Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-02-04) | Дневника | Следващ запис (2006-02-06) ->

Архив

Неделя, 5 Февруари 2006

Възможно ли е с нетърпение да очакваме Събота и Неделя, за да си починем от маршируването, и за наблюдаващ да ни се падне този болен мозък, който постоянно повтаря, че войника непрекъснато трябва да има работа?

Направо ми стана лошо като след закуска каза "Да ловят парцалите и да почват по етажите". Дори и на ефрейторите им писна. Всеки се е разтреперал, че може да го накарат да работи, затова всеки разпитва кой ще има свиждане, за да го измъкнат и него. Е, аз няма да имам нито свиждане, нито пък някой ще ме измъква, затова ще си празнувам с парцал на краче. Ще си направим After Party :)

По едно време взе много-много да не ми пука, че лейтенанта може да ме види, че седя в стаята и взех и се скътах вътре, ослушвайки се за медения му глас. И неусетно мина времето и стана 4 следобяд. А какво става тогава? Лейтенанта сдава дежурството и си заминава :))) Страхотен повод да се отпразнува с марципан от известната марка "Крава", скътан в джобчето на шубата от днешния обяд.

Жалко, че избързах с отпразнуването края на работата. За съжаление, снега навън стабилно си вали и също толкова стабилно си и натрупва. А нали се досещате кои са снегоринчетата в казармата? Ние! Ние сме снегоринчетата, които трябва да изринат целия плац.

Въоръжени с по едно гребло или дъска от мишена, а някои и с цяла пейка, изринахме половината плац, но за съжаление това е повече от труд за изгубена кауза, понеже докато си ринем така осърдно, снежеца също толкова осърдно си натрупва зад гърба ни и ни прави на яд. Само където ни се намокриха краката и изтинах още повече. Трябваше да се сетя и да се скатая като отида на кино да гледам "8 мм", ама не знаех, че прожекцията не е от 6:30, а от 4, и я пропуснах.

[ Добави коментар ]