Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-01-23) | Дневника | Следващ запис (2006-01-25) ->

Архив

Вторник, 24 Януари 2006

Стрелбите на Николаево

Планът за днес е да ходим на огневия полигон в Николаево, за да стреляме с бойни боеприпаси, или иначе казано - патрони. И както винаги, и днес организацията е просто безупречна - един офицер каже едно, друг - друго, и се налага да се разнасяме напред-назад като финикийци. Студа и той е непоносим, но ротния снощи ни предупреди да си подготвим "капутки", които да носим под каските. За съжаление аз нямам такава, затова прибегнах до въображението си, което ме е спасявало в доста рискови ситуации като тази. Взех едни килоти, които ни ги дадоха на влизане в родната казарма и им срязах крачолите. И без това не ги използвах за нищо тези килоти, поне да вземат да влезнат в употреба. Та срязах крачолите, навих ги доста прилично и ги нахлупих на тиквата си. Донякъде, ако не гледаме стърчащото крачолче над главата ми, създавах илюзията, че съм с истиска капутка :) Важното е да е топло на мозъчната дейност, и така си и беше :)

И както става във всяка организация, и тук си имаше хора за всичко, което трябва да се носи. Аз бях от тези, които носиха сухата храна за преживяване. Взехме 4 платнища със суха храна за 80 човека и ги носихме. Жалко, че заради прословутата "добра" организация се наложи да ги носим тези платнища на безмислени крайни точки като трябваше напълно безмислено да ги качваме и по етажите. Но това не беше единствената издънка на организацията на военните. На плаца, от който тръгнахме, имаше 3 автобуса - достатъчно място за всички ни. Обаче, изведнъж единия автобус си хвана онази работа в ръка и си замина. Поради същата причина нямаше достатъчно места за всички, а аз с моя карък, се оказах от правостоящите. За съжаление майора (командира на батальона) каза, че не трябваше да има правостоящи и се наложи да седна на иначе толкова удобните противогаз и каска.

След един час пътуване, наситен с неудобно седене върху противогаза и постоянно спиране, поради замръзване на предното стъкло на Чавдара, най-накрая пристигнахме на огневия полигон, където студa беше просто безмилостен. Определено там си чукваха срещичка всички ветрове, минаващи през страната. Как можахме да олучим баш най-големите студове да отидем на стрелби, та ни се смръзнаха гъзовете. И подплатите и дебелите блузи, с които съм облечен не помагаха, а още по-лошото е, че и от ръкавиците нямаше никаква полза. Щом ръцете ми изтръпнаха от студ до такава степен, че като хванах пълнителя на автомата, не знаех какво държа в ръката си, понеже сетивата за усещане с докосване до такава степен бяха притъпени, че нищо не усещах с тях. А като свалих ръкавиците, ръцете ми бяха почернели от студа. За първи път се срещнах с такава болка, предизвикана от студ. Имах чувството, че ще ми опадат ноктите от пръстите.

До 10 - 15 минути отминя всякакъв вид болка и вече можехме да се отбием до лавката за топли напитки. А упражненията със стрелбите бяха 3 - стрелба от легнало положение (първите 3 патрона на единичен режим, останалите 6 - на автоматичен на къси редове), останалите 2 упражнения протекоха само на автоматична стрелба като първите 4 патрона - от легнало положение, останалите - стоешком. Мен ме похвалиха за добрата стрелба с думите "Тоя изби гаргите!"

Всичко останало мина като по вода. Раздадоха ни сухата храна като ни казаха да я пестим, понеже това ни е и за обяд, и за вечеря. Самата суха храна включваше следното:
- Комат хляб
- Яйце
- 2 кутии с русенско варено
- 2 топени сирена
- вафла

Това е обяда, а вечерята е същата, като е без яйце, сиренце и без консерва с русенско варено.

Събрахме си такъмите, почистихме си и вдигнахме гълъбите да си ходим. На връщане отново имах честа да съм от правостоящите, седящи на противогаз. На връщане времето мина доста по-бързо, отколкото на отиване, понеже предремах седейки си на противогаза. После слезнахме, провериха ни шмайзерите за някой заблуден патрон в автомата, разснаражихме се и започнахме да се радваме на свободното лично време, което ни се предостави. Неприятното беше, че в стаята беше доста по-студено и от навън, та аз лично предпочетох да си седя със шубата и ръкавиците и като нямаше какво да правим, чегъртахме леда от стъклото и си оставяхме отпечатъците, "опитвайки се да разтопим ледовете".

[ Добави коментар ]