Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
    <- Към Записките от Българската Армия

Тренировки за клетвата

Сряда, 1 Февруари 2006

До тук бяхме с всички псевдо-тренировки за клетвата. От днес се залавяме сериозно за тази работа и започваме да тренираме с командира на батальона. Досега въртяхме автоматите с ефрейторите, които проявяваха търпение, чакайки всички да станат готови, да изправят кусорите, които има да се оправят и чак тогава подават следващата команда. А днес дойде мустакатият чичко с едно ромбче и 2 лентички на пагона, качи се на трибуната, взе микрофона и започна да подава командите една след друга без да се интересува, дали сме готови с изпълнението им. Темпото му беше убийствено.

След като цял ден въртяхме автоматите като пумпали около нас само с 3 петминутни почивки, майора каза, че е доволен от нас и ще ни пусне 10 минути по-рано. А иначе ни беше казал, че има 2 начина да се научим да изпълняваме бързо и правилно командите. Единият, да го направим 20 пъти, а другият - да го направим 200 пъти. Е, смятам, че няма да преувелича, ако кажа, че днес сме направили всичко поне по 50 пъти - поставяне на ножа на автомата, снемане на ножа от автомата и автомати на гърди. От толкова заемане "за почест" чувството в краката е меко казано неприятно, а прасците, тях вече не ги чувствах. Имах чувството, че са се увеличили поне 2 пъти повече от нормалното. По-трудно е от карането на колело :)

Днешните тренировки протекоха при температура на въздуха около 7 градуса и се чувствах повече потен и от говедо. А си представям, ако ги правехме през лятото. Като напече слънцето плаца, като се извиси една мараня, нажежи се желязото на автоматите, а отстрани на строя на ротите линейка чака някой да падне като отсечено дърво.

[ Добави коментар ]

Четвъртък, 2 Февруари 2006

Внасяме малко разнообразие в така скучното казармено ежедневие, изпъстрено с хамалска работа и тренировки за клетвата. Днес се разнообразихме с първото ми излизане отвъд високата ограда на поделението. Излизането ми беше на основание на написаното в медицинската ми книжка "Приет в казармата без флуорограф". Поредното доказателство, че в казармата взимат куцо-сакато и всичко, което има четири крайника и глава на раменете си. Но явно не само аз съм в това положение, понеже ни събраха около 30 човека и ни качиха в гордоста на българското автомобило строене - синьо-бял Чавдар, на който са му нужни поне 5 - 10 минути да загрее докато му се подава газ, или просто няма кой да каже на шофьора, че трябва да отпусне съединитела, за да тръгне мощното рейсче.

Ама и то едно езлизане на бял свят, че няма накъде. От поделението по най-краткия път до ВМА и обратно. А и в това ВМА все едно съм си в поделението - бъкано е с военни. Дори видяхме и най-мразения ефрейтор от нашия взвод, който седи там понеже го болял кръста. Ще седи 10 дни във ВМА-то, после ще седи 20 дни в тях си. Дали го боли гръста, а? :)

Върнахме се от ВМА-то, наобядвахме се на тъгадък и се заловихме с тренировките за клетвата. И така въоръжени с по един нож, автомат и пълнител, започнахме прословутото набиване на крак, обикаляйки целия плац по няколко пъти, докато не му хареса на майора. Добре че преди тренировките се сетих да махна двете фланели под ризата и шубата, но за съжаление и това не помогна кой знае колко много. Слънцето явно беше в закачливо настроение, опитвайки се да ни покаже какво би ни било, ако това го правехме лятото на високите температури при пълна липса на сянка.

