Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-02-02) | Дневника | Следващ запис (2006-02-04) ->

Архив

Петък, 3 Февруари 2006

Сутринта за около 20 минути ни обясниха как се окопават противопепотни и противотанкови мини. По-добре, че нищо не разбрах, защото не искам да имам нищо общо с нещо, което цъка, после гърми. Недай си Боже да цъкнем нещо, я предпазител, я нещо друго и да вземе да стане някой сакатлък.

Следващите занятия за деня може би се досещате и сами какви бяха - строева подготовка. Не правихме нищо по-различно от вчера, освен това, че този път марширувахме за тържествения марш по изнасянето на ротите, отдавайки чест на пича на трибуната, вземайки автоматите на гърди. Естествено, справихме се повече от трагично. Затова от 9:20 сутринта до 12:30 на обяд направихме 4 обиколки на плаца, следобяда направихме още 6 - 8 (вече им изгубих бройката). След тренировката, взводния ни командир беше повече от разгневен, понеже майора с похвали освободи трета рота, а нас ни остави да маршируваме. Взводния ни заплашваше, че това, което беше днес, не е нищо, и че от Понеделник ще ни ебат мамата с още повече кръгчета на плаца. Дали е истина, или просто плашат Иванчо с ножката, ще разберем в Понеделник, не по-рано.

Вечерта пропуснахме киното, понеже всички ефрейтори са ни ядосани за днешния провал на тренировките. Побъркват ни от маршируване към столовата, обратно, също така ни побъркват и от "Кръ..ГОМ!", докато не ни се завие свят. Само не знам как искат да маршируваме като краката вече не ни държат да ходим, камо ли да ги вдигнем високо и да ги ударим с пълна сила в земята. Жалко, че пропуснахме киното, а така ми се гледаше днешния филм - Resident Evil. Е, поне имахме време за лавка, та опънах едно чайче, за да стопля гърлото, пресипнало от студения въздух, с който се надишах.

[ Добави коментар ]