Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-02-16) | Дневника | Следващ запис (2006-02-18) ->

Архив

Петък, 17 Февруари 2006

Петък, Ден на майстора!

Като за ден на майстора, цял ден си седя в спалното и си клатя краката, гледайки ту в тавана, ту в земята. И както си седяхме в стаите, изведнъж ни изкараха всички в коридора и си взеха по 20 човека за това, 16 за онова, и когато спряха да взимат, останахме точно 7 човека от цялата рота. По едно време реших да се захвана с нещо полезно, отколкото да седя и да гледам в точка. А и като се върши нещо, времето си минава по-бързо - доказан факт! Взех ножчето и започнах да търкам вече засъхналата от вчера кал по камофлажа.

Следобяда изкараха списъците с разпределенията и вече и ние си имаме стена на плача. Вече това е най-обсъжданата тема при нас. Вече хората като се срещат не се поздравяват със "Здрасти, как си?" А се разпитват кой за къде е разпределен. Много дразнещо е да гледаш как някой започва да се паникьосва, дали ще е добре в това поделение, за което е разпределен и започва да разпитва всеки "Абе, там добре ли е?". Разбирам да пита някой, който вече е бил там и знае, а той се паникьосва на основанието на някакви слухове. Като отидеш, ще видиш какво е.

[ Добави коментар ]