Тренировката по набиване на крак в ритъм и всички като един протече под патронажа на майора и куп други офицери, люпещи слънчогледени семки, които се опитваха да изгладят всички косури, които имаме при маршируването. За да ни видят всеки един по отделно, не ни пускаха да маршируваме целите роти, а по редици с по 8 чавека. Тъпана бие тържествения марш, а ние се стараем с левия крак да стъпваме, когато тъпана се обажда. Минаваме до другия край на половин километровия плац и се връщаме обратно, след което правим още няколко кръгчета. И така, зажадняли и прималяли от тропане с крака, със сетни усилия изтърпяхме блъсканицата пред оръжейната, предизвикана от тарикатите, искащи да се разснаражат първи, разснаражихме се и по най-бързия начин се отървахме от всички дрехи, за да можем по-лесно да отпочинем от изморителните тренировки. Което пък отдъхване не беше за повече от 20 - 30 минути, понеже старшината ни даде кирки и лопати и ни накара да заринем канала, който миналата седмица копахме, но вече е с прокарани кабели за осветлението. Жалко, че не е с оптика. То пък и откъде биха намерили военните пари за оптика. Те не могат да се разделят със старите си Чавдари, камо ли да се разделят със старите си модеми.

[ Добави коментар ]

Петък, 3 Февруари 2006

Сутринта за около 20 минути ни обясниха как се окопават противопепотни и противотанкови мини. По-добре, че нищо не разбрах, защото не искам да имам нищо общо с нещо, което цъка, после гърми. Недай си Боже да цъкнем нещо, я предпазител, я нещо друго и да вземе да стане някой сакатлък.

Следващите занятия за деня може би се досещате и сами какви бяха - строева подготовка. Не правихме нищо по-различно от вчера, освен това, че този път марширувахме за тържествения марш по изнасянето на ротите, отдавайки чест на пича на трибуната, вземайки автоматите на гърди. Естествено, справихме се повече от трагично. Затова от 9:20 сутринта до 12:30 на обяд направихме 4 обиколки на плаца, следобяда направихме още 6 - 8 (вече им изгубих бройката). След тренировката, взводния ни командир беше повече от разгневен, понеже майора с похвали освободи трета рота, а нас ни остави да маршируваме. Взводния ни заплашваше, че това, което беше днес, не е нищо, и че от Понеделник ще ни ебат мамата с още повече кръгчета на плаца. Дали е истина, или просто плашат Иванчо с ножката, ще разберем в Понеделник, не по-рано.

Вечерта пропуснахме киното, понеже всички ефрейтори са ни ядосани за днешния провал на тренировките. Побъркват ни от маршируване към столовата, обратно, също така ни побъркват и от "Кръ..ГОМ!", докато не ни се завие свят. Само не знам как искат да маршируваме като краката вече не ни държат да ходим, камо ли да ги вдигнем високо и да ги ударим с пълна сила в земята. Жалко, че пропуснахме киното, а така ми се гледаше днешния филм - Resident Evil. Е, поне имахме време за лавка, та опънах едно чайче, за да стопля гърлото, пресипнало от студения въздух, с който се надишах.

[ Добави коментар ]

Събота, 4 Февруари 2006

Юбилей - 1 месец в Българската Армия

Днешният празник беше отпразнуван подобаващо с един санитарен полуден. Не, излъгах ви, беше санитарен ДЕН. Или иначе казано, направихме си яко Черно парти, за да разберем, че правим 1 месец в този затвор. Black party on the groove charts :) Ефрейторите донесоха 2 кутии пълни с вакса за обувки и материала за партито вече е налице, липсваше ни само стимулацията за започването на купона - лейтенанта. Ама и той се появи, та цял ден празнувахме с парцалите на крака и мощно и енергично разтъркване на бедрата.

Часът и мястото на партито бяха известни, но продължителността му никой не я знаеше, освен лейтенанта, който искаше да му мирише на теменужки. Ами по-добре да ядем теменужки вместо боба в столовата (да го ... старшината) и да си скъсаме задниците от ... сещата се ... Така хем ще мерише на теменужки, хем ще има някаква полза от вредните ни газове.

