Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Вторник, 7 Март 2006
Страшно много мразя да ходя с мокри чорапи поради некачествения материал на обувките. Как може да ни дават кобинки, чоято кожа попива всичко, до което се докосне? В лайно да стъпиш, ще го попие. Още по-неприятното е да се рине мокър сняг точно с такива обувки. Ама и баба марта реши да си покаже рогата, както само тя си знае, за да разбешем, че на въпросната баба й е дошъл мензиса. Така ни наказа с тази снежна буря, която се развихри, цял ден сняг ринем. А и пуст армейски бюджет, не ринем сняг с гребла, а с подръчни материали - прави лопати, стари мишени от стрелбища и разни врати, които за краткост ги наричахме плоскости. Ама бая тежички си бяха тези плоскости.
След многото ринене на сняг, взех ножа и противогаза от оръжейната и започна новия наряд. Първото ми дневалство по автопарка в Божурище. Обаче тук дневалството по парк не е като това в Долна Митрополия. Тук не само се седи в една стаичка с печка и легло, да се лежи и да се гледа телевизия. Тук дневалните сме двама и трябва да се сменяме на всеки 2 часа и да обхождаме навън гаражите с автомобилите, да не би случайно някой да прескочи и да открадне зиловете, ладите и ласките през оградата.
Колко леко ще ни бъде дневалството, зависи само от дежурния по парк, с когото сме. Засега, не е кой знае колко лошо това да се обикаля, стига краката ми да не бяха така мокри, и парка да не е с такива басейни от локви.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.