Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-01-06) | Дневника | Следващ запис (2006-01-08) ->

Архив

Събота, 7 Януари 2006

Както всички знаем, за всяко нещо си има първи път. Днес беше дошло време за първата ми сапунка, която пък беше в някакъв нов съвременен варианд на класическата сапунка. Обраха ни всички препарати за почистване, които ни бяха накарали да си закупим и хайде, в коридора с по едно парцалче на дневното aqua party. Добре, че мина моят човек от ефрейторите и ме измъкна от това мощно търкане с парцала, като ме заведе на лавка. Каза ми, че ако пак ме види да търкам с парцала, ще ме одуши с него.

По-късно през деня ни събраха в телевизионната зала, за да попълним разни анкети с това, кой от какво разбира, кой какво е завършил, кой е съден и кой не, такива ми ти работи. Казаха ни и имената на командирите ни на отделения, на взвод, на рота, на батальон и на поделение, та като ни питат, да не се излагаме. Общо-взето, засега денят ни е много по-спокоен от предишните.

Вечерта решиха отново да ни водят на лавка, та се оказа, че целият ми ден мина на това място за разтоварване от ежедневния стрес. Обаче, хората са казали, че трябва да дадеш, за да получи, в нашия случай ние получихме това, което искахме, но дойде време да дадем и нещо от нас. Трябваше да се прави вакса. За тези, които не знаят какво е това животно и дали има то почва у нас и най-вече в казармата, ще се опитам да обясня какво точно се прави при ваксата. Представете си един голям коридор със спални помещения, на който коридор пода е от мозайка, която пък вече е замърсена от постоянното разхождане с мръсни кобинки по нея. Затова, трябва да се приведе в по-добър за окото вид, и се намазва с доста щедро количество вакса за обувки, след което на всеки се връчва по едно парцалче, слага си го на крачето и започва усилено да прави възвратно постъпателни движения с крачетата. Ама май е излишно да споменавам, че и от ваксата се измъкнах, отново благодарение на по-горе споменатият ефрейтор. А ето как стана и самота скътаване от ваксата - отивам аз при нашия ефрейтор и го заговарям с "Извинете, г-н Ефрейтор"... Добре, с обръщението към него, уцелих кьоравото, но с това "извинете" си намъкнах на главата излишният гняв на въпросното зелено човече със жълти нашивки на раменете. И в крайна сметка той ми каза "Добре де, айде казвай какво има..." и аз измърморих "Искам да знаете, че ефрейтор еди кой си ми забрани да правя вакса и сапунка", а той ме погледна умно и ме попита "Ти от Червен бряг ли си?", след което аз потвърдих и той ме опъти да ходя в стаята и да не излизам от там, докато останалите не приключат с търкането.

В последователност се оказа, че има още един от ефрейторите, който е от Червен бряг и е учил с брат ми. И той ми каза, ако имам проблеми да се обръшам към него. Явно тук е по-добре да се представям, че не съм от София, а от Червен бряг. А когато се колебая кое от двете да кажа, просто казвам, че съм от "София - Червен бряг" - звучи малко като маршрута на бързия влак, но все пак дава толкова подробна информация за мен :)

Вечерта, както обикновенно става по разни лагери, изледи и разни тем подобни, започнахме да си разказваме страховити историики, каращи кожата на човек да настръхне, а той самият да придобие готовност за бой или за бягане. Имаше доста впечатляващи истории, но имаше и такива, които не могат да те накарат да потръпнеш и за миг. В крайна сметка, нямах проблеми със спането през нощта след слушането на подобни разкази.

[ Добави коментар ]