяване. Взехме 4 платнища със суха храна за 80 човека и ги носихме. Жалко, че заради прословутата "добра" организация се наложи да ги носим тези платнища на безмислени крайни точки като трябваше напълно безмислено да ги качваме и по етажите. Но това не беше единствената издънка на организацията на военните. На плаца, от който тръгнахме, имаше 3 автобуса - достатъчно място за всички ни. Обаче, изведнъж единия автобус си хвана онази работа в ръка и си замина. Поради същата причина нямаше достатъчно места за всички, а аз с моя карък, се оказах от правостоящите. За съжаление майора (командира на батальона) каза, че не трябваше да има правостоящи и се наложи да седна на иначе толкова удобните противогаз и каска.
След един час пътуване, наситен с неудобно седене върху противогаза и постоянно спиране, поради замръзване на предното стъкло на Чавдара, най-накрая пристигнахме на огневия полигон, където студa беше просто безмилостен. Определено там си чукваха срещичка всички ветрове, минаващи през страната. Как можахме да олучим баш най-големите студове да отидем на стрелби, та ни се смръзнаха гъзовете. И подплатите и дебелите блузи, с които съм облечен не помагаха, а още по-лошото е, че и от ръкавиците нямаше никаква полза. Щом ръцете ми изтръпнаха от студ до такава степен, че като хванах пълнителя на автомата, не знаех какво държа в ръката си, понеже сетивата за усещане с докосване до такава степен бяха притъпени, че нищо не усещах с тях. А като свалих ръкавиците, ръцете ми бяха почернели от студа. За първи път се срещнах с такава болка, предизвикана от студ. Имах чувството, че ще ми опадат ноктите от пръстите.
До 10 - 15 минути отминя всякакъв вид болка и вече можехме да се отбием до лавката за топли напитки. А упражненията със стрелбите бяха 3 - стрелба от легнало положение (първите 3 патрона на единичен режим, останалите 6 - на автоматичен на къси редове), останалите 2 упражнения протекоха само на автоматична стрелба като първите 4 патрона - от легнало положение, останалите - стоешком. Мен ме похвалиха за добрата стрелба с думите "Тоя изби гаргите!"
Всичко останало мина като по вода. Раздадоха ни сухата храна като ни казаха да я пестим, понеже това ни е и за обяд, и за вечеря. Самата суха храна включваше следното:
- Комат хляб
- Яйце
- 2 кутии с русенско варено
- 2 топени сирена
- вафла
Това е обяда, а вечерята е същата, като е без яйце, сиренце и без консерва с русенско варено.
Събрахме си такъмите, почистихме си и вдигнахме гълъбите да си ходим. На връщане отново имах честа да съм от правостоящите, седящи на противогаз. На връщане времето мина доста по-бързо, отколкото на отиване, понеже предремах седейки си на противогаза. После слезнахме, провериха ни шмайзерите за някой заблуден патрон в автомата, разснаражихме се и започнахме да се радваме на свободното лично време, което ни се предостави. Неприятното беше, че в стаята беше доста по-студено и от навън, та аз лично предпочетох да си седя със шубата и ръкавиците и като нямаше какво да правим, чегъртахме леда от стъклото и си оставяхме отпечатъците, "опитвайки се да разтопим ледовете".
[ Добави коментар ]Сряда, 25 Януари 2006
Е-е-е и ние доживяхме да видим малко парички. Най-накрая решиха да ни раздадът поощрения. Събраха ни по взводно и ни ги раздадоха по номера. Хубавата страна на нещата е, че аз съм трети номер, а лошата е, че въпреки това си взех парите последен. Причината за тази несправедливост отново е великата военна организация. Сложиха в една шапка 90 лева само на по левчета, за да могат да дават точно пари, а ние да даваме по лев и пет стотинки, уж за оправяне и ремонт на стаите. Друг път е за ремонт на стаите. Те ако от всички наборници досега са събрали по лев и пет, да сме били спали в батальон с 2 или 3 звезди, красящи входа му. А вместо това ние чегъртаме леда от стъклата с джобните си ножчета от личните ни бойни готовности. Ето защо ни накараха да си набавим бойни готовности - за да има с какво да се занимаваме като застудее.
