Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-03-10) | Дневника | Следващ запис (2006-03-12) ->

Архив

Събота, 11 Март 2006

Параноята на обикалящият сам в тъмното

Часът е някъде между 4 и 6 сутринта. Дъждът си вали, а патрулът си тече.

Добре, че майора ми даде един дъждобран, та се почувствах поне малко защитен от проливният мартенски дъжд, който така мощно се изля над главата ми.

Обикаляйки си по зададения ми маршрут с дъждобрана, минах под силните лампи, осветяващи поделението и точно тогава се събудиха асоциациите в главата ми. Гледайки сянката си на отсрещната стена, се сетих първо за "онази с косата", само че в случая беше "онзи с автомата". Изведнъж ме побиха тръпки! А ако аз нямам сянка, а зад мен стои онази качулатата с костата, и я е сгънала, за да не се вижда? Рязко се обърнах насочвайки напред автомата и разбрах, че това е просто моята си сянка :)

В този момент, вече знаещ, че още ми е рано да ме дебне "онази със сатъра", отново погледнах качулатата си сянка, движеща се под ситните капчици дъжд и извдеднъж се почувствах като Оби Лан Кеноби в "Клонингите атакуват". Пипнах тук-там и видях, че на колана си нямам светлинен меч, който да придърпам към дланите си, използвайки СИЛАТА, а имам просто един изхабен, ръждясал, армейски нож, с който не бих могъл и да се заколя.

[ Добави коментар ]