Записки от Българската Армия

Архив

Четвъртък, 16 Февруари 2006

По принцип, когато сгафим нещо, все ни плашат с тактическия полигон и с неговото преминаване. Е, дойде време да видим защо той е толкова страшен и всички се плашат от него.

Тактика и Строева

Преди изпита по тактика трябваше първо да преминем тактическия тест, който по някаква странна причина го правихме с пълно бойно снаражение. На масите до листовете ни за писане седяха каските, а между краката ни - автоматите. И след теста, най-накрая дойде време за "Лази, лази, буба лази..."

Докато всички се притесняваха, че не знаят какво точно да правят на полигона, аз си бях спокоен, понеже знаех, че с нас ще има ефрейтори, по чиито команди трябва да действаме. Т.е. те ще ни казват какво да правим. Е, както винаги, живял съм в заблуда. Нашият ефрейтор не само, че не ни казваше команди, ами и крещеше с някакви нечленоразделни звуци от рода на "Айде беее! На там, бе, на там! Какво правите беееее?!". А калта по полигона, по който трябваше да лазим, не беше никак дружелюбна, докато упорито се впиваше в дружите ни и ми правеше студено на коленцата и на задните части.

Понеже лазенето беше доста изморително, по едно време реших да взема да се изправя, защото вече не си чувствах ръцете и краката от лазенето и тъкмо станах и някакъв започна да стреля. Дейба! Пак трябва да залягам и да лазя! Лазих, лазих, минах под бодливата тел, където някой със сигурност беше изсипал шише с вода, за да има повече кал и където някои успяха да си порнат шубите, след което влезнах в бетонния и кален тунел, който го минах с доста зор. Бре, не вярвах, че това пълзене с автоматите и пълното бойно би било толкова изморително. След като излезнах от бетонният тунел, реших да се изправя, за да видя къде така внезапно изчезнаха другите. Тъкмо се изправих и оня пич пак почна да стреля и пак трябваше да залегна. И до тук беше с минаването на тактическия полигон, понеже изпитващите се смилиха над нас и решиха да не го минаваме целия, а да го оставим до половината. Ами аз ако знаех, че нещата не са чак толкова сериозни, да не съм минавал през калта, а да съм си търчал отстрани прав по тревата, както се отърваха другите. Нищо, радвам се, че поне разбрах какво е :)

След като се върнахме обратно, имахме само 10 минути да се преоблечем със сивите камофлажи, за да не седим с мръсните, да изчистим автоматите, че и те бяха в кал и да ходим да обядваме. Е, това е адски малко време за толкова много задачи. Затова решихме да бутнем автоматите направо в мивките под водата (така ни посъветваха и щатните).

След като се наобядвахме, взехме автоматите и ножовете и отидохме на изпита по Сторева. Спомнихме си за отминалата седмица, когато всеки ден ходихме да тренираме със същото знаражение за клетвата. Няма да разправям как мина този изпит, понеже тези, които не са били в казармата, няма да разберат нищо.

След изпитите дойде време да ходим да вършим някаква работа, все пак скоро не са ни викали за никаква хамалска или почистваща дейност. Дойде един подполковник да ни вземе и се оказа готин човек. За разлика от останалите щатни, той ни показа, че разбира, че това не е наше задължение но все някой трябва да го свърши и съжалява, че това трябва да сме точно ние.

Трябваше да ходим да почистим около един от контейнерите около поделението, понеже доста го бяха осрали отстрани, а утре са щяли да идват на праверки и не трябвало да го виждат в това състояние. Вече ми писна да ни карат да работим под предтекст, че ще идват на проверка. Вече като ми се каже за някаква проверка, все едно ми казват, че ще дойде дядо Мраз през лятото.

Вечерта имаше филм, но аз нямах абсолютно никакво желание да ходя да го гледам, въпреки, че той беше хубав - "Бандата на Оушън". Нямах намерение да си развалям кефа от хубавия филм благодарение на скапаната система за кино прожекции в това поделение. Добре, че тези, които не ходиха на кино, ги оставиха да си почиват, та имах време да оскоча до близаката лавка за някой друг сандвич и шоколадови вкусотии. Че то след такава вечеря с кисело зеле, което не се знаеше зеле ли е, супа ли е, повръщано ли е, си останахме гладни.

И с това вече приключваме всички изпити от новобранския ми период. Утре би трябвало да има домакински ден, което много-много не го знам какво точно трябва да означава, а ме е страх да правя предположения, понеже не знам какво може да се окаже. Нека не дърпаме дявола за опашката все пак.

Коментари

Алелеее на това му казвам ден.
Ма най-голямо впечатлени ми направи това: "Айде беее! На там, бе, на там! Какво правите беееее?!"...
като го прочетох и в съзнанието ми изплува образа на професор Юлян Вучков в камофлаж и военна каска и се спуках от смях :)))))))
Айде успех *THUMBS UP*

Написа СпасГ на 10-May-2006 17:20

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.