Иначе, деня си мина както всеки един ден досега - някакъв си майор се присетил да върши някаква работа и веднага иска еди колко си човека. Този път бяхме 6 и ни взеха, за да ходим да оплътняваме някакви си прозорци по мазетата. Аз естествено нищо не правих и само се разкарвах с ръцете в джобовете, правейки се, че не знам за какво става на въпрос. Пък и докато си има балами, ще има и тарикати. Винаги ще има хора, които ще отговорят с "аз", на въпроса "Някой по желание?". А нали знаете, че в казармата по желание и до тоалетната не се ходи. :)
След обяда поради толкова често споменаваната от мен велика военна организация, вместо да си почиваме, ни държаха 2 часа в телевизионната, където ни забраняват да говорим, да предремваме и всичко останало, което би нарушило нещо си там. В противен случай - 5 дневалства през ден. Ако трябва с клечки ще си подпираме клепачите, с тиксо ще ги лепим, ама не трябва да заспиваме. Обаче желанието за сън е адски голямо.
[ Добави коментар ]Четвъртък, 26 Януари 2006
Дойде време пак да ходим на кино. Филма този път е "Вирус". Някакъв филм от на баба ми времето със супер стари ефекти, а също така и доста клиширан сценарий. Някакви хора попадат в опасност, а именно опасността на желанията и копнежите си. Жадни за власт и пари, попадат на изоставен кораб, където дебне някаква опасност. Естествено, един от тези хора няма да е съгласен с тях и така става главният герой във филма или по-точно героиня, която се явява нашето момиче, което ще отрепе големия гад.
Понеже филма беше боза, реших да го проспя като се облегна на уж мекото седло в кино салона и подремна на топличко.
След като отминаха стрелбите в Николаево, нещо ни поразпуснаха. По цял ден стоим без нищо да правим, само където за съжаление не си седим по стаите, а в някоя тъпа класна стая под охраната на някой ефрейтор, дъбнещ някой да не говори, в противен случай седим всички прави, докато не се охладят страстите. И седейки си така, по едно време дойде един старши сержант (най-печения шапкар от всички), разказа ни някоя друга история от военния си стаж, след което ни замъкна на тактическия полигон, за да ни обясни къде какво се прави. Дори ни обясни и как се прави свирка тип противогаз, ама на мен нещо не ми стана много ясно.
[ Добави коментар ]Петък, 27 Януари 2006
Разговор на четири очи за проблемите в казармата и извора на нерви
Сутринта, след вдигането на знамето, извадиха някакъв списък с 30-тина човека, сред които бях и аз. Интересно за какво ли ни викат. Да е за работа ... едва ли. Ако беше за работа, нямаше да ни викат по списък, а щяха да ни изберат произволно. Примерно, първата или последната редица от еди кой си взвод, или просто първите 2 редици. Затова аз гледам да стоя винаги по средата на строя, за да не могат да ме викнат за работа. Или пък, ако сте по средата, никога не гледайте в очите този, който избира хората за работа. Гледайте си в краката, защото ако го погледнете, няма начин да не ви каже "Хайде и ти!" и край на нашата стратегия по скатаване!
В последствие се оказа, че ни викат за интервю с психоложката. Сигурно са ме объркали с някого. Аз не искам да разговарям с тази жена. Ни тя като иска да говори с мен, защо пък да й отказвам на жената?!
Влезнах в една стая, където тя седеше най-отпред, и не извърташе глава, за да види кой влиза при нея. Реших да привлека вниманието й с едно учтиво "Добър ден" и явно успях. Тя учтиво ме подкани с думите "Седнете ето там", след което ме хвана на къс пас с въпросите си.
- Имаш ли някакви проблеми в казармата?
- Разбира се, че имам. Няма човек, който да няма проблеми в казармата. Дори снощи щях да хапна малко бой, понеже казах да един да мине зад мен, защото не може да марширува, а нямам желание да го ритам в петите. Пича ме попита, дали съм малоумен, след което го чух да продумва на зеленото човече до него нещо като "Ей, остават 15 дни до клетвата и имам чувството, че ще издивея и ще направя някоя глупост". Ми ще направиш ми! Ще се засилиш и ще си удариш главата в стената.
Та, да се върнем на иначе толкова симпатичната и добре изглеждаща психоложка.
- Имаш ли някакви проблеми с командирите си, с останалите от спалното, как си с нервите...?!?!
(Аз си говорих направо без да крия и без да се притеснявам пред кого говоря, не мислейки, че тази жена може да ми ореди бяло облекло с дълги ръкави, завързани около мен.)
