Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
    <- Към Записките от Българската Армия

Конфликтът

Сряда, 22 Февруари 2006

Раздадоха ни противогази по наша мярка и наш вкус. Така, ако някой в стаята реши да пусне русенското варено, което е ял, по газовите си тръби, ще имаме някакъв protection. Ама и аз с вечния си карък може да загина някъде геройски обгазен. Понеже влезнах последен в стаята с газовете, се наложи сам да си сглобявам моя. Дълго търпах и теглих гумата на газа, но в крайна сметка наместих пустите филтри. И вече бях готов за неприятна газова изненада след похапването на опасни храни.

Невидимата заплаха от един скандал

Следобяда правихме оборка и аз естествено, вместо да гледам за боклуци, търсих орехи, но за нещастие нямаше такива. Само където се забавих като изостанах от другите и старият войник, който ни беше назначен за старши, реши, че се скатавам и по този начин му се набих в очите. Поради това псевдо-скатаване, когато поискаха двама новобранци за помощ в кухнята, пратиха мен и още един, който по принцип спи, докато върви. Трябваше да се преборя с една кофа лук за белене. То беше рев, то бяха сълзи. Разбрах какво му е на момченцето от рекламата, питащо, дали ми е мъчно за вкъщи. Реших да споделя мъката си със старшината готвач, а той ми каза, че щяло да ми стане и по-мъчно.

[ Коментари: 1 / Добави коментар ]
Коментари

bedni4kiq ne ti zavijdam:)

Написа cvety на 26-Sep-2006 11:54


Вторник, 28 Февруари 2006

Началото на конфликта в поделението

Някои хора започват от рано да ми бъркат в здравето. Доста човечета от старите войници ме гледат с лошо око и полагат доста усилия, за да знам за това. Един мушмул, висок около 1,80 - 1,90 (не знам с точност), с мазната си усмивка нахълта в стаята, докато си оправях леглото, стараейки се да го изпъна под конец, и с тънкото си, дразнещо гласче попита "Къде го моя човек?!?". След което ми каза да взема лопата и метла и да му измета стаята, а после да мина и с парцал да я измия. Но аз, от своя страна, вместо да си мълча, реших да не му оставам длъжен и му дадох да разбере, че ми е през центъра на гащите, че той, тук е стара пръчка или пък стара тояга. Без да отклонявам вниманието и от леглото, което наистина се стараех да изпъна добре, му промърморих "Ако искаш да се разменим? Ти да оправиш моето легло, а аз твоята стая... Започвам да си мисля, че всички стари сте с две леви ръце, щом все карате някой друг да ви върши работата". Естествено, тези думи се породиха и от раздразнението, че преди да се развият текущите събития, оправих едно друго легло, което също беше на един от старите войници.

В края на крайщата, отидох и му почистих стаята като естествено нито за миг не си затворих устата, което пък допълнително раздразни иначе старият войник. Може би затова ми каза, че е трябвало да си мълча и да работя. Аз пък го контрирах като му казах, че ако иска да си мълча и да работя без да говоря, по-добре е да си вземе куче. То прави, каквото му се каже, без да говори.

Приключихме с глупавите и безмислени според мен шеги, снаражихме се, и заминахме за огневия полигон в Сливница, за да пуцаме със шмайзерите. Аз успях да сваля 2 мишени, но все пак получих похвалата на майора, контролиращ стрелбите. Ако бях свалил още една мишена, печелих награда. Бог дал, Бог взел, голям праз. Дръг път повече.

След вечеря сутрешната разпра се повтори, като високият мушмул пак реши да скача по нервите ми все едно са като батут. Да, ама не са! Почистих му мизерната стая като ми дойде на ум да правя мизерии, но все пак преди да се действа, е добре да се обмислят внимателно нещата.

[ Добави коментар ]
Сряда, 1 Март 2006

Баба Марта бързала, шамарите развързала. Да им е честита киселата Баба Марта на старите войници!!!

Доста го обмислях, но в крайна сметка ми омръзна да се занимавам с кретени, мислещи си, че някой трябва да им оправя леглата и да им чисти стаите, затова дадох ход на събитията, развили се по-късно.

След като старите войници ни се оплакваха като ученички, че ги е старх от взводния командир, понеже той не обичал "старите да се правят на стари", вече знаех с какво бих могъл да ги атакувам в гръб с удар под пояса. Затова реших да отида точно при по-горе споменатия командир и да споделя с него на четири очи, какво става в поделението между стари и новобранци, без той да знае за това. Човека, от своя страна, ми обясни на абсолютно разбираем език, че повече никой няма да ме кара да върша такива работи, и аз реших, че всичко ще отмине без много да се раздува. Но нещата май не се развиха точно според очакванията ми. Точно 5 минути, след като говорих с взводния, ме извика ефрейтора, за да ми реч, защо не съм бил казал първо на него за тези "гаври". След това, имах чувството, че всички стари войници ме гледаха на кръв и орина, и въпреки всичко, нещо си шушнеха, гледайки към мен. После, естествено последваха и заплахите от страна на старите войници. Изпитана тактика, основаваща се на психологическата атака. Заплашвай го и ще омекне. Къде па ти, бе? Не на мене тези атаки! Казаха ми, че това била най-голямата ми грешка, че от сега нататък съм щял да стана първа писта за всичко. Споделиха дори и това, че единият го заплашвали с откомандироване в наказателно поделение, естествено заради мен. Ми, да бе мирно седяло, да не бе чудо видяло. Хората са си го казали, ама кой да ги слуша... Естествено, напълно в армейски стил, ни заплашиха и с огромно количество сапунки и какво ли още не.

