И КОЙ КАЗА...

У ВОЛ НЕ НИ ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ.......

След като в 2 през нощта си сдадох всички дрехи, в 8:00 тази сутрин благополучно преминах през портала, нарамен с всичкия си личен багаж.

Айде, на новобранците, които влизат от 27 септември нататък, дупето да им е здраво....

Аз лично съм удоволетворен. Обаче има и доста преебани, които им се случва така, че да не излизат по 50 дни. Адски неприятно, не искам да съм на тяхно място.

Мислех си, че това е или майтап, или просто няма да се отнася за всички ни. Но ни извикаха всички, дори и нас от кухнята като се наложи да се преобличаме по триста пъти. Понеже не можело да се явяваме в щаба с работните дрехи, трябвало с камофлаж. И все пак можеше и да мине и без нас тази сбирка.

Полковника искаше да ни обясни на human-readable език, че каквито и връзки да имаме, никой няма да се премести от това поделение, освен ако не иска да отиде на Доброславци (за това поделение се носят само лоши легенди). На мен ми е все едно, дали ще ме пусне или не. Не искам да се местя, тук ми харесва.

Другото, което повече ме заинтересува, беше това, че командира реши да премахне комунизма в поделението като ни позволи да излизаме гарнизони, не един път в месеца, а два пъти, понеже бичим яко наряди през ден (днес отстъпваш, утре застъпваш). Излизанията ще са разпределени по такъв начин, че ще излизаме един път през уикенда и един път през седмицата. Удоволетворяващо!

Разбрах и каква е разликаа да съм в кухнята, отделен от другите, и да не съм в кухнята - заедно с овцете. Влизам в стаята и един от септемврийците (старите войници) тръгна да ми дава указания и наклон на оназ работа къде да сядам. Дори ме нарече "омотник". Аз пък обичам да давам това, което получавам и затова го нарекох по същия начин, при което момчето се разпеняви и ми каза да намеря начин до довечера да му се извиня, инак щял да ми стопи лагерите. Как ли ще ми ги стопи като съм 14 часа на ден в кухнята, хич не ми е ясно. Затова му казах да си топи своите лагери, не моите. Пък и аз нямам лагери, а кости и кокали.

Пича обаче е "хакер" (разбирай човека, който седи на компютъра и пише графиците с отпуските) и помага на ротния с работата. И затова реши да ме напише, че не желая гарнизонен отпуск, а после ми каза да внимавам да не се падна гарнизон с него в един и същи ден, че в момента, в който прекрачим портала, щял да ме скине от бой.

Държа да отбележа, че момчето се е пръкнало на бял свят една година след мен и не е яло достатъчно бой понеже е поне две глави под моя милост. Явно не е пораснал от злоба малкото злобарче.

Ще взема да си запиша какво ми каза, че може пък да го забрави. Каза ми и, че ще ми прочете една точка от устава, според която трябвало да се държа по определен начин в негово присъствие. Тази точка ми я четоха и юнците (тези, които този месец се уволняват, а вече са в полагаема отпуска), ама и при тях нямаше никакъв резултат, понеже ги отебах както отебавам пича в момента. Като са стари войници, голям праз! Явно пича иска да разбере какво е да се прави на стар войник, но е попаднал на кофти новобранци. Няма да му се усмихне това щастие явно. Нека пикаят газ и бензин!

Кодово название "ПОДВОДНИЦА"

От днес-нататък вече съм под прикритие, назовавайки се "подводница". В казармата и по-специално в това поделение длъжностите се разпределят между войниците. Примерно, хора за парнаджии, хора за шофьори, за телеграфисти, а аз понеже нямах желание за нито едно от изброените, капитана е решил да ме прави подводница. В казармата "подводници" се казва на миячите в кухнята. Тези, които мият казани с големина "можеш да се побереш целия в него" и приборите за хранене. Но и не само това, ами подготвят и продуктите за готвене - белене на картофи, лук, рязаве на туршия и каквото там е нужно за приготвянето на един болумач.