Та в крайна сметка, след като приключи партито, вече ни беше ясна и продължителността му - от 8:30 сутринта до 5:30 вечерта, като имаше леко прекъсване за обяд от 11:50 до 12:30. И след като напълнихме стомасите и се заредихме с нов заряд, можехме да продължим със жестокият купон на етажа. След прекъсването след вечеря за оправяне на стаите, партито продължи от 9 вечерта до 10:15, тъкмо до вечерната проверка.

Имаше и тарикати, които не искаха да празнуват с верните другари. Те измисляха всякакви стратегии за спасяването на душите си от лапите на вечният купонджия лейтенанта, който обича черното парти. Едни се измъкваха със свиждания като казваха на близките си да извикат и още някой друг авер, а други пък се разнасяха напред-назад с празно кошче с по една хартишка вътре.

[ Добави коментар ]

Неделя, 5 Февруари 2006

Възможно ли е с нетърпение да очакваме Събота и Неделя, за да си починем от маршируването, и за наблюдаващ да ни се падне този болен мозък, който постоянно повтаря, че войника непрекъснато трябва да има работа?

Направо ми стана лошо като след закуска каза "Да ловят парцалите и да почват по етажите". Дори и на ефрейторите им писна. Всеки се е разтреперал, че може да го накарат да работи, затова всеки разпитва кой ще има свиждане, за да го измъкнат и него. Е, аз няма да имам нито свиждане, нито пък някой ще ме измъква, затова ще си празнувам с парцал на краче. Ще си направим After Party :)

По едно време взе много-много да не ми пука, че лейтенанта може да ме види, че седя в стаята и взех и се скътах вътре, ослушвайки се за медения му глас. И неусетно мина времето и стана 4 следобяд. А какво става тогава? Лейтенанта сдава дежурството и си заминава :))) Страхотен повод да се отпразнува с марципан от известната марка "Крава", скътан в джобчето на шубата от днешния обяд.

Жалко, че избързах с отпразнуването края на работата. За съжаление, снега навън стабилно си вали и също толкова стабилно си и натрупва. А нали се досещате кои са снегоринчетата в казармата? Ние! Ние сме снегоринчетата, които трябва да изринат целия плац.

Въоръжени с по едно гребло или дъска от мишена, а някои и с цяла пейка, изринахме половината плац, но за съжаление това е повече от труд за изгубена кауза, понеже докато си ринем така осърдно, снежеца също толкова осърдно си натрупва зад гърба ни и ни прави на яд. Само където ни се намокриха краката и изтинах още повече. Трябваше да се сетя и да се скатая като отида на кино да гледам "8 мм", ама не знаех, че прожекцията не е от 6:30, а от 4, и я пропуснах.

[ Добави коментар ]

Понеделник, 6 Февруари 2006

Даваме старт на седмицата с крепящата ни мисъл, че остават още 4 дни до клетвата и посещението на родния дом, но за нещастие с двупосочен билет.

Днес за първи път посетих лекаря в стационара, понеже не се чувствах никак добре, не можех да говоря поради пресипване, а и трябваше да застъпя наряд следобяда. Естествено, в такова състояние не бих могъл да дам наряд, затова по-добре да посетя лекаря. Изписаха ми една камара хапове, които имам чувството, че с нищо не помагат, и ме освободиха от днешните занятия и тренировки за клетвата, а също така и от наряда. Жалко, че по този начин преебах един от нашето спално, като го назначиха за наряд на моето място.

Концерта на Южен Вятър

След като цял ден лежах завит с 2 одеала и шуба между тях, дойде време за толкова дълго чаканият концерт на Южен Вятър, известни с парчето "Батальона се строява". При нас се строява всяка сутрин, обед и вечер, ама никаква полза от това строяване. Според мое лично мнение този концерт не си заслужаваше трите лева, които ни искаха за вход, ама нали поне това ни е развлечението. Нека послушаме малко по-различна музика от химна при вдигането на знамето, и тъпана при маршируването, който бие в ритъма на "леви, леви...раз, два, три".

