Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-01-11) | Дневника | Следващ запис (2006-01-13) ->

Архив

Четвъртък, 12 Януари 2006

Като по чудо, тази сутрин не почиствахме района с разни оборки и събиране на боклуците с ръце, а правихме физ-зарядка. Явно повече ми харесва да правим това, отколкото да обикаляме и да чистим. Все пак в тези студове е доста по-добре да се разсъним и разгреем с раздвижване на крайниците и помпане на лицеви опори...

Учебните ни занятия за днес включваха огнева подготовка - стреляне със шмайзера или по-точно, игра на войници като деца с детски пушки. Правим само сухи тренировки без куршуми и търчим като финикийци, изпълняваме команди, докладваме какво правим.. Абе, интересно е. Ето какво се прави при огневата подготовка:

- Застава се с автомат на ремък и следва команда "Смяна, към огневия рубеж, ходом-марш!" - тръгва се към отбелязаното място с флагче за огневи рубеж и там следва командата "Раздавач, раздай боеприпасите", при което минава раздавача зад нас и раздава пълнителите с патроните, в случая - празни пълнители. Следва командата"За Бой!" - ние повтаряме "За бой!", ловим автоматите в ръка и тичаме напред. Лягаме по точно определен начин, вадим пълнителя от сумката, слагаме го, презареждаме, поставяме го на предпазител и докладваме "Г-н Лейтенант, р-к еди кой си, Готов за Бой!"
- Следва команда "Огън!" - повтаряме "Огън!", махаме предпазителя и стреляме, в нашия случай, само щракаме все едно сме пръднали и се кефим. Следва доклад от наша страна - "Г-н Лейтенант, р-к еди кой си, стрелбата завърши". Той ни командва с "Изпразни оръжието" - маха се пълнителя, маха се предпазителя, презарежда се двъ пъти, за да няма останали патрони вътре, прави се контролен изтрел, поставя се предпазителя и се докладва "Г-н Лейтенант, р-к еди кой си, автомата е изпразнен и поставен на предпазител!".
- Следва команда "Оръжието за преглед", при което трябва да се хване автомата по точно определен начин и да се докладва "Г-н Лейтенант, р-к еди кой си, заповядайте автомат калашников, серия ... номер ..., боен празен, готов за преглед!". После има още един доклад, в който се докладва какви мишени са поразени, в моя случай - нищо, ама няма да ви го казвам. Достатъчно ви занимавах с разни команди и доклади, които при хвърлянето на граната са по-малко.

Понеже сме доста народ, които трябва да минем през всичко това, което ви обясних досега, а не трябва да има скучаещи и гледащи, останалите се занимаваха с останалите нормативи - разглобяване и сглобяване на шмайзера и сухи тренировки, или по-точно само обяснения как се мята граната.

Естествено, не мога да оставя на заден план и издънките в ротата - хората, които не знаят кога трябва да говорят, и кога не, т.е. тези, на които не им пука за нищо и вечно се дънят, а едновременно с това, дънят и нас, оти и ние го отнасяме заради тях. Та този път заради тях, старшината се ядоса и реши да ни покаже какво е то тактически полигон. Тези, които са били в казармата, би трябвало да им е пределно ясно какво е това, но аз те първа го разбрах. Това е място, където има много трева, в случая и кал и сняг, и трябва да се лази, за да се залага на тактиката за превземането на врага. Всичко това става за определени нормативи, ама ние този път само си лазихме, за да видим за какво идва реч.

Следобяда ни водиха на близка среща с ВКР-то, за да ни постреснат малко, какво ще стане, ако решим да си позволяваме волности и да прибягнем до бой. Ами ето какво ще стане - независимо кой първи е започнал боя, и двамата го отнасят, а от там става лошо - или военен затвор, или разпределение в гадно поделение. Та ни вкараха в една голяма зала, наричана "дом на културата", където беше доста топличко, с меки столчета, еххх... ама и каква зимна умора ме налегна, та като му откъртих едно спане, по едно време се събудих от почукваща главата ми ръка, която в последствие се оказа на ефрейтора, който каза "я го събудете тоя..."

Накараха ни да си почистваме и автоматите, все пак бяхме лазили в сняг, а шмайзера се е нагълтал с доста голяма доза от него и си ревеше за почистване.

Вечерта ни изненадаха като казаха, че имаме избор от ходене на лавка и ходене на кино. Или едното или другото, ама ние сме повече гъзари от другите и отидохме и на двете. Един ефрейтор ни събра в строй от 100 човека и се провикна силно "Бегом!", при което ние трябва да повторим "бегом" и на марш да се затичаме като бесни коне през поляна като трябва да не разваляме строя. Да, ама мене ме е страх да бягам в строй, понеже се чувствам като все едно бягам пред стадо бягащи мустанги, та както бях в предните редици на строя, изведнъж се оказах най-отзад. Имаше и премазани човечета, от разярените хора, желаещи да посетят лавката. Седяхме малко на лавка, похапнахме, пийнахме топли напитки и се затичахме към киното. Оказа се, че на ефрейтора май не му е дремело много-много, че ще хванем филма в последните 30 минути от него, затова е бил решил да ни води и на двете. Е, нищо, то и без това е едно кино... Тъмна картина, пък и май тея хора не са чували за понятието DVD-RIP, та не съм изпуснал кой знае колко много, а и филма съм го гледал вече - "50 първи срещи". Добра идея е да се пускат любовни истории на войниците. Нищо чудно както си гледаш филмчето, някое войниче до теб да се разчувства от любовните сцени и да вземе да ти пусне я краче, я ръчичка, я някой друг неприятен крайник.

На вечерната проверка преди лягане, пак ме назначиха за наряд и започвам да си мисля, че наистина ми имат зъб! Е, поне наряда ми се е паднал на хубаво място - всеки, който е бил там, е доволен - батальона на кадровите военнослужещи.

[ Добави коментар ]