Всичката тази работа е просто ей така, за да се помага на готвачите и да се запълва време, за да няма свободно такова. Видят ли те, че седиш, веднага те пращат да правиш нещо, иначе би било много лесто само да се мие. А нали знаете, че ВИНАГИ НА ПЪРВО МЯСТО ПО ВАЖНОСТ Е ДА НИ Е ГАДНО! Добре, че се внедрих аз в подводницата, та сега ще видя аз какво ми дават пущинаците да ям! Ще видим ние с какво се приготвя угояването на българската армия.

И не си мислете, че всичката работа в подводницата се изчерпва само с по-горе изброените дейности. Би боло много елементарно и лесно. А кой мислите разтоварва камьоните с провизии, когато докарат десетина чували с картофи, зелки, бидони с туршия и каквото там се сетите? Да не мислите, че готвачите ги разтоварват? За тази работа си има "бичмаци". Същите бичмаци, които мият, режат, пасират и подготвят продукти - ние, бе! Ние! И в частност - моя милост.

И си мислиш, че това е всичката работа, а? Ами, лъжеш се, пич! В края на всеки ден, след вечеря, се топли един 50 литров казан с вряла вода, с която се прави сапунка на цялата кухня, за да се пази хигиенично. Не забравяй, че военните са най-големите хигиенисти, стига да има някой да хигиенизира вместо тях. Ако бяхме 4 човека за миячи, би било добре, но понеже сме само двама, се налага да се клонираме.

Сега, драги ми читателю, ще пиша по-рядко в дневника си, понеже работния ми ден е от 14 часа (от 6:30 до 20:30) и е оплътненн напълно с работа. Може и изобщо да не пиша, яко няма нищо интересно. Все пак в кухнята е скучно ежедневие, както във всяка една подводница.

Дневален по Автопарк

Добре, че се паднах наряд с печен старшина, който беше дежурен по парк, та цяла вечер гледах телевизия и спах - ту на леглото, ту на креслото. Понеже не съм само аз, затова с колегата се редувахме на двете места за отдих.

Дневалството мина плавно като народна песен и съм доволен, че се паднах с този старшина да дежурим. Само се изнервих от следващите дневални, които дойдеха да приемат дневалството и ме караха да чистя (все пак се правят на стари войници келешите им с келеши!), иначе нямало да искат да ми приемат. Аз ще им кажа на тях, ако ми се паднат дневални преди мен. Ще видят те колко лесно се намира какво да се почисти.

Скъпи читателю, това е израз на армейска злоба между войниците. Нещо напълно нормално - щом приемаш дневалство или какъвто и да е било наряд, имаш право да се ебаваш с този, който сдава. Можеш да го накараш да изчисти, каквото си пожелаеш. Ако се чудиш, читателю, той защо би го направил, ще спомена, че ако се дърпа и се прави на отворен, оплакваш се на дежурния, че предния не е сдал както трябва поста и дежурния ще се погрижи сдаващия да почне да си говори сам от работа. Ето така става в армията.

Чудих се какво да правя при положение, че знам, че днес трябва да се довършва работата в полка и реших да се запиша в книгата за болни и да отида при лекарката, за да ми даде нещо за мазане да не ме боли чак толкова. Естествено, в казармата кажеш ли, че си болен, 100% лъжеш, за да се скатаеш от работа, затова се наложиха разпити какво ми е, що ми е, за да ме пратят на лекар. Ей, мама им невярна!

Лекарката ми изписа някакви обезболяващи, на които действието било 50 на 50 (я ти помогне, я не) и едно финалгонче за загрявка на болежките. Попита ме, дали искам да ме освобождава от работата днес, но й отказах понеже следобяда съм наряд. Добре, че старшината постъпи с разбиране и ми каза да ходя да лежа до обяд и да почивам, пазейки леглото да не избяга.

Голямата чистка

Организирахме се 4 човека и под командването на старшината отидохме да чистим целия трети етаж на полка (полк едно време, вече - бивш полк). Не за първи път влизам в тази сграда, затова предварително знаех, че вътре не ме очаква най-розовата и мързелива работа. При условие, че знам, че вътре всичко е с краката нагоре - бюра, маси, разхвърляни книжа, стари дрехи (от "въшкарниците" още) и какво ли още не. На нас се падна честа да влезем в 6 забравени от Бога стаи, да изнесем всичко от тях и да изметем. Т.е. да го направим като необзаведено жилище.