Общо взето, концерта беше просто "Шоуто на ефрейторите". Все пак само те са стари войници там и се уволняват след 20 - 30 дни. И само те имат право да викат прословутите срички "УВО-Л-НЕ-НИЕ!". За първи път видях командирите си на отделение през други очи. Тази вечер не видях просто строгите ни ефрейтори, овикващи ни и обиждащи ни за всяко нещо, а видях просто едни момчета, които толкова силно желаят да се махнат от това място и знаят, че им остават още 20 дни да гният тук. И с такова желание си биеха книжките и шапките в земята, с каквото си късаха пагоните заедно с ризите.

Вечерта се подписахме, че се заклехме да служим вярно на родината си и да пазим честа на бойното знаме. А това, които ще бъде в Петък, ще бъде просто парад, за да могат мама и татко да видят момчето колко им е пораснало и че може да носи шмайзер на рамо.

[ Добави коментар ]

Вторник, 7 Февруари 2006

Каръжки ден, прекаран в артелната и столовата

Понеже вчера се освободих от наряд поради болестно състояние, са решили да си взема наряда днес, когато би трябвало да се чувствам по-добре. Днешният наряд беше работна група в столовата и артелната. Може би най-гадният възможен наряд. Веднъж вече минах през него и ми се искаше да не повтарям.

Понеже вече съм минал по този път с излишната хамалска работа в артелната, днеш бях решил да направя всичко възможно, за да се скатая като прееба другите да работят, докато аз си почивам или в лавката, или в стаята. Но нещо сметките ми се оказаха леко кривички. Обаче и другите имаха същото намерение и явно трябваше да се надлъгваме с прееби другарче. Но нито едните успяхме да преебем другите, нито другите успяха да преебът нас, и в крайна сметка всички се оказахме просто преебани.

На отиване към артелната със старшината, който беше дежурен по кухня, се сетих да отида да си изпия хапчетата, които са ми предписали, и го помолих за разрешение. Той ми разреши като преди това ме попита за фамилията ми и ми нареди докато те отидат до артелната, аз вече да ги чакам там. Тук станаха едни малки разминавания. Има един друг начин да се измъкнем от работата като се сменим с някой освободен от маршируването и той отиде на моето място в артелната, а аз отида да марширувам с другите. И един ефрейтор ми каза да го изчакам във фоаето на етажа и да видим, дали може да стане тази рокада. Изчаках го, а той ми каза да отида и да се снаражавам с автомата и ножа и да ходя с другите да марширувам, той шял да оправи останалата работа. Тъкмо се затичах радостен в строя и гледам как към нас приближават взводния командир, наблюдаващия ни старшина и старшината от столовата. Опааа, работата ми намирисва на изгнила. А взводния командир крещеше като побеснял "Къде го тоя Бетовски бе? Кой е тоя Бетовски бе?!?!". Нямах избор, трябваше да отида при него и да се представя, че това съм аз. След което последва едно яко конско за това, че трябва да слушам старшината, понеже съм назначен за наряд при него, а не да слушам ефрейтора, който не е никакъв. След което последваха заплахи, че ще ми дадът една права лопата, с която ще се окопая легнал, клекнал и прав. А накрая ме накараха на бегом да се разснаража и да отивам обратно в артелната. Така и направих. Разснаражих се и под охраната на старшината от столовата, отидох до артелната. Подяволите, отново не успях да се скатая!

По пътя към артелната конското на старшината продължи. Попита ме откъде съм, а аз гордо казах "Червен бряг", мислейки си, че той ще каже, че съм нашенско момче и ще го омилостивя, а той просто ми зададе въпроса "Искаш ли този Червен бряг днес да ти се стори ЧЕРЕН!?!?!".

