Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
    <- Към Записките от Българската Армия

Юбилей - 1 месец служба

Събота, 4 Февруари 2006

Юбилей - 1 месец в Българската Армия

Днешният празник беше отпразнуван подобаващо с един санитарен полуден. Не, излъгах ви, беше санитарен ДЕН. Или иначе казано, направихме си яко Черно парти, за да разберем, че правим 1 месец в този затвор. Black party on the groove charts :) Ефрейторите донесоха 2 кутии пълни с вакса за обувки и материала за партито вече е налице, липсваше ни само стимулацията за започването на купона - лейтенанта. Ама и той се появи, та цял ден празнувахме с парцалите на крака и мощно и енергично разтъркване на бедрата.

Часът и мястото на партито бяха известни, но продължителността му никой не я знаеше, освен лейтенанта, който искаше да му мирише на теменужки. Ами по-добре да ядем теменужки вместо боба в столовата (да го ... старшината) и да си скъсаме задниците от ... сещата се ... Така хем ще мерише на теменужки, хем ще има някаква полза от вредните ни газове.

Та в крайна сметка, след като приключи партито, вече ни беше ясна и продължителността му - от 8:30 сутринта до 5:30 вечерта, като имаше леко прекъсване за обяд от 11:50 до 12:30. И след като напълнихме стомасите и се заредихме с нов заряд, можехме да продължим със жестокият купон на етажа. След прекъсването след вечеря за оправяне на стаите, партито продължи от 9 вечерта до 10:15, тъкмо до вечерната проверка.

Имаше и тарикати, които не искаха да празнуват с верните другари. Те измисляха всякакви стратегии за спасяването на душите си от лапите на вечният купонджия лейтенанта, който обича черното парти. Едни се измъкваха със свиждания като казваха на близките си да извикат и още някой друг авер, а други пък се разнасяха напред-назад с празно кошче с по една хартишка вътре.

[ Добави коментар ]
Неделя, 5 Февруари 2006

Възможно ли е с нетърпение да очакваме Събота и Неделя, за да си починем от маршируването, и за наблюдаващ да ни се падне този болен мозък, който постоянно повтаря, че войника непрекъснато трябва да има работа?

Направо ми стана лошо като след закуска каза "Да ловят парцалите и да почват по етажите". Дори и на ефрейторите им писна. Всеки се е разтреперал, че може да го накарат да работи, затова всеки разпитва кой ще има свиждане, за да го измъкнат и него. Е, аз няма да имам нито свиждане, нито пък някой ще ме измъква, затова ще си празнувам с парцал на краче. Ще си направим After Party :)

По едно време взе много-много да не ми пука, че лейтенанта може да ме види, че седя в стаята и взех и се скътах вътре, ослушвайки се за медения му глас. И неусетно мина времето и стана 4 следобяд. А какво става тогава? Лейтенанта сдава дежурството и си заминава :))) Страхотен повод да се отпразнува с марципан от известната марка "Крава", скътан в джобчето на шубата от днешния обяд.

Жалко, че избързах с отпразнуването края на работата. За съжаление, снега навън стабилно си вали и също толкова стабилно си и натрупва. А нали се досещате кои са снегоринчетата в казармата? Ние! Ние сме снегоринчетата, които трябва да изринат целия плац.

Въоръжени с по едно гребло или дъска от мишена, а някои и с цяла пейка, изринахме половината плац, но за съжаление това е повече от труд за изгубена кауза, понеже докато си ринем така осърдно, снежеца също толкова осърдно си натрупва зад гърба ни и ни прави на яд. Само където ни се намокриха краката и изтинах още повече. Трябваше да се сетя и да се скатая като отида на кино да гледам "8 мм", ама не знаех, че прожекцията не е от 6:30, а от 4, и я пропуснах.

[ Добави коментар ]