Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-01-07) | Дневника | Следващ запис (2006-01-09) ->

Архив

Неделя, 8 Януари 2006

И тази сутрин отървах кожаха от вакса и сапунка. Изкараха ни всички пред стаите, връчиха ни по едно парцалче и ни казаха да започваме с енергичните движения, внасящи чистота в коридора. Единият от ефрейторите дойде при мен и ми каза, ако никой не гледа, да се шмугвам по най-бързия начин в стаята и да не си подавам носа навън. Аз естествено изчаках съответният знак от него, че фронта е свободен, след което незабавно изпълних указанията му.

Както си седях кротко в стаята и убивах време, гледайки ту в тавана, ту в пода, изведнъж влезна един друг ефрейтор в стаята и с раздразнителена нотка в гласа си ме попита какво правя вътре. Аз му отговорих, че еди кой си ефрейтор ми е наредил да си седя в стаята, след което той ме опита откъде съм, отговорих му, а той ми се усмихна и каза "Аз пък съм от Телиш" (село между Плевен и Червен бряг), след което ми даде същите указания както и предният ефрейтор - "Стой си вътре и не излизай".

Тези мои скътавки обаче взеха нещо да не се нравят на съквартирантити ми и взеха да пискат, че искали да ги редя и тях. Съжалявам, момчета, ама не мога да тръгна да редя цялата рота, че тогава няма да има кой да гърчат старите войници. Пък и те момчетата все се хвалят, че са били с връзки, и че връзката им била еди кой си подполковник. Ами, надайте се на него бе, не на мен, аз съм просто един редник, нищо повече.

Не е минало кой знае колко време откакто се намирам тук, но забелязвам, че се намирам в стаята с обществения кенеф. Всички щатни влизат в нашето санитарно възелче и го обезсанитарват. По едно време влезна и лейтенанта, ама не за тоалетната, а да провери, дали всичко е наред в стаята и, дали всичко е изрядно. Ами то винаги си е така. Ние сме подредени момчета, иначе ке ни падне зелката.

Дойде време и за обяда, който на вид вдъхваше доверие, за щастие се оказа, че и на вкус е така. Напълнихме стомасите си с леща, мусака и шоколадче за десерт. То туй шоколадче не разбрах само като антибром лек ли го дават?!?!

Днес май е ден е гърч. Всички ефрейтори ни гърчат, както си знаят. Трябваше да правим вакса, сапунка, но не само на коридора, а и на стаята. На мен обаче ми кипна и хванах та се развиках на единия от ефрейторите, май не биваше да го правя. Заплашиха ме, че ще правя сам сапунка на целия коридор. Добре, че се оказа просто заплаха, а не действително наказание. Обаче се набих доста в очите на въпросният ефрейтор и вече като ме види, все ми вика "Пак ли ти, бе?!?!". Еми, пак аз... Накрая, реших да го питам за името му, та да говоря с моя човек, а оня се оплакал на останалите ефрейтори и ме викнаха в телевизионната, където се бяха събрали всички зелени човечета само с една жълта нашивка на пагона, за да забърша дъската в стаята. Влизам си аз, а онези ми викат ""Ти кой ще плашиш, бе?!, все едно пък съм бил плашил някой. Аз просто го попитах за името, нали искат да знаем имената на командирите ни на отделение. Е, как искат да ги знаем, като щом ги попитах как се казват, те си помислиха, че ги плаша. Реално, тук не мога да изплаша никой с нито, понеже тук всичко живо са все връзкари и съм 100% сигурен, че тук няма нито един случайно попаднал в това поделение. Е, може би има някои хора, но те да са някъде към 20 - 30% максимум.

Вечерта, за пореден път ни връчиха парцалите в ръчичка и казаха да търкаме пода, ама този пък само със сухи парцали, без вакса, без сапунка, без нищо друго. Започнахме ние да търкаме и един ефрейтор ни взе 4 човека и ни викна в стаята си. Искаше да му зашием табели с името на ризата, шубата и шапката. Нали и нас ни караха да ги шием тези работи, ама то донякъде е добре, така и да ми изчезне шубата (да не дава Господ), лесно би била намерена. Поседяхме, шихме, поговорихме си, мен вече ме запомниха горе-доли и реших, че е дошло времето да се изнасям от тази стая, все пак не трябва да ставаме нахални. Ама и ефрейторите са ебаси мързелите. Ама защо да работят като знаят, че новобранците биха свършили тяхната работа. Дори стаите им са в по-окаяно състояние от нашите, ама на нас са седнали да се карат.

Днес наблюдаващ ни е лейтенанта и спека е доста голям. Постоянно ни предупреждават да сме били изрядни, всичко да е наред, понеже утре е щяло да бъде откриването на учебната година и щели да ни правят проверки на стаите, на дрехите, обувките, абе на всичко каквото се сетите, че може да му се направи проверка :)

[ Добави коментар ]