Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-01-24) | Дневника | Следващ запис (2006-01-26) ->

Архив

Сряда, 25 Януари 2006

Е-е-е и ние доживяхме да видим малко парички. Най-накрая решиха да ни раздадът поощрения. Събраха ни по взводно и ни ги раздадоха по номера. Хубавата страна на нещата е, че аз съм трети номер, а лошата е, че въпреки това си взех парите последен. Причината за тази несправедливост отново е великата военна организация. Сложиха в една шапка 90 лева само на по левчета, за да могат да дават точно пари, а ние да даваме по лев и пет стотинки, уж за оправяне и ремонт на стаите. Друг път е за ремонт на стаите. Те ако от всички наборници досега са събрали по лев и пет, да сме били спали в батальон с 2 или 3 звезди, красящи входа му. А вместо това ние чегъртаме леда от стъклата с джобните си ножчета от личните ни бойни готовности. Ето защо ни накараха да си набавим бойни готовности - за да има с какво да се занимаваме като застудее.

Иначе, деня си мина както всеки един ден досега - някакъв си майор се присетил да върши някаква работа и веднага иска еди колко си човека. Този път бяхме 6 и ни взеха, за да ходим да оплътняваме някакви си прозорци по мазетата. Аз естествено нищо не правих и само се разкарвах с ръцете в джобовете, правейки се, че не знам за какво става на въпрос. Пък и докато си има балами, ще има и тарикати. Винаги ще има хора, които ще отговорят с "аз", на въпроса "Някой по желание?". А нали знаете, че в казармата по желание и до тоалетната не се ходи. :)

След обяда поради толкова често споменаваната от мен велика военна организация, вместо да си почиваме, ни държаха 2 часа в телевизионната, където ни забраняват да говорим, да предремваме и всичко останало, което би нарушило нещо си там. В противен случай - 5 дневалства през ден. Ако трябва с клечки ще си подпираме клепачите, с тиксо ще ги лепим, ама не трябва да заспиваме. Обаче желанието за сън е адски голямо.

[ Добави коментар ]