Записки от Българската Армия

< HomePage | Към Дневникът на Илиян
    <- Към Записките от Българската Армия

Изпитите в казармата

Понеделник, 13 Февруари 2006

А сега вече ето и истинската причина, поради която се върнахме обратно в долна митрополия - полагането на изпитите, за които ни лъжат, че биха могли да окажат въздействие върху нашето разпределение в бойните поделения. Едва ли!

Теста по Огнева Подготовка

Въпросният тест не беше нищо особено. Просто въпроси с възможни отговори. А въпросите се касаеха повечето при това какво се прави, когато се стреля като се обръща специално внимание на мерките за безопасност.

Изпита по Физическа Подготовка

За наша изненада изпита по ФП се проведе в трудни условия - тичане в 5 пръста кал - ти тичаш, то потъва. Трябваше да си сложим по един калник на задниците, защото като погледнах лицето на този, който тичаше зад мен, все едно беше стреляно с браникето на бай Пешо - ветеран от войната. Бях го направил като мозайка. Че кой го кара да тича зад мен?! :)

Изпита по ФП се състоеше от 3 упражнения:
1. Тичане на 100м. (в кал)
2. Набиране на лост
3. Тичане на 1000м.

На тичането на 100м. успях да хвана задоволителната оценка 3 като избягах разтоянието за 15,3 сек. Ако бях избързал с 3 стотни, да съм хванал и четворка. Голям праз! За набиранията на лоста норматива беше 7 набирания за тройка. Аз лично направих 1 набиране и с поклащане на главата казах, че не мога повече. Не че искам да се оправдавам, ама не ни дадоха да си сваляме шубите, а под моята съм с още 3 фланели. Дали мога да ги направя 7?!

На 1000-те метра не ми стана ясно как точно ни оценяват, ама стана ебати ташака. Тичането е 500м. по един баир, където чака една линейка, която трябва да се заобиколи и после обратно. Аз тичах докато се отдалвечих от комисията, след което сред 100 човека едва ли ще ме видят като съм посредата между тях, че не тичам, а ходя. Жалко, че останалите взеха постъпката ми за пример и ме последваха в хитрините. И както си ходя, изведнъж гледам, че по насрещното движение вече има тичащи в обратната посока. Колоко му беше да направя един "Кръ..ГОМ!" и да продължа с разхождането, а когато ситгнах комисията, се позатичах, за да отбележа някаква дейност :)

[ Добави коментар ]
Вторник, 14 Февруари 2006

Фалшива тревога и изпит по Огнева Подготовка на Николаево

Поради военните глупости и простотии, не се чувствам много във форма за да ходя на Николаево. Така става като ни пълнят главите с разни глупости, а още по-зле е, когато ние ги слушаме и им вярваме. Ей го е, казаха ни, че предишната вечер можело да има учебна бойна тревога и за да можем да реагираме адекватно на тревогата, нямало да е лошо да си легнем с дрехите. Е, аз взех, че си легнах и с кобинките, за да съм още по-подготвен. Обаче нямаше нито тревога, нито спане, понеже да се спи с кобинки не е от най-удобните начини за спане. По едно време дойде дневалния да буди един от нашето спално да го смени, понеже и той беше дневален, и ни каза "Хайде, че след малко ще викаме тревога". Ние само тава и чакахме. Скочихме от леглата и трепетно зачакахме момента, когато тишината в коридорите ще бъде нарушена от мощните викове "ТРЕВОГА-А-А-А-А...". Чакахме, минаха 20 минути и отебахме цялата тази работа като си легнахме обратно по леглата.

На сутринта, едвам гледащи се качихме в автобусите, които този път за разлика от миналия, бяха три и имаше места за всички. И за пореден път се убедих, че Николаево се намира на съвсем различен полюс. Както си се подрусвахме в МАН-а, изведнъж застуда, ушите ни се смръзнаха, краката ни се вкучаниха, а навън заваля сняг на парцали. За съжаление, този път нямах и шапка, която да сложа под каската си, понеже съм твърдоглав и не послушах съветите на любящата ми и загрижена майка, която ми повтаряше да си взема, ама аз нали все съм оптимист и си мисля, че времето се оправя. Грънци! Измръзнах!

Днешните изпити:
1. Стреляне с бойни патрони по мишените.
2. Лентоване и разлентоване на пълнител, което го отмениха, понеже първите, които са минали, са имали само двойки.
3. Разглобяване и разглобяване на автоматите.

На разглобяването и сглобяването на шмайзера имам отново тройка и вече виждам как мечтата ми да си взема всички изпити с добри оценки и да си увелича полагаемият отпуск с някоя друга награда, започва постепенно да се отдалечава. А на стрелбите нямам представа каква оценка имам, но май пак избих гаргите.

На връщане от стрелбите бяхме изненадани от военна полиция, които явно са разбрали, че ще ходим на стрелби и са решили да изкарат някой друг лев, за да почерпят жените си по случай празника или просто да одавят мъката.

След като благополучно се завърнахме от стрелбите, всички бяхме закупнели да скочим в леглата и да отпочинем малко от похода, но старшината беше решил да направим почистване на етажите, а на мен ми се наложи за пореден път да се правя да цапнат с мокар парцал и да си седя в стаята. Както си седях, по едно време реших да взема поне да измия пода в стаята, за да отбележа някаква дейност, а и без това имаше доста кал по него. А и нали знаете, щом е мокро, значи е чисто. По едно време, когато другите роти заминаха на вечеря, реших да извадя запасите с русенска варено и да взема да похапна, тогава налетя някакъв ефрейтор и ме разпитва защо не търкам с другите в коридора, а аз просто и ясно му отговорих, че вечерям, след което той без нищо за каже, реши да си замине. Поредният безмислен разговор, изгубил ми ценното време.

