Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-01-08) | Дневника | Следващ запис (2006-01-10) ->

Архив

Понеделник, 9 Януари 2006

Днес е деня, в който се открива учебната година в казармата. Постоянно ни ръчкат и ни проверяват, дали сме бръснати, лъснати, спретнати, по форма ли сме, правилно ли отговаряме на въпросите, абе всичко под ножа, който в последствие се оказва дървен...

8:30

Дойде време и за дълго чаканото откриване на учебната година, придружено с тържествена церемония. До последно лейтенанта ни шушнеше в строя и ни даваше указания какво да правим. Спокойно, бе човек, насочи се повече към момчетата с турски произход, не към нас.

Музиката засвири, минаха със знамето, викнахме едно мощно "УРРРРАААА-А-А-А..." все едно се радваме, че сме в казармата и добре облечените и униформени военни решиха да ни запознаят с биографията на командващите ни докато стоим на студа и ни се схванат краката от студ и станат на висулки. Ебати нищо и никаква церемония, само където премръзнахме от студ. Е, поне разбрах и това, че командира на батальона е от Чомаковци (село до Червен бряг) и че има едно дете.

След церемонията ни раздадоха тетрадки и започнахме с така наречената учебна година. Първото нещо, на което ни научиха, беше мерките за безопасност при стрелба с оръжие и мерките за безопасност при мятане на граната. Явно първо искат да се научим да се пазим и чак тогава да тръгваме да се стреляме със шмайзерите. То туй е малко като хакерските атаки - научиш ли се да се пазиш, ще се научиш и да атакуваш, само където не ми е ясно как като се науча да се пазя от автомата, ще се науча да атакувам с него. Пределно ясно ми е, че не се използва по същото предназначение както бейзболната бухалка, но ако не ни научат как става, явно така ще трябва да го употребявам.

След обяда, дойдеха някакви и ни взеха около 16 човека, та ни замъкнаха в една изоставена сграда, която в последствие се оказа, че е корпус "В" и там, въоръжени с поедин гайчен ключ в замръзналите ни ръце, трябваше да разглабаме легла. Изцапах се като щастливо прасе в кочината си, само където аз не бях чак толкова шастлив, колкото пра сето. В стаите имаше много паяжина, много прах, а също така и много легла за разглобяване.

В последствие научих, че докато ние сме били разглабали легълцата, останалите са ги били водили на обиколка да гледат хамбарите със самолетите, учебните площадки, на които ще тренираме и строевия плац, който казаха, че бил доста голям. Смятам, че не съм пропуснал кой знае колко много, понеже плаца ще има да му се радвам докато се научим правилно да набиваме крак. Между другото, още не можем да ходим в строй без да се настъпваме и бутаме, камо ли пък крак да набиваме. А още има хора, които ходят като Чарли Чаплин, все едно имат щеки в дупарите. Бе, отчайваща картинка, но до клетвата ще се научим, няма къде другаде да ходим...

Досега, все си мислех, че лейтенанта се ебава с нас и ни поздравява с думите "Здравейте, буци", а в последствие се оказа, че той ни бил казвал "здравейте, бойци". Ама иначе сме си тъпи като буци :))

[ Добави коментар ]