За съжаление, точно такъв ми се стори. Пратиха ме в столовата на кадровите, където трябваше да товаря и разтоварвам камьони с продукти, а накрая да изчистя и измия 120 кг. скомрия. Омирисах се на риба, та не се понасях самият себе си. След като се навечерях, почистих масите и изметох столовата и побързах да си тръгна, пожелавайки приятна вечер с думите "Айде чао и лека вечер на всички!", за пореден път проведохме разговор със старшината. Който протече по следния начин:

(Старшината): Чакай, бе! Какво е това "айде чао и лека вечер?" и просто ей така си тръгваш? Ти разрешение не искаш ли?
(Аз): Г-н Старшина, разрешете да напусна!
(Старшината): Кой редник си ти бе?
(Аз): Р-к Бетовски. От днес се знаем - лека усмивка от моя страна.
(Старшината): Аз знам, че от днес се знаем - усмихна се старшината леко шеговито - но какво е това "айде чао, лека вечер"?
(Аз): Поне ви пожелавам лека вечер, другите и това не правят.
(Старшината): А искаш ли да ти дам една клечка за зъби и вечерта да не ти се стори чак толкова лека?!?!
...

Общо-взето, старшината се правеше на леко кофти пич, ама аз го разбрах, че не е такъв, когато се опита да ми намери още работа, гледайки умно към шкафовете наоколо, чудейки се какво може да измисли и накрая просто каза "Айде махайте се, че не мога да ви гледам!". Хе! След 2 седмици и аз повече няма да те гледам :)

[ Коментари: 1 / Добави коментар ]

Коментари

дразниш лъва а?това не е никак хубаво:)добре че си се отървал без нищо:)

Написа цвети на 26-Sep-2006 13:00

Сряда, 8 Февруари 2006

Вече 2 дни не съм ходил на тренировките за клетвата и може да се каже, че доста са напреднали в мое отсъствие. Вече не маршируваме като алтави и да правим кръгчета на плаца, нито не въртим автоматите, докато ни се изпотят гъзовете. Вече тренираме с пълната програма за клетвата, от изнасянето на знамената, целуването на знамето, до изнасянето с тържествен марш. Имаме си знаменосци, а също така и знамена, дори си имаме и майора на трибуната, който от време на време повтаря, че като маршируваме, не трябва да гледаме в земята, понеже няма какво да намерим там. 12 набора преди нас нищо не са намерили, та ние ли ще намерим.

Първоначално майора каза, че е доволен само от нашата рота - "Първа Елитна" :) и ни остави да почиваме 15 минути, докато другите тренират. После беше доволен и от втора рота, а накрая и от трета. Все пак хубавите неща стават бавно :)

[ Добави коментар ]

Четвъртък, 9 Февруари 2006

Генерална репетиция за клетвата

Ден преди клетвата бях послещнат от един страхотен изгрев, за който съжалявам, че нямах грамотен фотоапарат, а се наложи да запечатам тази красота с камерата на телефона си.

- Изгрев ден преди клетвата

Понеже днес е последния ден преди клетвата, какво трябва да има днес? Не майорна, а генерална репетиция. Т.е. днес трябва да мине всичко като по мед и масло, без грешки. Дори ни обещаха, че ако всичко мине както трябва, ще ни освободят по-рано и ще ни дадът време да си почистим стаите и да си стегнем багажа (все пак утре си отиваме за цели 2 дни), но ако не се представим добре, генералната репетиция ще продължи много повече, отколокото трябва. Всичко от нас си зависи!

И понеже всичко си зависи само и единствено от нас, успяхме да се усерем както си му е реда и да въртим доста кръгчета на плаца. Дори ни заплашиха с допълнителни извънредни тренировки, а също така и копаене, понеже старшината беше бесен не само от факта, че се осрахме, а и че някакъв тъпак му беше свил баретката. А причината за днешното ни осиране беше повече от проста. На тренировката дойдеха и скатавките от стационара, които не са идвали досега на тренировките и вместо да сме рота от 60 човека за клетвата, които си тренирахме, изведнъж станахме 80 - 90. Нормално е да се усерем, все пак на тези момчета това им е първата тренировка.

[ Добави коментар ]