Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-01-16) | Дневника | Следващ запис (2006-01-18) ->

Архив

Вторник, 17 Януари 2006

Вместо да отделя 15 минути за оправянето на леглото ми, този път отделих само 5 понеже предната вечер приложих малко чалъм, взаимстван от ефрейторите като си захвах чершафите и одеалата с безопасни игли. Така те са винаги изпънати :) Все пак има какво да се научи от тези зелени човечета със жълти нашивки...

След закуска минахме да ни ударят по една инжекция на рамото за имунизация. Само където така и не разбрах против какво съм имунизиран, ама то една имунизация повече, една по-малко, никога не е излишна. След като ни теглиха по една спринцовка, минахме и през фотографа, който ни снима за военните ни книжки. Като първите 10, които се снимахме, веднага ни гепиха за някаква работа. Откараха ни при някакъв си майор, на който му е скимнало да чисти една зала за лекции. Естествено, залата беше в безобразно състояние и под всякаква критина, а също толкова естествено беше, че работата чакаше само нас. Влезнахме в стаята, а вътре ни чакаха поне двайсетина маси накачени една върху друха, всяка маса покрита с по 2 пръста пепел и паяжина, колкото да пуснем кон да се обеси и да вържем свиня, да избяга.

Нямаше време да се ослушваме и да се оглеждаме, работата трябваше да се свърши, а колкото по-рано приключим с нея, толкова по-добре. Затова се захванахме като първо изнесохме масите и столовете, след което незабавно се захванахме и с паяжините. Все пак не искаме някой да се убеси. Нали са ни казали, че здрави сме влезнали, здрави и ще излезнем :) Работата типично по войнишки се разпредели пропорционално, като едни се захванаха с метенето на вече празната стая, други - с обирането на паяжините, а третите - с бърсането на масите с парцали. Аз бях от последните. И понеже организацията ни беше повече от перфектна, работата свърши за отрицателно време и се запътихме на обяд. След обяда същият този майор реши да ни тормози пък с друга работа - да ходим пак някъде да сваляме тапети. Аз обаче се писах out понеже от снощи дебна за удобен момент да яхна бялото порцеланово пони.

Вечерта ни зарадваха като ни казаха да чакаме от 5 до 6 без нещо да дойде топлата вода, но според мен да се чака топла вода в казармата е като новобранец на 2 седмици служба да чака да се уволни. Има да си чакаме за топлата вода...

[ Добави коментар ]