И понеже имаше прекалено много боклук, а да се разнасяме само с малките кошчета е немислимо, се наложи да се разнасяме пък с малките кошчета и още 2 улични кофи за смет. Лошото в случая беше, че разнасянето ставаше от първия до третия етаж и обратно. За асансьор не смейте да питате, това са воении все пак. Стълбите пък от своя страна бяха стръмни и само едно тяхно изкачване води до "главозамаяние и кракопреплитание".

Та с цялата тази хамалска работа бяхме заети от 8 сутринта до 12 на обяд. Опитаха се и следобяда да ни пратят там, но отидохме колкото да изчистим само една стая, понеже старшината каза, че работата остава за утре.

Преди обяд като ходихме, бяхме 4 човека и се организирахме по двойки - двама носят боклука нагоре-надолу, двама метът и чистят. И пак бяхме малко хора.

В Долна Митрополия за подобни чистки пращаха по цял взвод (20 - 30 човечета), не по-малко. По този начин беше много лесно да се скатаеш. Както се казва, трудно се забелязваш в тълпата, но не и когато сме 3 - 4 човека. И както бяхме недоволни, че сутринта отидохме само четирима, следобяда бяхме с един по-малко. Е, кое по-напред да свършиш?

Тъкмо се върнахме от полка и ни пратиха да разтоварваме един камьон за продоволствения склад, който пък си беше доста сериозно натоварен. Направихме веригата и подавайки си кашоните и пликовете с храна от човек на човек, свършихме работата за около 30 - 40 минути. Вечерта, чувствайки се като блъснат от тир, легнах изморен и заспах.

AQUA PARTY :)

Поради многото дъжд и сняг, тези дни мазето в щаба се беше наводнило и вчера трябваше да се обучаваме как се разгръща помпа за изпомпване на вода. Днес трябваше отново да си довършим работата, но този път като ветерани в този бизнес. Добрата страна на нещата пък е, че работата е точно за 5 минути, докато разпънем маркучите и накараме помпата да смуче. След което седим на топло в работилницата на майстора Байо и гледаме новата версия на "Байо Брадър".

Има и едно момче, което все още не го знам какви функции изпълнява в поделението (не е войник). Същото това момче направо ни пълни душите като извади синтезатора си от колата заедно с микрофоните. Жалко, че свири само най-гадния тип чалга. Но свири жестоко. Вече втори ден му се радвам на таланта. Заключението е едно - "работилницата на Байо - втората стая за отдих". И както си отдъхвахме на топло при Байо, разбрахме, че котела на парното в ротата се е спукал и в мазето е жабарник от вода. Като видни ветерани, научили се как се работи с помпата, веднага я понесохме към ротата, разпънахме маркучите и започнахме да изпомпваме водата. Седяхме около 1 час при саждите, та се надишахме със сяра и сециално на мен ми се прогориха червата. И понеже водата е много мътна и пълна със сажди, помпата се отказа да работи за нас и наби капата (армейски лаф) също както котела на парното. Наложи се да се излива водата с кофи, но аз не отидох и смята повече там да не влизам.

И забравих да се похваля, че си получихме медальончетата за вратовете, за които ни взимаха кръв.

След като ги преместихме всички - някъде към стотина прожини, бяхме радостни, че свършихме работата. Но в следващия момент, както се радвахме, изведнъж се натъжихме, когато разбрахме, че същите тези прожини трябва да ги натоварим в камьон. Явно военните определено са умни хора, които като нищо могат да решат проблема със заетостта и липсата на пари. Работа има! Особено, когато се върши по два пъти едно и също, понеже ги мързи да завъртят колелцата на мозъците си, за да се сетят да се върши по един път. А и когато няма пари, винаги може да се прибегне до добрият стар метод с вторични суровини, стига само някой старшина да отвори старият си, прашен склад, от който да извади купчина старо желязо. Бая прожини натоварихме, бая пари ще им паднат.

Поради причината, че някои поделения се разформироват (а скоро и нашето), много хора остават без работа или получават предложения за работа на друго място. За да могат да работят на новите си места, за някои се налагат повишения, а за други - понижения. Примерно, командира ни на ротата ще набие капата и ще стане бивш капитан. Единия от ефрейторите го правят младши сержант и отива в някакво секретно поделение. Някои кадрови редници стават ефрейтори, а други - сержанти. Вече няма да може да се говори с тях.

