Записки от Българската Армия
< HomePage | Към Дневникът на Илиян<- Към Записките от Българската Армия
Добавяне на коментар
Вторник, 21 Февруари 2006
Чувството, че съм на ново и непознато за мен място май не е от най-приятните. След като няколко пъти се попитах "Какво, по дяволите, правя тук?" и не получих отговор, реших да не обръщам много-много внимание на това. Но въпреки всичко, имам чувството, че тук хич не е за мен, а явно и русенското варено в корема ми, с което вчера ни тъпкаха цял ден, е на същото мнение, преобръщайки ми чербата на опаки и карайки ме да се чувствам дисконфортно като се сещам за "клек-шопа", намиращ се в подземието. Но като се замисля, тук не е кой знае колко лошо - хубава храна, парно, което се пали всяка чевер. Все неща, от които бяхме лишени в Долна Митрополия.
След закуска започнаха и учебните ни занятия. Явно и тук ще се учи, дано само да не е като в Долна Митрополия - седим в студени помещения, наблюдавани от лице, което трябва да не ни позволява да говорим, и въпреки всички нищо не ни даваха да учим. Започнахме с писането на задълженията на часовия. Все пак вече на леглото ми не пише "новобранец", а под името ми гордо стои надписа "охранител".
През деня имах някакво доста странно чувство. Седях си сам на пейката, отдалечен от другите и гледах в точка към плочките под пейката. Другите се чудиха какво ми има и се опитаха да ме разведрят като поговорят с мен, но аз се направих на недостъпен и реших да не се занимавам с никой, понеже имам по-важна работа в момента. Работата се състоеше в това, че разни странни мисли изпълваха и тормозеха новобранската ми главица. Все още се питах тук дали условия за живот за един Бетовски. По едно време откриха друг начин да ме накарат да не мисля за глупости и ми намериха работа. Накараха ме да отида в канцеларията на старшината на ротата и взводния командир, където да раздам на всички по един текстилен колан. Реших да се възползвам от възможността, че съм на саме със старшината и взводния и си предложих услугите за "хакер" като тук все пак за разлига от другите места, за да си "хакер", не е нужно да си носиш компютъра със себе си. Тук си има една доста здрава и стабилна стара щайга, на която на монитора й се показва надписа Windows 98.
Дойде време и за следобедния боен разчет. Досега не знаех какво е това, ама явно е на него се разпределя работата, която има за вършене. На мен ми се падна да правя оборка, след което се започна с обещаната ни сапунка. Може да се каже, че аз отървах кожата от нея като ми се падна да почистя стаята за обувки и фитнеса. Надяваха се на някой да му се падне да "полее розите", но след като ги посетих след сапунката, тоалетните си бяха все така противни и смръдливи както вчера...
[ Коментари: 2 / Добави коментар ]Коментари
Добавяне на коментар
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License.
(c) 2006 by Iliyan Betovski. Some rights reserved.
Наклецаха ли те вече ?
Написа клец на 14-May-2006 16:23