Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-03-18) | Дневника | Следващ запис (2006-03-23) ->

Архив

Неделя, 19 Март 2006

Кодово название "ПОДВОДНИЦА"

От днес-нататък вече съм под прикритие, назовавайки се "подводница". В казармата и по-специално в това поделение длъжностите се разпределят между войниците. Примерно, хора за парнаджии, хора за шофьори, за телеграфисти, а аз понеже нямах желание за нито едно от изброените, капитана е решил да ме прави подводница. В казармата "подводници" се казва на миячите в кухнята. Тези, които мият казани с големина "можеш да се побереш целия в него" и приборите за хранене. Но и не само това, ами подготвят и продуктите за готвене - белене на картофи, лук, рязаве на туршия и каквото там е нужно за приготвянето на един болумач.

Всичката тази работа е просто ей така, за да се помага на готвачите и да се запълва време, за да няма свободно такова. Видят ли те, че седиш, веднага те пращат да правиш нещо, иначе би било много лесто само да се мие. А нали знаете, че ВИНАГИ НА ПЪРВО МЯСТО ПО ВАЖНОСТ Е ДА НИ Е ГАДНО! Добре, че се внедрих аз в подводницата, та сега ще видя аз какво ми дават пущинаците да ям! Ще видим ние с какво се приготвя угояването на българската армия.

И не си мислете, че всичката работа в подводницата се изчерпва само с по-горе изброените дейности. Би боло много елементарно и лесно. А кой мислите разтоварва камьоните с провизии, когато докарат десетина чували с картофи, зелки, бидони с туршия и каквото там се сетите? Да не мислите, че готвачите ги разтоварват? За тази работа си има "бичмаци". Същите бичмаци, които мият, режат, пасират и подготвят продукти - ние, бе! Ние! И в частност - моя милост.

И си мислиш, че това е всичката работа, а? Ами, лъжеш се, пич! В края на всеки ден, след вечеря, се топли един 50 литров казан с вряла вода, с която се прави сапунка на цялата кухня, за да се пази хигиенично. Не забравяй, че военните са най-големите хигиенисти, стига да има някой да хигиенизира вместо тях. Ако бяхме 4 човека за миячи, би било добре, но понеже сме само двама, се налага да се клонираме.

Сега, драги ми читателю, ще пиша по-рядко в дневника си, понеже работния ми ден е от 14 часа (от 6:30 до 20:30) и е оплътненн напълно с работа. Може и изобщо да не пиша, яко няма нищо интересно. Все пак в кухнята е скучно ежедневие, както във всяка една подводница.

[ Добави коментар ]