Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-01-18) | Дневника | Следващ запис (2006-01-20) ->

Архив

Четвъртък, 19 Януари 2006

Според назначаването на наряда за днес на снощтната вечерна проверка, днес трябва да съм работна група. Уж викаха, че и това е скатавка, ама май няма чак толкова скатаване. Работната група по принцип знам, че трябва да помагат на бакарите в стола - чистят, мият, сервират, отсервират и в свободното време - на лавка. Дотук звучи доста добре, нали :) Обаче ... Всъщност тук идва реч за великата максима, че един войник съществува само, когато се движи и има работа за вършене. Сигурно поради същата причина трябваше да разтоварваме около 300 хляба, подредени в касетки, които пък хлябове трябваше да ги подредим в едни шкафове. Уж да не ги нападат плъховете. Дотук нещата също звучат не чак толкова зле... Обаче, 1 час по-късно ни казаха да извадим хляба от шкафовете и да го сложим в други касетки и чували, а от там да го товарим ОБРАТНО на същия камьон, след което да търчим след същото превозно средство и да го разтоварим в другите 2 кухни. И сигурно ще се попитате защо изобщо е трябвало хляба да стои 1 час в мястото, наречено "АРТЕЛНА"?! И аз се запитах същия въпрос и единственият отговор, който ми дойде на акъла, беше това, че трябва постоянно да имаме работа. Донякъде има известна логика, която малко по малко се губи в далечината...

По едно време дойде пък някакъв пенсионер, който взе постоянно да ни дава работа като се присеща какво още трябва да се направи - "Измийте това, измийте онова...". А дупето не щеш ли да ти измием?!?!

Най-накрая, след всичкото неусетно изминало време, оплътнено с хамалска работа, в 3:30 след обяда бяхме свободни за прословутата лавка до 5 вечерта, когато трябваше да отидем, за да сервираме. Тъкмо се запътихме към лавката и се появи някаква си младши сержантка, която твърдеше, че ще трябва да стоим в кухнята, за да може да ни намери работа. Айде, мерси, ама аз отивам на лавка, за да си почина от тежката работа през деня. Добре, че и лелките в кухнята се застъпиха за нашето щастие като казаха "Айде, пусни ги момченцата на барче и без това тук само ще ни се мотоят в ръцете и ще пречат."

След лавката направихме това, което трябваше и край на "работната група" като се надявам повече да не попадам на мястото наречено "АРТЕЛНА"...

Вечерта се развеселихме с разни ефрейторски истории, разказани ни от ефрейторите, които ни викнаха в тяхната стая, за да се постоплим малко на печката с кодовото название "ДУХАЛКА".

[ Добави коментар ]