И заради всички тези размествания и клизми, днес в поделението беше (меко казано) бъкано с хора, заради което ни беше забранено да ходим до щаба и изобщо да напускаме ротата (спалните помещения) без причина.

Вечерта ходих при дежурния по поделение, за да му инсталирам кодеци за филми, за да може да гледа. Предложи ми да гледам някой друг филм, ако няма какво да правя, но аз категорично отказах. Досега все пак, никога не съм гледал филми без звук поради липса на колонки или слушалки. Той, ако може да гледа така, аз не мога.

Ден за почивка, свиждане и най-вече хубава храна - HOME EDITION.

Параноята на обикалящият сам в тъмното

Часът е някъде между 4 и 6 сутринта. Дъждът си вали, а патрулът си тече.

Добре, че майора ми даде един дъждобран, та се почувствах поне малко защитен от проливният мартенски дъжд, който така мощно се изля над главата ми.

Обикаляйки си по зададения ми маршрут с дъждобрана, минах под силните лампи, осветяващи поделението и точно тогава се събудиха асоциациите в главата ми. Гледайки сянката си на отсрещната стена, се сетих първо за "онази с косата", само че в случая беше "онзи с автомата". Изведнъж ме побиха тръпки! А ако аз нямам сянка, а зад мен стои онази качулатата с костата, и я е сгънала, за да не се вижда? Рязко се обърнах насочвайки напред автомата и разбрах, че това е просто моята си сянка :)

В този момент, вече знаещ, че още ми е рано да ме дебне "онази със сатъра", отново погледнах качулатата си сянка, движеща се под ситните капчици дъжд и извдеднъж се почувствах като Оби Лан Кеноби в "Клонингите атакуват". Пипнах тук-там и видях, че на колана си нямам светлинен меч, който да придърпам към дланите си, използвайки СИЛАТА, а имам просто един изхабен, ръждясал, армейски нож, с който не бих могъл и да се заколя.

Всичко започна след като метох пътечките в поделението с метла, която толкова служба е видяла, че от хубава и стройна метлица, е заприличала на здрава и стегната четчица.

Подготовката за Първият Патрул

Та след като метох с въпросната "четка", ходих на инструктаж за новия наряд. И тъй като на инструктажа ни изпитват, за да видят, дали си знаем задълженията и отговорностите, ми се искаше преди това да седна и да си прочета какво сме писали за патрула, за да не се излагаме, когато ме изпитват на инструктажа. Но за съжаление, не ми остана време за това. Постоянно ни гърбят с много работа, за да не мислим за четене, а за помнене, пък и не се сещам къде може да ми е тетрадката. А от други тетрадки не смея да чета, понеже съм свикнал да говоря по фотографска памет. Затова пък на инструктажа дадох всичко от себе си, за да импровизирам и да погаля ротния по (айде да не казвам къде) ... като кажа всичко по начина, по който той ни е учил.

Въпроса, по който трябваше да разсъждавам на инструктажа, беше "Какво трябва да направя, когато през нощта видя, че към мен се приближава непозната персона?". Ето я и моята импровизация:
- Г-н Капитан, Р-к Бетовски, назначен за патрул първа смяна на пост №1. Като патрул, носещ службата си през нощта, в случай на приближаващ се непознат, моите задължения са: Да се скрия и да подам команда "Стой! Кой идва?"... ...да открия огън по нарушителя.

После, налентовах 2 пълнителя със 60 патрона и отидох на развод, който пък мина като по вода.

Пътрулът

Въоръжен със шмайзер на гърди, противогаз, армейски нож и 2 пълнителя с бойни патрони, обикалям в поделението, внимавайки за появата на нарушители. Което път от своя страна е слабо вероятно, понеже нощем тук няма и кой да те напсува, камо ли да тръгне някой да прескача оградите на поделението, за да краде нещо, знаейки, че човек обикаля с оръжие. Особено, ако този човек е новобранец като нас и като нищо би пребегнал до употребата на шмайзера, независимо пиле ли прехвърча или котки се шибат в храстите.