- Аз принципно съм си нервен човек, ама мога да бъда и спокоен. Всичко си зависи от хората около мен.
Ами така си е. Днес нямаше да се изнервя още в 6 сутринта, ако момчето, което така обича да се скатава не ми беше казало "Не ме интересува нищо свързано с тази стая и ти не можеш да ме командваш!". Е как да не му забиеш един здрав шамар на такова мило и добро момче? Лошото е, че набием ли му шамарите, ще дотърчат онези с бялата фиеста, наричащи се ВКР и както нямат друга работа, ще им дойда като топъл хляб. Ми, ти му казваш на момчето да свърши нещо полезно, за да си разпределим работата с чистотата в спалното, а онова се лепнало за парното като муха на вредни кравешки изпражнения и твърди, че няма да си помръдне и пръста, за да свърши нещо свързано с тази стая. Поне успях да го накарам да изхвърли кофата с боклука, ама и това не можа да направи като хората, след като ми върна кофата с боклуците на дъното. Бе тоз младеж от стремеж и желание да запали една цигара, не се е сетил да тръсне хубаво кофата, та после отказа и да я изплакне. А аз имат адски много работа, за да се занимавам и с него. Направих всичко възможно да съм изряден - оправих леглата на тези, които не си ги бяха оправили, измих пода, лъснах си кобинките и се приведох във форма, но уви настроението ми от рано беше почернено от мързела, излъчващ се от тялото на вечната издънка, който по някаква случайност беше точно в нашето спално.
Иначе съм си много добре с нервите. Психоложката си направи някакви записки и ми каза, че съм свободен. Естествено, че съм свободен, ма! Още от 1985 съм свободен. Пожелах й приятен ден и тръгнах да си търся ротата, която пък се беше забила в ядна класна стая (защо ли не се очудвам?) и скучаеше с ефрейтора, назначен за надзирател. Естествено, в такива ситуации настроението винаги се приповдига с вечните издънки, които помпат лицеви опори до почервеняване. Като се правят на отворени, смеейки се в лицето на ефрейторите и си говорят по телефона, докато са пред тях, нека помпат, не ми пречат.
[ Добави коментар ]Събота, 28 Януари 2006
Анонимните анкети срещу ефрейторите
Вчера единия от старшините реши да ни направи анонимна анкета, в която да напишем какви проблеми имаме с командирите си на отделения (ефрейторите). Като ни каза, че ще има яко рязане на глави, ако наистина има някакви проблеми. Всичко това естествено ще е анонимно.
Обаче, старшината е решил да играе мръсно и е чел писанията ни в присъствието на горе споменатите личности и те допълнително са се изнервили и са ни вдигнали мерника. Ще има доста страдащи заради тези анкети. Ми, каквото си посеем, това и ше пожънем... А това, че ефрейторите са изнервени, и че някой им е чел евангелие, си личи дори по воденето ни под строй на вечеря. След вечерята в събота вечер, вместо да се радваме на личното си време, ефрейторите решиха да ни правят сапунка. Ми правилно са решили. То тези балъци от ротата ни си мислят, че положението им тук било някак си лошо. Ми, нека тогава отидат в ШЗО-то в Плевен и видят какво се казва казарма. Това тук при нас е девически лагер направо. Ама нали вечно трябва да има оплакващи се. Като започна сапунката, единият от ефрейторите дойде в нашето спално и каза, че знае, че ние не сме писали нищо против тях, затова можем да ходим в телевизионната и да гледаме телевизия, докато другите търкат пенливата течност в коридора. Поглудахме 10 - 15 минути и ни писна, та решихме да се оттеглим обратно в спалното си.
Нека отебем тази история с анонимните анкети и последствията от тях и да спомена, че вече започнахме с тренировките за клетвата. Днес в продължение на 1 час въртяхме шмайзерите през рамена и се учихме как се заема "За почест!". Засега се учим, въртейки автоматите без поставени ножове на тях, за да не стане някой друг сакатлък. Я падне някое ухо, я носле, я чурка. По-добре да не се учим да строим къща отгоре-надолу :)
[ Добави коментар ]Неделя, 29 Януари 2006
Денят зяпочва весело, коментирайки снощтната случка, когато старшината беше решил да се подкрепи с някоя друга чашка преди вечерната проверка. Нямаше да обърнем кой знае какво внимание на това, ако той не стоеше в дясно от строя на ротите, поклащайки се леко наляво-надясно при условие, че нямаше вятър, който да го клати така. Но все пак и това не е кой знае какъв критерии за това, че той се е почерпил може би по случай хубавото време. Не, не можем на нищо и никакви основания да си мислим такива работи за старшината! Все пак той трябва да дава пример на по-младото, което те първа ще носи службата.
