Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-01-09) | Дневника | Следващ запис (2006-01-11) ->

Архив

Вторник, 10 Януари 2006

Първото ми дневалство

Снощи на вечерната проверка ме прочетоха и ме назначиха за наряд. Започвам да се съмнявам, че са ме писали, понеже се отварях на ефрейтора онзи ден, но все още не можем да бързаме да обвиняване невинните хора. Здраве да е! За всяко нещо си има първи път. Рано или късно, ще трябва да дам наряд все пак.

Новият наряд се събира след като наобядваме, минава се за да се снаражим, в слачуя с нож, и се отива на развод. Там се ходи зад една сграда и чакаме да дойде дежурния по база и да ни разпита, дали всичко ни е ясно, след което пита, дали има хора, които не могат да носят наряда и си заминава, а ние си отиваме по постовете. Бе как да не мога да го нося тоз наряд бе? Ще го носим и хоро ще играем даже.

Идва момента, в който се споменава великият израз "Само този, който не е бил в казармата, само той не знае какво е...", същото е и за наряда. Забелязвам, че на думи всичко изглежда лесно с този наряд, и че няма кой знае какъв проблем да се седи на едно място 2 часа и да не се мърда, след което да те сменят другите 2 смени и след 4 часа, да застанеш пак на стойка и така 24 часа. Изглежда не чак толкова сложно и все едно няма кой знае каква философия. И аз така си мислех, ама към 12 вечерта става лошо...

[ Добави коментар ]