Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-02-01) | Дневника | Следващ запис (2006-02-03) ->

Архив

Четвъртък, 2 Февруари 2006

Внасяме малко разнообразие в така скучното казармено ежедневие, изпъстрено с хамалска работа и тренировки за клетвата. Днес се разнообразихме с първото ми излизане отвъд високата ограда на поделението. Излизането ми беше на основание на написаното в медицинската ми книжка "Приет в казармата без флуорограф". Поредното доказателство, че в казармата взимат куцо-сакато и всичко, което има четири крайника и глава на раменете си. Но явно не само аз съм в това положение, понеже ни събраха около 30 човека и ни качиха в гордоста на българското автомобило строене - синьо-бял Чавдар, на който са му нужни поне 5 - 10 минути да загрее докато му се подава газ, или просто няма кой да каже на шофьора, че трябва да отпусне съединитела, за да тръгне мощното рейсче.

Ама и то едно езлизане на бял свят, че няма накъде. От поделението по най-краткия път до ВМА и обратно. А и в това ВМА все едно съм си в поделението - бъкано е с военни. Дори видяхме и най-мразения ефрейтор от нашия взвод, който седи там понеже го болял кръста. Ще седи 10 дни във ВМА-то, после ще седи 20 дни в тях си. Дали го боли гръста, а? :)

Върнахме се от ВМА-то, наобядвахме се на тъгадък и се заловихме с тренировките за клетвата. И така въоръжени с по един нож, автомат и пълнител, започнахме прословутото набиване на крак, обикаляйки целия плац по няколко пъти, докато не му хареса на майора. Добре че преди тренировките се сетих да махна двете фланели под ризата и шубата, но за съжаление и това не помогна кой знае колко много. Слънцето явно беше в закачливо настроение, опитвайки се да ни покаже какво би ни било, ако това го правехме лятото на високите температури при пълна липса на сянка.

Тренировката по набиване на крак в ритъм и всички като един протече под патронажа на майора и куп други офицери, люпещи слънчогледени семки, които се опитваха да изгладят всички косури, които имаме при маршируването. За да ни видят всеки един по отделно, не ни пускаха да маршируваме целите роти, а по редици с по 8 чавека. Тъпана бие тържествения марш, а ние се стараем с левия крак да стъпваме, когато тъпана се обажда. Минаваме до другия край на половин километровия плац и се връщаме обратно, след което правим още няколко кръгчета. И така, зажадняли и прималяли от тропане с крака, със сетни усилия изтърпяхме блъсканицата пред оръжейната, предизвикана от тарикатите, искащи да се разснаражат първи, разснаражихме се и по най-бързия начин се отървахме от всички дрехи, за да можем по-лесно да отпочинем от изморителните тренировки. Което пък отдъхване не беше за повече от 20 - 30 минути, понеже старшината ни даде кирки и лопати и ни накара да заринем канала, който миналата седмица копахме, но вече е с прокарани кабели за осветлението. Жалко, че не е с оптика. То пък и откъде биха намерили военните пари за оптика. Те не могат да се разделят със старите си Чавдари, камо ли да се разделят със старите си модеми.

[ Добави коментар ]