Та в този контекст на мисли, към 10 вечерта трябваше да извършим смяната на патрула и аз да сменя този, който е преди мен. Видях къде е момчето (също е новобранец като мен) и викам да взема да се избъзикам с него като му кажа "Ти защо не ме спираш като съм явен нарушител на поста ти, и то с оръжие?". Тъкмо се доближих на 30 метра от него и аха да му кажа намисленото от мен, и оня изведнъж като скочи зад едно дърво, зад което може би можеше да се скрие само човече-клечка без да го видят, и ми вика "Стой! Кой идва?". Брех, побелях! Изведнъж видях живота си пред очите ми като на надраскана кино лента. Обаче не спрях да вървя. Викам си "тоя сега, ако ме гръмне, край!". Та изведнъж успях да събера кураж да обеля една дума и викам "Аз съм, бе!". Добре, че ме позна :)

Честно да си кажа, беше ме страх да обикалям през нощта. Никога не съм знаел, че има толкова много кучета в това поделение. Лаят, вият, скачат, тичат - ужаса на патрулния. Разтрепераха ми се кубинките направо...

Изведнъж едно куче като се спусна ръмжейки към хубавите ми, стройни и изморени крака, изведнъж забравих, че като часови ми се забранява да говоря и се развиках "Аааабе, еййй... Не ми се спускай, че ще гризнеш желязото!". Не му бяха нужни повече обяснения, за да ме разбере кучето какво искам да кажа. Дори в последствие започна да обикаля с мен и да ми пази страх. Но след като чух звуците на биещи се кучета и едно мощно прискимтяване, повече не го видях това куче...

На закуска седнах на една маса с този шушляк, дежурния по рота и същия започна да ми дума нещо, та проведохме следния разговор:

(Д): Старите защо те ебават така тебе? (усмивка тип "знам защо, ама се пробвам и аз да те ебавам")
(Аз): Какво?!
(Д): Старите защо се ебават така с тебе? (Същата усмивка на лицето му)
(Аз): Нещо не те разбрах .. (?!?!)
(Д): Нищо. После ще ти обясня...

След този иначе толкова смислен и съдържателен разговор, и двамата забодохме глави в чиниите и си храностмилахме. Ха! Отиде ти ебавката на кино, нещастник!

След закуската същия, на когото му преебах ебавката, ме накара да троша леда от стълбите пред входа, което е непосилна задача, за който и да е било. Кето естествено тоя мушмул (писна ми да го обиждам, но си го заслужава) каза на дневалния да скрие солта и да не ни я дава. Ние пък се направихме на хитри и си взехме сол от кухнята. Хубмаво нещо е химията :)))

После пък, чистих клуба в щаба, където се събират всички офицери. Теглихме по една метла и един пърцал, и всичко заблестя (поне на пръв поглед).

На разчета пък ми се падна да мия първия етаж на щаба, обаче мина майора, който беше дежурен по поделение и попита кой разбира от компютри. Оказа се, че имал проблеми с някаква стара щайга, на която не бачкало флопито. Мъчих го, потих се, не разбрах от какво идва проблема, но посъветвах майора да използва компютърчето единствено и само за щайга за грозде, когато настъпи гроздобера.

Вечерта пък, михме столовата и кухнята, след което сложихме край на дългия работен ден.

8 март за една новобранка

Честит женски празник на всички, които празнуват, а аз за разсънва чистя със замръзнали ръце цистерните в автопарка. Почистихме дежурната стая, изтърпях всички ебавки на старите войници по мой адрес, понеже ги е яд, че не им мълча, и приключихме с дневалството. Хе, колко бързо литнаха 24 часа! Така бързо да ми летеше и службата, пей сърце...

Леко бях притеснен от това, че един мушмул от старите войници ми каза, че ще ме оставят да почивам точно 4 часа (по устав), след което ще правя сапунка в тоалетната. Донякъде си мислех, че куче, което лае, наистина не хапе, обаче както уж сладичко си спях, изведнъж точно в 8:00 бях събуден от дежурния по рото, който се беше разкрещял като ненормален. Явно същият този мушмул, който споменах по-горе, е казал на дежурния да се ебава с мен. Абе, не е кой знае колко зле да се измие скапания кенеф, но все пак не го мия с четка за зъби, а метла, а и хората като отделят храната във въпросното съоръжение, са точни и целят дупката без грешка. Обаче е супер гадно, когатоо се смеси топлата вода с 2 - 3 лъжички ИЗОЗАН, особено когато си сънен и не можеш да гледаш.

