Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Четвъртък, 16 Март 2006
Голямата чистка
Организирахме се 4 човека и под командването на старшината отидохме да чистим целия трети етаж на полка (полк едно време, вече - бивш полк). Не за първи път влизам в тази сграда, затова предварително знаех, че вътре не ме очаква най-розовата и мързелива работа. При условие, че знам, че вътре всичко е с краката нагоре - бюра, маси, разхвърляни книжа, стари дрехи (от "въшкарниците" още) и какво ли още не. На нас се падна честа да влезем в 6 забравени от Бога стаи, да изнесем всичко от тях и да изметем. Т.е. да го направим като необзаведено жилище.
И понеже имаше прекалено много боклук, а да се разнасяме само с малките кошчета е немислимо, се наложи да се разнасяме пък с малките кошчета и още 2 улични кофи за смет. Лошото в случая беше, че разнасянето ставаше от първия до третия етаж и обратно. За асансьор не смейте да питате, това са воении все пак. Стълбите пък от своя страна бяха стръмни и само едно тяхно изкачване води до "главозамаяние и кракопреплитание".
Та с цялата тази хамалска работа бяхме заети от 8 сутринта до 12 на обяд. Опитаха се и следобяда да ни пратят там, но отидохме колкото да изчистим само една стая, понеже старшината каза, че работата остава за утре.
Преди обяд като ходихме, бяхме 4 човека и се организирахме по двойки - двама носят боклука нагоре-надолу, двама метът и чистят. И пак бяхме малко хора.
В Долна Митрополия за подобни чистки пращаха по цял взвод (20 - 30 човечета), не по-малко. По този начин беше много лесно да се скатаеш. Както се казва, трудно се забелязваш в тълпата, но не и когато сме 3 - 4 човека. И както бяхме недоволни, че сутринта отидохме само четирима, следобяда бяхме с един по-малко. Е, кое по-напред да свършиш?
Тъкмо се върнахме от полка и ни пратиха да разтоварваме един камьон за продоволствения склад, който пък си беше доста сериозно натоварен. Направихме веригата и подавайки си кашоните и пликовете с храна от човек на човек, свършихме работата за около 30 - 40 минути. Вечерта, чувствайки се като блъснат от тир, легнах изморен и заспах.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.