Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Сряда, 1 Март 2006
Баба Марта бързала, шамарите развързала. Да им е честита киселата Баба Марта на старите войници!!!
Доста го обмислях, но в крайна сметка ми омръзна да се занимавам с кретени, мислещи си, че някой трябва да им оправя леглата и да им чисти стаите, затова дадох ход на събитията, развили се по-късно.
След като старите войници ни се оплакваха като ученички, че ги е старх от взводния командир, понеже той не обичал "старите да се правят на стари", вече знаех с какво бих могъл да ги атакувам в гръб с удар под пояса. Затова реших да отида точно при по-горе споменатия командир и да споделя с него на четири очи, какво става в поделението между стари и новобранци, без той да знае за това. Човека, от своя страна, ми обясни на абсолютно разбираем език, че повече никой няма да ме кара да върша такива работи, и аз реших, че всичко ще отмине без много да се раздува. Но нещата май не се развиха точно според очакванията ми. Точно 5 минути, след като говорих с взводния, ме извика ефрейтора, за да ми реч, защо не съм бил казал първо на него за тези "гаври". След това, имах чувството, че всички стари войници ме гледаха на кръв и орина, и въпреки всичко, нещо си шушнеха, гледайки към мен. После, естествено последваха и заплахите от страна на старите войници. Изпитана тактика, основаваща се на психологическата атака. Заплашвай го и ще омекне. Къде па ти, бе? Не на мене тези атаки! Казаха ми, че това била най-голямата ми грешка, че от сега нататък съм щял да стана първа писта за всичко. Споделиха дори и това, че единият го заплашвали с откомандироване в наказателно поделение, естествено заради мен. Ми, да бе мирно седяло, да не бе чудо видяло. Хората са си го казали, ама кой да ги слуша... Естествено, напълно в армейски стил, ни заплашиха и с огромно количество сапунки и какво ли още не.
Тактиката им обаче, донякъде действа и то безупречно. Не наказват мен, а останалите, за да могат да ме намразят, казвайки им, че всичко, което им се стоварва върху главата, е заради моя милост. Затова решиха да им спрат купуването на цигари, да им забранят да влизат във фитнеса, и какво ли още не. Естествено, знаете, че човек, умиращ за цигара, завлича всички останали със себе си, т.е. ще ме осакати, че заради мен не може да пуши. Ужас!
По едно време ни извика ротния, за да говори с трима ни по отделно (с мен и с останалите двама, които натопих (Да го духат!)). Много-много не го слушах какво ми мърмори, но разбрах, че е на моя страна и че съм бил направил добре като съм казал за тези гаври от тяхна страна. После пък ме викна един майор, и той да ми налива акъл в главата.
В крайна сметка, разбрах, че е било по-добре да си мълча и да оставе да ме тъпчат, което ми се вижда леееееко невъзможно. Разбрах от майора и това, че след османското робство, разбирането на хората се е променило насила и тези, които са смеели като мен да си надигнат главите, за да търсят мъничката правда, проблясваща някъде в края на тъмния тунел, са им ги отрязвали като на пиле.
Но... Докато има гадове, потъпкващи човешките права, винаги ще има и такива, които ще се опитват да си ги потърсят, но все пак, никой няма за нищо да ги ибава.
Честита Баба Марта, suckers! :)
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.