Пояснение: Изозана е някаква химична смес на хранули, която се използва за хлориране. Когато се смеси с вряла вода, започва да вдига пара, да люти и да пари на очите.

След многото ринене на сняг, взех ножа и противогаза от оръжейната и започна новия наряд. Първото ми дневалство по автопарка в Божурище. Обаче тук дневалството по парк не е като това в Долна Митрополия. Тук не само се седи в една стаичка с печка и легло, да се лежи и да се гледа телевизия. Тук дневалните сме двама и трябва да се сменяме на всеки 2 часа и да обхождаме навън гаражите с автомобилите, да не би случайно някой да прескочи и да открадне зиловете, ладите и ласките през оградата.

Колко леко ще ни бъде дневалството, зависи само от дежурния по парк, с когото сме. Засега, не е кой знае колко лошо това да се обикаля, стига краката ми да не бяха така мокри, и парка да не е с такива басейни от локви.

След строевата ме изненадаха като ми казаха, че съм сред хората, избрани за помощници в кухнята. От старите войници, който е бил такъв, никак не е доволен, ама какво да се прави... Останах още повече изненадан, когато разбрах, че трябва да ходя при лекарката, за да ми каже "дай бузи!" и да вземе една клечица, която няма да казвам, къде ми я завря. Мъчително ми е да си припомням такива работи, разберете ме. Но нека не говорим за неприятните неща от живота, а да спомена, че за днес съм назначен за дежурено подразделение. Хората, назначени за ДПЗ (така се казва съкратено), трябва да стоят с противогаза на рамо и да чакат да подаде командата "ТАЙФУУУУУУУУУН!", при което до 3 минути трябва да се снаражи и да отиде пред щаба при дежурния по поделение. Дежурното подразделение се състои от 3 човека, и единствения им плюс е, че им е позволено само на тях да влизат в ротата без да си събуват кобинките. Иначе, това нещо (ДПЗ-то) не се водило наряд, и не ни освобождавали от останалата работа, която трябва да се върши.

За щастие, вечерта мина и без въпросния "тайфун".

Welcome back to the suck

Ето ни отново обратно в клетката на лъвовете. Прибирам се с очакване за топло посрещане със свински сапун и много вряла вода и пяна до колене, но всички се отнасят с мен прекалено спокойно. Сигурно защото се надявам да им нося ядене, ама не нося (ще го хапнете!). Казаха ми, че ако ми направят още една сапунка, съм щял да започна да им нося храна. Едва ли... Надявайте се, то надеждите са безплатни.

Първият филм, за който бях настроен да гледам, беше Hostel. Не знам, дали направих грешка като реших да гледам трейлъра на филма преди самият него, но бях силно впечатлен. Филма страшно много ми напомни за несравнимият "SAW". А ивсе пак на постера му с големи букви беше написано името Куентин Тарантино. Едно велико име, от което трябва да очакваме само добри материали.
Обаче, за съжаление, очакванията ми не бяха оправдани. Бях силно разочарован от филма, който беше породил такива очаквания в мен. Вместо да получа един филм, наситен с брутално насилие напълно в стила на Тарантино, аз получих някакъв си порно филм. Смятам да не говора повече за това заглавие, което само петни името на Куентин Тарантино.

Jarhead е заглавието, с което реших да се разсея след разочарованието от Hostel. Филма е доста приятен и интересен. Не знам, дали представят точно казармата, каквато всъщност е, но не ми се ще да съм на мястото на момчето от филма. Дотук си ми харесва как ми върви службата, не ми се ще да съм като тях.
Първо, тактиката им донякъде няма нищо общо с нашата. Те лазят в адски много кална обстановка, докато един пуца над тях с бойни патрони. Командата "ГАЗ!" е доста по-неприятна от нашата, понеже те обличат цели костюми, и то 40 градусова температура.