Да, но явно старшината не можеше да стои просто ей така бездействайки и да ни остави да си мислим какво ли не за него. Той твърдо беше решил да ни докаже, че имаме право, когато с леко подхълцване и с явно леко подут език той успя да измърмори отсечено "Роти, Равнис! Роти, Мир..НО!". Тук се чуха леки стремежи за разсмиване от ротата, но се сдържахме. Обаче старшината, стоящ отстрани и се поклащаше, беше решил да ни довърши с изфъфлената команда "Ра...внение на..а средата!". Тук вече никой не сдържа смеха си и се чуха хихиканията и опитите за задържането им.
И в майтапи и закачки по адрес на старшината времето мина и дойде време за свиждания, или по-точно за тези, които имат такива. Другите, които нямахме, решихме да си почиваме по стаите, все пак днес е почивен ден. Но старшината, който снощи беше на равнение под масата, не мислеше така. Алкохолните изпарения в главата му са му били продиктували да извика само нашия взвод на строй и да ги кара да правят оборка. Добре, че аз не излезнах. Пек и трябва да съм доста тъпо парче да излезна и аз при условие, че излезнаха само 5 човека на кръст.
И както става във всички дни за свиждания, и днес имаше доста храна за похапване и повече време за спане. Аз добре си поспах под звучните хитове от 2004-та, въртящи се по Радио Витоша, което го слушах на телефона, който нашите ми донесоха вчера на свиждането. И както след всяко свиждане, и днес ефрейторите обикаляха из стаите, душейки за храна като гладни хрътки. Ние път от своя страна, всичко си даваме доброволно, понеже няма какво да я правим толкова много храна. Като естествено, гледаме да си заделяме и по нещичко за нас. Пък и няма какво да се прави толкова много храна, понеже ни карат до утре да е изядено всичко и по стаите да не остава нито едно залъче, понеже ако се намери нещо, до клетвата ще има да се въртим на синята дъсчица на дневалния, поставена в началото на коридора на етажа.
[ Добави коментар ]Понеделник, 30 Януари 2006
Тренировки за клетвата, хамалска работа и работа по прекършване на новобранския дух
Вече започваме усилени тренировки за клетвата. В продължение на 2 седмици само това ще правим всеки ден. Днес ефрейторите ни аранжираха по височина, за да не стоим като стадо говеда и се научихме как да слагаме и махаме ножовете от шмайзерите. Само ме е страх да не взема при въртенето да кръцна този зад мен или не дай си Боже, този пред мен да кръцне нещо мое...
Сутринта пък се появи ротния и явно беше в добро настроение. Изгони всички ефрейтори от стаята, за да остане само с нас, новобранците, и ни попита, дали имаме някакви проблеми с тях. Според мен тактиката му е направо безупречна - усмихвай се и се прави на приятел, а тъпите шамандури ще си кажат и майчиното мляко. Също както по филмите с доброто и лошото ченге :) А останалите от ротата само това и чакаха - някой да им се усмихне и да ги излъже, че ги разбира, а те да започнат да пеят всичко като славейчета. Тези момчета сами си копаят гроба. Толкова ли нямат акъл в главите, за да се сетят, че вчера имаше АНОНИМНА анкета за държанието на ефрейторите към нас, а сега лейтенанта иска да разбере кой какво е писал като си попита лично. Тактика му е майката!!!
И нашите като почнаха да се оплакват, все едно са в девически лагер - "Ама те ни обиждат персонално като ни наричат омотници и киртаци. Ааа, да! И ни карат да правим сапунки". Заоплакваха се като женчовци все едно не са в казармата, а на хотел...
