Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Сряда, 22 Февруари 2006
Раздадоха ни противогази по наша мярка и наш вкус. Така, ако някой в стаята реши да пусне русенското варено, което е ял, по газовите си тръби, ще имаме някакъв protection. Ама и аз с вечния си карък може да загина някъде геройски обгазен. Понеже влезнах последен в стаята с газовете, се наложи сам да си сглобявам моя. Дълго търпах и теглих гумата на газа, но в крайна сметка наместих пустите филтри. И вече бях готов за неприятна газова изненада след похапването на опасни храни.
Невидимата заплаха от един скандал
Следобяда правихме оборка и аз естествено, вместо да гледам за боклуци, търсих орехи, но за нещастие нямаше такива. Само където се забавих като изостанах от другите и старият войник, който ни беше назначен за старши, реши, че се скатавам и по този начин му се набих в очите. Поради това псевдо-скатаване, когато поискаха двама новобранци за помощ в кухнята, пратиха мен и още един, който по принцип спи, докато върви. Трябваше да се преборя с една кофа лук за белене. То беше рев, то бяха сълзи. Разбрах какво му е на момченцето от рекламата, питащо, дали ми е мъчно за вкъщи. Реших да споделя мъката си със старшината готвач, а той ми каза, че щяло да ми стане и по-мъчно.
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.
bedni4kiq ne ti zavijdam:)
Написа cvety на 26-Sep-2006 11:54