Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
<- Предишен запис (2006-01-04) | Дневника | Следващ запис (2006-01-06) ->

Архив

Четвъртък, 5 Януари 2006

Бах, одървих се от студ! И с камофлажа да се спи, никаква файда...

Сутринта се става най-рано в 5:45, като в 6:10 вече трябва да сме строени на плаца за проверка и би трябвало физ-зарядка, ама ние сме съвременни хора, ще се занимаваме с почистване. След почистването, обратно по стаите, за да чакаме да ни викнат за строй за закъска, която за разлика от вечерята, беше хубава. Състоеше се от: 1 яйце, 1 топено сиренце, 1 сиренце (може би от овцата доли, която е вързана зад батальона), 1 халва (колкото една супена лъжичка), 1 кашкавалче и хляб. Закуска за шампиони! Имаше и прясно мляко и макарони, но аз пропуснах, не ми изглеждаха много така вдъхващи доверие, пък и останалото ми беше достатъчно.

След закуската отново ни строиха и ни научиха на най-важните неща - как се отговаря ("тай вярно!" или "съвсем не!"). Казаха ни и да отдаваме чест като видим някой с нашивки на пагоните, ама засега не го правим, само си ги подминаваме като пътни знаци, а те ни изглеждат с поглед от рода на "ти ще ми паднеш в ръчичките някой ден!".

По едно време, от някъде измислиха някакво название "джобна готовност". Това било включвало всичко, което би било от първа нужда на един войник, което той да може да извади веднага при първа необходимост - ножле, носна кърпа, игли и конци (бял и черен), гребенче, ноктерезачка и огледалце. Аз всичко си имам, затова не ме караха да си ги купувам, за разлика от останалите. Само не ми е ясно това гребенче за какво ми е като имам един милиметър коса. Веждите ли да си реша?! Е джобните готовнисти отървахме парата да не я даваме, ама ни накараха да си купим и Кисол, с която да хигиенизираме така нареченият санитарен възел, по неше му - кенеф.

По едно време пак решиха да ни строят, като никой не знаеше защо... Хвахана ни и ни заведоха в съседния батальон, за да изнасяме някакви шкафове и бюра от разни канцеларии. А преди това ни взеха мен и оше един от нашата стая да носим чершафи и калъвки за пране. Три пъти се препотих докато ги занесем, а и пералното явно нарочно са го сложили в другия край на поделението.

Не знам защо, ама започва да ми писва да чувам разни викове в коридора, гласящи "всички пред стаите!", понеже се иска да излизаме винаги по форма - закопчана шуба с колан, със шапка, с всичко. Просто не можем спокойно да си съблечем дебелите шуби и да стоим само по риза, понеже всеки момемнт могат да ни извикат и .. ХА! Хванат ни по бели гаши и ризи.

Засега, започва да ми става ясно, че май ни използват само, за да им вършим черната работа, т.е. когато трябва нещо да се носи, викат нас. Сега разбирам защо НЛО пееха "Ние сме млада бригада..."

Реших да пробвам да се оредя за някоя скътавка, оти не мисля всеки ден да мъкна разни чершафи и бюра напред-назад, затова отидох при старшината и попитах, дали може да съм писар. Той ме накара да си напиша имената на един вестник, за да ми види подчерка и ми каза, че ставам. Ще ставам ми та, да не искаш да лягам, я.

Следобеда беше доста по-спокоен от сутринта. Стояхме си двама човека в стаята и чакахме да ни изненадат с поредното "всички пред стаите!". Останалите от стаята ги нямаше, понеже двама са дневални, един е бакар, а последният е на военна болница в Плевен, оти не би трябвало да е тук, щото бил блъснат от кола преди време и не бил изобщо годен по новите закони, ама те го набутали да види що е то армия.

Предната вечер и аз бях записан за дневален, но за щастие, един от ефрейторите на втора рота, се оказа, че е мой приятел, с който съм учил в Червен бряг. Та той каза на ефрейторите на нашата рота ("първа елитна", както те казват) да ме сменят с някой друг, понеже съм бил негов човек и не е било добре да ме пишат наряд още от втория ден.

Вечерта, вечерята, за разлика от снощи, беше малко по-хубавичка. Ядохме зелева гостба с месо. Абе, то малко е пресилено да се каже месо, понеже ни дават само кокали, леко покрити с месце. Явно преди да ги дадът на нас, първо са минали през зъбите на кучето, което спи под стъпалата на батальона.

След вечеря, за пореден път ни извикаха пред стаите и за наше очудване наредиха всички да си изнесем багажа и одеалата пред стаите. Казаха ни, че повече няма да спим там и че ще си сменяме спалните помещения. Брех, изритаха ни като мръсни котета, а тъкмо вчера се нанесохме. На това му се вика гостоприемство. Е, за щастие, отново сме всички заедно в едно помещение и дори олучихме кьоравото с по-хубава стая от предишната. В последствие се оказа, че това е най-хубавата стая в батальона.

След цялата тази рокада, ни извикаха мен и още един от нашето спално за писари. Отидохме в канцеларията и започнахме да попълваме листчета с имена за всичките легла на новобранците, а старшината попълваше листчетата за вратите на спалните помещения. След като всичко беше попълнено и готово, след вечерната проверка, трима от писарите започнахме да минаме по стаите и да лепим новите етикетчета за леглата и вратите. Понеже стана късно и вече беше време за лягане, а старшината ни каза, че няма да си легнем, докато не ги налепим всички, започнахме да будим неориентираните войничета и ги карахме сами да си ги лепях като им оставяхме етикетчетата с малко тиксо за лепене. В 11 вечерта вече бяхме готови, за да се приведем в хоризонтално положение и да се опитаме да починем да 8-те часа сън, които ни се полагат за едно денонощие.

[ Добави коментар ]