Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-02-17) | Дневника | Следващ запис (2006-02-19) ->

Архив

Събота, 18 Февруари 2006

Денят стартира с хубаво и пролетно време и най-вече настроение. Въобще времето през февруари засега ми се вижда доста променливо - докато е -15 градуса, изведнъж скача на +15 :) Подлъже дръвчетата, че пролетта чука на вратата, те цъвнат и изведнъж падне снега и дойде коварният март. И в това хубаво и приятно време, наситено с хубави и пухкави облачета, побутвани от лек и приятен топъл ветрец, както си седяхме с хубавите облачно сиви униформи, изведнъж ни казаха, че имаме 10 минути да се облечем с гадните и мръсни с кал зелени камофлажи, понеже сме щели да ходим да работим и тези ще ги изцапаме. Е, поне се възползвахме от обстоятелството, че сме с кирливите и лайняни униформи, които онзи ден изцапахме с кал, та извадихме джобните си ножчета и започнахме да извършваме възвратно постъпателни движения, опитвайки се да изстържем полу-изсъхналата кал. Като си спомня как изглеждаха панталоните ми след лазенето, май ги направих да изглеждат като нови с ножчето, но въпреки всички, аз си знам, че панталоните са мръсни и някак си не ми прави конфорт да ги нося, но какво да се прави като сме принудени да го правим?!

Както си седяхме и си чистехме панталоните, по едно време дойде един автобус и взе 20 човека за някаква работа. Така и не разбрах какво точно са правили, но като се върнаха коментарите на работещите не бяха много положителни. Един друг взвод го взеха целия за робота, а като се върнаха, ефреторите казаха, че са ринали лайна (автора запазва автентичният израз).

Докато другите работиха насам-натам, ние седяхме 2 часа на слънчице и бездействахме. По едно време реших да слушам радио и да убивам време, подритвайки камъчетата наоколо, а останалите разгорещено обсъждаха темата за разпределенията като всеки пита в кое поделение е добре, и в кое не е. Никъде не е добре, докато не отидеш и не го видиш. Няма смисъл само да си чешете езиците за глупости!

След пладне отново дойде Чавдар и взе двайсетината човека, които работиха сутринта, за да ходят да си "добият кучето". А нас ни пратиха да си оправяме вътрешния ред и още по-приятното в случая е, че в нашата стая няма какво да се оправя, понеже всичко е в изправност и затова смятам да се отдам на една съботна дрямка, докато не дойде някой да ми държе реч и да ми чупи стойки, защо спя...

[ Добави коментар ]