Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-02-23) | Дневника | Следващ запис (2006-02-25) ->

Архив

Петък, 24 Февруари 2006

Осъзнах какво точно означава думата "адаптация". В медицинската ми книжка психоложката е написала, че лесно се адаптирам към новото и непознатото. А дали е така? То и аз така си мислех, но след като се опитах да наблюдавам себе си като трето лице през последната седмица, забелязах, че не ми е чак толкова лесно да се адаптирам. Като върнем времето с няколко дни назад, се сещам как в Понеделник сутринта бях изпълнен с радост, че се махам от Долна Митрополия, докато вечерта, гледайки в плочките под пейката, на която седях, се питах какво изобщо правя тук и как да се върна там откъдето дойдех. Но не можех да върна времето назад. Тези два въпроса си ги задавах още два дни, след което положението стана още по-тежко. Буца заседна на гърлото ми, а стомахът ми се сви на топка. Като прибавим към това и факта, че очите ми пареха и им трябваше и най-малкото, за да се насълзят.

Това беше времето преди адаптацията, докато днес започвам да се чувствам точно на мястото си и започвам да осъзнавам, че мястото, на което се намирам, не е никак лошо, просто трябва да се погледне и от другата страна.

[ Добави коментар ]