Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Петък, 10 Март 2006
Не си спомням, дали съм го споменавал досега някъде в записките, но в това поделение външният наряд не е караул, а патрул. Разликата не е кой знае каква, но патрула има повече положителни качества, отколкото караула. За днес съм назначен за патрул и ми е леко притеснено, понеже ми е за първи път.
Всичко започна след като метох пътечките в поделението с метла, която толкова служба е видяла, че от хубава и стройна метлица, е заприличала на здрава и стегната четчица.
Подготовката за Първият Патрул
Та след като метох с въпросната "четка", ходих на инструктаж за новия наряд. И тъй като на инструктажа ни изпитват, за да видят, дали си знаем задълженията и отговорностите, ми се искаше преди това да седна и да си прочета какво сме писали за патрула, за да не се излагаме, когато ме изпитват на инструктажа. Но за съжаление, не ми остана време за това. Постоянно ни гърбят с много работа, за да не мислим за четене, а за помнене, пък и не се сещам къде може да ми е тетрадката. А от други тетрадки не смея да чета, понеже съм свикнал да говоря по фотографска памет. Затова пък на инструктажа дадох всичко от себе си, за да импровизирам и да погаля ротния по (айде да не казвам къде) ... като кажа всичко по начина, по който той ни е учил.
Въпроса, по който трябваше да разсъждавам на инструктажа, беше "Какво трябва да направя, когато през нощта видя, че към мен се приближава непозната персона?". Ето я и моята импровизация:
- Г-н Капитан, Р-к Бетовски, назначен за патрул първа смяна на пост №1. Като патрул, носещ службата си през нощта, в случай на приближаващ се непознат, моите задължения са: Да се скрия и да подам команда "Стой! Кой идва?"... ...да открия огън по нарушителя.
После, налентовах 2 пълнителя със 60 патрона и отидох на развод, който пък мина като по вода.
Пътрулът
Въоръжен със шмайзер на гърди, противогаз, армейски нож и 2 пълнителя с бойни патрони, обикалям в поделението, внимавайки за появата на нарушители. Което път от своя страна е слабо вероятно, понеже нощем тук няма и кой да те напсува, камо ли да тръгне някой да прескача оградите на поделението, за да краде нещо, знаейки, че човек обикаля с оръжие. Особено, ако този човек е новобранец като нас и като нищо би пребегнал до употребата на шмайзера, независимо пиле ли прехвърча или котки се шибат в храстите.
Та в този контекст на мисли, към 10 вечерта трябваше да извършим смяната на патрула и аз да сменя този, който е преди мен. Видях къде е момчето (също е новобранец като мен) и викам да взема да се избъзикам с него като му кажа "Ти защо не ме спираш като съм явен нарушител на поста ти, и то с оръжие?". Тъкмо се доближих на 30 метра от него и аха да му кажа намисленото от мен, и оня изведнъж като скочи зад едно дърво, зад което може би можеше да се скрие само човече-клечка без да го видят, и ми вика "Стой! Кой идва?". Брех, побелях! Изведнъж видях живота си пред очите ми като на надраскана кино лента. Обаче не спрях да вървя. Викам си "тоя сега, ако ме гръмне, край!". Та изведнъж успях да събера кураж да обеля една дума и викам "Аз съм, бе!". Добре, че ме позна :)
Честно да си кажа, беше ме страх да обикалям през нощта. Никога не съм знаел, че има толкова много кучета в това поделение. Лаят, вият, скачат, тичат - ужаса на патрулния. Разтрепераха ми се кубинките направо...
Изведнъж едно куче като се спусна ръмжейки към хубавите ми, стройни и изморени крака, изведнъж забравих, че като часови ми се забранява да говоря и се развиках "Аааабе, еййй... Не ми се спускай, че ще гризнеш желязото!". Не му бяха нужни повече обяснения, за да ме разбере кучето какво искам да кажа. Дори в последствие започна да обикаля с мен и да ми пази страх. Но след като чух звуците на биещи се кучета и едно мощно прискимтяване, повече не го видях това куче...
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.