Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-02-06) | Дневника | Следващ запис (2006-02-08) ->

Архив

Вторник, 7 Февруари 2006

Каръжки ден, прекаран в артелната и столовата

Понеже вчера се освободих от наряд поради болестно състояние, са решили да си взема наряда днес, когато би трябвало да се чувствам по-добре. Днешният наряд беше работна група в столовата и артелната. Може би най-гадният възможен наряд. Веднъж вече минах през него и ми се искаше да не повтарям.

Понеже вече съм минал по този път с излишната хамалска работа в артелната, днеш бях решил да направя всичко възможно, за да се скатая като прееба другите да работят, докато аз си почивам или в лавката, или в стаята. Но нещо сметките ми се оказаха леко кривички. Обаче и другите имаха същото намерение и явно трябваше да се надлъгваме с прееби другарче. Но нито едните успяхме да преебем другите, нито другите успяха да преебът нас, и в крайна сметка всички се оказахме просто преебани.

На отиване към артелната със старшината, който беше дежурен по кухня, се сетих да отида да си изпия хапчетата, които са ми предписали, и го помолих за разрешение. Той ми разреши като преди това ме попита за фамилията ми и ми нареди докато те отидат до артелната, аз вече да ги чакам там. Тук станаха едни малки разминавания. Има един друг начин да се измъкнем от работата като се сменим с някой освободен от маршируването и той отиде на моето място в артелната, а аз отида да марширувам с другите. И един ефрейтор ми каза да го изчакам във фоаето на етажа и да видим, дали може да стане тази рокада. Изчаках го, а той ми каза да отида и да се снаражавам с автомата и ножа и да ходя с другите да марширувам, той шял да оправи останалата работа. Тъкмо се затичах радостен в строя и гледам как към нас приближават взводния командир, наблюдаващия ни старшина и старшината от столовата. Опааа, работата ми намирисва на изгнила. А взводния командир крещеше като побеснял "Къде го тоя Бетовски бе? Кой е тоя Бетовски бе?!?!". Нямах избор, трябваше да отида при него и да се представя, че това съм аз. След което последва едно яко конско за това, че трябва да слушам старшината, понеже съм назначен за наряд при него, а не да слушам ефрейтора, който не е никакъв. След което последваха заплахи, че ще ми дадът една права лопата, с която ще се окопая легнал, клекнал и прав. А накрая ме накараха на бегом да се разснаража и да отивам обратно в артелната. Така и направих. Разснаражих се и под охраната на старшината от столовата, отидох до артелната. Подяволите, отново не успях да се скатая!

По пътя към артелната конското на старшината продължи. Попита ме откъде съм, а аз гордо казах "Червен бряг", мислейки си, че той ще каже, че съм нашенско момче и ще го омилостивя, а той просто ми зададе въпроса "Искаш ли този Червен бряг днес да ти се стори ЧЕРЕН!?!?!".

За съжаление, точно такъв ми се стори. Пратиха ме в столовата на кадровите, където трябваше да товаря и разтоварвам камьони с продукти, а накрая да изчистя и измия 120 кг. скомрия. Омирисах се на риба, та не се понасях самият себе си. След като се навечерях, почистих масите и изметох столовата и побързах да си тръгна, пожелавайки приятна вечер с думите "Айде чао и лека вечер на всички!", за пореден път проведохме разговор със старшината. Който протече по следния начин:

(Старшината): Чакай, бе! Какво е това "айде чао и лека вечер?" и просто ей така си тръгваш? Ти разрешение не искаш ли?
(Аз): Г-н Старшина, разрешете да напусна!
(Старшината): Кой редник си ти бе?
(Аз): Р-к Бетовски. От днес се знаем - лека усмивка от моя страна.
(Старшината): Аз знам, че от днес се знаем - усмихна се старшината леко шеговито - но какво е това "айде чао, лека вечер"?
(Аз): Поне ви пожелавам лека вечер, другите и това не правят.
(Старшината): А искаш ли да ти дам една клечка за зъби и вечерта да не ти се стори чак толкова лека?!?!
...

Общо-взето, старшината се правеше на леко кофти пич, ама аз го разбрах, че не е такъв, когато се опита да ми намери още работа, гледайки умно към шкафовете наоколо, чудейки се какво може да измисли и накрая просто каза "Айде махайте се, че не мога да ви гледам!". Хе! След 2 седмици и аз повече няма да те гледам :)

[ Коментари: 1 / Добави коментар ]
Коментари

дразниш лъва а?това не е никак хубаво:)добре че си се отървал без нищо:)

Написа цвети на 26-Sep-2006 13:00