"Само се оплаквате и нищо не вършите", каза лейтенанта и нареди да няма сапунка, а вакса, което пък е по-гадно. Този път ваксата се раздаваше и се мажеше доста щедро от ефрейторите, които не пестяха грам средства от черното вещество. А самото търкане продължи доста по-дълго време от нормалното. Но не само ваксата ни накара да се чувстваме като претрепани, ами и това, че преди нея трябваше да мъкнем някакви маси по един баир, някъде 1 км. нагоре към караулното. Тъкмо приключихме с носенето на масите и се зарадвахме, че се прибираме обратно в батальона, където ще можем да си отдъхнем почивайки полегнали по леглата и лейтенанта ни видя още на входа и каза "Охо, тази групичка ми идва идеално..." и ни накара да правим оборка около батальона и плаца. Е, все пак трябва да им е чисто на новите кадрови момичета, които пристигнаха днес. Да, сред тях има доста хубави момиченца, обаче с тези големи шуби изглеждат ужастно. Жалко, че ни е забранено да влизаме в контакт с тях. Дори ни е забранено да им викаме и да им подсвиркваме. Е, само ще гледаме. Поне гледането е безплатно... В противен случай, ще има цяла нощ тактика на полигона.
След вечерята, търкането с парцалите, наречено ВАКСА, продължи. Добре, че дойде единия от ефрейторите в нашето спално и ни каза ние да не излизаме. Ох, как чаках някой да ми каже нещо подобно, за да мога да се излегна и да почина от дългият изморителен ден.
Ефрейторите поседяха малко при нас за сладкодумни приказки, докато както се бях излегнал удобно и си слушах радио, а ефрейтора пушеше в стаята, изведнъж нахлу и лейтенанта, гледащ доста лошо. Всички спекохме, дори и ефрейтора (напълно нормално). Попита, дали сме някакви превилигировани, че не търкаме заедно с другите, след което ни каза да грабваме парцалите и да слизаме долу на етажа да търкаме и ние. Тъкмо слезнах долу с чисто белия парцал и ни строиха, за да ни водят на лавка. А-а-а, не! Аз този път ще я пропусна, искам да почивам!!!
[ Добави коментар ]Вторник, 31 Януари 2006
Едно време все си мислех, че в казармата се става мъж. Нищо подобно! Тук се става, я чистач, я хамалин, я шивач или нещо смесено. Ей го е, днес например трябваше да чистим около някакъв контейнер за боклук, който изглеждаше в безобразно състояние. Аз пък продължавам да съм верен на стратегията си "прави се на ударен и се скатавай до последно", затова се лашках напред-назад с ръцете в джобовете, подритвайки камъчета, надявайки се да свършат по-бързо.
Нали се досещате, че ако мине денят само с тази работа, по нищо няма да личи, че сме в казармата. Както си седяхме в телевизионната, изведнъж дойде някакъв, искащ 20 човека за работа. Този път нямаше никой по желание, явно вече момчетата са се усетили, че в казармата по желание и до тоялетната не се ходи, а 20 си е доста сериозно число. Постарах се да не сядам нито в началото, нито в края на редиците, дори да не гледам този в очите и дори се направих, че чета нещо. А той изведнъж каза "Хайде ще вземем и този, който се прави, че чете...". Край на моята тактика по скатаване! Отидохме пак да чистим някакви класни стаи, а аз се мотках напред-назад правейки се, че изхвърлям кошчето с боклуците. Е, все пак го изхвърлях :)
Но и това не беше всичката работа за днес. В последствие отидохме целия взвод, за да вземем белите камофлажи от складовете (парадните дрехи) и падна доста мъкнене, докато ги занесем до батальона, а после ги и подреждахме. Утре ще ни обличат с тях :)
Вечерта казаха, че някакви 2 автобуса са се сблъскали някъде около Плевен и имало нужда от кръводарители. Чернокожите people бяха първа писта, а аз реших да не си давам кръвта поради 2 причини:
1. Големи студове са и не искам организма ми да отслабва.
2. Кръвта си е моя и не си я давам!
Коментари
В Плевен лъжат, че талончето за кръводаряване носи 5 дни отпуск по награда. В бойните поделения го признават за 2 или 3 и то не във всички, в някои си оставаш без нищо.
С какво влизаш в интернет?
@dzver: Точно това се притесняваха и тези, които даваха кръв като се преместихме в бойното поделение. Но за щастие, не ги прецакаха с дните и им дадоха дължимото.
В интернет влизам с компютър и кабели :)
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.
Плевен, значи...
При все студа, смея да кажа че си нацелил най-хубавият "прием" хехе за наборна служба.
Написа Владислав Хаджийски (email) (www) на 05-Mar-2006 17:23