Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-03-19) | Дневника | Следващ запис (2006-03-24) ->

Архив

Четвъртък, 23 Март 2006

Разбирам защо на миячите им викат "подводници". Просто в кухнята си е като в подводница - нямаш никаква представа за това, което става извън кухнята. Ей го е, снощи ми подхвърлиха някаква информация от рода на това, че командира на поделението (а също така и на цялата бригада) поискал да се види с всички наборни войници, за да ни говори нещо.

Мислех си, че това е или майтап, или просто няма да се отнася за всички ни. Но ни извикаха всички, дори и нас от кухнята като се наложи да се преобличаме по триста пъти. Понеже не можело да се явяваме в щаба с работните дрехи, трябвало с камофлаж. И все пак можеше и да мине и без нас тази сбирка.

Полковника искаше да ни обясни на human-readable език, че каквито и връзки да имаме, никой няма да се премести от това поделение, освен ако не иска да отиде на Доброславци (за това поделение се носят само лоши легенди). На мен ми е все едно, дали ще ме пусне или не. Не искам да се местя, тук ми харесва.

Другото, което повече ме заинтересува, беше това, че командира реши да премахне комунизма в поделението като ни позволи да излизаме гарнизони, не един път в месеца, а два пъти, понеже бичим яко наряди през ден (днес отстъпваш, утре застъпваш). Излизанията ще са разпределени по такъв начин, че ще излизаме един път през уикенда и един път през седмицата. Удоволетворяващо!

Разбрах и каква е разликаа да съм в кухнята, отделен от другите, и да не съм в кухнята - заедно с овцете. Влизам в стаята и един от септемврийците (старите войници) тръгна да ми дава указания и наклон на оназ работа къде да сядам. Дори ме нарече "омотник". Аз пък обичам да давам това, което получавам и затова го нарекох по същия начин, при което момчето се разпеняви и ми каза да намеря начин до довечера да му се извиня, инак щял да ми стопи лагерите. Как ли ще ми ги стопи като съм 14 часа на ден в кухнята, хич не ми е ясно. Затова му казах да си топи своите лагери, не моите. Пък и аз нямам лагери, а кости и кокали.

Пича обаче е "хакер" (разбирай човека, който седи на компютъра и пише графиците с отпуските) и помага на ротния с работата. И затова реши да ме напише, че не желая гарнизонен отпуск, а после ми каза да внимавам да не се падна гарнизон с него в един и същи ден, че в момента, в който прекрачим портала, щял да ме скине от бой.

Държа да отбележа, че момчето се е пръкнало на бял свят една година след мен и не е яло достатъчно бой понеже е поне две глави под моя милост. Явно не е пораснал от злоба малкото злобарче.

Ще взема да си запиша какво ми каза, че може пък да го забрави. Каза ми и, че ще ми прочете една точка от устава, според която трябвало да се държа по определен начин в негово присъствие. Тази точка ми я четоха и юнците (тези, които този месец се уволняват, а вече са в полагаема отпуска), ама и при тях нямаше никакъв резултат, понеже ги отебах както отебавам пича в момента. Като са стари войници, голям праз! Явно пича иска да разбере какво е да се прави на стар войник, но е попаднал на кофти новобранци. Няма да му се усмихне това щастие явно. Нека пикаят газ и бензин!

[ Добави коментар ]