Говори се, че бойната тревога щяла да бъде пък тази вечер. А-а-а, да си таковат те онова, което им се намира отзад. Няма и тази вечер да спя с кофража. Ако дойде врага, нека ме лови по бели гащи!

[ Добави коментар ]
Сряда, 15 Февруари 2006

Тест по УСТАВи

Днешният тест не беше нищо особено. Все пак устава може да се каже, че е всичко, което се намира около нас. Затова се справихме безпогрешно и поне получихме добри оценки, поне на този изпит.

[ Добави коментар ]
Четвъртък, 16 Февруари 2006

По принцип, когато сгафим нещо, все ни плашат с тактическия полигон и с неговото преминаване. Е, дойде време да видим защо той е толкова страшен и всички се плашат от него.

Тактика и Строева

Преди изпита по тактика трябваше първо да преминем тактическия тест, който по някаква странна причина го правихме с пълно бойно снаражение. На масите до листовете ни за писане седяха каските, а между краката ни - автоматите. И след теста, най-накрая дойде време за "Лази, лази, буба лази..."

Докато всички се притесняваха, че не знаят какво точно да правят на полигона, аз си бях спокоен, понеже знаех, че с нас ще има ефрейтори, по чиито команди трябва да действаме. Т.е. те ще ни казват какво да правим. Е, както винаги, живял съм в заблуда. Нашият ефрейтор не само, че не ни казваше команди, ами и крещеше с някакви нечленоразделни звуци от рода на "Айде беее! На там, бе, на там! Какво правите беееее?!". А калта по полигона, по който трябваше да лазим, не беше никак дружелюбна, докато упорито се впиваше в дружите ни и ми правеше студено на коленцата и на задните части.

Понеже лазенето беше доста изморително, по едно време реших да взема да се изправя, защото вече не си чувствах ръцете и краката от лазенето и тъкмо станах и някакъв започна да стреля. Дейба! Пак трябва да залягам и да лазя! Лазих, лазих, минах под бодливата тел, където някой със сигурност беше изсипал шише с вода, за да има повече кал и където някои успяха да си порнат шубите, след което влезнах в бетонния и кален тунел, който го минах с доста зор. Бре, не вярвах, че това пълзене с автоматите и пълното бойно би било толкова изморително. След като излезнах от бетонният тунел, реших да се изправя, за да видя къде така внезапно изчезнаха другите. Тъкмо се изправих и оня пич пак почна да стреля и пак трябваше да залегна. И до тук беше с минаването на тактическия полигон, понеже изпитващите се смилиха над нас и решиха да не го минаваме целия, а да го оставим до половината. Ами аз ако знаех, че нещата не са чак толкова сериозни, да не съм минавал през калта, а да съм си търчал отстрани прав по тревата, както се отърваха другите. Нищо, радвам се, че поне разбрах какво е :)

След като се върнахме обратно, имахме само 10 минути да се преоблечем със сивите камофлажи, за да не седим с мръсните, да изчистим автоматите, че и те бяха в кал и да ходим да обядваме. Е, това е адски малко време за толкова много задачи. Затова решихме да бутнем автоматите направо в мивките под водата (така ни посъветваха и щатните).

След като се наобядвахме, взехме автоматите и ножовете и отидохме на изпита по Сторева. Спомнихме си за отминалата седмица, когато всеки ден ходихме да тренираме със същото знаражение за клетвата. Няма да разправям как мина този изпит, понеже тези, които не са били в казармата, няма да разберат нищо.

След изпитите дойде време да ходим да вършим някаква работа, все пак скоро не са ни викали за никаква хамалска или почистваща дейност. Дойде един подполковник да ни вземе и се оказа готин човек. За разлика от останалите щатни, той ни показа, че разбира, че това не е наше задължение но все някой трябва да го свърши и съжалява, че това трябва да сме точно ние.

Трябваше да ходим да почистим около един от контейнерите около поделението, понеже доста го бяха осрали отстрани, а утре са щяли да идват на праверки и не трябвало да го виждат в това състояние. Вече ми писна да ни карат да работим под предтекст, че ще идват на проверка. Вече като ми се каже за някаква проверка, все едно ми казват, че ще дойде дядо Мраз през лятото.

Вечерта имаше филм, но аз нямах абсолютно никакво желание да ходя да го гледам, въпреки, че той беше хубав - "Бандата на Оушън". Нямах намерение да си развалям кефа от хубавия филм благодарение на скапаната система за кино прожекции в това поделение. Добре, че тези, които не ходиха на кино, ги оставиха да си почиват, та имах време да оскоча до близаката лавка за някой друг сандвич и шоколадови вкусотии. Че то след такава вечеря с кисело зеле, което не се знаеше зеле ли е, супа ли е, повръщано ли е, си останахме гладни.

И с това вече приключваме всички изпити от новобранския ми период. Утре би трябвало да има домакински ден, което много-много не го знам какво точно трябва да означава, а ме е страх да правя предположения, понеже не знам какво може да се окаже. Нека не дърпаме дявола за опашката все пак.

[ Коментари: 1 / Добави коментар ]
Коментари

Алелеее на това му казвам ден.
Ма най-голямо впечатлени ми направи това: "Айде беее! На там, бе, на там! Какво правите беееее?!"...
като го прочетох и в съзнанието ми изплува образа на професор Юлян Вучков в камофлаж и военна каска и се спуках от смях :)))))))
Айде успех *THUMBS UP*

Написа СпасГ на 10-May-2006 17:20