Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Понеделник, 6 Март 2006
За първи път за вдигане на знамето излизаме въоръжени с автоматите. Не се и очудвам защо е така. Все пак на гости ни беше началник щаба и правихме разни строеви хватки с оръжията. Естествено, полковника не беше доволен, че единия от нас в продължение на 2 минути се чуди как да изпълни командата "Автомати през рамо" и в крайна сметка, се обеси с ремъка. Заради издънките от този род, полковника ни назначи обучение по устави и строева.
След строевата ме изненадаха като ми казаха, че съм сред хората, избрани за помощници в кухнята. От старите войници, който е бил такъв, никак не е доволен, ама какво да се прави... Останах още повече изненадан, когато разбрах, че трябва да ходя при лекарката, за да ми каже "дай бузи!" и да вземе една клечица, която няма да казвам, къде ми я завря. Мъчително ми е да си припомням такива работи, разберете ме. Но нека не говорим за неприятните неща от живота, а да спомена, че за днес съм назначен за дежурено подразделение. Хората, назначени за ДПЗ (така се казва съкратено), трябва да стоят с противогаза на рамо и да чакат да подаде командата "ТАЙФУУУУУУУУУН!", при което до 3 минути трябва да се снаражи и да отиде пред щаба при дежурния по поделение. Дежурното подразделение се състои от 3 човека, и единствения им плюс е, че им е позволено само на тях да влизат в ротата без да си събуват кобинките. Иначе, това нещо (ДПЗ-то) не се водило наряд, и не ни освобождавали от останалата работа, която трябва да се върши.
За щастие, вечерта мина и без въпросния "тайфун".
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.