Тактиката им обаче, донякъде действа и то безупречно. Не наказват мен, а останалите, за да могат да ме намразят, казвайки им, че всичко, което им се стоварва върху главата, е заради моя милост. Затова решиха да им спрат купуването на цигари, да им забранят да влизат във фитнеса, и какво ли още не. Естествено, знаете, че човек, умиращ за цигара, завлича всички останали със себе си, т.е. ще ме осакати, че заради мен не може да пуши. Ужас!

По едно време ни извика ротния, за да говори с трима ни по отделно (с мен и с останалите двама, които натопих (Да го духат!)). Много-много не го слушах какво ми мърмори, но разбрах, че е на моя страна и че съм бил направил добре като съм казал за тези гаври от тяхна страна. После пък ме викна един майор, и той да ми налива акъл в главата.

В крайна сметка, разбрах, че е било по-добре да си мълча и да оставе да ме тъпчат, което ми се вижда леееееко невъзможно. Разбрах от майора и това, че след османското робство, разбирането на хората се е променило насила и тези, които са смеели като мен да си надигнат главите, за да търсят мъничката правда, проблясваща някъде в края на тъмния тунел, са им ги отрязвали като на пиле.

Но... Докато има гадове, потъпкващи човешките права, винаги ще има и такива, които ще се опитват да си ги потърсят, но все пак, никой няма за нищо да ги ибава.

Честита Баба Марта, suckers! :)

[ Добави коментар ]
Четвъртък, 2 Март 2006

Конфликтът, разпалил се вчера, със сигурност ще отмине до седмица най-много, след което ще ми остане само лошото име, а след още 7 месеца, напълно ще забравя и за него. Но дотогава... все още ме гледат лошо и постоянно получавам заплахи отправени по мой адрес. Но засега, спазвам мотото на един бивш съквартирант - "Дреме ми на куро!".

Декларация за пазене на тайна

Край, момчета и момичета, или просто "скъпи читателю". Каквото е било, било. Вече не мога да ви казвам кой знае каква конфиденциална информация от живота ми в Българската Армия, понеже днес подписах декларация за пазене на тайна и ще трябва да си държа езика зад зъбите.

"Сапунка в стил Бетовски"

Казаха ни, че днес ще има хигиенизация, а старите пушки само това и чакаха - "да накахем Бетовски!". Не съм доволен от това, че не гърчат само мен, а и останалите. Стратегията им ми е пределно ясна - да ме оставят без приятели, понеже човек без такива, е слаб и уязвим, и лесно може да бъде смазан (и психически, и физически).

Та, сапунката не беше само за мен, а за всички, само където сапунката за мен беше на най-стратегическото място за гърч - в тоалетната. Единия от старите, които ни го назначиха за старши, гледаше и се усмихваше дяволито като анимационен герой, който е намислил нещо лошо. Извади някаква дървена кутийка, която наричаше "Кутията на Пандора". Показа я на другите, а един от тях, след като хвърли едно око в нея, погледна ме и ми каза "ВидЕ ли, бе? ВидЕ ли какво става заради тебе?". Аз го погледах тъпо в продължение на около 5 секунди, докато ми прещракнат забците на колелцето, задвижващо механизма в главата ми, и казах "Ми..., Не".

Пича май страшно се ядоса и ми каза "Ама ти май на много отворен се правиш, а?". Повече нищо не му казах, за да не стане по-лошо. След което се захванах с търкането в тоалетната и така я хигиенизирах, че ми се прииска да си пренеса леглото в тоалетната. Вече да ти е кех да идеш да се изтропаш! Остава да хванат и да монтират едно седло, че да не ме болят краката от толкова клечене.

След вечерята, ефрейтора, който беше дежурен по рота, ми даде да разбера, че сапунката не е била само заради мен, а защото е трябвало да има хигиенизация, каквата скоро не е била правена. Затова е била неизбежна. Обясни ми и, че няма да има нито тактика на стадиона, нито сапунка при парното, нито пък ще измервам коридора с кибритени клечки, с каквито неща ме заплашват иначе разярените стари войници. Жалко, че момчетата от моя набор, са страшно много податливи на маниполация и са със страшно слаба психика, заради което се връзват на всяка една дума, казана от тях. Ефрейтора дори ми обеща да ми помогне като промени отношението на останалите към мен, но засега, не е кой знае колко зле. Просто аз обирам повечето работа и седя отцепен като краставо магаре от другите.

[ Добави коментар ]