След не чак толкова сериозният Jarhead, реших да се развеселя с една комедийка. Погледа ми се спря над заглавието "Just friends". От доста време не бях гледал толкова добра комедийка, наситена с адски много забавни комични ситуации. Няма да ви я разказвам, гледайте я. Заслужава си.

Movie вечерта продължава със "Supercross". Приятно филмче с кросови мотори и любовна история. Естествено, във филма се набляга над "добрият винаги печели", но не съжалявам, че го гледах.

При нас, типично по армейски на най-военния празник, взехме, че скъсахме Българския трибагреник по неволя. После, поринахме малко сняг и ни принудиха да седим в телевизионната, за да гледаме сутрешната програма с тържествения парад. Докато гледахме парада, като видях гвардейците колко високо си вдигат краката при маршируването, ми стана жал за момчетата. Но какво да се прави? Трябва да се дават жертви в името на родината, колкото и да ни мъчи тя...

Празника в поделението го отбелязахме с тържествен обяд, като УЖ получихме повече кльопачка от обикновенното. Снабдиха ни с едно пепси, бананче, и пържола с лютеница. Е, "пържола" ми звучи леко пресилено за кокаляка, който ядохме, но все пак, така го пишеше в менюто, а кой съм аз, че да го променям?

Следобяда, всички си приготвихме багажа за излизане в гарнизонен отпуск. Всички новобранци (моите наборници) излизат за първи път, а аз за втори, което пък от своя страна стана повод за нови разправии. Дори получих заплахи от рода на "Ако пак излезеш този месец, а аз не изляза, ще разпалвам парното с теб!". Естествено, както всички други заплахи, и тази я пратих във "Wastebin"-чето си (така ми се казва кошчето на KDE-то :))

Декларация за пазене на тайна

Край, момчета и момичета, или просто "скъпи читателю". Каквото е било, било. Вече не мога да ви казвам кой знае каква конфиденциална информация от живота ми в Българската Армия, понеже днес подписах декларация за пазене на тайна и ще трябва да си държа езика зад зъбите.

"Сапунка в стил Бетовски"

Казаха ни, че днес ще има хигиенизация, а старите пушки само това и чакаха - "да накахем Бетовски!". Не съм доволен от това, че не гърчат само мен, а и останалите. Стратегията им ми е пределно ясна - да ме оставят без приятели, понеже човек без такива, е слаб и уязвим, и лесно може да бъде смазан (и психически, и физически).

Та, сапунката не беше само за мен, а за всички, само където сапунката за мен беше на най-стратегическото място за гърч - в тоалетната. Единия от старите, които ни го назначиха за старши, гледаше и се усмихваше дяволито като анимационен герой, който е намислил нещо лошо. Извади някаква дървена кутийка, която наричаше "Кутията на Пандора". Показа я на другите, а един от тях, след като хвърли едно око в нея, погледна ме и ми каза "ВидЕ ли, бе? ВидЕ ли какво става заради тебе?". Аз го погледах тъпо в продължение на около 5 секунди, докато ми прещракнат забците на колелцето, задвижващо механизма в главата ми, и казах "Ми..., Не".

Пича май страшно се ядоса и ми каза "Ама ти май на много отворен се правиш, а?". Повече нищо не му казах, за да не стане по-лошо. След което се захванах с търкането в тоалетната и така я хигиенизирах, че ми се прииска да си пренеса леглото в тоалетната. Вече да ти е кех да идеш да се изтропаш! Остава да хванат и да монтират едно седло, че да не ме болят краката от толкова клечене.

След вечерята, ефрейтора, който беше дежурен по рота, ми даде да разбера, че сапунката не е била само заради мен, а защото е трябвало да има хигиенизация, каквата скоро не е била правена. Затова е била неизбежна. Обясни ми и, че няма да има нито тактика на стадиона, нито сапунка при парното, нито пък ще измервам коридора с кибритени клечки, с каквито неща ме заплашват иначе разярените стари войници. Жалко, че момчетата от моя набор, са страшно много податливи на маниполация и са със страшно слаба психика, заради което се връзват на всяка една дума, казана от тях. Ефрейтора дори ми обеща да ми помогне като промени отношението на останалите към мен, но засега, не е кой знае колко зле. Просто аз обирам повечето работа и седя отцепен като краставо магаре от другите.