Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-02-27) | Дневника | Следващ запис (2006-03-01) ->

Архив

Вторник, 28 Февруари 2006

Началото на конфликта в поделението

Някои хора започват от рано да ми бъркат в здравето. Доста човечета от старите войници ме гледат с лошо око и полагат доста усилия, за да знам за това. Един мушмул, висок около 1,80 - 1,90 (не знам с точност), с мазната си усмивка нахълта в стаята, докато си оправях леглото, стараейки се да го изпъна под конец, и с тънкото си, дразнещо гласче попита "Къде го моя човек?!?". След което ми каза да взема лопата и метла и да му измета стаята, а после да мина и с парцал да я измия. Но аз, от своя страна, вместо да си мълча, реших да не му оставам длъжен и му дадох да разбере, че ми е през центъра на гащите, че той, тук е стара пръчка или пък стара тояга. Без да отклонявам вниманието и от леглото, което наистина се стараех да изпъна добре, му промърморих "Ако искаш да се разменим? Ти да оправиш моето легло, а аз твоята стая... Започвам да си мисля, че всички стари сте с две леви ръце, щом все карате някой друг да ви върши работата". Естествено, тези думи се породиха и от раздразнението, че преди да се развият текущите събития, оправих едно друго легло, което също беше на един от старите войници.

В края на крайщата, отидох и му почистих стаята като естествено нито за миг не си затворих устата, което пък допълнително раздразни иначе старият войник. Може би затова ми каза, че е трябвало да си мълча и да работя. Аз пък го контрирах като му казах, че ако иска да си мълча и да работя без да говоря, по-добре е да си вземе куче. То прави, каквото му се каже, без да говори.

Приключихме с глупавите и безмислени според мен шеги, снаражихме се, и заминахме за огневия полигон в Сливница, за да пуцаме със шмайзерите. Аз успях да сваля 2 мишени, но все пак получих похвалата на майора, контролиращ стрелбите. Ако бях свалил още една мишена, печелих награда. Бог дал, Бог взел, голям праз. Дръг път повече.

След вечеря сутрешната разпра се повтори, като високият мушмул пак реши да скача по нервите ми все едно са като батут. Да, ама не са! Почистих му мизерната стая като ми дойде на ум да правя мизерии, но все пак преди да се действа, е добре да се обмислят внимателно нещата.

[ Добави коментар ]